РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 57
Град Пловдив, 12.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХXIV
касационен състав, в открито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА и участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 2871 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационно производство по реда на чл. 63, ал.1 ЗАНН във
връзка с чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по
касационна жалба на П.Н.К., управител на фирма „НАУ“ ЕООД, със съдебен адрес ***,
офис 10, чрез адв. А., против решение № 1462 от
09.09.2021 г. по а.н.д. № 4740 по описа на Районен съд - Пловдив, с което е потвърден електронен фиш серия
К № 4528056/22.02.2021 г., издаден от ОД на МВР –
Пловдив, с който на касатора е наложено административно
наказание глоба на основание чл.189, ал.4 вр. с ал.182, ал.1, т.5 от ЗДвП в
размер от 600 /шестотин/ лева за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател счита оспореното решение за неправилно, поради което моли същото
да се отмени. Изразява несъгласие с изводите на съда, като посочва, че касаторката не оспорва, че с лекия автомобил е било
извършено нарушение, но оспорва факта да го е управлявала и да е била
собственик към датата на извършеното нарушение. Твърди, че по делото няма
декларация от собственика на автомобила „Порше лизинг“, с която да е посочено,
че същият е управляван от П.К.. Твърди също, че в електронния фиш е допуснато
грубо нарушение, посочвайки фирма „НАУ“ ЕООД като собственик на процесния
автомобил. Посочва също, че няма представена декларация от собственика на
автомобила, с която да е посочил водач на автомобил, различен от управителя на
фирмата. Твърди, че по делото няма доказателства К. да е управлявала МПС и е
извършила нарушението, установено с електронния фиш. Моли да се отмени
постановеното решение и да се отмени издаденият електронен фиш. Претендира за
присъждане на адвокатските разноски.
Ответната страна
– ОД на МВР – Пловдив не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и четвърти касационен състав, след като разгледа
поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за
установено следното.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
В конкретния случай
жалбоподателката е била санкционирана с електронен фиш за това, че на 22.02.2021г.
в 20:34 часа в гр.Пловдив, бул. „Христо Ботев“, до номер 6 посока Централна
гара, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, товарен автомобил
Фолксваген пасат, с рег.№ **** се движел с установена наказуема скорост – 91
км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 41 км/ч. Посочено било в ЕФ, че
ползвателят на регистрираното моторно превозно средство е „НАУ“ ЕООД, с ЕИК *****.За
установеното е бил издаден електронен фиш, с който е била наложена глоба на управителя
на дружеството – ползвател в размер на 600 лв.
За да потвърди издаденият
ЕФ, районният съд е приел, че същият е издаден в съответствие с изискванията на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. Направил
е извод, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на
процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано
техническо средство. Посочил е, че е съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., който съдържа всички задължителни реквизити
и в който е надлежно удостоверено, че АТСС е разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Според
мотивите на съдебния акт, нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във
време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен
режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с
електронен фиш. Направен е извод, че установяването на нарушението е извършено
в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип
средство за измерване. Въззивният съд се
е позовал на разпоредбите на чл. 188, ал. 2 и чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, където е въведена
презумция за понасяне и ангажиране на аминистративната отговорност за нарушения извършение с моторно превозно средство, а именно- ако не е
установено друго, отговорност носи собственика; ако собственика при спазване на
процедурата по чл. 189, ал.5 ЗДвП е посочил конкретно лице, в чието владение е
бил автомобила, именно това лице се наказва.В мотивите на съдебния акт е
посочено още, че правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, а
видът и размерът на приложимото наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, както и че не се установяват никакви обстоятелства, от които
да се приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения от този
вид.
Настоящият
касационен състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства, че
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. В решението
си съдебният състав е достигнал до обосновани изводи, които настоящата
инстанция не намира за необходимо да преповтаря.
По съществото на
спора, касационният съд счита административното нарушение за доказано от
събраните доказателствени средства, включително от веществените такива по чл.
189, ал. 15 от ЗДвП. Приложеният по
делото клип /снимка/ от паметта на използваното техническо средство е издаден
надлежно при спазване на специалните правила на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 4 от
Наредбата, и с него се установява видът, марката и регистрационния номер на
управлявания автомобил; стойностите на разрешената, установената и наказуема
скорост /при отчетен 3 км/ч толеранс/, които са идентични с посочените в
оспорения фиш. Последният съответства на одобрения образец със заповед на
министъра на МВР и на правилото на чл. 189, ал. 4, пр. 2 от ЗДвП.
Относно
възраженията на касационния жалбоподател за собствеността на процесното МПС,
следва да се отбележи, че в действителност видно, от приложената по преписката
справка за собственост на МПС с рег. № **, се установява, че собственик на
процесното МПС е "Порше лизинг БГ – клон Пловдив" ЕООД, а като
ползватели са посочени дружеството "НАУ" ЕООД, представлявано от П.Н.К.
и лицето А. И. П..
Съгласно нормата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронния фиш следва да съдържа собственика, на когото
е регистрирано превозното средство. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Предложение първо на разпоредбата ясно
регламентира, че субект на нарушението може да бъде както собственика на МПС,
така и лицето, на което автомобилът е предоставен, а в случая това е ползвателят.
Според второто предложение собственикът ще носи отговорност, само ако не посочи
лицето, на което е предоставил МПС. Както бе посочено, видно от справка за
собственост на МПС с рег. № ****, собственик на процесното
МПС е "Порше лизинг БГ – клон Пловдив" ЕООД, а ползвателите са
дружеството "НАУ“ ЕООД, представлявано от касаторката
К., както и лицето А. И. П..
При извършена
служебна проверка на интернет страницата на "Порше лизинг БГ" ЕООД,
съдът констатира, че собственикът на процесния автомобил по занятие е лизингодател. Предвид това настоящия съдебен състав намира,
че дори и като ползвател, за дружеството „НАУ“ ЕООД ", представлявано от П.К.,
няма пречка да упражни предвидената в
разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП възможност, като посочи в
писмена декларация лицето, което е извършило нарушението и фактически е
управлявало автомобила в деня, когато е заснет от техническото средство. Това в
случая не е сторено. Не се споделят възраженията, изложени в жалбата пред районния
съд, че не била предоставена декларация на управителя от служителите на МВР, за
да може да посочи кое е лицето, което е
фактически е управлявало автомобила. Последното се извършва по инициатива на
наказаното лице. В този смисъл е нормата на чл.189, ал.5 ЗДвП(Нова - ДВ, бр. 10
от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), според която електронният
фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. В този случай първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.
Съдът намира за
неоснователно и възражението, че касаторката не
следва да понесе отговорността в качеството си на управител на дружеството –
ползвател, тъй като П.К. не притежава свидетелство за управление на МПС. На
първо масто за изпълнение на фактическия състав на нарушението
в нормата на чл.182, ал.1, т.5 във връзка с чл.189, ал.4 ЗДвП не се изисква
лицето да разполага със свидетелство за управление на МПС. След като лицето в
качеството си на управител на дружеството- ползвател не е посочила лицето,
което фактически е управлявало МПС на посочената дата, отговорността се понася
от управителя на дружеството, в случая ползвател на посочения автомобил. Доколкото
разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП изрично предвижда възможност ЕФ да бъде
съставен и на лицето, на което е предоставено ползването на МПС, което в случая
е сторено, тъй като ползвателят е бил известен на съответната териториална
структура на МВР.
На следващо място,
настоящия касационен състав счита, че непосочване на разпоредбата на чл. 188,
ал. 2 от ЗДвП не води до незаконосъобразност на така издадения ЕФ. Съгласно цитираната
разпоредба, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство. Доколкото каза
се по-горе собственик на МПС-то е дружество лизингодател,
а единият ползвател е юридическо лице, то правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП
следва да се приложи и по отношение на ползвателя юридическо лице, както е и
сторено в случая.
В ЕФ са посочени
ЕИК и ЕГН, тъй като в самия образец на електронния фиш в една от графите е
посочено "собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател", като в
случая срещу тази графа е посочено: П.Н.К. – законен представител на фирма
„НАУ“ ЕООД, като под постоянния адрес са посочени ЕИК и ЕГН, което е напълно в
унисон с приложимата разпоредба на чл. 188 от ЗДвП, която указва, че
собственикът или ползвателят на МПС-то носят отговорност за извършеното с него
нарушение, а в случаите, когато нарушението е извършено при управление на МПС,
собственост на юридическо лице, наказанието се налага на неговия законен
представител или на ползвателя на МПС-то. Т. е. целта на графата
"собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател" в електронния
фиш е да се посочи именно лицето, което носи отговорността за извършеното нарушение,
като в случаите в които не е посочен ползвател на МПС-то, отговорността за
извършеното с това МПС нарушение винаги ще се понесе от собственикът физическо
лице, а в случаите като процесния, когато ползвател на МПС-то е юридическо лице,
се наказва неговият законен представител.
Изложеното налага
да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния
съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения
на материалния и процесуален закон, поради което постановеният съдебен акт на въззивната
инстанция е правилен и законосъобразен и следва да бъде оставен в сила.
Пред настоящата
инстанция не се прави искане за разноски от ответника, поради което такива не
се присъждат.
Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК
във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, ХХIV състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 1462 от 09.09.2021 г. по а.н.д. № 4740 по
описа на Районен съд – Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.