РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 829
Град Пловдив, 29 април
2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав, в
открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и двадесетата година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретар НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2024 по описа на
съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от Закона за устройство на територията във връзка с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на кооперация
„Всестранна кооперация Свети Власий" с. Труд, с
ЕИК ***, със седалище ***, представлявана от председателя В.Г., против заповед
№ РД-09-810/04.06.2019 г., издадена от и.д. кмет на община „Марица", с
която на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е
забранено ползването и достъпа на невъведен в експлоатация по законоустановения ред строеж: „Дърводелска
работилница", попадаща в северозападната част на сграда с идентификатор №
73242.201.77.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Труд,
община „Марица", област Пловдив, намиращ се в УПИ II, зеленина и КОО от
кв.92 по плана /ПИ № 73242.501.77 по КК на с. Труд, както и на основание
чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е наредил на КЕЦ Калояново и В и К
ЕООД Пловдив да преустановят подаването на ел. енергия и вода към строежа.
Според жалбоподателя заповедта е
незаконосъобразна, тъй като се касае за помещение в част от сграда, собственост
на кооперацията, което не е ясно идентифицирано по описа в мотивната
част на заповедта. В същото време се посочва, че в графичната част на констативния
акт е защрихована площ, която не може да се възприеме като северозападна
такава, а е централно разположена на сградата с посочения идентификатор.
Посочва, че това помещение се е ползвало като дърводелски цех от края на
шестдесетте години на миналия век, въведено в експлоатация като такова по реда
на тогава действащия Закон за планово изграждане на населените места. Освен
това посочва, че сградата е била обект на принудително изпълнение в полза на
кооперацията по повод дело пред Пловдивски окръжен съд от 1997 г. - въвод във владение,
като при изпълнението са записани „сушилня“, „лаково помещение“, „пресово
отделение за ръчно производство“, „гартерно
помещение“, „помещение за плетене на мрежи“ с опис в
протокола на дърводелски машини. Депозирана е писмена защита от процесуалния
представител на жалбоподателя, в която се сочи, че неправилно със заповедта си
административният орган е приел, че предназначението на сградата е „за
селскостопанска сграда“, а в действителност тя се ползва с предназначение
„дърводелска работилница“, поради което е приел, че е налице нарушение на
чл.178 от ЗУТ. Счита, че от събраните по делото доказателства ясно е
категорично се доказва, че сградата никога не е била с предназначение „за
селскостопанска сграда“, а се е ползвала като дърводелска работилница.
Единствените данни за това, че сградата е била с предназначение „за
селскостопанска сграда“ са от Кадастралната карта на с.Труд, обл. Пловдив, на което доказателство се позовава и
административният орган. Според представителя на жалбоподателя предназначението
на дадена сграда или на самостоятелен обект се определя от строителните книжа –
разрешение за строеж, инвестиционен проект, акт за узаконяване, а не от
отразяването в КККР, които са вторични данни. Счита, че съобразно редакцията на ЗКИР към момента на
издаването на оспорената заповед, посоченото в кадастралния регистър има
констативно, но не и конститутивно значение, тъй като
предназначението на самостоятелните обекти не е сред изброените данни в чл.2,
ал.1 и ал. 2 ЗКИР. Според жалбоподателя СГКК не определя предназначението на
обектите, а само го класифицират според посоченото в строителните книжа.
Потвърждение за това, че предназначението на всеки строеж се определя от
строителните книжа е и нормата на чл.222, ал.1, т.7 и чл.223, ал.1, т.7 от ЗУТ,
както и пар.5, т.45 от ДР на ЗУТ. Счита също, че от
изготвената експертиза и свидетелските показания се установява, че строежът е
търпим. Последното не е било изследвано с процесната
заповед, а това е самостоятелно основание за нейната отмяна. Претендира в тази
връзка отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кмет на Община Марица, чрез
процесуалния си представител юрк.П. моли да се
отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната писмена защита. Счита,
че от събраните доказателства се доказва, че заповедта е издадена от
компетентен орган, както и правилността на издадения административен акт. Посочва
се, че със свидетелски показания не може да се доказва предназначението на
обект или помещение, а това става по установения законов ред. Посочва, че по
отношение на заповед за забрана за ползване ва
невъведен в експлоатация строеж е без значение обстоятелството кога във времето
е построен, дали е законен или не. Поради това няма правно значение, че при
издаването на заповедта не е изследвана търпимостта на строежа. За
законосъобразността на издадената заповед е от значение дали олекта е въведен в експлоатация или не. Счита, че
констатациите на вещото лице, обосновани въз основа на решението на Пловдивския
окръжен съд, не могат да се ползват.
Административен съд Пловдив в
настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лице, което е адресат на
оспорената заповед и собственик на строежа, чиито права и законни интереси
неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването. Връчването е съобщено с известие за доставяне от 20.06.2019 г., а
жалбата е подадена чрез Община Марица на 02.07.2019 г. / л.13-14 по делото/, поради
което жалбата е допустима.
Административното производство е
започнало въз основа на жалби и сигнали от съседи на кооперацията. След
извършена проверка на 15.04.2019 г. от длъжностни лица при общинската администрация,
за което е бил съставен констативен акт № 37/15.04.2019 г. В същия се посочва,
че строежът с предназначение „селскостопанска сграда“ в северозападната част на
сградата с размери 12,11/9,21 с височина около 4,80 се ползва с предназначение
дърводелска работилница, в отклонение от чл.178, ал.4 от ЗУТ. Строежът е пета
категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1/30.07.2003 г. на МРРБ за
номенклатурата на видовете строежи.
Извършена била справка в кадастъра, от
която е установено, че проверяваният строеж с идентификатор 73242.501.77.1 се
намира в поземлен имот с идентификатор 73242.501.77 по КК на с. Труд,
съставляващ УПИ II-зеленина и КОО, кв. 92 по плана с. Труд. Процесната
сграда е собственост на Всестранна кооперация „Свети Власий"
и е с определено предназначение: „селскостопанска сграда“.
Към административната преписка е
приложено извлечение от кадастралния регистър с данните на СГКК по нанасяне на
обектите на имот 73242.501.77 по КК на с. Труд, според което определеното
предназначение на сграда с идентификатор 73242.501.77.1 е селскостопанска
сграда, а заповедта на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на
кадастралната карта и кадастралните регистри, с която е нанесена процесната сграда, е влязла в законна сила.
Въз основа на констативния акт от
страна на кмета на общината е издадена оспорената заповед, предмет на
настоящото съдебно производство. Административният орган е приел, че цитираният
в заповедта строеж се ползва от кооперацията не по предназначение в нарушение
на чл.178, ал.1 от ЗУТ, поради което на основание чл.178, ал.6 във връзка с
чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на невъведен в
експлоатация по законоустановения ред строеж:
„Дърводелска работилница", попадаща в северозападната част на сграда с идентификатор
№ 73242.201.77.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Труд,
община „Марица", област Пловдив, намиращ се в УПИ II, зеленина и КОО от
кв.92 по плана /ПИ № 73242.501.77 по КК на с. Труд, както и на основание
чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е наредил на КЕЦ Калояново и В и К ЕООД Пловдив
да преустановят подаването на ел. енергия и вода към строежа.
В хода на съдебното производство се
изслуша съдебно-техническа експертиза – основна и допълнителна. При посещение
на мястото в обекта, вещото лице установява, че в съществуваща стара едноетажна
сграда, в средната й част е организирана дърводелска работилница, заемаща едно
помещение. В него били монтирани няколко машини за обработване на дърво, без да
е разделяно с преградни стени. Светлите размери на помещението били: 9,30м.
ширина от габаритната ширина на сградата 10,00м. и 12,10м. дължина в посока
север-юг, като тази дължина е част от общата дължина на сградата 31-32м. Описва
сградата като стара, масивна, с тухлена зидария с дебелина 25см. за ограждащи и
преградни стени /където има такива/ и дървена покривна конструкция, образуваща двускатен покрив. Покривната конструкция е от дървени ферми
с покритие от керемиди и без окачен таван от вътрешната страна. Височината на
сградата е 4,00м. при корниза, а билото е на височина 5,90м. от нивото на
терена. Входът за помещението е от двора на имота през двукрила стоманена врата
с ширина 2,50м. Помещението се осветява с един прозорец в източната ограждаща
стена и 3 прозореца в западната. От север на помещението се влиза в други
помещения на сградата, които видимо са неизползваеми. Описва от юг стената като
обща с друго помещение в сградата, като двете нямат вътрешна връзка помежду си,
а всяко е със самостоятелен вход от двора. Вещото лице посочва, че монтираните
машини са видимо стари, стара е и разводката на въздуховодите. В помещението са монтирани: банциг, плана,
фреза, шлайф и петоперационна
дърводелска машина. Помещението е заснето и представено в Приложение № 1 към
експертизата.
Вещото лице е установила, че с решение
№24, взето с Протокол №4/18.12.2003г. на Общински съвет "Марица" е
одобрен ПУП - ПУР за територията на населеното място. Планът е изготвен по
одобрен преди това Кадастрален план със заповед №РД-02-14-2221/27.12.2000г. за
с.Труд, в който процесната сграда е отразена като
съществуваща в този кадастрален план със сигнатура "МС".
Установено е, че преди действащия
регулационен план за с.Труд е одобрен само един предходен регулационен план
през 1928г. - с Указ №233/1928г. е одобрен план за уличини
регулации, а с Указ №1350/1928г. е одобрен план за дворищна регулация. Процесният имот първоначално попада в кв.39, представляващ
един общ парцел с отреждане "За кооперативни цели" с две сгради в
него - една с надпис "Работилница" и една с надпис "Магазин".
По късно в кв.39 са обособени два парцела - п.1 - ТПК "Обединение"
със сградата "Работилница" в него и п.И - за ПК "Съгласие"
със сградата "Магазин". Процесната сграда
съвпада със сградата, надписана като "Работилница" и попада в
отреждането за п.1 - ТПК "Обединение", кв.39.
Според вещото лице кадастрална карта и
кадастрални регистри на с.Труд, Община "Марица" са одобрени със
Заповед №РД-18-76/20.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, като
за процесния имот не е одобрявано изменение на кадастралната карта. Според наличната
информация за поземления имот и съществуващата сграда в него, е определена НТП
- За друг вид производствен, складов обект, площ - 4311 кв.м., Функционално
предназначение - Селскостопанска сграда, брой етажи - 1, застроена площ - 320
кв.м.
Като е проследила местоположението и
параметрите на сградата по различните планове, вещото лице достига до извод, че
през годините на това място е съществувала масивна сграда с ширина 10м.,
построена преди 1928г. с начин на ползване, определен с надпис в кадастъра
"Работилница", в имот с отреждане "За кооперативни цели".
Дължината на сградата тогава е около 50м. и достига на юг до навес. В
разписната книга на плана от 1928г., части от която за запазени в Община "Марица",
но са изключително разкъсани и с липсващи парчета от листите, за имот №39 са
вписани като собственост: "Общинско - за кооперативни цели" и
"Всестранна кооперация". В приложение № 6 от експертизата е
представено копие на снимка на страницата от разписната книга от 1928г., в
която се посочва, че в кадастралния план от 1986г. сградата е дълга от
северната до южната граница на имота /около 60м./ и е означена като
"мс".
Експертизата не е констатирала
различия при описанието на процесната сграда и обект
– дърводелска работилница, между обжалваната заповед, констативен акт
№37/15.04.2019г. и установеното на място. Укстановени
са малки, несъществени разлики в размерите - 9,30м./12,10м. по измервания на
експертизата и 9,21м./12Д1м. по окомерната скица към акта. Вещото лице посочва,
че в акта помещението е ситуирано приблизително на
мястото, където се установява при огледа и отразяването му на окомерната скица
не навежда на съмнение за неяснота в определяне на местоположението.
В допълнителната експертиза вещото
лице е разгледало допустимостта на процесния строеж на основания за търпимост
по §16 отДР на ЗУТи §127 на
ЗИД на ЗУТ, макар че такова изследване не е било извършено от административния
орган.
Вещото лице в допълнителната
експертиза констатира, че сградата "работилница" е отразена като
съществуваща още в КРП, одобрен с Указ №233/1928г. за улична регулация и Указ
№1350/1928г. за дворищна регулация. С следващия КРП, одобрен със заповед
№ИК-1238/30.07.1986г. също е отразена като съществуваща едноетажна масивна
сграда. По плана от 1928г. тя е разположена на две улични регулационни линии -
от запад и от север /Приложение №5към приетата СТЕ на л.89 по делото/ и
представлява основно застрояване в парцела /УПИ/. Предназначението на парцела
допуска основното застрояване в него да е за сгради с предназначение
"работилница", доколкото отреждането "За кооперативни цели"
има предвид точно работилници, складове и други производствени дейности,
съвместими с дейностите на трудово-производителните кооперации през тези
години. Експертизата не открива нормативен документ, налагащ санитарни
изисквания към производствените сгради за годините преди 1928г. Направен е
извод, че към годината на построяване на сградата, тя е била допустима по
действащия ПУП и действащите правила и нормативи.
Според експертизата "гатерното помещение" е съществувало още преди 1997г., поради което действащ ПУП е КРП,
одобрен със заповед №ИК-1238/30.07.1986г. и изм. със заповед
№РД-09-144/09.04.199бг., действащ и към настоящия момент. В него сградата е
отразена като съществуваща едноетажна масивна сграда и представлява основно
застрояване в УПИ II-КОО и зеленина от кв.92 по плана на с.Труд. Вещото лице
намира, че с местоположението си тя е допустима по ПУП, намира се в средната
част на УПИ и има за северна граница уличната регулационна линия от север. Към
1997г. е в сила "Наредба №7 на МЗ, обн. ДВ,
бр.4б от 04.06.1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната
среда" /отм./, с която са наложени хигиенни защитни зони за различните
видове производства. Процесният вид производтво - производство на дърводелски изделия с от 2 до
6 работни места е класифицирано в раздел VII, т.237а и хигиенно-защитната зона
е 50м. Съгласно чл.2, ал.2 от наредбата, "Хигиенно-защитна зона за
обектите, разположени в жилищната зона на населените места, е територията между
източника на вредност в околната среда (обекти, съоръжения, инсталации) и
конкретният обект, подлежащ на здравна защита (жилищна, здравна, учебна, детска
или обществена сграда, терен за отдих и спорт и други аналогични)". От
местоположението на сградата и процесното помещение в
нея вещото лице е констатирало, че изискуемите 50м. разстояние до най-близката
жилищна сграда са спазени.
Вещото лице е проследило и
изискванията на предходната нормативна уредба: Цитираната "Наредба №7 от
1992г." на МЗ е отменила "Наредба №6/1983г. на МНЗ, обн. ДВ, бр.67 от 1983г. относно хигиенните изисквания за
производствените и обслужващите дейности и минималните хигиенно-защитни зони,
където хигиенно-защитната зона за вида производство като това в процесното помещение е също 50м.
Предвид това е направен извод, че към
годината на построяване на сградата като "работилница" и към
годините, за които се установява функцията на процесното
помещение като част от съществуващата сграда, то е било допустимо като
местоположение и предназначение.
Посочила е, че към момента оценката за
съответствието на обект с нормативните изисквания се извършва индивидуално, по
реда на "Наредба за условията и реда за извършване на оценка на
въздействието върху околната среда, обн. ДВ.
бр.25/18.03.2003г. от компетентните органи по ЗООС, в случая РИОСВ – Пловдив,
поради което към настоящия момент помещението, част от съществуваща сграда е
допустимо като местоположение и предназначение след провеждане на предвидените съгласувателни процедури по ЗООС и наредбите към него.
От изслушания по делото св. А. К.се
установява, че познава имота на кооперация „Свети Власий“
в неговото село, работил е там от 1970 г. до 1998 г., докато се пенсионира като
дърводелец. Бил бригадир на цялата бригада 27-28 години. Работили дърводелски -
услуги на населението и някои конфекции по жилфонд сгради - дограма предимно и
шкафчета. Не си спомня точно коя година ги прехвърлили на „Крепост“ Хисар, а
след това към „Мебел“ Пловдив. Тогава в работилницата пренесли спортни гребла
за кану, работели и за износ за Куба. След предявяване на скицата на л. 17 от
делото, свидетелят посочва щрихирано в по-тъмна част
на скицата като двор на кооперацията и на север, посочена в размер 337 кв.м. ,
а именно сграда № 1 от означения на скицата имот 77. Св. посочва, че това било работилницата,
където работели. Вътре имало в самите очертания, машинно отделение, от северната страна се
намирал гатера. Вкарвали се от външна страна трупите. Сграда 1 в имот 77 е
повдигнатото в тъмно сиво. В заключението на вещото лице Приложение 1 скица,
повдигната в зелено е посочен имота сграда № 1 в имот 77 било работилницата.
Там имало банциг, абрихт, фреза, щрайхус,
планя и дисков шлайф, а
другият бил лентов шлайф. Посочва, е от 1998 г. е
пенсионер. Викали го да помага една година. Сега, като минавал, пак се работело.
Предполага, че пак дърводелство. Едно момче от с. Труд казвало, че работи там. Не
може да каже какво се работи, тъй като входните врати били затъмнени.
Св. И. Й.П.С.посочва, че живее в с. Труд
и познава имота на кооперация „Свети Власий“. Работи
там 18 години в периода от 1972 г. до 1989 г. като бригадир – правели спортни мрежи и хамаци.
Работили до дърводелската работилница.
Св. посочва копие от кадастрална карта на л. 17 от делото от югоизток портала
на имот 77, повдигнат в тъмно сиво, като заявява, че е работел точно до тази
сграда № 1. Намирала се се в имот 77 с югоизточния вход, който е главен, л
по-късно отворили и североизточен вход. Твърди, че имало един навес /посочва
сграда № 9 на скицата в имот 77/. Това било цяло помещение навес и под навеса
правили шнур за мрежите. Това помещение № 1 било запалено, но го възстановили.
Св. твърди, че на скица № 1 от заключението на вещото лице има проход между
сграда 1 и 2, а № 2 и 3 били стругарна. След пожара направили този проход.
Двете сгради – 1 и 2, били свързани с врата. Сега този подход между двете
сгради 1 и 2 имал покрив и се получавало нещо като тунел. Според св. машините
на дърводелната още били там. Миналата година ходил.
Сега никой не работел, но банцига, планята, шлайфа си
седели. Съседни помещения били дадени под наем и затова е ходил. Посочва, че
когато работил там, дърводелната съществувала.Спомня
си, че през 1958 г. правили щайги и свидетелят е лепил етикети на щайгите за домати
за износ.
Св. М. Т.посочва, че към момента на
съставяне на акта сградата се използвала като дърводелска работилница, за което
не били представени документи като експлоатация на дърводелска работилница. Били
правени няколко проверки. В момента на съставяне на акта работилницата не работела. Спомня си, че имало жалба от съседи
и по сигнал била извършена проверката. Констатирали, че сградата няма
документи. Водела се по кадастър като селскостопанска сграда. Проверката е
извършвана от нея и от нея бил съставен констативния акт. Не била изследвана търпимостта, не се използвала
по непредназначение, а предназначението било да се извършват дърводелски
услуги. В кадастралната карта са нанесени като селскостопански сгради. Те са
нанеси от кадастъра.
Св. Т. П.живее в с. Труд и неговият
имот граничи от източната страна с кооперация „Свети Власий“.
Той е роден там, а неговите родители през 60-те години са купили този имот.
Тогава ТКЗС изгражда гатер банциг, а около него са били изградени помощни помещения.
Доколкото св. си спомня, след обработване на дървесината, имало обработка на
малки детайли. Вътре произвеждали въжета, хамаци,
дървени части правели. През 1978 г. ТПК „Единство“ решава да увеличен бизнеса,
да бъде в друга структура и без тяхно съгласие започнали да произвеждат гребла
за лодки и малки неща за самото село. Твърди, че било в малък вид, нямало
толкова машини. След това започнали да внасят други машини и да произвеждат
тези неща. От 1993 г. им дали възможност да си възвърнат имотите, които им били
отчуждени от тези предприятия. Според св. така останало, докато кооперацията си
върне имотите през 2005 г. Спомня си, че ходил там като дете, познава и
останалите свидетели. Последно влизал с решението на МВР-Труд, през април 2019
г. с общината. Твърди, че кооперацията дава имота под наем на хора, които ги
притесняват. Според св. от община Марица има уверение, че сградите са в
търпимост. Последната фирма, която извършвала дейности за лаково покритие, в дома
им миришело на ацетон. Пръскали мебели и от 2015 г. постоянно пускали жалби и
молби към Районна прокуратура, към община Марица и РУ МВР с. Труд. Започнали да
боядисват автомобили, точно в същата сграда. Констатирано било през 2017 г., че
човекът, който извършва тези дейности, пръскал автомобил БМВ посред нощта. Посочва
имотите, както и че в сграда 1 от север на имот 77 се намира гатер банциг. До
него е тази импровизираната дърводелска работилница /сочи сграда № 1 - от югоизточната страна посочва, че се
намират два входа./ Вътре сграда № 1 е разделена на четири помещения. От север
се намирал гатер банцига, до него - шлайф машина за
полиране, след това - импровизирана работилница, в която докарали машини през
1998 г. за разширяване на производството. В четвъртата сграда се плетели
мрежите и хамаците. И в сграда № 9, обозначена на
скицата, имало машини, които изпъвали въжетата. Между сграда № 1 и № 2 в имот
77 имало покрив. Твърди, че сградите не били бутани, не били разширявани.
Правили клипче на сграда № 1, а дърводелците, които
хванали и заснели, били в сграда 1 на имот 50 по представеното копие на КК на
л. 17. След като се преместили, сложили компресор и се започнало денонощна
работа. Посочва, че имат жалби в прокуратурата срещу кооперацията „Свети Власий“ и срещу наемателя. Имат и две дела за незаконно
строителство по границите на имота с кооперацията.
От жалбоподателя се представят два
броя протоколи на съдия изпълнител за въвод във
владение на процесните помещения.
По делото от СГКК – Пловдив се изиска
административната преписка относно КК и КР на с.Труд, община Марица, относно ПИ
с идентификатор 73242.501.77и сградите в този имот от № 1 до № 14, отразени със
заповед РД-18-76/ 20.11.2007 г. на ИД на
АГКК – София, както и влязло в сила
съдебно решение по повод оспорването на
тази заповед пред Административен съд – Пловдив /л.107 и сл. по делото/.
От събраните по делото доказателства –
писмени, гласни и съдебно-технически експертизи, съдът намира жалбата за
основателна.
Заповедта е издадена от компетентен
орган на основание разпоредбата на чл.178,
ал.6 от ЗУТ /в сила от 26.11.2012 г./, според която при нарушения на ал. 1 и 4
на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява
незабавно. В случая изпълняващият длъжността кмет на Община „Марица",
съгласно предоставените му правомощия със заповед № РД-09-764/27.05.2019 г., е
издал оспорения административен акт, което от своя страна обосновава извода за
компетентността на административния орган.
Не се споделят направените в жалбата
възражения относно липсата на неточно и неясно описание в КП и заповедта досежно нейния предмет. Както в заповедта, така и в КП
точно и еднозначно е описанието на процесната част от
сградата, която подлежи на забрана за ползване и достъп. Същото се установява и
от изготвената съдебно-техническа експертиза от вещото лице, която съдът
кредитира като компетентна, обективна и непротиворечаща на останалите събрани
по делото доказателства.
Относно материалната законосъобразност
на акта, съдът намира следното.
Съгласно § 16. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65
от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни
книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и
по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не
подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от
органите, които са овластени да одобряват съответните
инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
По делото се събраха както писмени
доказателства - два броя протоколи на съдия изпълнител за въвод
във владение на процесните помещения, представени от
жалбоподателя, решение на Пловдивски окръжен съд от 13.03.2002г. по гр.д.
№2805/1997г., което в диспозитива се еднозначно
посочва видовете помещения, които се намират в имота, част от които са :
„сграда на северната граница на имота със застоена плот от 180 кв.м.,
представляваща работилница/лаково помещение/, както и сграда със застроена площ
от 358 кв.м., състояща се от гатерно помещение, помещение за плетене на мрежи и с покрит западен вход…“,
изслушаха се и св. показания, които съдът кредитира като непротиворечиви на
останалите събрани по делото доказателства, които сочат, че дърводелски услуги
и производство на дърводелски изделия са се извършвали още от 70-години на
миналия век, както и че оборудването за дърводелска дейност на тази част от
сградата е била налице още от този период.
Съдът намира, че посочените в изброените
документи: гатерно помещение и помещение за плетени
мрежи касаят именно дърводелска работилница, тъй като под "гатер" се разбира машина за рязане, бичене на дървен
материал. Двамата разпитани свидетели посочват, че са работели на тези машини
дълги години точно като дърводелци, а през различните години са били извършвани
различни по вид дърводелски дейности по рязане и обработка на дървен материал.
Съдът намира тези твърдения за достоверни, доколкото монтираните машини са
именно такива: банциг/машина за рязане на дървен материал/, планя,
фреза, шлайф, петоперационна
дърводелска машина.
Съдът кредитира изготвената експертиза
в тази връзка, която установява, че сградата, в която се намира процесното помещение е допустима по действащия ПУП, одобрен
със заповед №ИК-1238/30.07.1986г. и изм. със заповед №РД-09-144/09.04.199бг.
"Наредба №7 на МЗ, обн. ДВ, бр.4б от
04.06.1992г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда"
/отм., отм. с §25 от ЗР на Наредба за изменение на
"Наредба № 36/21.07.2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен
здравен контрол", обн. ДВ, бр.63 от
07.08.2009г., като отмяната е обнародвана в ДВ, бр.38 от 17.05.2011 г. и е в
сила от 17.05.2011г. последната не е заменена с нов подобен нормативен документ
и няма определени нормативно хигиенно-защитни зони с конкретни отстояния.
Съгласно § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ и § 127,
ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ търпимите по смисъла на тези норми строежи да не подлежат на
забрана за ползване. В конкретния случай от административния орган не са
изследвани обстоятелствата относно търпимостта на процесната
сграда, ведно с цитираното спорно помещение, а в настоящото производство
безспорно се установи приложението на § 16, ал.1 ПЗР ЗУТ по отношение на
сочената в заповедта „дърводелска работилница“. Като се е доверил на данните
единствено на КККР, административният орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, без да изследва всички обстоятелства около вида на сградата и
нейното предназначение.
Предвид изложеното, съдът намира
жалбата за основателна и доказана, поради което същата следва да бъде уважена
изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски,
същите следва да му се присъдят. Такива се констатират в размер на 1250 лв., в
т.ч.50 лв. ДТ, 400 лв. депозит за вещо лице и 800 лв. адвокатско
възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 и
чл.143, ал.4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалбата на „Всестранна кооперация
Свети Власий" с. Труд, с ЕИК ***, със седалище ***,
представлявана от председателя В.Г., заповед № РД-09-810/04.06.2019 г.,
издадена от и.д. кмет на община „Марица".
ОСЪЖДА
Община Марица да заплати на „Всестранна кооперация Свети Власий" с. Труд, с ЕИК ***, със седалище ***,
представлявана от председателя В.Г., сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет)
лева разноски до делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: