Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2152 31.05.2019 година град
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІХ граждански
състав, в публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКО ЖЕЛЕВ
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 973 по описа на съда за 2019
г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от С.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** против
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: ½ от следните суми: 427,10 лв. – неплатена сума за
изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от 24.04.2000 г. до
07.02.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2007 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8,54 лв. за разноски и
40 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 23.04.2007 г. по ч. гр. д. № 2968/2007 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с.,
въз основа на който е образувано изп. дело ***.
В исковата молба се твърди, че с определение № 178 от
23.04.2007 г. по ч.гр.д. № 2968/2007 г. на ПдРС, наследодателката на ищцата – С.
Д. К. била осъдена да заплати на ответното дружество описаните по-горе суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист от 2007 г. било образувано изп. дело ***,
с молба от 12.06.2008 г. След образуване на делото на наследодателката на ищцата
била връчена на 21.07.2008 г. призовка за доброволно изпълнение. На *** длъжникът
по изпълнителния лист починал, като на нейно място били конституирани
наследниците й по закон – *** и ***, като на 28.08.2010 г. на *** – *** на
ищцата, била връчена покана за доброволно изпълнение. На *** г. *** починал, а
на 10.06.2015 г. ищцата била конституирана като длъжник по изпълнителното дело.
Тъй като наследниците на *** се отказали от нейното наследство, ищцата останала
задължена за ½ част от задължението по изпълнителното дело. Излага, че
не дължи процесните суми, като намира, че вземанията на ответното дружество
били погасени по давност. Евентуално, поддържа, че за процесния период
наследодателката й нямала качеството на потребител на питейна и отведена
канална вода, както и че за процесния обект не била ползвана услугата. Моли за
уважаване на предявения иск и присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество, със становище за неоснователност на предявения
иск. Поддържа, че ищцата, в качеството си на наследник на С. Д. К. имала
задължения към ответното дружество, във връзка с предоставени В и К услуги за
водоснабден имот, находящ се в ***. Счита, че в настоящото производство не
подлежат на доказване обстоятелства, които длъжникът е могъл да релевира в
заповедното производство. Намира, че по образуваното изпълнително дело били
извършвани изпълнителни действия, които прекъсвали давността, като посочва
последователно същите. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, а това се установява и от
приетите по делото доказателства, че в полза на ответника на 23.04.2007 г. е
издаден изпълнителен лист срещу С. Д. К., ЕГН ********** за следните суми: 427,10
лв. – неплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода
от 24.04.2000 г. до 07.02.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 21.04.2007 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от
8,54 лв. за разноски и 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният
лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК /отм./ по ч. гр. д. № 2968/2007 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с. От
приложената по делото справка от деловодната система на ПдРС, се установява, че
посоченото ч. гр. дело е образувано по молба на ответника от 21.04.2007 г., като
делото е архивирано на 10.10.2007 г.
Установява се от приложеното изпълнително дело № ***,
че на 26.06.2008 г. ответникът е подал молба за образуване на изпълнително дело
срещу наследодателката С. Д. К. въз основа горепосочения изпълнителен лист.
След това съдебният изпълнител е извършил справки за имущественото състояние на
длъжника. На длъжника С. Д. К. е връчена призовка за доброволно изпълнение на
21.07.2008 г. Установява се, че на *** наследодателката С. Д. К. е починала,
като с разпореждане на *** от 19.07.2010 г. като длъжници по делото са
конституирани законните й наследници – *** и ***. С разпореждане на съдебния
изпълнител от 20.08.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника ***. По изпълнителното дело на 24.06.2011 г. от взискателя
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е подадена молба за пристъпване към
събиране на вземането, предмет на изпълнителното дело чрез извършване на опис и
продажба на движимите вещи, които ще се намерят в жилището на конституираните
наследници. Установява се, че на 28.11.2011 г. е наложен запор върху МПС на ***,
а с разпореждане от 16.03.2012 г. е наложен запор върху пенсията на същия, във
връзка с което по изпълнителното дело е постъпило писмо от 22.03.2012 г. от ***,
в което частният съдебен изпълнител е уведомен, че в база данни на ***, отдел ***,
не фигурира лице с име *** с ЕГН ********** /л. 172/. На 06.11.2013 г. от
взискателя е постъпила молба за пристъпване към събиране на вземането, предмет
на изпълнителното дело чрез извършване на опис и продажба на движимите вещи,
които ще се намерят в жилището на длъжника. На 23.01.2014 г. е депозирана молба
за извършване на опис и продажба на движимите вещи, които ще се намерят в
жилището на длъжника. По делото се установява, че на *** наследодателят *** е
починал, във връзка с което на 10.11.2014 г. по изпълнителното дело е постъпила
молба от взискателя с искане да бъде направена справка ГРАО – Община Пловдив,
относно издаване на удостоверение за наследници на починалия и конституиране на
същите в изпълнителното производство. На 06.04.2016 г. от взискателя
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД е постъпила молба с искане за пристъпване
към събиране на вземането, предмет на изпълнителното дело чрез извършване на
опис и продажба на движимите вещи, които ще се намерят в жилището на длъжника.
