РЕШЕНИЕ
№
06.04.2020г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в открито заседание на втори март
през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при
секретаря П. Матушева, като разгледа докладваното от
съдия Пенчева а.н. дело № 384 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на „Пловдивинвест“ АД, чрез изпълнителния директор П.А., срещу Наказателно
постановление № Пз-9-78 от 15.08.2019г. на Заместник-началника на ДНСК, с което
на основание чл. 237, ал.1, т. 6, предл. второ от ЗУТ
на дружеството жалбоподател е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл. 168, ал.1, т. 1 ЗУТ,
във вр. чл. 154, ал.2, т. 1 ЗУТ, във вр. чл.137, ал. 3 ЗУТ.
Релевират се доводи за съществено нарушение на
материалния закон и процесуалните правила при издаване на наказателното
постановление и се иска негова
отмяна.Твърди се, че в хода на административнонаказателното
производство решаващият орган неправилно е възприел фактическата обстановка, в
резултата на което е изградил незаконосъобразни правни изводи относно
осъществен състав на нарушение. Счита, че е допуснато нарушение при субсумирането на извършеното деяние под приложимата материалноправна норма.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят,
чрез адв. С.-АК Пловдив, поддържа жалбата. Допълнително
излага, че констативния акт, който е послужил като основание за започване на административнонаказателното производство, не съдържа
графична част с обозначение на строежа, което е самостоятелно основание за
отмяна, защото създава неяснота за санкционираното лице да разбере в коя част и
в кои координатни точки от ПУП е
извършено въпросното отклонение.
Сочи, че актът за установявана на
административното нарушение и наказателното постановление са издадени извън
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Излага, че нарушението не е доказано
по безспорен начин, както и че дружеството не следва да носи отговорност за
това, че е допуснало да се извърши строителство върху незаконен строеж, който не е отразен в ПУП, ако извършеното
строителство е в съответствие с ПУП, не се отклонява от одобрения инвестиционния
проект и от издаденото разрешение за строеж, за него са съставени изскуемите документи, които са одобрени и са влезли в сила
и за които административнонаказващият орган е бил
уведомен.
Иска се наказателното постановление да
бъде отменено, като се присъдят сторените разноски по производството.
Органът, издал обжалваният акт, чрез процесуалния си представител юрк. М., счита жалбата е неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Оспорва възраженията на жалбоподателя. В
съдебно заседание възразява относно констатациите на назначеното по делото вещо
лице. Иска жалбата да бъде отхвърлена,
като се присъди съответно юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките
на предвидения за това процесуален срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, арг. чл. 183, ал.4 НПК, във вр.
чл. 84 ЗАНН-препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на
жалбоподателя на 16.09.2019г., срокът изтича на 23.09.2019г.-неприсъствен ден,
а жалбата е подадена в следващия присъствен ден, срещу акт, който за обжалващия
е неблагоприятен.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Във връзка с принудително изпълнение на Заповед № ДК-02-ЮЦР07 от 03.07.2015г. на
Началник РЗНСК, ЮЦР за премахване на незаконен строеж-„Съоръжение за
отводняване 1“, находящо се в УПИ ХІХ-8793, кв. 229
/дере „Власа“/ по плана на града, на 11.03.2019г. работна група в състав инж. Р.Р.,***, инж. Н.П. и инж. М.Х., и двамата на длъжност главен инспектор в РО „НСК“,
Пазарджик и инж. М.Ч., главен специалист „ИБКТ“, при Община Велинград,
установили, че в границите на дерето е положен водопровод за гореща минерална
вода ø160мм. с топлоизолация, съобразно Разрешение
за строеж № 247 от 15.12.2016г. Разполагането му пречило да се извършат
изкопни работи в района на дерето за премахване на незаконния
строеж, тъй като щяло да се стигне до срутване на земни маси и подкопаване на
водопровода.
