Решение по дело №101/2019 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2020 г.
Съдия: Веселин Кирилов Хайдушки
Дело: 20191710200101
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

      

 

гр. Брезник, 19.03.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на 19.02.2019г., IІ-ри състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин Хайдушки

 

при секретаря М. Г., като разгледа н.а.х.дело № 101 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.В.Т. против наказателно постановление № **-****-******/04.10.2019 година, издадено от Началник сектор "Пътна полиция" Перник, с което са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП "глоба" в размер на 500лв. и на основание чл.185 от ЗДвП- глоба" в размер на 20лв., за това, че на 07.08.2019г. в 16.25ч. в община Брезник на път трети клас № 811, с посока на движение от махала Пали лула на с. Велковци към гр. Брезник, управлява лек автомобил „П“, с рег. № РК ****АС, собственост на Б. Б.от с. Я., като при извършената проверка на км. 36+900- разклона за с. Ноевци се установиха следните нарушения: автомобила е технически неизправен с опасна техническа неизправност съгласно Наредба N Н-32/16.12.2011г. – не светят всички светлини източници предназначени за стоп светлини; управлява с наложено наказание глоба незаплатена в едномесечния срок за доброволно заплащане наложена му по НП № **-****-******/01.08.2019г., влязло в сила на 20.06.2019г. като глобата е трябвало да се заплати до 20.07.2019г. нарушения съответно на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. 

 

 

 

 

Жалбоподателя Х.В.Т., по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Лично участва в хода на съдебното производство, излага конкретни  доводи в подкрепа на тезата за незаконосъобразност на административнонаказателната процедура, въз основа на които моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.

Брезнишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е частично основателна.

От фактическа страна:

На 07.08.2019г. свидетелите Р.С.Е. на длъжност "мл. автоконтрольор" в сектор "ПП" при ОД на МВР-Перник и С.И.Б.,***, осъществявали контрол по линия на КАТ. Около 16.25 часа се намирали в община Брезник на път трети клас № 811, км. 36+900- разклона за с. Ноевци. Възприели движещ се към тях, лек автомобил „П“, с рег. № РК ****АС, който спрели за рутинна проверка. Установили, че водач на автомобила е жалбоподателя Х.В.Т.. При преглед на изисканите от него документи, контролните органи констатирали, че автомобила е технически неизправен с опасна техническа неизправност съгласно Наредба N Н-32/16.12.2011г. – не светят всички светлини източници предназначени за стоп светлини; управлява с наложено наказание глоба незаплатена в едномесечния срок за доброволно заплащане наложена му по НП № **-****-******/01.08.2019г., влязло в сила на 20.06.2019г. като глобата е трябвало да се заплати до 20.07.2019г.

Въз основа на констатациите си, на същата датата, в присъствието на Х.В.Т., срещу него било образувано административно-наказателно производство със съставяне на АУАН № *****/07.08.2019 г., като свид. Е. приел, че същият виновно е нарушил разпоредбите на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. При предявяване на акта соченият като нарушител не вписал обяснения и възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателя не депозирал писмени възражения.

Впоследствие, при проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Х.В.Т. за нарушения по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: показанията на свидетелите Р.С.Е. и С.И.Б., както и писмените доказателства: съставеният АУАН № *****/07.08.2019 г., заверено копие на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и отговор от Началник сектор "Пътна полиция" Перник.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че акта за установяване на административно нарушение и издаденото обжалваното наказателното постановление съдържат всички императивни реквизити установени към съдържанието им в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради което се дължи разглеждане на спора по същество.

Направените в горната насока възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни.

По отношение на нарушението по чл. 101, ал. 3 от ЗДвП.

Съгласно действащата разпоредба на чл. 101 от ЗДвП се запазва задължението за водача, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване (ал. 1), както и възможността, когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението (ал. 2). Новото законодателно решение (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) е с нормата на чл. 101, ал. 3, според която разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности, като е нова и разпоредбата на ал. 4, според която неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1. Това е Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, като съгласно констатираната при проверката неизправност – не светят всички светлини източници предназначени за стоп светлини, може да се квалифицира като "опасна" техническа неизправност. В случая приложение намира нормата на чл. 101, ал. 2 от ЗДвП, не се прилага. Нормата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, въвежда правилото според което движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Предвид изложеното санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) предвиждаща наказание глоба от: 1. петдесет лева – при констатирани незначителни неизправности; 2. двеста лева – при констатирани значителни неизправности; 3. петстотин лева – при констатирани опасни неизправности е приложена правилно.

Съвкупният анализ на събраните писмени и гласни доказателства налага убедителен извод за извършване на вмененото нарушение. Този извод се основава на показанията на свид. Р.С.Е. и С.И.Б., както и на обективните данни, закрепени в писмените доказателства по делото. Свидетелите установяват, че при извършената проверка лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Т. е с опасна техническа неизправност съгласно Наредба N Н-32/16.12.2011г. – не светят всички светлини източници предназначени за стоп светлини, като техническата неизправност е била показана на водача от свидетелите в което той се убедил на мястото на проверката. Съдът не установява съществуването на каквито и да е отношения, мотивиращи заинтересованост или пристрастие у свидетелите при излагане на релевантните факти, поради което кредитира показанията им с пълно доверие, като последователни, логични кореспондиращи на останалия събран доказателствен материал.

Въз основа на изложеното се налага извод, че формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни по първото нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по административнонаказателен ред.

По отношение на нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП:

Съдът намира, че при налагане на административното наказание на Х.В.Т. за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е допуснато нарушение на материалния закон, което води до отмяна на обжалваното НП в тази му част, като съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Тази разпоредба по своето съдържание не предписва определено поведение на даден правен субект, което да обективира признаците на административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН, поради което в този смисъл не може да бъде нарушена от Х.Т.. Същата само определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а от неспазването му се поражда правото на държавата за принудително изпълнение върху вземането. Именно и поради това систематичното място на посочената за нарушена норма на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е след общия административнонаказателен състав на чл. 185 от ЗДвП, тъй като тя не попада в приложното му поле. Незаплащането от водача в посочения срок на наложена му глоба е основание за налагане и на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба, респ. т. 2, б. "к" от ЗДвП, а не осъществява сочения състав на административно нарушение по чл. 190, ал. 3, вр. чл. 185 от ЗДвП.

Ето защо, съдът намира, че в тази му част процесното НП е незаконосъобразно, постановено е в нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде отменено.

 

 

 

 

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-****-******/04.10.2019 година, издадено от Началник сектор "Пътна полиция" Перник към ОД МВР-Перник, с което на Х.В.Т., ЕГН:**********, адрес: *** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500лв. на основание чл. 179, ал. 6, т. 3 от ЗДвП за нарушаване на чл. 101, ал. 3 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ наказателно постановление наказателно постановление № **-****-******/04.10.2019 година, издадено от Началник сектор "Пътна полиция" Перник към ОД МВР-Перник, с което на Х.В.Т., ЕГН:**********, адрес: *** е наложено административно наказание „глоба" в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушаване на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: