Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 01.11.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 560 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 31
- 0000053 от 08.04.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр.Ловеч е наложено на И.Н.Н. ***, административно наказание на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП – глоба в размер
на 2000 лева, за нарушение на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят Н., която чрез процесуалния си представител адвокат Н.
от ЛАК го е обжалвал, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата си изтъква,
че наказващият орган не е изписал изцяло наименованието на наредбата, чиято
разпоредба е била нарушена и това е нарушение на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6
и т.7 от ЗАНН. Сочи също и че в АУАН и НП няма пълно и ясно описание на
нарушението и то не кореспондира с посочената като нарушена правна норма.
Твърди, че на проверяващите е било показано удостоверение за психологическа
годност, което се оказало, че е с изтекъл срок на валидност, но това
обстоятелство не е отбелязано в АУАН и НП. Подробно са развити съображения за
несъответствие между описаните обстоятелства при извършването на нарушението, в
т.ч. и изпълнителното деяние, с дадената правна квалификация на нарушението,
съответно не е била приложена правилната санкционна норма, като по този начин
жалбоподателят е бил наказан с многократно по-тежка санкция. Твърди, че в
издаденото наказателно постановление недопустимо са били смесени институти от ЗАвП и ЗДвП, с което съществено е било накърнено правото на
защита на И.Н..
Алтернативно в жалбата са
развити доводи за маловажност на нарушенията и наличието на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН, като сочи, че още на другия ден след проверката
жалбоподателят се е снабдил с актуално удостоверение за психологическа годност.
Акцентира и на обстоятелството, че до момента не са му били налагани глоби па ЗАвП и че от деянието няма произлезли вредни последици.
В съдебно заседание, в което е
бил даден ход на съдебните прения, редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Представлява се от адвокат Н., който поддържа жалбата с наведените в нея доводи
и пледира за отмяна изцяло на обжалваното постановление, като
незаконосъобразно. Навежда и доводи по същество, като акцентира, че от
постановлението не става ясно къде е било извършено нарушението, както и
датата, когато това е станало. Алтернативно излага и аргументи в подкрепа на
тезата за маловажност на нарушението и наличието на предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител. Писмено, в съпроводителното писмо предлагат
наказателното постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите А.А.Д. и М.Д.М., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 28.03.2019 г. около 14:50 часа, в гр.Ловеч, в сградата на ОО АА,
свидетелите А.Д. и М.М. извършили комплексна проверка на ЕТ «***» - гр.Ловеч.
Търговеца притежавал удостоверение за регистрация за извършването на
таксиметров превоз № ***година. В хода на проверката, въз основа на пътна
книжка серия ***г. и пътен лист № *** от *** г., че водача И.Н.Н. е извършвал
таксиметрова дейност, без удостоверение за психологическа годност.
Въз основа на така установеното свидетелят А.Д. съставил на жалбоподателя И.Н.
АУАН № 259867, в който описал изложените по-горе обстоятелства.
Актосъставителят Д. квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата
на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
По така съставеният акт жалбоподателят Н. не е вписал възражения. Подписал
и получил препис от него.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН да е представил писмени възражения.
На 08.04.2019 г. било издадено
обжалваното наказателно постановление № 31-0000053, в което била пресъздадена
описаната в АУАН фактическа обстановка и жалбоподателя И.Н. бил санкциониран на
основание чл.93, ал.1, т.3 от ЗАвП с глоба в размер
на по 2000 лева, като наказващият орган също квалифицирал нарушението като такова
по чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.
на МТ.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки по същество жалбата, съдът прие за установено следното от правна
страна :
Жалбата е подадена в законовия
7-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима. Подадена е също така и от надлежна страна.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено от легитимен орган, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта /л.9-10/ и въз основа на
АУАН съставен от компетентно лице.
Не може да бъде споделено
наведеното с жалбата възражение, за това, че в НП липсва ясна индивидуализация на
нарушения нормативен акт и че това е съществено процесуално нарушение. Оплакванията,
че наименованието на Наредбата не било изписано напълно и с това е било
нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е изцяло неоснователно, тъй като подзаконовият нормативен акт
е посочен по начин позволяващ идентификацията му – вид на акта, номер, дата на
издаване и издателя му. Налице е възможност за лесна идентификация на
нормативния акт, чиято разпоредба е посочена като нарушена в издаденото НП и
това се потвърждава и от подадената пред настоящият съд жалба, в която самия
жалбоподател е цитирал пълното наименование на въпросната Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Освен това, наказаното лице е водач
на таксиметров автомобил и като такъв е следвало да е запознат с нормативната
уредба уреждаща този вид дейност, а и в същата професионална област липсва
друга Наредба със същата идентификация.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление е незаконосъобразно издадено, в нарушение на императивната
разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
В обстоятелствената част на
АУАН и НП е описано, че жалбоподателят Н.
е извършвал таксиметрова дейност без удостоверение за психологическа годност.
Така словесно изписано, вмененото на И.Н. нарушение е дадено много лаконично и
непълно. Не става ясно имал ли е той такова удостоверение въобще, ако е имал
представил ли го е при проверката или същото е било с изтекъл срок на
валидност. Единствено в тази връзка е посочено, че е направена справка в
електронния регистър на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, без
да става ясно обаче какво точно е било установено при тази проверка. А това са
все обстоятелства от съществено значение относно преценката за това дали
дадената правна квалификация на нарушението е правилна. На жалбоподателя е
вменено нарушение на разпоредбата на чл.18, т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999
г. на МТ за таксиметров превоз на пътници, съгласно която водачът на
таксиметров автомобил трябва да е психологически годен по смисъла на наредбата
по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП – Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологична годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация на извършване на психологически изследвания. Същевременно,
разпоредбата на чл.31, ал.1, т.8 от Наредба № 34/1999 г. на МТ задължава водача
на таксиметров автомобил да носи винаги при управлението му удостоверението за
психологическа годност, като ал.2 от същия текст го задължава при проверка от
органите на ИА АА да го представи, ведно с другите документи по ал.1 и тези по
чл.100, т.1,2 и 3 от ЗДвП. Но от така, както е описано словесно нарушението в
АУАН и НП не става ясно дали жалбоподателят е управлявал таксиметровия
автомобил без да притежава удостоверение за психологическа годност, в т.ч. и
валидно такова, издадено по реда на Наредба № 36/2006 г. или е притежавал
валидно такова, но не го е представил при проверката, като последното би било
нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.2, във връзка с ал.1, т.8 от Наредба №
34/1999 г. на МТ, респективно и приложимата санкционна норма ще е различна от
посочената в обжалваното НП. Едва в хода на съдебното следствие, от
свидетелските показания и справката на л.11 от делото се установи, че жалбоподателят
е имал удостоверение за психологическа годност, срока на валидност на което е
бил изтекъл на 03.02.2019 г., което обстоятелство той и не отрича. В тази
връзка, основателно е наведеното от процесуалния представител възражение
относно датата и мястото на извършване на нарушението. От така, както е описано
в наказателното постановление може само да се предполага, че това е датата
12.03.2019 г., от когато е цитирания в обстоятелствената част пътен лист, но
тази дата не е ясно дефинирана и конкретизирана, като дата на извършване на
нарушението. Отделен е въпросът и че административнонаказващият
орган не е ангажирал като доказателства въпросния пътен лист и пътна книжка
серия ОВ, № 21/2018 г., на които се е позовал в постановлението.
Не е ясно конкретизирано и
мястото, където е било извършено нарушението. Град Ловеч е посочен като
мястото, където е била извършена комплексната проверка на едноличния търговец,
за когото е работел жалбоподателя, но по никакъв начин не става ясно дали това
е и мястото, където И.Н. е извършвал таксиметрова дейност.
По своята правна същност
наказателното постановление е вид правораздавателен административен акт и в
него следва да е налице изчерпателно словесно описание на нарушението с
всичките му съставомерни признаци, да е налице също така и пълно единство между
словесното описание на извършеното нарушение, цифровата му квалификация и
приложимата санкционна норма. В противен случай съществено се нарушава правото
на защита на наказаното лице, тъй като той има право да знае точно какво
нарушение му се вменява и съответно е санкциониран, кога и къде го е извършил,
за да може да организира и реализира това си право в пълен обем. Неизпълнението
на тези изисквания, при всички случаи е съществено процесуално нарушение и в
разглеждания случай това не е направено, което като последица води до обявяването
на незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и съответно
отмяната му на формално основание. Няма как и е недопустимо тези пороци на НП
да бъдат санирани едва в хода на въззивното
му обжалване пред съд. И доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при
допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН),
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за
наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните
изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния
акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и
пределите на правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това
процесуално нарушение препятства съда, в рамките на своята компетентност да
прецени извършено ли е нарушение на разпоредбите на ЗАвП
или подзаконовите актове по прилагането му, тъй като не е ясно какво е
нарушението предвид непълното му и противоречиво описание, съответно и дадената
му правна квалификация.
Освен така констатираните
процесуални нарушения при издаването на обжалваното НП, при цялостната му
проверка съдът констатира, че неправилно е бил приложен и материалния закон, в
случая приложимата санкционна разпоредба.
Както се посочи по-горе в
изложението, на практика жалбоподателят признава извършването на нарушение,
доколкото по делото е приложено заверено копие от издаденото впоследствие удостоверение
за психологическа годност №***/л.18/ и което е било издадено на 29.03.2019 г.,
т.е. в деня следващ този, когато е било установено твърдяното нарушение.
Въпреки така установеното,
жалбоподателят Н. е бил санкциониран на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която сочи, че водач на МПС, който извърши обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени
лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от същия закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000
лева при първо нарушение.
Същевременно, в нормата на
чл.178в, ал.5 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с глоба в размер на 500 лева
водач, който извършва таксиметрови превози за собствена сметка или обществени
превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа
годност.
От така цитираните разпоредби
става ясно, че субектите които са адрес на нормите на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП и на чл.178в, ал.5 от ЗДвП не са съвсем идентични, тъй
като в първата се коментира обществен превоз или превоз за собствена сметка, а
във втората норма, която касае и настоящия случай (при установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка), се урежда и конкретизира именно
психологически негоден водач, извършващ таксиметров превоз. Освен това, в
нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП се обявява за
нарушение упражняването на дейност без валиден документ, като видовете документи
са общо посочени, докато в разпоредбата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП е
конкретизиран документът, чиято валидност се изисква, а именно : удостоверение
за психологическа годност. В този смисъл, нормата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП се
явява специална по отношение тази на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП,
което изключва приложимостта на последната. Ето защо и предвид установеното от
доказателствата по делото, че след 03.02.2019 г. (в хипотезата, че именно на
12.03.2019 г. е извършвал таксиметрова дейност) жалбоподателят е нямал валидно
удостоверение за психологическа годност, то отговорността му е следвало да се
ангажира на основание чл.178в, ал.5 от ЗДвП.
Така установеното неправилно
приложение на материалния закон също представлява самостоятелно основание за
отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено.
Водим от тези съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 31-0000053 от 08.04.2019 г. на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” – гр.Ловеч, с която е наложено на И.Н.Н. ***,
ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП – глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.18,
т.3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :