Решение по дело №160/2017 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                         25.07.2017г., град Дупница

 

IV

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18.07.		2017

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

                                                                                   Съдебни заседатели:

        1.

Роза Цветанова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		160		2017

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е образувано по искова молба, депозирана от Р.С.В., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.О. - Кюстендилска адвокатска колегия, съдебен адрес *** срещу: Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. Бобов дол, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“, Булстат 0002613630185, представлявано от В.С.- директор, с която искова молба са предявени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ; чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ; чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

           Ищецът твърди, че работел в Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“, гр. Бобов дол от 07.06.2010 година, като с прекъсване от около 9 месеца е изпълнявала длъжността „личен състав-касиер“, от м. септември 2015 година със заповед на работодателя и при допълнително възнаграждение към основната заплата й е възложено и изпълнение на функции по техника на безопасност и противопожарна охрана в предприятието. На 18.02.2016 година, в първия и работен ден след отпуск по болест й е връчена Заповед № 8/18.02.2016 година на директора на ОП „ЧОБ“, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е прекратено трудовото правоотношение считано от същата дата, утвърдено било ново щатно разписание на длъжностите за 2016 година, на основание нов Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“, гр. Бобов дол, приет с Решение № 17 по протокол № 3/28.12.2016 година от заседание на Общински съвет - Бобов дол“. Заповедта била оспорвана пред Дупнишкия районен съд, било образувано гр. дело № 536/2016 година и с решение от 19.10.2016г. съдът признал за незаконно уволнението и я възстановил на заеманата преди уволнението длъжност „личен състав и касиер”. На 02.12.2016 година В. се е явила на работа, вместо да позволи да започне работа, директорът г-жа С. я привикала и й връчила заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 02.12.2016 година, без да й бъде връчен акт за възстановяване на работа. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, считано от 02.12.2016 година поради съкращаване на щата - Решение № 17 от протокол № 3/28.12.2016 година от заседание на Общински съвет - Бобов дол за приемане Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ и утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и основните заплати за тях за 2016 година. Оспорва Заповед № 23/02.12.2016 година на Директора на ОП „ЧОБ“ гр. Бобов дол, като незаконосъобразна, твърди, че е налице злоупотреба с право, не бил издаден акт за възстановяване на работа, сочи, че не е налице съкращаване на щата, не е извършен подбор, не е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 344, ал. 3 КТ да отмени заповедта за уволнение като незаконна без да разглежда трудовия спор по същество, а само на основанието, че не е било искано или не е било дадено преди уволнението изискващото се предварителното съгласие на инспекцията по труда, а съгласно чл. 333, ал. 2 КТ и на ТЕЛК, съответно да признае уволнението на Р.С.В. за незаконно и да отмени Заповед № 23/02.12.2016 година на директора на ОП „ЧОБ“ гр. Бобов дол, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 02.12.2016 година, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, да възстанови Р.С.В., ЕГН ********** на длъжността „личен състав -касиер“ в ОП „ЧОБ“ гр. Бобов дол, да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останала без работа от 02.12.2016 година до 01.06.2017 година съгласно чл. 225 КТ в размер на 4 792 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на обезщетението считано от датата на завеждане на иска 30.01.2017 година. Претендира разноски.

           В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК,  по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който отговор се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове по подробно изложени в отговора съображения. Претендира разноски.

           Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

           Със Заповед № 23/02.12.2016 година на Директора на ОП „ЧОБ“ гр. Бобов дол, считано от 02.12.2016 година е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ трудовото правоотношение между страните, поради съкращаване на щата - Решение № 17 от протокол № 3/28.12.2016 година от заседание на Общински съвет - Бобов дол за приемане Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ и утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и основните заплати за тях за 2016 година.

           Видно от Епикриза  от 18.01.2016 г., издадена на Р.С.В. от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Дупница; Епикриза  от 09.12.2015 г., издадена на Р.С.В. от МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Дупница на ищцата е била поставена диагноза РДР, сегашен епизод – тежка депресия и същата е била лекувана за пореден път в Психиатрично отделение в гр. Дупница, поради влошено психично състояние, което  налага овладяване в стационарни условия. 

           От рецептурна книжка, издадена на Р.С.В. от НЗОК се установява, че на ищцата е издадена такава поради поставената й диагноза РДР (рецидивиращо депресивно разстройство) с МКБ F 33.

           От медицинско удостоверение изх. № 172/15.04.2016 г., издадено на Р.С.В. от „А.П.” ЕООД /№2354/ се установява, че ищцата е била на лечение с диагноза рецидивиращо депресивно разстройство.

           Със Заявление от Р.С.В. вх. № 1010/01.12.2016 г. до ответника, ищцата е заявила, че ще се яви на работа на 02.12.2016г.

           Видно от Протокол от 02.12.2016 г. на ОП „Чистота, озеленяване и благоустройство” гр. Бобов дол на ищцата е предложено на 02.12.2016г. предвид възстановяването й на работа при ответника с решение от 19.10.2016г., постановено  по гр. дело № 536/2016 година по описа на РС – Дупница да заеме длъжност „организатор по труда” в ОП „ЧОБ” – Бобов дол, предвид съкратения щат за длъжността „личен състав - касиер”  с Решение № 17 от протокол № 3/28.12.2016 година от заседание на Общински съвет - Бобов дол за приемане Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ и утвърдено ново щатно разписание на длъжностите и основните заплати за тях за 2016 година и ищцата е отказала да заеме тази длъжност.

           От заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата  е на стойност 781, 50лв. Брутният размер на обещтетениего но чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа за периода от 02.12.2016г. до 01.06.2017г. /шест месеца/ е на стойност 4 689, 00 лв. Между старата длъжностна характеристика „Личен състав – касиер“ и новите длъжностни характеристики „Служигел ЧР” и „Касиер” има пълно съвпадение по показателите: структорното звено, към което принадлежат; подчинеността, връзките и взаимодействието; основните взаимоотношения - вътрешни и външни, условията на труд, системата на заплащане. Има почти пълно съвпадение на изпълнителните функции и другите показатели между длъжностните характеристики „Личен състав-касиер” и „Служител ЧР”с изключение на включените изпълнителни функции в длъжностните характеристика на „Личен състав-кисиер” -„изготвяне на ведомости”, „спривки ди НОИ”, „присъствието на персонала”, няма съвпадение между длъжностните характеристики „Личен състав - касиер”, „Служител ЧР” и „Касиер” с изключение на функциите „изготвяне на ведомости” и „справки за НОИ”. Естеството на работа и на трите длъжности е цялостно техническо и документално обслужване на предприятието във връзка с възникването, съществуването и прекратяване на трудовоправните отношения с работещите в него, документиране и организация на паричните средства. Основните трудови функции са свързани с цялостния процес, свързан с техническото и докуменално обслужване във връзка с трудовоправните отношиния, организацията, отчитането и заплащането на труда и движението на паричните средства.

           От заключението на назначената по делото съдебно –медицинска експертиза се установява, че рекурентното депресивно разстройство съгласно МКБ 10 (Международна класификация на болестите – 10 ревизия/ се характеризира с повтарящи се депресивни епизоди и представлява същинско хронично психично разстройство, поради този факт, същото е включено като диагноза в регистъра на хроничните заболявания от списъка на НЗОК, което предполага поддържащо лечение и реимбурсация на изписваните медикаменти в рецептурна книжка на хронично болния. Възрастта при началото на заболяването, неговата тежест и продължителност, както и честотата на депресивните епизоди варират в широки граници, обикновено първият епизод настъпва в средна възраст, най-често около петото десетилетие като периодите са с продължителност от 3 до 6 месеца а отделните епизоди, с каквато и да са тежест често се провокират от стресови житейски събития. Въпреки, че възстановяването между епизодите е обикновено пълно, една малка част от болните в напредналата си възраст могат да останат трайно депресивни. От приложената медицинска документация на Р.В. за периода м. ноември 2015 - януари 2016 г. е видно, че у освидетелстваната Р.В. е регистрирано наличие на психично разстройство - “Рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод - тежка депресия”, което по своята същност представлява същинско психично заболяване от групата на хроничните психични разстройства. Регистрираното в ИЗ № 489 и ИЗ № 5 от МБАЛ, Дупница и наблюдавано в условията на стацинарно изследване заболяване „Рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод - тежка депресия”, както и издаденият болничен лист /№ Е20153659990/, потвърден от НЕЛК в стационарния му престой, без оспорване на диагностичните критерии за наличието на РДР е дало информация, документация и причина на работодателя за да поиска експертиза от ТЕЛК, съгласно възникналите обстоятелства у Р.В., а именно наличие на „психично разстройство”, визиращо закрила, съгл. чл. 333, ал.1 от КТ. В проведеното по делото открито съдебно заседание на вещото лице допълва, че е възможно болестта на ищцата, която е диагностицирана  да се прояви 2009г. и после 2015г., защото тежките епизоди могат да бъдат регистрирани като стационарно лечение, а леките и умерените степени могат да отзвучават спонтанно. Този период не изключва наличието на депресивни периоди. Това се уточнява от лекаря, който поставя тази диагноза, съгласно международната квалификация е налице продължителност на периодите от два месеца и минимум шест месеца на проявление, за да бъде хронична болестта. Това са критерии, които не са задължителни. За да се квалифицира един депресивен период трябва симптомите да са повече от две седмици, като продължителността е от два до дванадесет месеца. Продължителността на една депресия е много различна. Не следва да се повтаря на шест месеца, за да бъде хронична. Трябва да е имало поне два епизода в живота на човек съгласно международната квалификация на болестите. Но и това е условно, защото няма въпросиници и документация, която стриктно да описва кога човек се е разболял и колко време е продължавало.

           В проведеното по делото открито съдебно заседаие на 18.07.2017г. съдът е извършил констация от трудовата книжка на ищцата, видно от която след прекратяване на трудовото правоотношение   между  страните, същата  е започнала работа  на 15.08.16г. до 02.12.16г. в ЕТ „Любчо Донев“, съответно на 03.07.17 г. при ЕТ „Г. Вълчев – Натали – ГМ – Марияна Георгиева“ като подавач-консултант.

           При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.

           Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

           Работодателят – ответник в настоящото производство следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение към момента на прекратяването му; че извършеното уволнение е законосъобразно и основанията, на които е било прекратено ТПО са били налице към момента на прекратяването.

           Ищецът носи тежестта да докаже размера на претендираното обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ.

           По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

           От приетото по делото заключение на назначената съдебно – медицинска експертиза се установява, че у освидетелстваната ищца Р.В. е регистрирано наличие на психично разстройство - “Рецидивиращо депресивно разстройство. Сегашен епизод - тежка депресия”, което по своята същност представлява същинско психично заболяване от групата на хроничните психични разстройсва. Отделно от това издаденият болничен лист /№ Е20153659990/, потвърден от НЕЛК в стационарния му престой, без оспорване на диагностичните критерии за наличието на РДР е дало информация, документация и причина на работодателя за да поиска експертиза от ТЕЛК, съгласно възникналите обстоятелства у Р.В., а именно наличие на „психично разстройство”. Само на това основание, доколкото ответникът не е искал   предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, а заболяването на ищцата като психичесно такова е посочено в Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, следва да бъде отменено  прекратяването на съществувалото между страните с процесната заповед от 02.12.2016г. Още повече че в решение по гр. д. № 1188/2009 г., III г. о. на ВКС и решение по гр. д. № 477/2010 г., постановени по чл. 290 ГПК  е прието, че липсва легално вменено задължение за работника да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на закрила или да представя съответните документи, както и че принципът за обективния характер на закрилата има изключение само в случай, че работникът съзнателно укрие съществуващо заболяване по посочената Наредба. Приема се, че преценката на условията за наличие на предварителна закрила по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е необходимо да бъде извършена от работодателя към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и задължение на работодателят е предварително да събере за работниците или служителите, които смята да уволни, информация за заболяванията по смисъла на Наредба № 5 от 20 февруари 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда.  Съгласно решение № 61 от 2.04.2015 г. по гр. д. № 4165/2014 г. на III г. о., № 162 от 13.07.2016 г. по гр. д. № 67/2016 г. на IV г. о., № 66 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 5417/2013 г. на IV г. о. за прилагане на посочената закрила е достатъчно - към момента на връчване на заповедта за уволнение - работникът обективно да е страдал от заболяване по Наредба № 5/1987 г., независимо дали работодателят е знаел за това, освен ако работникът умишлено го е въвел в заблуждение, давайки след поискване невярна предварителна информация, че не страда от заболяване по Наредбата. А в случая наяма данни по делото, респ. доказателства за това на ищеца да му е предоставен от работодателя срок, в който да заяви дали страда от заболяване, съответно няма данни, респ. доказателства работодателят за да спази закона да е поискал и получил предварително разрешение, преди да пристъпи към уволнение на избраното от него основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Още повече, че същият видно от ЛТД на ищцата е бил запознат с е имал ЕР от НЕЛК, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК, самото ЕР на ТЕЛК, от които е видно на ищцата каква диагноза е била поставена. Предвид горното процесното прекратяване на трудовото отношение, което е съществувало между страните следва да се отмени като незаконосъобразно.

           Предвид горните изводи на съда за незаконосъобразността на прекратяването на трудовото отношение, което е съществувало между страните, съдът не следва да обсъжда по същество било ли е налице основанието, посочено в заповедта за прекратяване – съкращаване на същата.

           По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:

           Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение обуславят уважаването на обусловените от неговия изход искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение, като размерът, за който следва да се уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е 4 689, 00 лв. съобразно заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, а за разликата до пълния предявен размер от 4 792, 00 лева или за сумата от 103, 00 лева следва да се отхвърли, като неоснователен.

           По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

           С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 4 689 лева, основателен се явява и предявения аксцесорен такъв за лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

           По разноските:

           С оглед изхода от делото на ищеца се следват сторените по делото разноски за адвокатски хонорара в размер на 550, 00 лева. Ответникът следва да внесе по сметка на РС – Дупница на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 287, 56 лева, представляваща държавна такса по всички предявени искове и сумата в размер на 420, 00 лева за възнаграждения за вещи лице, платени от ДБ.

           Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

 

           ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № 23/02.12.2016 година на Директора Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. Бобов дол, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“, Булстат 0002613630185 - В.С..

           ВЪЗСТАНОВЯВА Р.С.В., ЕГН **********,*** на заеманата преди уволнението длъжност „личен състав -касиер“ при Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. Бобов дол, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“, Булстат 0002613630185, представлявано от В.С.- директор.

           ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. Бобов дол, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“, Булстат 0002613630185, представлявано от В.С.- директор да заплати на Р.С.В., ЕГН **********,*** сумата в размер на 4 689, 00 лева (четири хиляди шестстотин осемдесет и девет лева), представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода 02.12.2016г. - 02.06.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 4 792, 00 лева или за сумата от 103, 00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 103, лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

           ОСЪЖДА Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. Бобов дол, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“, Булстат 0002613630185, представлявано от В.С.- директор да заплати на Р.С.В., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер  на 550, 00  лева (петстотин и  петдесет лева), представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

           ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Общинско предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“ гр. Бобов дол, седалище и адрес на управление: гр. Бобов дол, ул. „Васил Коларов“, Булстат 0002613630185, представлявано от В.С. - директор да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в общ размер на  707, 56 (седемстотин и седем лева и петдесет и шест стотинки), представляваща държавна такса за предявените обективно кумулативно съединени искове в настоящото производство и възнаграждения за вещи лице, платена от ДБ.

 

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

          

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: