Р Е Ш
Е Н И Е № 146
гр. Хасково 21.11. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд ……………...................…..............…................ колегия в публично
заседание на пети ноември .………………………….………..................................
през двехиляди и
деветнадесета ………………………………...........................година в състав :
Председател : МИЛЕНА ПЕТЕВА
Членове : ФИЛИП ФИЛИПОВ
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ
при секретаря Веселена Караславова …………......................................
в присъствието на
прокурора ............……………….
…........……………….......като
разгледа докладваното от
.........................председателя.…………..………...........ВНЧХ дело № 275…......... по
описа
за 2019 год., ......................................…….……… за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
318 и сл. от НПК.
С
присъда № 17/27.02.2019 г., постановена
по НЧХД № 973/2017 г. Районен съд-Хасково
е признал подсъдимия М. *** за невиновен в това, че на 30.06.2017 година
в с.С., Община М. б., Област Х., причинил на Н.Р.Н. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на страдание без разстройство на здравето, поради
което и на основание чл.304 от НПК е оправдал същия по предявеното му обвинение
за престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Със същата присъда подсъдимият М.М.М. е
признат за невиновен и оправдан за това да е причинил по същото време и на
същото място на С.М.С. лека телесна повреда, изразяваща се в страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл.130 ал.2 от НК. Предявените от
частните тъжители Н.Р.Н. и С.М.С. граждански претенции за обезвреда на
претърпени вреди в размер на 2 000 лева за всеки един от тези ищци са
отхвърлени като неоснователни, а същите са осъдени да заплатят в полза на
Районен съд-Хасково направените от бюджета му деловодни разноски, равняващи се
на 269,71 лева.
Въззивното производство е образувано по жалба на повереника на частните
тъжители. Жалбата е постъпила в срок и в нея се навеждат доводи за неправилност
на съдебния акт. Твърди се, че изводът за недоказаност на обвинението, а от тук
и за невиновност на подсъдимия, е некореспондиращ с доказателствената материя,
която в необходимия несъмнен и категоричен начин установявала изложената в
тъжбата фактология. След кратък преразказ на последната и поддържайки довода за
убедителност на ангажираните от обвинението доказателства, повереникът прави
искане за отмяна на атакувания съдебен акт
и постановяване на друг, с който подсъдимият да бъде признат за виновен
по обвинението, за което е бил предаден на съд, както и да му бъде наложено
справедливо наказание.
Частните тъжители поддържат жалбата на своя повереник и се присъединяват
към изложените в нея съображения.
Подсъдимият не взема становище по жалбата.
Защитникът на подсъдимия намира жалбата за неоснователна, като счита, че
събраните по делото доказателства не са установили с необходимата безспорност
нито авторството на деянието, нито останалите обективни елементи от
фактическата картина, описана в тъжбата. Заинтересоваността на ангажираните от
обвинението свидетели била пречка за кредитиране на показанията им, а
противоречивостта на последните била потвърдена и в разказа на разпитаната пред
въззивния съд свидетелка. Искането на защитника е за постановяване на съдебен
акт, с който присъдата да бъде потвърдена.
Хасковският окръжен съд, като
провери правилността на обжалваната
присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и след служебната
й проверка, констатира следното:
Против
подсъдимия М.М. е предявено обвинение за това, че на 30.06.2017 година в с.С.,
Община М. б., Област Х., причинил на Н.Р.Н. *** лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на страдание без разстройство на здравето, както и за това, че
по същото време и на същото място причинил на С.М.С. лека телесна повреда,
изразяваща се в страдание без разстройство на здравето – престъпления по чл.130
ал.2 от НК. Проведената от съда процесуална дейност, свързана със събирането и
проверката на доказателствата по делото и осигуряването на правото на страните
за ефективно и пълноценно участие в нея, както и в реализацията на правото им
на защита, не страда от пропуски, влияещи върху законосъобразността на съдебния
акт. Допълнена с приложените от въззивния съд по служебен почин доказателствени
способи, тя установява следната фактическа картина:
Към
30.06.2017 година подсъдимият М.М. и частните тъжители Н.Н. и С. ***. Между
самите тях или членове на семействата им не съществували отношения,
характеризиращи се с конфликтност или негативизъм. На посочената дата ****** на тъжителката –
свидетелят М.С., посетил питейно заведение в селото заедно със своя ******* Б.Р.С.. Двамата
седнали на една от масите, М.С. поръчал бира. Известно време след това в същото
заведение със свой *******
отседнал свидетелят М. М.
– ***** на подсъдимия,
а малко по-късно при тях се установил и подсъдимият М.М.. Музикалното
озвучаване в заведението станало повод за свада между М.С. и Б.С., от една
страна, и ****** М., от
друга. След няколкократна размяна на реплики между двете групи подсъдимият М.
се приближил към масата на М.С. и го запитал защо повишава тон. В отговор на
това свидетелят М.С. се изправил и тръгнал към изхода на помещението, а към
спорещите с него *****
се обърнал с думите „Ще ви оправя след малко. Сега ще видите“. След като
излязъл навън свидетелят М.С. телефонирал на своя *** – тъжителят С.С., и в разговор,
подсказващ възникналия конфликт и предстоящ физически сблъсък, го повикал „за
помощ“. От своя страна тъжителят С. уведомил своя **** – свидетелят С.Х., че **** му бил бит и затова се
налага да тръгнат към заведението. За конфликта разбрали също ******* на М.С. – тъжителката Н. Р., както и неговата ****** Ш.Б.Х.. В отговор на
отправеното искане за помощ всички те /двамата тъжители и двамата свидетели/ се
отправили към заведението. Междувременно и известно време след излизането на
М.С. на улицата заведението напуснал и подсъдимият и именно тогава между
двамата възникнал първият физически сблъсък, изразил се във взаимно блъскане и
размяна на удари с ръце. Опит за прекратяването му бил направен от свидетеля
М.Ю.М. – **** и ****** в заведението.
Действията на последния, насочени към отдалечаване един от друг на биещите се
лица не довели до преустановяване на сблъсъка между тях. М. се отказал от
намерението си да потуши ескалиращата свада и се върнал в заведението, където
информирал за нея намиращите се там посетители, които не след дълго също
излезли на улицата. Продължавайки физическото съприкосновение с подсъдимия, в
даден момент М.С. успял да събори същия на земята и с носен от него остър
предмет да му нанесе удар върху дясното бедро, а след това да нарани петия
пръст и нокътната плочка на същия пръст на лявата му ръка. Последвали нови
удари от М.С. върху тялото на подсъдимия. Те били причинени с продълговат
дървен предмет, подобен на бухалка, който М.С. взел автомобила си, паркиран
непосредствено до входа на заведението. В този момент навън излязъл свидетелят
М. М., който възприел ***** си, паднал върху
терена, а М.С. надвесен над него. Веднага предприел действия по разделянето на
двамата един от друг. В опитите за прекратяване на съприкосновението между
двете лица се включили и останалите посетители на заведението, сред които били
и свидетелите Г. М. и
М. Н. В даден момент на мястото пристигнали извиканите от М.С. негови роднини –
**** му С.С., ***** му Н. Раим, **** му С.Х. и **** му Ш.Х., които веднага
възприели физическата схватка между М.С. и подсъдимия, а и очаквали да видят
именно това, предвид изпратеното им преди това телефонно съобщение. Решили да
вземат участие в конфликта. Двамата тъжители започнали да нанасят удари с ръце
върху главата, снагата и крайниците на подсъдимия. Действията по нанасяне на
удари върху тялото на М.М. продължил и свидетелят М.С.. В даден момент
тъжителят С.С. взел дървен продълговат предмет и с него нанесъл удар върху
главата на свидетеля М. М.,
който се намирал в близост до двамата биещи се мъже. След това удар в окото на
същия свидетел нанесъл и С.Х., както и тъжителката Н.Н., която хвърлила камък
към гръдната му област. Свидетелите Г. М. и М. Н.
не преустановявали действията, насочени към потушаване на конфликта чрез
отблъскване на Н.Н., С.С., Ш.Х. и С.Х. от братята М.. Когато в крайна сметка
успели да прекъснат сблъсъка, двамата тъжители, както и свидетелите С.Х., М.С.
и Ш.Х. се насочили към автомобила, качили се в него и отпътували към дома си.
Там М.С. забелязал, че лявото око на **** му било наранено, както и че ***** му Н.Н. изпитва болки в областта
на гърдите и има рани по лицето. След като тъжителите отпътували от мястото на
инцидента там пристигнала свидетелката Г. Х. – стопанисваща търговския
обект. Преди това тя наблюдавала пряко чрез осигурена директна връзка заснетото
от монтираните на външната и вътрешна част от заведението видеокамери, като
възприела както словесната кавга между М.С.
и ******* М.
вътре в обекта, така и действията на всички участници във физическия сблъсък в
зоната непосредствено пред сградата. Притеснена от разигралите се събития
свидетелката Г. Х.
тръгнала към мястото на произшествието, а когато пристигнала с автомобила си,
там заварила подсъдимия и ****
му М. М., двамата
тъжители, М.С., С.Х. и Ш.Х.. Видяла как последните петима се качват в автомобила и отпътуват, а след
това започнала разговор с М. и М.
М.. Свидетелката Х. забелязала кръв по дрехите и телата на двамата ****. Оценила състоянието им
като тежко и решила да ги откара с автомобила си до болнично заведение, където
същите били прегледани.
В
основните си параметри – време, място и
участници в инцидента, хронология на конфликта и характер на извършените
действия, горепосочената фактическа обстановка е идентична на тази, която е
възприел и първоинстанционният съд. Направеният от този съд анализ на
доказателствените източници е съответен на тяхното действително съдържание,
като не е допусната превратност или непълнота, нито неоправдан или изолиран от
конкретиката приоритет на някои от доказателствените средства. Кредитирането на
доказателствените източници, респ. отхвърлената достоверност на други от тях, е
базирано на точен и задълбочен коментар, при който са взети предвид както
вътрешната, така и взаимната им консолидираност при отчитане на всички фактори,
провокиращи съмнения за истинността на представените факти. В тази връзка
напълно разбираемо съдът е подложил на
подробна и в същото време критична оценка показанията на свидетелите
М.С. и С.Х. /близки на тъжителите/, които с категоричност са заявили, че са
наблюдавали удари, нанесени от подсъдимия върху двамата тъжители – първо върху
тъжителката Н., после върху тъжителя С.. Всъщност колко категорични и ясни са
били тези твърдения на двамата свидетели е въпрос, на който съдът също е дал
обоснован отговор, а той изцяло следва да бъде споделен. Не може да не бъде
забелязано при внимателен прочит на дадените от М.С. показания, че
първоначалното му заявление за непосредствено наблюдение на извършените от
подсъдимия действия, чрез които той ударил Н. в гърдите, а в резултат на това
последната паднала на земята, впоследствие е била отхвърлено с направеното
уточнение, че всъщност свидетелят не е видял удар, а само забелязал, че ***** му е паднала на земята,
а до нея стои подсъдимият. Все в тази връзка не може да се пренебрегне и
очевидното разминаване между показанията на този свидетел с фактите,
представени от свидетелите С.Х. и Ш.Х..
Така според свидетеля М.С.
ударът върху Н. бил нанесен на около 3-4 метра от мястото, на което се
намирали той и подсъдимият в схватка помежду им, докато според С.Х. тъжителката
била ударена в момента, в който понечила
да вдигне **** си от
земята и именно тогава и на това място, т.е. в непосредствена близост до
двамата мъже, й бил нанесен удара от подсъдимия. И макар Х. да е убеден, че е
наблюдавал извършеното от подсъдимия, той не е бил в състояние да уточни към
коя част от тялото на Н. е била насочена
използваната от подсъдимия сила, нито пък да обясни как е могъл подробно да
възприеме действията на подсъдимия, след като /според показанията/ в същия този
момент се е бил заел с издърпване на свидетеля М. М. в опит да го отстрани от тялото на **** си. Съвсем различна е
фактологията, която представя свидетелката Ш.Х., според която тъжителката Н. се
намирала паднала върху терена в момент, в който боят бил преустановен, а **** М. в същото това време
се намирали встрани от нея, а върху телата им не се забелязвали следи от
наранявания. Така установените противоречия са валидни и за представеното от
свидетелите С.Х. и М.С. относно причиненото на тъжителя С. нараняване. Според М.С.
ударът върху **** му
бил нанесен от подсъдимия в района, в който се намирала Н. след падането й на земята / т.е. на 3-4 метра
от самия него/, а според свидетеля Х. тези действия били извършени на мястото,
където тримата мъже /***** М.
и М.С./ били в съприкосновение, което той се опитвал да преустанови. Тези
вътрешни и взаимни противоречия в показанията на посочените свидетели не са единствената причина, заради
която достоверността на разказа им подлежи на сериозни съмнения. Очевидно е, че
както М.С., така и С.Х. и Ш.Х. спестяват голяма част от събитията, довели до
получените от двамата тъжители наранявания, които с оглед представените по
делото удостоверения за извършен преглед и заключенията на експерта-медик
следва да се приемат за безспорни. Всъщност липсата на теренни наранявания,
констатирани върху тялото на тъжителката Н. разбираемо поражда съмнения в
действителното настъпване на соченото от тримата свидетели падане върху
твърдата улична настилка, а отсъствието на травма в областта на главата и на
каквито и да е сведения за твърдяното в тъжбата „натискане в областта на
гърдите“ резонно поставя въпроси, свързани с реалния механизъм на експертно установените
и то само две на брой наранявания -
кръвонасядания в областта на гърдите и в областта на дясната мишница. В тази
връзка следва да се отбележи, че нито М.С., нито С.Х. /още по-малко Ш.Х./
свидетелстват за дърпане на тъжителката чрез хващането й за дясната мишница от
подсъдимия /в която област лекарят е констатирал травма/, като в показанията им
не се споменава и за притискане в областта на гърдите, както пък се поддържа от
обвинението. Наред с това, заявеното в тъжбата увреждане в областта на главата
е лишено от подкрепата не само на медицинската експертиза, която не е
установила увреда на лицевата част, но и на ангажираните от обвинението свидетели, единият от които очевидно не е
видял удара върху *******
си /само я забелязал паднала върху терена/,
а другият не е в състояния да уточни телесната част, върху която е било
въздействано върху снаха му преди поддържаното в показанията му падане. В тази
връзка не може да не бъде отчетено казаното от експерта в устния му доклад,
според който нараняването в областта на гърдите е възможно да се дължи както на
удар, така и на притискане и то с неголямо усилие в областта на гърдите при
опит за отскубване или отблъскване, т.е. и експертното мнение не е еднозначно
относно механизма, по който би могло да настъпи телесното увреждане. А това, в
съчетание с несигурните, фрагментарни и неубедителни показания на ангажираните
от обвинението свидетели логично
обосновава извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд – че описаният
в тъжбата механизъм не се подкрепя от събраните доказателства. В аспекта на
казаното следва да бъде отчетена и фактическата несъвместимост между
разказаното от свидетелите М.С. и С.Х., от една страна, и свидетелите М. М., Г. М. и М. Н., от друга страна. Макар представеното
от последните двама да е пестеливо за детайлите на развилия се физически
сблъсък, то изводимите от него факти индикират и то в немалка степен
неубедителността на уличаващите показания. Нито свидетелят М., нито свидетелят
Н. е забелязал нанасяне
на удари върху двамата тъжители, нито са видели наранявания върху телата им
след приключването на конфликта. Освен това, свидетелят Г. М. уточнява, че единственото лице,
което е видял да пада на земята, е бил подсъдимият, а единствените наранени са
били братята М.. Много по-подробно и
доказателствено значимо е разказаното от очевидеца - участник във физическия
сблъсък свидетел М. М..
Вярно е, че той /но както и роднините на тъжителите/, може да се счита за
предубеден и заинтересован от изхода на делото, но за истинността на представеното
следва да се съди не само от установените зависимости, но и от съдържанието на
представената информация и нейната синхронизация с изводимите от други
източници сведения. На първо място, показанията на свидетеля М. М. съдържат факти, които отсъстват в
показанията на С.Х., Ш.Х. и М.С., но в същото време те се потвърждават както от
показанията на явно необслужващите ничия теза М. Н. и Г. М., така и в заснетото от поставените в обекта видеокамери,
което назначената техническата експертиза е изследвала. Така свидетелят М. М. точно и последователно
разказва за началото на конфликта, породил сбиването между **** му /подсъдимият/ и свидетеля М.С.,
за действията на тъжителите, които по-късно пристигнали на мястото и които
веднага се включили в сблъсъка, насочвайки се към него и нанасяйки му удари.
Последните действия обвинението е окачествило като опит „да спасят нападнатия
от двамата **** М. С.“. Освен че видеозаписът не
подкрепя поддържания в тъжбата характер на предприетото от тъжителите
поведение, а в него да липсва кадър, отразяващ падане върху терена на Н., както
се твърди в показанията на нейния ******, то свидетелите Н. и М., както и свидетелят М. М., разказват събития, които показанията на свидетелите С.Х. и
М.С. не съдържат /или умишлено избягват/ и това
не може да не бъде оценено като поредният фактор, компрометиращ
достоверността на представената уличаваща информация. Така съгласно показанията
на посочените трима свидетели /Н.,
М. и М. М./ двамата
тъжители, придружени от С.Х. и Ш.Х. пристигнали на мястото на произшествието в
момент, в който физическото съприкосновение между подсъдимия и М.С. било
започнало. Четиримата веднага се включили в свадата, като свидетелят М. М. получил удари от двамата
тъжители и от свидетеля С.Х., а ****
му /подсъдимият/ бил наранен от М.С. и именно той бил падналия на земята човек,
когато четиримата новодошли пристигнали на мястото. Носенето на дървени
предмети /подобни на бухалки/ от тъжителя и неговия ****, потвърдено в показанията на
свидетелката Г. Х. и
заснето във видеоматериала, поставя сериозни и трудно преодолими съмнения в
достоверността на казаното от М.С. и С.Х., че удари от тяхна страна и от
тъжителите не са били нанасяни, а единствено опитите им да отдалечат ****** М. са провокирали действията на подсъдимия,
причинили инкриминираните телесни увреждания. Отново следва да се обърне
внимание на изготвения от техническата експертиза материал, който не установява
нито описаното в тъжбата поведение на който и да е участник в конфликта, нито провокираното
от удар падане на Н., нито нанасяне на удар от подсъдимия в лицето на тъжителя
С.. Заснетото сочи, че към момента на пристигането на тъжителите и свидетелите
Х. всички лица са били в изправено положение и затова е нямало защо тъжителката
да помага на своя *****
да се изправи, както се твърди в тъжбата, или да издърпва „надвесилия се над
него подсъдим“, след което да последва удара от негова страна в гръдната й част
на тялото, какъвто механизъм се описва. Сведенията от записа, за който експертът
е установил техническа годност и отсъствие на намеса при пренасянето му върху
мобилна памет, илюстрират събития, които не покриват инкриминираната фактическа
картина и в частност не установяват такива действия на подсъдимия, които да са
довели да накърняване на телесното здраве на тъжителите. Съгласно направеното
от свидетелите М. Н.
и Г. М. разпознаване от снимки на стр.40-41 от приложението към
техническата експертиза подсъдимият е мъжът, облечен с тъмна горна дреха, а
свидетелят М. М. –
мъжът със светла горна дреха, а това, което вещественият материал показва е
липса на пряко физическо съприкосновение между подсъдимия и двамата тъжители и
наличие на такова между тях и свидетеля М. М.. Съдържанието, развитието и последиците на последното като
попадащо извън предмета на доказване е безпредметно да бъде коментирано.
Изложеното сочи обоснованост на направения от първоинстанционния съд
извод за недоказаност както на поддържания в тъжбата механизъм на
инкриминираните в нея деяния, така и на автора на действията, довели до
описания в същата противоправен резултат. Затова постановената оправдателна
присъда се явява съобразена с процесуалната норма в чл.304 от НПК и тя следва
да се потвърди. Произтичащата от това неустановеност на основанията за
отговорността по чл.45 ал.1 от ЗЗД е аргумент за неоснователност на предявените
граждански претенции за обезвреда, които правилно в тази връзка са били
отхвърлени от районния съд.
Изходът от въззивната проверка налага в тежест на частните тъжители да
бъдат възложени направените от подсъдимия пред настоящия съд деловодни разноски
– заплатеното възнаграждение за повереник в размер на 700 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 17/27.02.2019 г.,
постановена по НЧХД № 973/2017 г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Н.Р.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на М.М.М., ЕГН ********** *** направените пред въззивния съд деловодни
разноски в размер на 350 лева.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН ********** *** да
заплати на М.М.М., ЕГН ********** *** направените пред въззивния съд деловодни
разноски в размер на 350 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.