Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 15443 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника И.В.И. срещу постановление
на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 и район на действие СГС за определяне на разноските по
изпълнението по изп. дело № 1192/2019 г., обективирано в съобщение изх. № 24613
от 25.10.2019 г.
В жалбата се твърди, че така определените разноски са
изцяло недължими поради недобросъвестност на взискателя при образуването на
изпълнителното производство въз основа на изпълнителен лист по невлязло в сила
определение от 12.09.2019 г., с което е постановено издаването на изпълнителен
лист въз основа на заповед за изпълнение, срещу която е подал своевременно
възражение, включително и в частта за разноските, и която не представлява
изпълнително основание. Иска отмяна на разноските по изпълнителното
производство и присъждане на разноски по настоящото такова. Направено е също и
искане по чл. 438 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение.
Взискателят Т.С.ЕАД е подал възражения по жалбата, навеждайки
че разноските по принудителното изпълнение са дължими и че е налице
добросъвестност при упражняване на предоставените му процесуални права, като в
мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител също заявява становище
за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено
следното:
Производството по изп. дело № 1192/2019 г. по описа на ЧСИ
У.Д.с рег. № 858 и район на действие СГС е образувано по молба от 09.10.2019 г.
на взискателя Т.С.ЕАД по изпълнителен лист от 12.09.2019 г., издаден по гр.
дело № 36572/2019 г. по описа на СРС за сумата 50 лева - представляваща
възнаграждение за юрисконсулт. Издаването на изпълнителния лист е постановено с
определение от 12.09.2019 г. след разглеждане на възражение по чл. 414а от ГПК
на длъжника по заповедното производство и жалбоподател в настоящото за
извършено плащане на 09.07.2019 г., въз основа на което издадената заповед за
изпълнение от 03.07.2019 г. в останалата й част е обезсилена.
Молбата на взискателя Т.С.ЕАД е подадена чрез процесуален
представител – юрисконсулт на дружеството, като с нея на основание чл. 18 от ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на
длъжника и да избере начин на изпълнение.
На 25.10.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение до длъжника, наименувана съобщение за образувано
изпълнително дело и в която са посочени наложени запори върху вземанията му от
банкови сметки в Банка ДСК ЕАД и работодателя С.Т.АД (така също запорно
съобщение от същата дата), като връчването на длъжника е осъществено на 31.10.2019
г. За събиране на сумата по изпълнителния лист съдебният изпълнител е възложил
на длъжника разноски от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение по
изпълнителното производство, и 178.50 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ,
сметката от 09.10.2019 г. за авансовите от които е в размер на 108 лева с
включен ДДС.
На 31.10.2019 г. и 04.11.2019 г. длъжникът е подал
съответно искане до съдебния изпълнител за установяване недължимост на сумата и
жалба до окръжния съд за определените от съдебния изпълнител разноски по
изпълнението.
В производството по чл. 407 от ГПК, образувано по
въззивна частна жалба на И.И. срещу определение от 12.09.2019 г. на СРС, въз
основа на което е издаден изпълнителният лист по процесното изпълнително
производство, е постановено определение № 29879 от 18.12.2019 г. по гр. дело №
15995/2019 г. на СГС, за което въззивният съд служебно е извършил справка, а и
такова е представено с молба от 11.02.2019 г. на жалбоподателя. С посоченото
определение въззивният съд е отменил разпореждането (определението) на
заповедния съд за издаване на изпълнителен лист за сумата 50 лева, приемайки че
е налице частна жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК, по която не е налице произнасяне
и заповедта за изпълнение в тази й част не е влязла в сила.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК,
видно от съобщението за връчване на обжалваното постановление за разноските. Същата
е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното производство се
урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и Тарифата за таксите
и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ такси по изпълнението
се събират за извършване на изпълнителни действия и за извършването на други
действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението се определят с
тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата.
За събиране на таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече
еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от
които се връчва на задълженото лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за разноските в
изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, респ.
при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или
когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
Наведените в жалбата доводи са относими към производството по
чл. 407 от ГПК, тъй като в производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК
окръжният съд действа само като контролна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалвания несъдебен акт – така разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото обаче производството
по чл. 407 от ГПК, жалбата по което не спира изпълнението (чл. 407, ал. 2 от ГПК), е приключило с влязъл в сила съдебен акт, с който е отменено
определението от 12.09.2019 г., в частта му, с която е постановено издаването
на изпълнителния лист, и който има правната значимост и на обезсилване на
издадения въз основа на него изпълнителен лист поради липсата на разпореждане
на съд, което да удостоверява наличието на годно изпълнително основание, респ.
на съществуващо за взискателя право на принудително изпълнение за сумата 50
лева – разноски по заповедното производство, налице е основание за
преустановяване на принудителното изпълнение. При липсата на възникнало в полза
на кредитора право на принудително изпълнение за посоченото вземане
незаконосъобразно се явява и образуваното въз основа на изпълнителния лист от
12.09.2019 г. изпълнително производство по изп. дело № 1192/2019 г. на ЧСИ
Уляна Димоларова, за което е налице и основанието по чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК за неговото прекратяване. Наличието пък на основание за прекратяване на
изпълнителното производство води до извод и за липсата на отговорност на
длъжника по него и жалбоподател по настоящото производство за разноските в
изпълнителното производство – арг. от чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ето защо,
обжалваното постановление на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението,
обективирано в съобщението от 25.10.2019 г. следва да бъде отменено.
Наличието на основание за прекратяване на изпълнителното
производство води до липсата на правен интерес за жалбоподателя от произнасяне
по искането му по чл. 438 от ГПК – спирането на изпълнението остава без предмет.
Последното е и ненужно, предвид произнасянето по жалбата срещу действията на съдебния
изпълнител.
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на разноски
при разглеждане на спор за разноските по производството (определение № 683 от
21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, и други), какъвто
е разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на И.В.И., ЕГН **********, с адрес: ***, постановление за разноски по изпълнението
по изп. дело № 1192/2019 г. по описа на ЧСИ У.Д.с рег. № 858 и с район на
действие Софийски градски съд, обективирано в съобщение изх. № 24613 от
25.10.2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.