След проверка на строителните
книжа, включително на актовете и протоколите по време на строителството,
представени от възложителя и лицето, упражняващо строителен надзор, на строеж „Нов
подземен водопровод за минерална вода“ от т. „А“ УПИ I в кв.
229-Сондаж № 4 „Власа“, до т. „В“- ОДЗ
„Фантазия“-Велинград в УПИ VI, кв. 353 по плана на гр. Велинград,
на 13.03.2019г., в присъствието на представителя на „Пловдивинвест“
АД- инж. П.Г., е съставен Констативен протокол № 251/13.03.2019г. за извършена
проверка на строителна площадка на
строеж. С него е установено, че част от водопровода е изграден в нарушение на
ПУП, като е изпълнен върху „Съоръжение за отводняване 1“, намиращо се в ПИ 8793
в УПИ XIX /дере „Власа“
в кв. 229 по плана на гр. Велинград и представляващо незаконен строеж.
При извършено замерване на място на
18.03.2019г. от служители на РО НСК Пазарджик при РДНСК ЮЦР, се установило, че
отклонението на водопровода от трасето /ПУП/ и навлизането в ПИ 8793-деле „Власа“ е около 50 м.л., като в този участък част
водопроводът преминава върху Съоръжение за отводняване-1, намиращо се в същия
имот. Прието е, че прокарването на новия водопровод за минерална вода върху
съоръжението за отводняване, което е признато за незаконен стоеж с Констативен
акт № 148/23.02.2015г. на РО НСК Пазарджик
при РДНСК ЮЦР и подлежащ на премахване, съгласно влязла в сила Заповед №
ДК-02-ЮЦР-07/03.07.2015г., е в отклонение от действащия ПУП , утвърден със
Заповед № 633/18.03.2016г. и представлява част от незаконен строеж по смисъла
на чл. 225 ал.2, т.1 и т. 3 от ЗУТ, във вр. чл. 154,
ал.2, т. 1 ЗУТ. На същата дата е съставен Констативен протокол 261, в който
констатациите от проверката са обективирани.
Предприета е следваща проверка от
работна група в състав инж. Н.П., на длъжност главен инспектор в РО „НСК“,
Пазарджик и инж. И.А., на длъжност старши инспектор в РО „НСК“, Пазарджик. За
резултатите от същата е съставен Констативен акт № 279 от 21.03.2019г.,
съобразно който на място е установен строеж – „Част от водопровод за минерална
вода с дължина L=50м.л. – изпълнен върху „Съоръжение за отводняване 1“,
Велинград, УПИ ХІХ—хотел, ресторант, плувен басейн и атракционни
заведения“, кв. 229, урегулиран поземлен имот №8793, дере „Власа“,
собственост на Община Велинград, съобразно АПОС № 143 от 17.03.2015г.
Според констатациите в акта,
действащият устройствен план на населеното място е
одобрен със Заповед № 633 от 18.03.2016г., като същият предвижда ПУП-схема за обект нов подземен водопровод за
минерална вода от т.А-сондаж „Власа“ до т.Б- УПИ VІ,
детско заведение, кв. 533 по плана на гр. Велинград. Установеният строеж не
отговаря на одобрения подробен устройствен план, като
част от водопровода се отклонява от трасето по плана в п.и. 8793 – дере „Власа“ и продължава около 50 м.л. в и върху „Съоръжение за
отводняване 1“, което е незаконен строеж по Заповед № ДК-02-ЮЦР07 от 03.07.2015г.
на Началник РЗНСК, ЮЦР.
Прието е, че в случая е нарушена
разпоредбата на чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.