На 29.05.2017 г. от взискателя „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е подадена молба
до *** за пристъпване към събиране на вземането, предмет на изпълнителното дело
чрез извършване на опис и продажба на движимите вещи, които ще се намерят в
жилището на длъжника. Въз основа на разпореждане на *** от 14.06.2017 г. по
изпълнителното дело е постъпило на 23.06.2017 г. удостоверение за наследници на
лицето ***. С разпореждане на *** от 27.06.2017 г. са конституирани като
длъжници по изпълнителното дело наследниците на ***, а именно: С.П.К. – ищец по
настоящото дело и М.П. В. На 06.07.2017 г. на ищцата е връчена покана за
доброволно изпълнение, а на 03.01.2019 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата.
Като писмено доказателство по делото са приети и Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Пловдив, одобрени от ДКЕВР на основание
чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-027 от 09.06.2006 г., от които се установява,
че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и
К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 31, ал. 1 и ал. 2/.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В случая се касае именно за периодични платежи, чиято
изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с определяем размер
на плащанията, поради което същите се погасяват с изтичане на по-кратката
тригодишна давност. Няма съмнение, че с кратка давност се погасяват вземанията
за лихви, както и за обезщетение за забава – чл. 111, б. „б“ и б. „в“. При
периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане на срока за плащане на
всяка месечна вноска. Предвид разпоредбата на чл. 119 ЗЗД следва да се приеме,
че вземанията за разноски с оглед акцесорния си характер се погасяват с
погасяване на главното задължение.
Както се посочи и по-горе, изпълнителното дело е
образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на несъдебно изпълнително основание по реда на
чл. 237 ГПК /отм./, като в този случай трайната практика на ВКС приема, че за длъжника
съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124
от ГПК /нов/, в рамките на който да предяви всички свои възражения, които е
могъл да релевира в рамките на процеса по чл. 254 ГПК /отм./ - тоест всички
свои правоизклюващи, правопроменящи и правопогасяващи възражения относими,
както за периода, предшестващ издаването на изпълнителния лист на несъдебно
изпълнително основание, така и следващи този момент /в т. см. решение № 41 от
22.04.2010 г. по т.д. № 575/ 2009 г. на ВКС, ТК, решение № 23 от 20.05.2011 г.
по гр. д. № 744/2010 г. на ВКС, решение № 143 от 12.04.2011 г. по т. д. №
634/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС,
определение № 331/17.06.2015 г., по ч.т.д. № 1476 / 2015 г., ВКС/. С
оглед изложеното и като се съобрази датата на възникване на вземането следва
извод, че още към датата на издаване на изпълнителния лист – 23.04.2007 г.
вземането за главницата, представляващо начислена такса за изразходвана питейна
и отведена канална вода е било погасено по давност за периода от 24.04.2000 г.
до 22.04.2004 г., т.е. три години преди издаване на изпълнителния лист,
респективно е било недължимо за този период.
По отношение на вземането за периода, следващ
22.04.2004 г. до 07.02.2007 г., съдът намира следното:
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10 и т.
14, подаването на молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на
несъдебно изпълнително основание, както и подаването на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, не прекъсва давността. Поради което и съдът
приема, че с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на 21.04.2007
г. давността за периодичните вземания не е прекъсната.
В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че
по смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Пак според същото тълкувателно решение, Постановление № 3
от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, според което докато изпълнителното производство
трае, давността спира да тече съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, е изгубило
значение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм./, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Това означава, че по време на
изпълнителния процес давността не спира, а само се прекъсва на основание
чл.116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на действия на принудително изпълнение.
В аспекта на горепосоченото и с оглед установеното от
фактическа страна, в настоящия случай действия на принудително изпълнение по
смисъла на чл.116, б. „в“ ЗЗД не са били извършвани преди 20.08.2010 г., когато
с разпореждане на *** е предприето изпълнение спрямо наследника / ***/ на първоначалния
длъжник по изпълнителното дело, като е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение. Към този момент, обаче, 3-годишната давност за вземанията за
периода 22.04.2004 г. – 07.02.2007 г. вече е била изтекла, най-късно на 31.03.2010
г. Давността за всяко едно от процесните вземания е започнала да тече от деня,
в който съответното вземане е станало изискуемо /т. е. след изтичане на срока
по чл. 31, ал. 2 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребители
от В и К оператор гр. Пловдив/, като изискуемостта на най-късно възникналото от
процесните вземания – това за заплащане на стойността на предоставените В и К
услуги за месец февруари 2007 г., е настъпила на 31.03.2007 г. /чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. От този момент по делото липсват данни ответникът да е предприел действия,
които да са прекъснали 3-годиншния срок за погасяването им – такива не
съставляват нито
подаването на 21.04.2007 г. в Районен съд – Пловдив на молба за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание чл. 237 ГПК /отм./, по
която е образувано ч. гр. д. № 2968/2007 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с., нито
образуването на изп. дело № *** на 26.06.2008 г. въз основа на молба на
ответника с изх. № ***. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не възприема
възраженията на ответника в насока, че взискателят искал извършване на
изпълнителни действия /още с молбата от 12.06.2008 г. за образуване на
изпълнителното дело/, с които искания давността била прекъсната. Предвид
задължителното тълкуване, съдът приема, че единствено извършените изпълнителни
действия имат прекъсващ давността ефект, а не и искането до съдебния изпълнител
за тяхното предприемане. Искането за предприемане на такива действия има
значение относно перемиране на делото, но не и по отношение на давността. Ето
защо, съдът намира, че най-късно на 31.03.2010 г., дори и да не е настъпила
„перемпция“ по изпълнителното дело и същото да е все още висящо, то погасителната
давност за процесните вземанията е изтекла.
С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че
от датата на която първоначалния длъжник по изпълнителното дело – С. Д. К. е
починала – *** на основание чл. 329, б. „в“ във вр. с чл. 182, б. „б“ ГПК /отм./
производството по изпълнителното дело е било спряно по силата на закона на ***
– дата на нейната смърт. Спирането е настъпило със самото осъществяване на
предвидения от закона юридически факт и не е обусловено от наличието или не на
постановен в тази насока изричен акт. В този смисъл Решение № 20 от 1.07.2013
г. на ВКС по т. д. № 1014/2011 г., II т. о., ТК и Определение № 845 от
17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6062/2014 г., IV г. о., ГК. В спряното
производство не могат да бъдат извършвани изпълнителни действия, като такива
действия не могат да постигнат предвидения в чл. 116, б. „в“ ЗЗД резултат, като
съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на
ВКС давността се прекъсва от последното валидно изпълнително действие.
Със спирането на делото са спрели да текат и всички
процесуални срокове – например този по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал.
1, б. „д” ГПК отм./, но не и срока на погасителната давност, който е
материалноправен. Погасителната давност е уредена в ЗЗД и нейното изтичане е
възможно да бъде спряно или прекъснато единствено при изрично предвидените в
чл. 115 и 116 ЗЗД хипотези, като спирането на изпълнителното дело не е сред
тях. Съгласно разясненията дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителният процес давността не спира,
защото кредиторът може да избере дали да действа и да иска нови изпълнителни
способи или да не действа. След като по времето на изпълнителния процес погасителната
давност не спира да тече, няма как и със спирането на самото производство да
настъпи тази последица. Не може да се приеме, че през този период кредиторът не
може да направи нищо за събирането на вземането си, защото честотата на
поискване и извършване на изпълнителни действия е предоставена на неговата
воля.
Производството по делото е било възобновено с изрично
разпореждане на съдебния изпълнител от 19.07.2010 г. – лист 117 от делото. Със
същия акт като наследници на длъжника са били конституирани *** и ***, всеки за
1/2 част от общия дълг, като с разпореждане на ЧСИ от 20.08.2010 г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на наследодателя на ищцата – ***. Към този
момент предвидения в закона 3-годишен давностен срок обаче, както се посочи и
по-горе е бил изтекъл.
Ето защо и поради
гореизложеното съдът намира, че спорното вземане е погасено по давност, с оглед
на което предявеният иск за неговата недължимост е основателен и следва да бъде
уважен. Следва да се посочи, че вземането за разноски е акцесорно вземане и
същото се счита погасено с оглед погасяване на главното вземане на основание
чл. 119 ЗЗД.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца
се дължат разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е направил съответно
искане, за което е представил и списък по чл. 80 ГПК /л. 69/, като по делото са
представени и доказателства за сторени разноски в общ размер на сумата от 415
лева, от които: сумата от 50 лева – държавна такса /л. 17/, сумата от 360 лева
с ДДС – адвокатско възнаграждение /л. 70/, както и сумата от 5 лева – държавна такса
за издаване на обезпечителна заповед /л. 24/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че С.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, ½ от
следните суми: 427,10 лв.
– неплатена сума за изразходвана питейна и отведена канална вода за периода от
24.04.2000 г. до 07.02.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от
21.04.2007 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 8,54
лв. за разноски и 40 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 23.04.2007 г. по ч. гр. д. № 2968/2007 г. по описа
на ПдРС, ХІІ гр. с., въз основа на който е образувано изп. дело № ***, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести
септември“ № 250 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА
от общо 415 лева /четиристотин и
петнадесет лева/ – представляваща разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