Определение по дело №363/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е с правно основание по чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Р. П., в К. му на процесуален представител на “.- Д. В- Т“, ЕИК *********, със седалище и А. на управление: гр. Б., У. Ш. № 1, представлявано от Д. В- Т, подадена против решение № 6847/14.12.2011 год. постановено по гр.дело № 1005/2011 год. на Районен съд Разлог.

Решението се обжалва изцяло. Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания С. акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Поддържа се, че са налице безспорни доказателства за уважаване на насрещния иск. Иска се отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на предявения иск и уважаване на насрещния иск. Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание се поддържат наведените оплаквания.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. В същия се излагат доводи за неоснователност на оплакванията. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Счита искането на жалбоподателя за събиране на доказателства за несонователно поради отсъствие предпоставките на чл.266 ал.1 от ГПК.

По делото са приети нови доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване С. акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

С обжалваното решение е прието заустановено, че съществува вземане на “ Мадмар” Е., ЕИК *********, със седалище и А. на управление: гр. С., ж.к. М. 2, Б. 2. О. 2- С., представлявано от М. М. М. спрямо „А. В- Т“, ЕИК *********, със седалище и А. на управление: гр. Б., У. Ш. № 1, представлявано от Д. В- Та, в размер на 10 196.60 лв., от които 7 951.68 лв. - главница, представляваща стойност на продадени и доставени стоки, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 2 244.92 лв., за периода от 01.12.2008 г. до 20.05.2011 г., както и направените в заповедното производство разноски за заплащане на държавна такса в размер на 203.93 лв.. С решението съдът е отхвърлил насрещния иск на “.- Д. В- Т“, ЕИК *********, със седалище и А. на управление: гр. Б., У. Ш. № 1, представлявано от Д. В- Т против “ М” Е., ЕИК *********, със седалище и А. на управление: гр. С., ж.к. М. 2, Б. 2. О. 2- С., представлявано от М. М. М., като неоснователен. С решението е осъден “.- Д. В- Т“, представлявано от Д. В- Т, да заплати на “ М” Е. сумата от 204.00 лв. за платена държавна такса в настоящето производство.

Установено е от доказателствата по делото, че по ч. гр. дело № 779/ 2011 г. по описа на РС- Разлог е образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу която заповед е подадено възражение от ответника по реда на чл. 414 от ГПК, което обуславя интереса на ищеца по първоначалния иск за поиска от съда да установяви съществуването на оспореното от ответника вземане за сумата от 10 196.60 лв.

Безспорно е установено по делото, че вземането, предмет на първоначалния иск произтича от неплащане по договор за доставка на стоки, материализиран във фактура № 1253/ 01.12.2008 г. Ответникът признава, че сумата, посочена във фактура № 1253/ 01.12.2008 г. е била дължима от него, но същата е била погасена, чрез извършено от него прихващане, по смисъла на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД, с други насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, дължими от страна на ищеца. С нотариална покана от 22.04.2010 г. ответникът по насрещния иск “ М” Е. е поканил ищеца по насрещния иск да му бъде заплатена сумата от 12 536.40 лв. В отговор на поканата “.- Д. Велянова- Толина“ е направил изявление, че прави прихващане на претендираната сума, тъй като ответникът по насрещния иск “ М” Е. му дължи сумата от 15 692.90 лв. за получени стоки по стокови разписки от 07.07.2008 г., 25.07.2008 г. и 06.08.2008 г. Ищецът по насрещния иск прави извод, че по този начин вземането на ответника е погасено, защото то е по- малкото, като последният остава да дължи на “.- Д. В- Т“ сумата от 3156.50 лв. по цитираните стокови разписки, както и сумата от 8 435.50 лв. за стоките по стокова разписка от 20.08.2008 г. или общо сумата от 11 592 лв.

Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск е оспорил истинността на представените от ответната страна писмени документи-издадени стокови разписки от 07.07.2008 г., стокова разписка от 25.07.2008 г., стокова разписка от 06.08.2008 г., стокова разписка от 20.08.2008 г., проформа фактура № 47 от 07.07.2008 г., проформа фактура № 51 от 25.07.2008 г., проформа фактура № 54 от 06.08.2008 г., проформа фактура № 59 от 20.08.2008 г.. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че това оспорване не е доказано, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че ответникът по насрещния иск е получил твърдяните стоки от едноличния търговец. Законосъобразен е извода на съда, че проформа фактурите не са първични счетоводни документи по смисъла на чл. 6 от Закона за счетоводството, поради което същите не са осчетоводени в счетоводството на ищеца по насрещния иск. Фактът, че тези документи са редовни от външна страна, също не води до извода, че същите са основание за дължимо плащане. Процесните стокови разписки, по начина по който са оформени, не доказват факта на извършена доставка, респ. факта на валидно изпълнено задължение по валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на посочените стоки. От същите не става ясно кой и в какво качество е получил стоките, и дали тези доставки във връзка с договорните отношения между страните. Освен това стоковите разписки не обосновават ликвидност и изискуемост на вземането на ищеца по насрещния иск. Този извод не се променя от допълнително приетите във въззивното производство писмени доказателства. Същите са създадени след постановяване на обжалваното решение и не влияят върху направените изводи. Освен това приложеното писмо до “. Д. ВТ" е без дата и от същото не става ясно кога е издадено. Това писмо изхожда от трето лице и също не доказва, че стоките са получени от ответника по насрещния иск. В тази връзка, извършеното от ответника по първоначалния иск прихващане се явява неоснователно, тъй като не се установява съществуването на насрещни, еднородни, ликвидни и изискуеми вземания, по смисъла на чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД. Ето защо законосъобразно районният съд е отхвърлил насрещния иск на ответника по първоначалния иск, като неоснователен и недоказан. Изложените в обратната насока оплаквания не могат да бъдат възприети.

С оглед гореизложеното районният съд законосъобразно е приел, че само предявеният първоначален иск за установяване съществуването на оспорено от ответника вземане за сумата от 10 196.60 лв. по фактура № 1253/ 01.12.2008 г. е основателен и доказан, като е отхвърли насрещния иск.

С оглед на изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от последния разноски във въззивното производство в размер на 1000,00/хиляда/лева. Страната е посочила по-голяма сума в списъка на разноските-3600 лева, като се позовава на договора за правна защита и съдействие. Но в самия договор е посочена сумата от 1000,00 лева. Ето защо съдът счита, че следва да уважи претенцията за разноски в размер на 1000,00/хиляда/ лева.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6847/14.12.2011 год. постановено по гр.дело № 1005/2011 год. на Районен съд Разлог.

ОСЪЖДА “.- Д. В- Т“, ЕИК *********, със седалище и А. на управление: гр. Б., У. Ш. № 1, представлявано от Д. В- Т, да заплати на “. Е., ЕИК *********, със седалище и А. на управление: гр. С., ж.к. М. 2, Б. 2. О. 2- С., представлявано от М. М. М., сумата от 1000,00/хиляда/лева разноски по делото, направени във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.