Въз основа на констатациите, обективирани в Констативен акт № 279 от 21.03.2019г., на
15.05.2019г., е съставен АУАН № Пз-9/15.05.2019г. С него е прието, че „Пловдивинвест“ АД, в качеството си на консултант,
упражняващ строителен надзор на строеж „Нов подземен водопровод за минерална
вода с дължина L-1578 м.л. от т.“А“ в УПИ I-кв.229,
сондаж № 4 „Власа“, до т. „В“-ОДЗ „Фантазия“ в УПИ VI- за детско
заведение кв. 353 по плана на гр. Велинград,
е допуснал част от строежа на водопровод за минерална вода с дължина L-50 м.л.,
изграден в ПИ № 8793, част от УПИ XIX-8793 /дере
„Власа“/ , кв. 229 по плана на гр. Велинград , да
бъде изпълнен в отклонение от Разрешение за строеж № 247/15.12.2016г. и
действащия ПУП-ПП, одобрен със Заповед № 633/19.03.2016г. на Кмета на Община
Велинград.
Прието е, че при реализиране на строежа
са допуснати съществени отклонения от одобрените строителни книжа и ПУП,
формулирани в чл. 154, ал.2,т.1 ЗУТ,
поради което част от строежа се явява незаконен по смисъла на чл. 225,
ал.2,т.1 ЗУТ, изпълнен частично в дере „Власа“.
Прието е, че строителството е
реализирано в периода от 22.06.2018г. /датата на съставяне на протокола за
откриване на строителна линия и ниво на строежа/, до 17.10.2018г. /датата на
съставяне на акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване/.
За дата на установяване на нарушението е
приет 11.03.2019г.-датата на изпълнение влязла в сила Заповед №
ДК-02-ЮЦР-07/03.07.2015г. на Началника на РДНСК-ЮЦР за премахване на строеж
„съоръжение за отводняване 1“, находящ се в ПИ №
8793, част от УПИ ХIX-8793 /„дере „Власа“/,
кв. 229 по плана на гр. Велинград, общ. Велинград, обл.
Пазарджик.
Прието е, че с посоченото деяние „Пловдивинвест“ АД, нарушавайки разпоредбата на чл. 154, ал.
2, т. 1 ЗУТ, е осъществил състава на чл. 237, ал.1,т. 6 ЗУТ.
Срещу АУАН, в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е подадено възражение, с което
дружеството жалбоподател счита изводите на актосъставителя
за незаконосъобразни. Моли, служебно да бъдат приложени към делото Одобрен инвестиционен
проект, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж № 247/15.12.2016г.
за обект Нов подземен водопровод за минерална вода с дължина L-1578 м.л.
от т.“А“ в УПИ I-кв.229, сондаж № 4 „Власа“, до т. „В“-ОДЗ „Фантазия“ в УПИ VI- за детско
заведение кв. 353 по плана на гр. Велинград;
ПУП, одобрен със Заповед № 633/18.03.2016г. на Кмета на Обина
Велинград; извлечение на КК с нанесен новоизграден
водопровод за минерална вода.
С Наказателно постановление №
Пз-9-ДНСК-78/15.08.2019г. на Заместник-началника на ДНСК на дружеството е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 000 лв.,
на осн. чл. 237, ал.1, т. 6 предл.
второ, за това, че в качеството си на лице, упражняващо строителен надзор на строеж Нов подземен водопровод за минерална
вода с дължина L-1578 м.л. от т.“А“ в УПИ I-кв.229,
сондаж № 4 „Власа“, до т. „В“-ОДЗ „Фантазия“ в УПИ VI- за детско
заведение кв. 353 по плана на гр.
Велинград, е допуснал част от строежа на водопровод за минерална вода с дължина
L-50 м.л., изграден в ПИ № 8793, част
от УПИ XIX-8793 /дере „Власа“/
, кв. 229 по плана на гр. Велинград , да бъде изпълнен при съществено
отклонение от одобрения инвестиционен проект по смисъла на чл. 154, ал.2т. 1 ЗУТ, изразяващо се в нарушение на предвижданията на действащия ПУП-ПП, одобрен
със Заповед № 633/18/.03.2016г. на Кмета на Община Велинград, с което не е
изпълнило задължението си по чл. 168, ал.1, т.1 ЗУТ и е допуснало незаконен строеж
по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 3 ЗУТ.
