№ 1154
гр. Русе, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20214520105277 по описа за 2021 година
Адв.С.З. – пълномощник на „Юробанк България“ АД заявява, че на 16.10.2019г.
представляваното от него дружество сключило, с ГЮЛДЖ. АЙД. АХМ., Договор за
потребителски кредит №FL1022604/16.10.2019г., по силата на който предоставило на
ответника заем в размер на 7365 лева за пълно предсрочно погасяване задълженията по
Договор за потребителски кредит №FL913366/17.05.2018г. и Договор
№VC272698/28.05.2018г. Поддържа, че между страните са съществували преддоговорни
отношения, в подкрепа на което представя молба – заявление, депозирана от Г.А..
Кредитополучателят приел да възстанови заемната сума, ведно с дължимите лихви, в
сроковете и при условията на договора. В погасителен план, съставляващ неразделна част от
контракта, в съответствие уговорените клаузи, страните установили параметрите, отнасящи
се до: размера на предоставената главница; началото на усвояване на кредита; края на
издължаването му; размера на погасителните вноски; техния брой и падежи. На 16.10.2019г.
ответникът усвоил предоставения му кредит – 7365 лева.
Въпреки постигнатото съгласие, кредитът да бъде погасен на 96 месечни вноски,
плащани в брой до 16-то число на съответния месец, от 16.01.2020г. ответникът
преустановил плащанията. Съобразно разпоредбата на чл.14 от договора, на 23.09.2020г.
банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, при спазване условията на чл.18,
за което уведомила длъжника чрез уведомление, връчено от ЧСИ Венцислав Маринов при
условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Като резултат от обявяване предсрочната изискуемост, освен неиздължената
главница в размер на 7245.63 лева, ответникът дължал на банката: 311.88 лева -
възнаградителна лихва за периода 16.01.2020г. – 23.09.2020г.; 4.13 лева – мораторна лихва за
1
периода 16.01.2020г. – 12.03.2020г.; 257.74 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020г. –
13.01.2021г.; 31.50 лева – такси за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г. (9 месечни такси,
всяка от които в размер на 3.50 лева); 60 лева – такси за връчване нотариална покана,
дължими за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №158/27.01.2021г., издадена по ЧГД №359/2021г. по
описа на РРС и изпълнителен лист срещу ГЮЛДЖ. АЙД. АХМ. за сумите: 7245.63 лева –
главница по Договор за потребителски кредит №FL1022604/16.10.2019г., ведно със
законната лихва считано от 26.01.2021г. до окончателното й изплащане; 311.88 лева -
възнаградителна лихва за периода 16.01.2020г. – 23.09.2020г.; 4.13 лева – мораторна лихва за
периода 16.01.2020г. – 12.03.2020г.; 257.74 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020г. –
13.01.2021г.; 31.50 лева – такси за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г.; 60 лева – такси за
връчване нотариална покана, дължими за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г.; 158.15 лева –
заплатена държавна такса и 608.11 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът,
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения адв.С.З. моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ГЮЛДЖ. АЙД. АХМ., ЕГН ********** дължи на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор
и М. И.В. – прокурист сумите: 7245.63 лева – главница по Договор за потребителски кредит
№FL1022604/16.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2021г. до
окончателното й изплащане; 311.88 лева - възнаградителна лихва за периода 16.01.2020г. –
23.09.2020г.; 4.13 лева – мораторна лихва за периода 16.01.2020г. – 12.03.2020г.; 257.74 лева
– мораторна лихва за периода 14.05.2020г. – 13.01.2021г.; 31.50 лева – такси за периода
16.02.2020г. – 13.01.2021г.; 60 лева – такси за връчване нотариална покана, дължими за
периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №158/27.01.2021г., издадена по ЧГД
№359/2021г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.А.Н. – особен представител на ответника ГЮЛДЖ.
АЙД. АХМ. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага доводи досежно
неоснователността на ищцовите претенции.
Не оспорва обстоятелството, че страните по делото са обвързани от облигационни
правоотношения, основани на Договор за потребителски кредит №FL1022604/16.10.2019г.
Намира за недоказано твърдението, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем по
съответния ред, така, че предсрочната изискуемост, на която се основава иска да е породила
правно действие.
Възразява срещу претенцията за заплащане сумата 60 лева дължима за нотариална
2
покана, като приема, че не са релевирани доказателства в тази насока.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
Не е спорно, че страните по делото са обвързани от облигационни отношения,
основани на Договор за потребителски кредит №FL1022604/16.10.2019г., по силата на който
банката предоставила на ответника заем в размер на 7365 лева за пълно предсрочно
погасяване задълженията по Договор за потребителски кредит №FL913366/17.05.2018г. и
Договор №VC272698/28.05.2018г.
В чл.14 от контракта се сочи, че при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично
предсрочно изискуем. Според чл.18, всички уведомления и изявления във връзка с договора
е следвало да бъдат направени в писмена форма, като ще се считат получени, ако по факс,
чрез лично доставяне, чрез изпращане по пощата с обратна разписка, с препоръчана поща, с
куриер или по електронна поща, достигнат до адресите на страните, визирани в договора.
Прието е, че ако някоя от страни промени заявените адреси за кореспонденция е длъжна да
уведоми насрещната страна като посочи новия си адрес, като до получаване на такова
уведомление, всички съобщения достигнали до последния деклариран от съответната страна
адрес ще се считат за получени.
На 24.09.2020г. ищецът изготвил уведомление за обявяване предсрочна изискуемост
на вземането по процесния договор, което изпратил до ответника чрез ЧСИ с рег.№833.
Съдебният изпълнител връчил уведомлението по реда на чл.47, ал.5 ГПК на адреса посочен
от кредитополучателя в договора, както и на вписания в НБД настоящ адрес на ответника.
Съобщил на банката, че е извършил справка и в ТД НАП – регистър трудови договори.
Ангажирани са доказателства, от които е видно, че на 19.11.2020г. банката заплатила
на ЧСИ с рег.№833 сумата 60 лева.
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно -
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като компетентно и обективно
дадено. След извършена справка в счетоводството на банката, вещото лице е констатирало,
че на 16.10.2019г. заемната сума (7365 лева) е преведена по разплащателна сметка на
ответника. На същата дата, съобразно договореното са погасени предходни задължения на Г.
А.. Установено е, че за периода 18.11.2019г. - 31.01.2020г. кредитополучателят е внесъл 200
лева за погасяване на задължението. Експертът е визирал преводите по дати, като е
конкретизирал компонентите от съответните анюитетни вноски, които покриват. Изчислен
е: остатъка от дължимата главница – 7245.63 лева; дължимата възнаградителна лихва за
процесния период - 311.88 лева; мораторната лихва върху неизпължените падежирали
вноски за спорния период – 257.74 лева; уговорените такси – 31.50 лева. Констатирано е, че
счетоводството на банката е водено редовно.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.417 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №158/27.01.2021г., издадена по ЧГД №359/2021г. по
описа на РРС и изпълнителен лист срещу ГЮЛДЖ. АЙД. АХМ. за сумите: 7245.63 лева –
3
главница по Договор за потребителски кредит №FL1022604/16.10.2019г., ведно със
законната лихва считано от 26.01.2021г. до окончателното й изплащане; 311.88 лева -
възнаградителна лихва за периода 16.01.2020г. – 23.09.2020г.; 4.13 лева – мораторна лихва за
периода 16.01.2020г. – 12.03.2020г.; 257.74 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020г. –
13.01.2021г.; 31.50 лева – такси за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г.; 60 лева – такси за
връчване нотариална покана, дължими за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г.; 158.15 лева –
заплатена държавна такса и 608.11 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът, на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като
довнесе дължимата държавна такса.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 7245.63
лева – главница по Договор за потребителски кредит №FL1022604/16.10.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2021г. до окончателното й изплащане; 311.88 лева -
възнаградителна лихва за периода 16.01.2020г. – 23.09.2020г.; 4.13 лева – мораторна лихва за
периода 16.01.2020г. – 12.03.2020г.; 257.74 лева – мораторна лихва за периода 14.05.2020г. –
13.01.2021г.; 31.50 лева – такси за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г.; 60 лева – такси за
връчване нотариална покана, дължими за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г., предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№158/27.01.2021г., издадена по ЧГД №359/2021г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №359/2021г. по описа
на РРС е видно, че заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед
което на 07.09.2021г. заявителят (ищец в настоящото производство) е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса, като са му указани последиците при непредявяване на иска.
Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес - запазване действието на заповедта за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Претенцията на „Юробанк България” АД се основава на договор
№FL1022604/16.10.2019г., сключен с ГЮЛДЖ. АЙД. АХМ.. С договора за кредит, банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят – да ползва сумата и да я възстанови, съобразно уговореното. В
случая, ищцовото дружество следва да установи, че въз основа на валидно сключен договор
за кредит е предоставило на заемополучателя определена сума, но поради неизпълнение на
поетите с договора задължения от страна на ответника, има изискуемо вземане към него в
4
претендирания размер. Последният следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват спорното право, а именно, че няма задължение за връщане на
заетата сума, предвид въведените в хода на производството твърдения.
С оглед ангажираните в хода на производството писмени доказателства съдът
приема, че страните по делото са били обвързани от облигационно правоотношение,
основано на посочения по-горе договор за банков кредит. Безспорно е обстоятелството, че
банката е предоставила на кредитополучателя сумата 7365 лева, при условията, визирани в
контракта. Установено бе, че след 31.01.2020г. Г.А. е преустановила погасяването на
месечните вноски, довело до предсрочна изискуемост на вземането. Предсрочната
изискуемост е уговорена при настъпване на определени обстоятелства (непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита).
Кредиторът е положил достатъчно усилия, за да достигне лично до длъжника
уведомление за предсрочна изискуемост. От приобщения по делото договор за кредит е
видно, че кредитополучателят е посочил адрес за връчване на съобщения и изявления:
гр.Русе, ул.“Филип Станиславов“№2, вх.8, ет.1, на който е изпратено уведомление,
посредством ЧСИ. Последният е установил и настоящия адрес на длъжника, на който е
изпратил ново съобщение, но ответникът не е намерен на нито един от двата адреса.
Книжата са надлежно оформени, съобразно разпоредбата на чл.47 ГПК. Предвид клаузата на
чл.18 от Договора, съдът приема, че длъжникът е уведомен за обявяване предсрочната
изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението за издаване заповедта за
изпълнение.
Дължимостта на претендираните от ищеца суми е установена чрез приетата по делото
съдебно – икономическа експертиза. Ангажирани са и доказателства, от които е видно, че
във връзка с връчване известията за предсрочната изискуемост, банката е заплатила такса в
размер на 60 лева.
При така установените факти и изложени правни съображения, съдът приема, че
искът, като основателен следва да бъде уважен, като бъде признато по отношение на
ответницата, че дължи на банката претендираните суми.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото. Основателно се явява възражението на ответната страна по чл.78, ал.5
ГПК. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004г. и извършените от пълномощника на ищеца
процесуални действия, съдът счита, че възнаграждението на упълномощения адвокат
следва да бъде редуцирано до 725.54 лева. При това положение дължимите от ответника
разноски възлизат на 1600.14 лева – заплатена държавна такса, възнаграждения за
процесуално представителство и вещо лице.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът
който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид изхода на
спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 766.26 лева – разноски по ЧГД
№359/2021г. по описа на РРС.
5
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 от ГПК, че ГЮЛДЖ. АЙД.
АХМ., ЕГН ********** дължи на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260,
представлявано от Д.Б.Ш. – изпълнителен директор и М. И.В. – прокурист сумите: 7245.63
лева – главница по Договор за потребителски кредит №FL1022604/16.10.2019г., ведно със
законната лихва, считано от 26.01.2021г. до окончателното й изплащане; 311.88 лева -
възнаградителна лихва за периода 16.01.2020г. – 23.09.2020г.; 4.13 лева – мораторна лихва
за периода 16.01.2020г. – 12.03.2020г.; 257.74 лева – мораторна лихва за периода
14.05.2020г. – 13.01.2021г.; 31.50 лева – такси за периода 16.02.2020г. – 13.01.2021г.; 60
лева – такси за връчване нотариална покана, дължими за периода 16.02.2020г. –
13.01.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №158/27.01.2021г., издадена по ЧГД №359/2021г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА ГЮЛДЖ. АЙД. АХМ., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк
България” АД, ЕИК ********* сумата 766.26 лева – разноски по ЧГД №359/2021г.
ОСЪЖДА ГЮЛДЖ. АЙД. АХМ., ЕГН ********** да заплати на „Юробанк
България” АД, ЕИК ********* сумата 1600.14 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6