Решение по дело №11979/2018 на Районен съд - Пловдив

 

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  3322                  08.08.2019 година                                  град Пловдив

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:      

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                               

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11979 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* против Б.П.Б., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл.11 ЗПК и чл. 6 ЗПФУР.

 

Ищецът твърди, че на 20.04.2017 г. между страните възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние №167476. Била преведена сумата от 500 лева, платима до 19.07.2017 г. Ответникът дължал договорна лихва и такси за събиране на вземанията. Не извършил плащания.

Поради липса на изпълнение, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3692/25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 6440/2018 г. на ПРС, връчена редовно по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск. С влязло в сила Определение № 10224/11.10.2018 г. исковата молба относно претенциите за договорна лихва и разходи е върната, а производството – частично прекратено, поради което същите не са предмет на разглеждане в процеса.

Моли се за установяване дължимостта на предоставената сума по кредита в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда –24.04.2018 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

 

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал ОИМ, с който оспорва претенцията. Налице били нарушения при сключване на договора, които довели до прехвърляне на риска от неплатежоспособност на длъжника у кредитора; не били спазени изискванията за прозрачност, предоставяне на достатъчно преддоговорна информация на потребителя. Договорът бил сключен в противоречие на националните норми и в нарушение на разпоредбите на ЕС /позовава се на Директиви 93/13/ЕИО и 2005/29/ЕО, 2008/48/ЕО. Липсвал предоставен погасителен план, като не била извършена и проверка на кредитоспособността на потребителя. Оспорва се реалното предоставяне на сумата по кредита. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6440/2018 г. на ПРС, вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

 

По същество:

Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникване на вземането и неговия размер, в т.ч. – наличието на валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит от разстояние №*****от 20.04.2017 г., сключен при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е предоставена съответната парична сума, която е усвоена и е настъпил падежът на всички вноски, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на претендираната сума.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, както и възраженията си в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да докаже, че е погасил търсената сума.

 

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за неоснователен.

По делото не се установява наличие на твърдяното правоотношение по договор за кредит от разстояние от дата 20.04.2017 г. г. Представен е такъв от различна дата – 18.04.2017 г., който обаче не удостоверява наличие на облигационна обвързаност със сочения в ИМ начален момент. Доколкото става дума за основен индивидуализиращ белег, който не се установява, искът е неоснователен и недоказан. Страните биха могли да встъпват в множество различни правоотношения, вкл. с еднакъв размер на поискания и предоставен кредит, поради което и моментът на възникване определя основанието на иска.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. Въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, док. не бяха ангажирани за договор от 20.04.2017 г.

Съдът не би могъл да уважи претенцията на база договор от друга дата, чиито клаузи, параметри и съответствие със ЗПК да бъдат преценявани, тъй като би излязъл извън диспозитивното начало. Процесуалният закон ограничава правомощията при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе  - само до заявеното искане, т.е. съобразно формулирания, на основата на конкретни фактически обстоятелства и твърдения, петитум. Предметът на спора се определя от ищеца и от търсената от него защита. Произнасяне по искане, различно от въведеното, би обусловило недопустимост на съдебния акт.

Касае се за липса на пълно и главно доказване на съществен елемент на правоотношението. По правилата на чл. 154 ГПК, това води до неблагоприятен за ищеца изход.

С оглед изложеното, обсъждане на останалите предпоставки за основателност, респ. възражения на ответника, се явява безпредметно.

 

По отговорността за разноски:

Принципно се дължат на ответника, но няма доказателства за сторени такива.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Изи Финанс” ЕООД, ЕИК ********* против Б.П.Б., ЕГН ********** иск за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на сумата от 500 лева – главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние от 20.04.2017 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 24.04.2018 г. до окончателното погасяване, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3692/25.04.2018 г. по ч.гр.д. № 6440/2018 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала

КГ