С Разрешение за строеж № 247 от 15.12.2016г. и
Заповед № 485 от 03.04.2017г. на Главния архитект на Община Велинград е
одобрено осъществяването на „Нов подземен
водопровод за минерална вода - ø160мм. с L=504м.; ø125мм.
L=136м.; ø110мм. L=394м.; ø90мм. L=390м.; ø63мм.
L=154м.л., с обща L=1578м.л.“
С Констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа от 08.11.2018г. /съставен по реда на чл. 7,
ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи
по време на строителството/ е прието, че обекта е изпълнен съобразно одобрените
инвестиционни проекти, договори за строителство, изискванията към строежите по
чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, и наличната строителна документация в достатъчна
степен характеризира изпълненото строителство.
Според заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза производство, от приложеното геодезическо заснемане, представено от Община Велинград в
цифров вид и при направена проверка на място за описания в Констативен протокол
№ 251 от 11.03.2019г.на РОНСК Пазарджик, Констативен протокол № 261 от 18.03.2019г.на
РОНСК Пазарджик, Акт № 9/15.05.2019г. на РОНСК Пазарджик, Наказателно
постановление № Пз-9-ДНСК- 78/15.08.2019г. на ДНСК гр. София обект, няма отклонения от одобрения ПУП – схема за
обект „Нов подземен водопровод за минерална вода от т. А сондаж „Власа“ до т. Б при УПИ VІ-за детско заведение“ от кв. 353
по плана на гр. Велинград. Трасето на изградения на място водопровод за минерална вода е нанесен в подземния
кадастър на КК на гр. Велинград обща дължина 1578 м. Не е констатирано отклонение от
предвижданията на действащия ПУП и издаденото разрешение за строеж №
247/15.12.2016г. на Главния архитект на Община Велинград, допълнено със Заповед
№ 485/03.04.2017г. на Главния архитект на Община Велинград конкретно за имоти № 8793 и №8794, публична общинска
собственост – дере „Власа“, кв. 229 по плана на гр.
Велинград.
Съгласно схемата за цялото трасе на
новия водопровод за минерална вода за компенсиране на температурните
разширения, вследствие пренасянето на флуид с температура 87 гр. С, са
предвидени 44 броя П-компенсатори, които изпълняват
ролята на поемане на линейните разширения на водопроводите. По схема на
топлопровода с дължини и удължения от сондаж № 4 „Власа“
на разстояние 18 м. е първият П- компенсатор, като
следващите четири П-компансатори са през 36 м. и са по трасето на новия
водопровод за минерална вода, преминаващ през имот № 8793 и № 8794 и двата
общинска собственост.
При
така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:
АУАН № Пз-9/15.05.2019г. и обжалваното
Наказателно постановление № Пз-9-ДНСК-78/15.08.2019г. на Заместник-началника на
ДНСК са съставени от компетентни органи, съгласно чл. 238, ал.2, т. 2 ЗУТ, във вр. чл. 18, във вр. чл. 17, ал.1,
т. 5 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален
строителен контрол и чл. 239, ал. 1, т. 2, във вр.
със Заповед № РД-13-196/01.07.2019г., в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно е възражението на защитата
на жалбоподателя, че актът за установяване на нарушението е издаден след законоустановения тримесечен срок. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, приложим в производството по налагане на административни наказания по ЗУТ
по арг. на чл. 238, ал. 1 ЗУТ, не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението. Съгласно чл. 239, ал. 2 ЗУТ едногодишният
срок по ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство за нарушения по ЗУТ, актовете по неговото прилагане и другите
правила и нормативи по проектирането и строителството започва да тече от деня
на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на
нарушението.
Извършването на нарушението, в което
жалбоподателят е обвинен, предполага бездействие от негова страна при
упражняване на задълженията му по закон, в резултат на което е реализирано
незаконно строителство. Това означава, че необходим елемент за съставомерността на деянието е строителството на обекта да
е завършено, едва след което е възможно да бъде съобразено дали същият
представлява незаконен строеж, в която хипотеза отговорността на лицето,
упражняващо строителен надзор следва да бъде ангажирана.
В случая, строителството на
водопровода е реализирано в периода в периода от 22.06.2018г. до 17.10.2018г.
За него е съставен Констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа от 08.11.2018г., но не се твърди
и няма данни строежът да е въведен в експлоатация, за да започне да тече едногодишния
срок за образуване на административно- наказателно производство, на извършено
нарушение по ЗУТ. Няма пречка и преди започване на процедурата по въвеждане на
строежа в експлоатация, да се констатира, че същият е незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, но и в тази хипотеза, едва след констатиране на това
обстоятелство по надлежния ред, следва да бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение на лицето, упражняващо строителен надзор.
В случая за дата на установяване на
нарушението и нарушителя следва да се счита 13.03.2019г.- датата на съставяне
на Констативен протокол № 21/13.03.2019г., когато, след като служителите на РО
НСК Пазарджик при РДНСК са установили, че върху подлежащия на премахване
незаконен строеж Съоръжение за отводняване-1 е изграден част от водопровод за
минерална вода, са извършили проверка на строителните книжа за съответствието
им с ПУП. От тази дата е започнал да тече тримесечния срок, в рамките на който
АУАН е следвало да бъде съставен.
Актът за установяване на нарушението е
съставен на 15.05.2019г., т.е. в рамките на тримесечния срок от откриване на
нарушителя и на нарушението и в едногодишния срок от извършването му.
В хода административнонаказателното
производство съдът констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания акт.
Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57,
ал.1, т. 5 и т. 6 ЗАНН сред необходимите реквизити на акта за установяване на
административното нарушение и наказателното постановление е посочване на
фактическите и правни основания за издаването им, между които следва да е
налице обективен и субективен идентитет. Актът за
установяване на административното нарушение
формулира обвинението за извършеното нарушение, за което лицето следва
да носи отговорност. С наказателното постановление на субекта се налага
административно наказание по така формулираното административно обвинение.
Изискване за законосъобразност на санкционния акт е надлежно формулирано с АУАН
обвинение, което административнонаказващият
орган е приел, че е виновно извършено. С наказателното постановление не може да
се наложи наказание, за нарушение, което не е включено в АУАН чрез посочване
обективните и субективни обстоятелства от неговия състав.
В случая е налице несъответствие при
описанието на фактическите обстоятелства от състава на нарушението в АУАН,
където е прието, че строежа е изпълнен в отклонение от разрешението за строеж и
действащия ПУП-ПП и в наказателното постановление,
където се сочи, че е изпълнен при съществени отклонение от одобрения
инвестиционен проект, изразяващи се в нарушаване на предвижданията на действащия
ПУП. Така допуснатото нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН. Макар че по арг. на чл. 148, ал. 4 ЗУТ необходима
предпоставка за издаване на разрешение за строеж е одобрен инвестиционен
проект, когато такъв се изисква, правните последици при отклонение от одобрения
инвестиционен проект и от издаденото разрешение на строеж при реализиране на
строителството относно статута на построеното са различни. Построеното в
отклонение от одобрения инвестиционен проект при всички случаи представлява
незаконен строеж при допуснати в хода на строителството съществени отклонения,
които нарушават
предвижданията на действащия подробен устройствен
план; нарушават изискванията за
строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или в територии с режим на превантивна устройствена
защита; са несъвместими с предназначението на територията, нарушават
строителните правила и нормативи, техническите, технологичните,
санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания. Построеното в
