№ 14011
гр. София, 18.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20221110159306 по описа за 2022 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
С. Н. П. е предявила срещу *********** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
поръчителство № 3854556/22.06.2020 г., поради противоречие на закона, добрите нрави и
липса на основание, както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв., част от вземане в общ размер от 500 лв., представляващо
платено без основание възнаграждение по нищожния договор за поръчителство, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищцата твърди, че е сключила договор за заем с *************** за сумата от 1000 лв., по
силата на който се е задължила да предостави едно от посочените в договора обезпечения. В
изпълнение на това задължение, при сключване на договора за заем ищцата е подписала и
договор за поръчителство с ответника, по който последният е обезпечил пред кредитора
задълженията на заемателя срещу възнаграждение в размер на 500 лв., платимо от заемателя
разсрочено към всяка от месечните му вноски по заемния договор. Счита, че в отношенията
си със заемодателя и гаранта ищцата има качеството потребител, като и двата договора
следва да отговарят на специалните изисквания на ЗПК, а доколкото обезпечителната сделка
има акцесорен характер, нейната действителност зависи от наличието на валидно заемно
правоотношение. Намира, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е нищожна поради
противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10 ЗПК, а договорът за
поръчителство е изначално лишен от основание поради липса на насрещна престация от
ответника срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в негова полза на регрес
1
в случай на погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че ответникът и
заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка на практика се
е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото е било уговорено в прекомерно
завишен размер и не се е включвало в ГПР по заемния договор, като по този начин се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите нрави. Ето защо моли
са установяване на нищожността на договора за поръчителство и връщане на платената без
основание неустойка, за която предявява частичен иск.
Ответникът счита, че съединяването на установителен и осъдителен иск с еднакъв предмет е
недопустимо. По същество оспорва иска при твърдението, че процесният договор
представлява гаранционна сделка, по която ищецът е платил възнаграждение за насрещна
услуга – гарантиране от страна на ответника на изпълнение на задълженията по договора за
заем, благодарение на което заемателят да избегне неблагоприятните последици по това
правоотношение. Ето защо намира, че договорът не е лишен от основание, нито накърнява
добрите нрави предвид обстоятелството, че е сключен в съответствие със свободата на
договаряне по чл. 9 ЗЗД. Счита, че възнаграждението по гаранционната сделка не е
прекомерно, доколкото е изчислено след преценка на риска и при положение, че гарантът е
поел солидарно задължение да отговаря за всяко неизпълнение по заемния договор,
включително по отношение на разноските по събиране на вземането. Твърди, че договорът
за гаранция е сключен единствено поради възлагането от страна на ищеца, който е имал
избор между три вида обезпечение по договора за паричен заем. Счита, че евентуалната
нищожност на клаузи от договора за заем няма отношение към действителността на
гаранционния договор, доколкото отговорността на гаранта е функция на отговорността на
длъжника такава, каквато е била към датата на сключване на договора, като намира и че
разпоредбите на ЗПК са неприложими към процесното правоотношение.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция
(поръчителство) с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на
императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави, респ. ответникът следва да
докаже валидността на процесния договор, сключен при наличие на основание.
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че
е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството за
неоснователно. Кумулативното предявяване на отрицателен установителен и осъдителен
иск в настоящия случай е допустимо, тъй като предметът на двете претенции не е еднакъв,
доколкото по осъдителната претенция между страните няма да се формира сила на
пресъдено нещо по спорния въпрос за действителността на правоотношението, като този
въпрос единствено ще бъде разгледан като преюдициален в мотивите на решението.
2
Съдът намира, че искането на ответника за присъединяване на настоящото дело към друго
дело на СРС по реда на чл. 213 ГПК е неоснователно, тъй като подобно процесуално
действие може да извърши единствено съдията-докладчик по другото производство, към
което страната иска да се извърши служебното съединяване. Следва да се отбележи, че
съгласно чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно
разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните,
апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол №
57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015
г., при обединяването на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи
страни, или когато делата имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство
(служебно съединяване на искове по реда на чл. 213 ГПК), то продължава под номера на
първото образувано дело и се разглежда от определения по това дело докладчик.
Настоящото дело не е първото образувано, поради което настоящият съдебен състав не би
могъл да присъединява по реда на чл. 213 ГПК останалите висящи между страните дела, а и
посоченото гр.д. № 59291/2022 г. вече е приключило с постановяване на решение, т.е. двете
дела не са на еднакъв етап и съединяването им за разглеждане в едно общо производство е
невъзможно.
Съдът намира, че исканията на ищеца за допускане на ССЕ и за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 и чл. 192 ГПК целят установяването на относими по делото
факти и следва да бъдат уважени.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.07.2023 г. от 13:40
ч., за което страните да бъдат призовани.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие описаните в исковата
молба документи (т. I.1 от доказателствата, посочени на стр. 5 и 6 от исковата молба).
ЗАДЪЛЖАВА „************* като трето неучастващо по делото лице на основание чл.
192 ГПК в срок до първото открито съдебно заседание по делото да представи в оригинал
или заверено копие описаните в исковата молба документи (т. I.2 от доказателствата,
посочени на стр. 6 от исковата молба).
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в
исковата молба, при депозит в размер на 250 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ************, специалност: счетоводна отчетност.
3
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на доказателства за внесен
депозит.
Да се изискат от третото неучастващо по делото лице посочените документи по реда на чл.
192 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4