Определение по дело №296/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 450
Дата: 15 ноември 2022 г. (в сила от 15 ноември 2022 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20224300600296
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 450
гр. Ловеч, 15.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН И.

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Ц.А БАЕВА
в присъствието на прокурора Д. Т. Д.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно частно наказателно дело
№ 20224300600296 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл. 345 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от адвокат П. Р. - АК гр. Ловеч, с адрес за
призоваване и кореспонденция: гр.Л., обл. ловешка, ул. „Г.С.Р.", №4 -
процесуален представител и пълномощник на осъдения Н. Л. С., ЕГН:
********** - в момента изтърпяващ наказание „лишаване от свобода" в
Затвора гр. Плевен.
Против протоколно определение №247/23.06.2022 Г. ПО ЧНД
№2022432020081 по описа НА PC гр. Л. ЗА 2022 Г.
В жалбата се сочи,че с обжалваното определение PC гр. Л. е групирал
на основание чл.25, във вр. с чл.23 от НК наложените му наказания с присъди
по НОХД №198/2019 г. по описа на PC гр. Червен бряг, НОХД №221/2020 г.
по описа на PC гр. Червен бряг, НОХД №310/2020 г. по описа на PC гр.
Червен бряг, НОХД №297/2020 г. по описа на PC гр. Л., НОХД №94/2021 г.
по описа на PC гр. Червен бряг, НОХД №107/2021 г. по описа на PC гр.
Червен бряг и по НОХД №48/2022 г. по описа на PC гр. Л., като на основание
чл.25, ал.1, вр. чл.213, ал.1 от НК било определено едно общо най-тежко
наказание, а именно „лишаване от свобода" за срок от 2 години и 4 месеца,
1
наложено по НОХД №297/2020 г. по описа на PC гр. Л., като на основание
чл.24 от НК, така определеното общо най-тежко наказание било увеличено с
една година - близко до максимално предвиденото предвидено в закона
увеличение.
Считат, че така наложеното увеличение на определеното общо
наказание е прекалено тежко и не кореспондира със събраните по делото
доказателства.
За да мотивира постановеното увеличение на наказанието съдът е
обсъдил подробно и отново изпълнителните деяния по посочените по-горе
наказателни дела, за които вече С. е получил наказания, което противоречи
със съдебната практика да бъде преразглеждано вече решено дело с влязла в
сила присъда и влошаване положението на осъдения. Неправилно,според тях,
само въз основа на новото прочитане на деянията, те са оценени от съда като
такива, с пo-висока степен на обществена опасност от обичайната, като
оценката на обществената опасност на дееца дори е оценена като
изключително висока степен.
Тези оценки и заключения на съда,приемат,че не кореспондират с
изготвената и приета по делото съдебно психолого-психиатрична експертиза,
чието заключение е в противоречие с изводите на съда, както и с извършената
оценка на риска от служителите Затвора Плевен.
За да мотивира определението си съдът е насочил вниманието си към
личностната характеристика и социалният облик и поведение на С. преди да
бъдат приведени в изпълнение присъдите, които са предмет на настоящата
комулация, което е било предмет на обсъждане и при постановяването
им.Приемат също така,че данните от доклада на администрацията на затвора
в гр.Плевен и психолого-психиатричното обсъждане към момента /т.е. след
излежаване на 2 години и двадесет дни - близо до определеното най-тежко
наказание/ тенденциозно не са обсъдени и оценени от съда.
Пресечено през същата призма е и оценката на признаването на вината
по всички обвинения, за които на С. са наложени наказания и са сключени
споразумения.
В действителност всички деяния за които е осъден С. са извършени по
хулигански подбуди, но те по никакъв начин-не могат да бъдат оценени като
такива с по-висока обществена опасност от обичайното. Тук може да се
запитаме,според адвокат Р., кои са тези с обичайна обществена опасност и да
2
потърси мотивация за квалифициране на пo-високата такава, за да може да се
направи сравнение. В заключението на приетата съдебно психолого-
психиатрична експертиза експертите са дали отговор на въпроса: на какво се
дължи това поведение на С. - употребата на психоактивни вещества, липсата
на адекватен поведенчески модел за подражание, несигурна среда на
възпитание отглеждане, като сочат че първите му противообществени прояви
са под влиянието на реферетна група, с която е дружал по метода на
любопитството и подражанието.
Не е взето предвид,според адвокат Р., и заключението на вещите лица
за прогресивното подобряване в поведението на С. по време на изтърпяване
на наказанието и намаляването на оценката от риска от висок на среден -
многократните му награди, трудовата му ангажираност и отговорност при
изпълнение на поставените му задачи, което навежда до извода, че целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК са постигнати.
Освен това са положени усилия от съда да бъдат събрани по делото
доказателства, свързани с личността на С., а именно връзката дете-баща
между С. и синът му и съдебно психолого-психиатрична експертиза за
бъдещата ресоциализация на осъдения. Освен, че тези данни нямат връзка и
са неотносими с предмета на делото,според адвокат Р., усилията на съда са се
ограничили до разпит на близките и на бившата съпруга на С. - Г. П.а, като в
мотивите си съдът е обсъдил и кредитирал само и единствено показанията
дадени от П.а, с която С. е във влошени отношения от години и които са
дадени тенденциозно, с цел влошаване на положението му. Счита,че
останалите свидетелски показания съдът дори не си е направил труда да
обсъди. Приема,че те обаче ни дават неоспорими факти, че детето живее в
близост до домът на С. и го посещава често, разбира се във времето през
което С. не е бил в затвора и през което Г. П.а не го е извела в чужбина. Т.е.
при всички възможни случаи за контакт с детето С. е осъществявал такъв.
Дори в показанията си П.а, тя сочи, че при едно от заминаванията си за
чужбина детето е отглеждано от семейството на С. /страница 3 от протокола
от 23.06.22г./. От данните на близките на С. се установява също, че детето
посещава домът на родителите на С. и през времето, през което той изтърпява
наказание „лишаване от свобода". Съдът е кредитирал и изготвеният от ДСП
гр. Червен бряг, който е изготвен само въз основа на проведено интервю със
свидетелката П.а, без да е осъществен контакт с детето.
3
Във връзка с гореизложеното, изводът направен от съда, че връзката
между син и баща е на неформално ниво, непостоянна, откъслечна преди
настоящото производство е необоснован, неоснователен и не кореспондиращ
със събраните поделото доказателства,според защатата. Подобен извод не са
се наели да направят и специалистите по изслушаната експертиза, въпреки
прекият си контакт с осъдения.
Въз основа на гореизложеното моли Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ да
отмени обжалваното от тях протоколно определение №247/23.06.2022 г. по
ЧНД №20224320200084 по описа на PC гр. Л. за 2022 г., в частта, с която на
основание чл.24 от НК, определеното общо най-тежко наказание е увеличено
с 1 /една/ година или да го намали.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура-
Ловеч,заместник окръжен прокурор Д. Д. счита, че жалбата против
определението на РС–Л., е неоснователна.Приема,че Районният съд
законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 24 от НК като е увеличил
определеното общо най-тежко наказание с 1 година. В тази връзка са
изложените съображения, с които съда е приел, че се касае за изключително
интензивна престъпна дейност, както и дръзки и системни нарушения на
закона. Споделя изложените от съда съображения и моли ЛОС да остави
жалбата без уважение.
Адвокат П. Р. поддържа въззивната жалба срещу определението на
РС–Л., с което определение е направена кумулация на наложените с присъда
и наказания, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на 2
години и 4 месеца лишаване от свобода, което съда на основание чл. 24, е
увеличил с 1 година.Заявява,че подробно е написал възраженията. Допълва,
че разпоредбата на чл. 24 от НК е диспозитивна и съда може да увеличи едно
общо най-тежко наказание, но може и да не го увеличи. Всичко се прави с цел
постигане целите на наказанието, а именно осъдения да се поправи и
превъзпита.Приема,че в кориците на делото са приложени доказателства,
които са издадени от администрацията в Плевен, че същият е многократно
награден. Има оценка на риска, където е дадено становище, че от висока е
паднала на средна. Ето защо, моли ЛОС да разгледа делото и да намали
наложеното увеличено общо най-тежко наказание с 1 година или да върне
делото на РС–Л. за разглеждане от друг състав.
Въззивната инстанция,като взе предвид съображенията в процесната
4
жалба,мотивите на РС-Л.,събраните по делото доказателства приема,че
жалбата е основателна,макар и не по изложените съображения .

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С определение №247/23.06.2022г.по ч.н.д.№81/2022г. по описа на РС-
Л.,съдът е определил на основание чл. 25, aл. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК на
осъдения Н. Л. С., ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание между
осъжданията му по НОХД № 198/2019г., по описа на PC Червен бряг, НОХД
№ 221/2020г, по описа на PC Червен бряг, НОХД № 310/2020г., по описа на
PC Червен бряг, НОХД № 297/2020г., по описа на PC Л., НОХД № 94/2021г.,
по описа на PC Червен бряг, НОХД № 107/2021г., по описа на PC Червен бряг
и по НОХД № 48/2022г., по описа на Районен съд гр. Л., а именно това
наложено му по НОХД № 297/2020г., по описа на PC Л. в размер на 2/две/
години и 4/четири/ месеца "лишаване от свобода“, при първоначален строг
режим.
Увеличил е на основание чл. 24 НК определеното общо най- тежко
наказание Лишаване от свобода с 1/една/ година, или осъдения С. да изтърпи
наказание Лишаване от свобода, за срок от 3/три/ години и 4/четири/ месеца,
при първоначален строг режим.
Присъединил е на основание чл.25, вр. чл.23, ал.3 от НК към така
определеното най-тежко наказание Лишаване от свобода"частично и
наказание „Глоба" в размер на 5000 лв.
Приспаднал е на основание чл.25, ал.2 от НК, от така определеното
общо най-тежко и увеличено наказание Лишаване от свобода, изтърпяното до
момента (23.06.2022 г.) наказание в размер на 2/две/ години и
20/двадесет/дни, съгласно справка от Началника на Затвора Плевен с изх.№
2111/18.05.2022г.

ПО ПРАВОТО

С процесното определение №247/23.06.2022г.по ч.н.д.№81/2022г. по
описа на РС-Л. на основание чл. 25, aл. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК на
осъдения Н. Л. С. е определил общо най-тежко наказание по подробно
посочените по-горе присъди.Една от присъдите по НОХД № 297/2020г., по
5
описа на PC Л. касае престъпление одобрено със Споразумение
№12/11.02.2021г на Районен съд Л., в сила от 11.02.2021г, НОХД№
20204320200297/2020г. за престъпление по чл. 325 ал.5, вр. ал.1, вр. чл. 26,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. А и б.Б от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 2/две/ години и 4 /четири/ месеца, което да
изтърпи при първоначален строг режим. Деянието извършено на 21.06.2019г.
в периода около 00,45 до 01,45 часа в град Л., ул. „Възраждане" № 137А, до
бензиностанция Родина.Също така РС-Л. е посочил,че е съобразил и
постигнато споразумение №24/09.03.2022г на Районен съд Л., в сила от
09.03.2022г.; НОХД№ 20224320200048/2022, за престъпление по чл. 325 ал.5,
вр. ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а" от НК,по което е наложено в размер на 2 /ДВЕ/
ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА", което да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „б" ЗИНЗС. Деянието извършено в
ранните часове на 15.7.2020 г. на бензиностанция „Родина", намираща се на
изхода на град Л. в посока град Плевен.
В конкретния казус се касае за производство по реда на чл.306,ал.1 от
НПК,съгласно която разпоредба е предоставена процесуална възможност на
съдът да се произнесе с определение по въпросите за определяне на общо
най-тежко наказание на основание чл.25 от НК.Съгласно разпоредбата на
чл.28,ал.1,т.2 от НПК съдът разглежда наказателните дела като първа
инстанция в състав от един съдия и двама съдебни заседатели,когато за
престъплението се предвижда наказание повече от пет години лишаване от
свобода,каквото е предвидено и по отношение на престъпленията,за които е
сключено споразумение от жалбоподателя,подробно посочени по-горе.Т.е.
след като в това производство при определяне на най-тежко наказание са и
дела,в които жалбоподателя в настоящото производство е осъден по
квалификации на деянията,които императивно се разглеждат в състав от
съдия и двама съдебни заседатели,то тогава е следвало РС-Л. при разглеждане
на предложението на РП-Ловеч-ТО-Л. да разгледа същото в състав от един
съдия и двама съдебни заседатели,а не еднолично,както това е
сторено.Независимо от това,че се касае за сключени от негова страна
споразумения по тях,тъй като производството по решаване на делото със
споразумение е предвидено в глава двадесет и девет от НПК,и в което
производство законодателя е посочил,че същото се разглежда еднолично-
чл.382,ал.2 от НПК,а производството по определяне на най-тежко наказание
6
измежду няколко постановени такива,какъвто е настоящия казус,се разглежда
по реда на глава двадесета от НПК.В този смисъл е и разпоредбата на
чл.383,ал.2 от НПК,в която законодателя императивно е посочил,че съдът
определя общо наказание на основание чл.25 от НК по реда на чл.306,ал.1,т.1
от НПК.
Касае се съществено процесуално нарушение,тъй като обжалваното
определение е постановено от незаконен съдебен състав,което е неизправимо
от страна на въззивната инстанция,поради което и следва да бъде отменено
посоченото определение и делото бъде върнато на РС-Л. за ново разглеждане
от фазата на съдебно заседание,като същото бъде разгледано в състав от един
съдия и двама съдебни заседатели.Т.е.въззивната инстанция на настоящия
етап не разполага с процесуална възможност да реши въпросите по частната
жалба,както е предвидено в разпоредбата на чл.345,ал.2 от НПК.
Предвид на посоченото и въззивната инстанция приема,че на този етап
не следва да се произнася по същество и на направените възражения от
защитника – адвокат П. Р. и касаещи прилагането на разпоредбата на чл.24 от
НК.
На стр.161 и сл. от ЧНД №81/2022 по описа на РС-Л. въззивната
инстанция констатира наличие на определение с идентично съдържание и
№248/23.06.2022г.,което не е обжалвано,но също е разгледано еднолично от
съдията докладчик и поради тази причина е незаконосъобразно,поради което
и с оглед правомощието на въззивната инстанция,предвидено в чл.345,ал.3
във вр. с чл.341,ал.1 във вр.чл.314,ал.2 от НПК също следва да бъде отменено
като такова.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 345,ал.2 от НПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение №247/23.06.2022 Г. ПО ЧНД
№2022432020081 по описа НА PC ГР. Л. ЗА 2022 г.,както и протоколно
определение №248/23.06.2022 г. по ЧНД №2022432020081 по описа НА PC
ГР. Л. ЗА 2022 г. и връща делото на PC ГР. Л. за ново разглеждане от друг
състав на съда, от фазата на съдебно заседание,при което се отстранят
посочените в обстоятелствената част на определението съществени
процесуални нарушения.
7
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8