отклонение от разрешението за строеж не прави строежа незаконен, освен ако води
до съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект в обхвата на горепосочените, при които изменения
в него са недопустими, или до такива, които променят строителната конструкция и
вида на конструктивните елементи и/или натоварванията; нарушават предвижданията
на проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се
изменят съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се
променя за етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2; променят вида и
местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; променят вида, нивото, местоположението и
трасето на преносни и довеждащи проводи и съоръжения до урбанизираните
територии и на общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в
урбанизираните територии, както и на комуникационно-транспортните мрежи и
съоръжения и на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, при които
се допуска изменение в одобрения инвестиционен проект преди реализирането им, но такова не е поискано. В последния случай, ако преди реализиране на
построеното не е поискано изменение на одобрения инвестиционен проект и
измененията
не са
отразени със заповедта за допълване на издаденото разрешение за строеж,
означава, че строежът е незаконен, на осн. чл. 225,
ал.2, т.2, пр. 2 ЗУТ, а не на на осн. чл. 225, ал.2, т. 1 ЗУТ,
както в случая се приема. Ето защо от значение за правото жалбоподателя да
разбере в какво нарушение е обвинен и да организира защитата си е в АУАН обвинението
да бъде формулирано ясно и недвусмислено, което в случая не е сторено. С
посочване в наказателното постановление на обстоятелството, че строежът е
изпълнен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по смисъла
на чл. 154, ал.1, т. 1 ЗУТ, на лицето,
упражняващо строителен е наложено наказание за нарушение, основано на нов факт,
непосочен в АУАН, срещу което не се е защитавал. Предвид че актът за
установяване на административното нарушение поставя началото на административнонаказателното производство и формулира
обвинението, в него фактическите обстоятелства от състава на нарушението следва
да са посочени точно и конкретно, за да може нарушителя да организира защитата
си. С наказателното постановление следва да
бъде наложено наказание за нарушението, в което нарушителят е обвинен и срещу
което се е защитавал. Наказание не може да се налага за нарушение, което не е
посочено в АУАН чрез обективните и субективни признаци от неговия състав, както
е в настоящия случай.
Независимо от горното, от представените по делото доказателства не
може да се направи обоснован извод за извършено от жалбоподателя нарушение
на задълженията му по чл. 168, ал.1, т.
1 ЗУТ.
Съгласно тази разпоредба лицето, упражняващо
строителен надзор носи отговорност за законосъобразното започване на строежа,
като предпоставка за това е реализирането му в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласуваните и одобрени
инвестиционни проекти. Представените по делото одобрен проект, строително разрешение,
акт обр. 15, шест броя акт обр.
12, не съдържат информация,
която да обоснове извод, че процесния строеж е
осъществен в отклонение от изискванията на строителните правила и норми,
включително и в отклонение от предвижданията на действащия подробен устройствен план. В таза насока е и заключението на вещото
лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и компетентно
извършена. Възраженията на процесуалния
представител на административнонаказващия орган, с
които е поставена под съмнение
обективността на вещото лице с твърдения, че същият е участвал като страна в
административно производство по
обжалване на Заповед за премахване на незаконен строеж, издадена по отношение
на него, са неоснователни. Съдът поддържа изложените в Определение № 44 от
13.02.2020г., доводи, с които вече се е
произнесъл искания отвод на
вещото лице, че издаването на заповед за премахване на незаконно строителство
преди осем години с адресат О.М., не налага извод за неговата предубеденост и
заинтересованост от изхода на спора, доколкото не е налице връзка между
производството, в което вещото лице е участвал като страна и настоящото производство.
В допълнение, във връзка с направеното
възражение при приемане на заключението на вещото лице, страната не е направила
никакви допълнителни доказателствени искания, включително
и за назначаване на допълнителна или
повторна експертиза.
Както
се посочи, доказателствата по делото са еднозначни и безпротиворечиви
относно съответствието на осъществения строеж с предвижданията на подробния устройствен план и одобрения проект, които предвиждат в процесния участък изграждането на П-образни линейни компенсатори,
каквито там фактически са изградени. Тези
доказателства са в пряка връзка с констатациите и експертните изводи, обективирани в заключение на назначеното по делото вещо
лице.
От страна на ответния контролен орган не
се представиха никакви други данни и доказателства, освен твърденията обективирани в констативния акт и в обстоятелствената част
на оспореното наказателно постановление.
Наред с това, не се спори между страните, а
и от показанията на актосъставителя се установява, че
подлежащия на премахване незаконен строеж -съоръжение за отводняване -1, не е нанесен в специализираната кадастрална
карта на гр. Велинград и поради тази причина съществуването му не би могло да
бъде съобразено от лицето, упражняващо строителен надзор при осъществяване на
контролните му правомощия. Съдът счита
за основателни възраженията на жалбоподателя, че дружеството не следва да носи
отговорност за това, че е допуснало да се извърши строителство върху незаконен
строеж, който не е отразен в ПУП, ако извършеното строителство е в съответствие
с ПУП, не се отклонява от одобрения инвестиционния проект и от издаденото
разрешение за строеж, за него са съставени изскуемите
документи, които са одобрени и са влезли в сила и за които административнонаказващият
орган е бил уведомен, както е в настоящия случай.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че
изводите на административнонаказващият орган в процесното наказателно постановление са формирани при
неправилна преценка на релевантните факти,
поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съобразно изхода на спора и на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр.
чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателят се
дължат сторените в производството разноски.
От представеният по делото Договор за правна
защита и съдействие между „Пловдивинвест“ АД и
адвокат Дафинка Семерджива-АК Пазарджик е видно, че
за процесуално представителство по а.н.
дело 384/2019г. на Районен съд Велинград е договорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 600,00 лв. с ДДС. Представеният договор, както и приложените
по делото пълномощно за процесуалния представител, издадена от адв. С. фактура № 630/16.12.2019г. за представената услуга,
преводно нареждане от „Пловдивинвест“ АД по сметка на
процесуалния представител за заплащане на дължимата по фактура №
630/16.12.2019г. сума от 600,00 лв. и извлечение от сметката на дружеството за
извършен превод, доказват по несъмнен начин не само, че адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по а.н. дело № 384/2019г. на РС Велинград е договорено, но и
че реално е заплатено, поради което претенцията на страната следва да бъде
уважена.
Неоснователно
е възражението на юрисконсулт М. за прекомерност на разноските.
Съгласно
чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция, се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, но не по-малко
от 300 лв. Съобразно размера на
наложената санкция, приложима се явява разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 4 от
Наредбата, която определя, че минималния размер на адвокатското възнаграждения
следва да се формира на 830 лв.+ плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., с оглед на което уговореният размер
от 600,00 лв. е съобразен с минимума и няма основание за намаляването му.
Следва да се посочи също, че
по делото са проведени общо четири заседания с извършени множество
процесуално-следствени действия по събиране и проверка на доказателства, в три
от които е участвала и адв. С., което означава, че делото е с фактическа и правна
сложност и претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са в размер, който ще възмезди реално извършените
разходи, съобразно положените от процесуалния
представител усилия по осъществяване на защита на представлявания.
По
тези съображения, настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Пз-9-ДНСК-78
от 15.08.2019 г. на Заместник-началника на ДНСК, с което,
на основание чл. 237, ал.1, т. 6,
предл. второ от ЗУТ, на „Пловдивинвест“
АД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 30 000 лв., за нарушение на чл. 168, ал.1,
т. 1 ЗУТ, във вр. чл. 154, ал.2, т. 1 ЗУТ, във вр. чл.137, ал. 3 ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен
контрол, гр. София да заплати на „Пловдивинвест“ АД,
ЕИК: ********* сумата от 600,00 лв. /шестстотин
лева/ разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик, в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева