РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Смолян, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20225440101282 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът В. В. М. е предявил срещу Главна дирекция „Гранична полиция” София,
представлявана от гл.комисар *** - ВПД Директор обективно и кумулативно съединени
искове, както следва: - иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 7 ЗМВР, с
който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2 228,71 лв.,
представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца нощен
труд 200 часа в периода 10.01.2020 г. – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.12.2022 г. - датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 291,46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение за извънреден труд, считано от
първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, в което е полаган нощния труд за
периода 01.04.2020 г. – 21.12.2022 г.
Размерите на исковете са изменени в съдебно заседание.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното: съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността Старши полицай в ГПУ-*** при РДГП на ГДГП, при сумарно
отчитане на работното време. За времето от 10.01.2020 г. – 30.11.2022 г. е положил общо
1400 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1.143 възлиза на 1600
часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове
дневен труд представлява 200 часа положен труд, който не му е заплатен, съобразно
1
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 п, Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.;наредба № 8121з-1174/21.10.2020 г., в сила от
03.11.2020 и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в сила от 01.01.2021 г., издавани от
министъра на вътрешните работи, урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата
разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007 г.). Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за
последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение.
Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез
приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което
дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху
дължимите възнаграждения по тримесечия, като началната дата за изчисляване е последния
ден от месеца, следващ този за тримесечието за което се отнася, с оглед отчитането на труда,
изчисляването и изплащането съобразно ЗМВР, като крайната дата за изчисляване е датата
на входиране на исковата молба в съда. Претендира присъждане на деловодните разноски. В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени, като твърди, че всички
отработени от ищеца часове нощен труд са му заплатени, тъй като в ЗМВР няма
препращаща норма към разпоредбите на КТ и подзаконовите нормативни актова, каквато е
НСОРЗ наредба № 8121 з-407/l 1.08.2014 г. е отменена с Наредба № 8121 з592/25.05.2015 г.
и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и в тези наредби
липсва основание за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.
Смята, че приложими са специалните правила на ЗМВР и подзаконовите му нормативни
актове и че не следва да се прилага по аналогия поради празнота чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Твърди,
че с изменението на ЗМВР от 07.07.2020 г., със създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР,
според която нощните часове труд се превръщат в дневни с коефициент 1. Признава факта,
че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност и е полагал нощен труд.
Счита за недоказан иска за претендиране на левовата равностойност на неосигурена храна,
тъй като ищецът не сочи и не представя доказателства, че в процесния период е изпълнявал
дейностите по чл. 2, т. 7 от Наредба № 81213-904/30.07.2015 г. с продължителност не по-
малко от половината от установеното работно време за деня по ЗМВР, с изкл.на дейностите
по чл. 2, т. 1, 10 и 11 от Наредбата и че е работил при специфични условия на труд под +10
градуса и над 30 градуса. Претендира за разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
2
Ответникът се представлява от гл.юр. ***, счита исковете за неоснователни и моли
да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в
писмените бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ *** при РДГП Смолян на длъжност
„Старши полицай“.
От заключението по назначената СИЕ се установява, че като държавен служител в
системата на МВР ищецът работи на смени, съгласно изготвени месечни графици при
сумирано отчитане на работното време. През периода 10.01.2020 г. – 30.11.2022 г. е положил
общо 1 518 часа нощен труд, които преобразувани по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ в часове
дневен труд се равняват на 1 735 часа. Разликата от 217 часа не са му платени и са на
стойност 2 228,71 лв. Дължимата лихва е опредЕ. по тримесечия в размер на 291,46 лв.,
начислена към 21.12.2022 г..
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявени са 2 обективно съединени искове:
Исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
акцесорният към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Съгласно ТР № 1/2020 от 15.03.2023 г. на ВКС, ОСГК по тълк.д. № 1/2020 г., при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са
приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
Наредбата и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
Тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната
власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове, съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ.
В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени –
сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Според разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
3
работи.
Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от
11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа
до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно
правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време
същият е положил 1 518 часа нощен труд, който след преобразуването му в дневен с
коефициент 1 се равнява на 1 518 часа и е напълно заплатен на ищеца.
Предвид изложеното главният иск и акцесорният иск за лихва за забава са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на
адв. *** в размер на 600 лв., видно от договора за правна защита и съдействие.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлените искове в размер
на 100 лв..
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете с правно основание 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от В. В. М., ЕГН
**********, от с. ***, общ. *** срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и
адрес на управление гр. София, ***, представлявана от главен комисар *** за сумата от
2 228,71 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен от ищеца
нощен труд в периода 10.01.2020 – 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.12.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението и за сумата от 291,46 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2020
до 21.12.2022 г.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, от с. ***, общ. *** на основание чл. 78, ал. 8,
вр. ал. 3 ГПК да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, представлявана от главен комисар *** сумата от 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение, пропорционално на отхвърлените искове.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. *** на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4