Р Е Ш Е Н И Е
№
182
гр.
Велико Търново, 27.06.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на шестнадесети юни
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М. Н.разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 60/2023 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 179 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Същото е образувано
по протест на прокурор в Районна прокуратура – Велико Търново, ТО
Горна Оряховица срещу т. IV от Решение № 944/22.12.2022 г. на Общинския съвет Горна
Оряховица, с която на основание чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е определен размерът на
таксата за битови отпадъци за населените места в Община Горна Оряховица.
Оспорващият прокурор
излага доводи, че в случая са налице предпоставките на чл. 3, ал. 5 и § 1, т.
7, б. „а“ и „б“ от ЗДДС, с оглед на които следва да се приеме, че общината е
данъчно незадължено лице по отношение на дейността ѝ, свързана с
предоставяните от нея услуги по сметосъбиране и сметоизвозване по чл. 62 от ЗМДТ. Позовавайки се на новата ал. 4 на чл. 163а от ЗДДС оспорващият счита, че
заложените в план-сметката разходи за услугите по чл. 62 от ЗМДТ не трябва да
съдържат отчисление за ДДС, съответно същите ще следва да не са дължими пред
НАП при отчитане на дейността, тъй като общината е нормативно задължена в
качеството си на публичноправен субект да предостави на гражданите съответната
услуга, без да обременява стойността ѝ с разходи, различни от
необходимите за покриване на материално-техническите и административните
такива. По тези съображения иска от съда да отмени като незаконосъобразно
оспореното решение. Претендира присъждане направените разноски за обнародване в
ДВ.
Ответникът по
жалбата – Общинският съвет – Горна Оряховица, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна.
Участващият по
делото прокурор от ВТОП взема становище за основателност на подадения протест.
Освен изложените в протеста мотиви поддържа като самостоятелно основание за
отмяната на решението и неговата немотивираност.
Съдът като съобрази
събраните доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания
акт, приема за установено следното:
На 08.12.2022 г. в
Общински съвет-Горна Оряховица е постъпило Предложение от кмета на Община Горна
Оряховица, с което същият е предложил да бъде взето решение относно следното:
1. да се одобри план-сметка за приходите и разходите за 2023 г. (очевидно за населените
места на територията на Община Горна Оряховица); 2. да се определи цена на
различните видове съдове в годишен размер; 3. да се определи размерът на ТБО за
2023 г. пропорционално на база промил върху данъчната оценка на имотите на
гражданите и върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на
активите на ЮЛ и 4. размерът на промилите за ТБО за 2023 г. на населените места
в Общината. Към предложението е приложен Доклад и мотиви по приемане на план –
сметката и определяне размер на ТБО „наричани по-долу („доклад и мотиви“).
Само това предложение
на кмета на общината, ведно с придружаващия го доклад е било публикувано на
интернет страницата на Община Горна Оряховица на 04.11.2022 г. Не са
представени доказателства за това, че е изготвено и публикувано уведомление за
откриване на производство по издаване на общ административен акт – самото решението
за определяне на ТБО. Служебната проверка на съда на сайта на общината https://www.g-oryahovica.bg/byudjet-2023g
също не намери уведомление, съдържащо информация за откриване на производството
по приемане на решението за ТБО, още по-малко такова, което сочи форми на
участие в производството на заинтересуваните лица.
Предложението на
кмета на общината е разгледано от постоянната комисия „Бюджет и финанси“ на 15.12.2022
г., като съгласно отразеното в представения протокол общинските съветници със 7
гласа „за“ (единодушно) са предложили на общинския съвет да обсъди
предложенията от кмета на общината и да вземе съответните решения в този смисъл.
На 22.12.2022 г. е
проведено заседание на Общинския съвет – Горна Оряховица. Проектът на решението
е подложен на поименно гласуване, като „за“ са гласували всичките 27 общински
съветника, „против“ и „въздържал се“ няма. Предвид това Общинският съвет – Горна
Оряховица е приел Решение № 944 по протокол № 54/22.12.2022г., с което е решил
следното: на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, чл. 66, ал. 1 и
чл. 67 от ЗМДТ, чл. 31, чл. 60 и чл. 64 от ЗУО и чл. 9, 10, 11а и 11б от Наредбата
за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите
съгласно чл. 9 от ЗМДТ в Община Горна Оряховица:
I.
Одобрява
план - сметката за необходимите приходи и разходи за 2023 г. по видове
дейности;
II.
Определя
цени на различните видове съдове в годишен размер;
III.
Определя
размерът на таксата за битови отпадъци на основата на промила върху данъчната
оценка на имотите на гражданите и върху по-високата от отчетната стойност и данъчната
оценка на активите на ЮЛ и
IV. На основание чл. 67
от ЗМДТ определя размер на промила за ТБО за 2023 г. за населените места от
Общината за ФЛ и ЮЛ.
Няма данни за това как е съобщено това
решение, доколкото такива доказателства не са представени от ответника, въпреки
указанието на съда от с. з. от 21.04.2023 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Съгласно нарочното уточнение
на оспорващия прокурор (на л. 128 от делото) предмет на оспорване е само т. IV
от решенето на Общинския съвет, с което на основание чл. 67 от ЗМДТ е определен
размера на промила за ТБО за 2023 г. на населените места от Общината за ФЛ и ЮЛ.
Съгласно трайната практика на ВАС решението по чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА,
издадено от общинския съвет, с което ежегодно се определя размера на таксата за
битови отпадъци, притежава спецификите на общ административен акт. Оспорващият
излага аргументи и срещу определени компоненти от план-сметката, но същата не
представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК, нито
индивидуален административен акт, а е част от производство по издаване на общия
административен акт и в съответствие с чл. 21, ал. 5 от АПК не подлежи на
самостоятелно оспорване, а контролът за законосъобразността ѝ следва да
се осъществи заедно с контрола върху решението на общинския съвет по чл. 21,
ал. 1, т. 7 от ЗМСМА. При така уточнения предмет на делото съдът намира, че протестът
на оспорващия прокурор е процесуално допустим, като подаден от лице,
процесуално легитимирано за това съгласно чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК и в
законоустановения едномесечен срок по чл. 179, предл. 1 от АПК.
Разгледан по
същество протестът е основателен по следните съображения:
По арг. от чл. 168
от АПК съдът дължи пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорения
акт, а не се ограничава единствено до възраженията на оспорващия.
Както се посочи,
обжалваната т. IV от решението на Общинския съвет представлява общ
административен акт, като при извършване на преценка относно неговата
законосъобразност следва да се съобразят разпоредбите на ЗМСМА относно изискванията
за кворум и мнозинство; разпоредбите на ЗМДТ относно компетентния орган, както
и нормите на чл. 65 – чл. 74 от АПК, регламентиращи условията за издаване на
ОАА. В случая решението е взето от компетентен орган съгласно чл. 21, ал. 1, т.
7 от ЗМСМА, като са спазени изискванията за кворум, мнозинство и поименно
гласуване съгласно чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА.
Съдът намира, че са налице
нарушения на административнопроизводствените правила по приемането на акта, тъй
като не са спазени изискванията на чл. 66, ал. ал. 2 АПК. Както вече се посочи,
установява се от представената разпечатка от сайта на Община Горна Оряховица в
Секцията Бюджет 2023 г. (на л. 153 от делото) и служебната проверка на същия
сайт от съда, че на 04.11.2022 г. е извършена публикация единствено на предложението
на кмета на общината за приемане на процесното решение в неговата цялост, ведно
с придружаващия го доклад и мотиви. Не са представени доказателства за това, че
е изготвено и публикувано уведомление за откриване на производство по издаване
на общ административен акт – какъвто е решението за определяне на ТБО (вкл. в
обжалваната част на т. 4 от него), още повече такова, което сочи конкретните форми
на участие в производството на заинтересуваните лица. На сайта е налична единствено
информация за публикуване на 27.02.2023 г. на последващо предложение относно промени във вече одобрената план –
сметка на разходите и съответно за уведомление от същата дата – 27.02.2023 г. -
за откриване на производство по издаване на този (според ответника) общ
административен акт. От тяхното съдържание се установява, че се предлага
изменение на процесното решение на Общинския съвет за одобряване на план –
сметката, т.е реално само в частта по т. 1 и конкретно - намаление на разходите
с отчисления за отпадъци. Сама по себе си план – сметка, както се посочи, не е
изобщо общ административен акт, за да се изпълнява по отношение на нея
изискването на чл. 66 от АПК, но съществено е, че такова уведомление за откриване
на производство по издаване на процесното решение – за определяне на ТБО, няма,
съответно – не е посочена и формата на участие на заинтересуваните в
производството по издаването му. Ето защо съдът намира, че е налице съществено
процесуално нарушение на нормата на чл. 66, ал. 2 от АПК, доколкото не е
изпълнено изискването да се уведомят заинтересованите за формите на участието
им и формите, в които е възможно да стане това.
Освен изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че липсват и мотиви за определяне на размера
на ТБО за 2023 г., поради което актът е в противоречие с процесуалния и материалния
закон и на това основание.
Преди всичко трябва
да се отбележи, че в настоящето производство начинът на определянето на
основата на облагане (в т. 3 от процесното решение) не се оспорва. Съгласно чл.
67, ал. 4 от ЗМДТ количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на
размера на таксата за битови отпадъци, а съгласно ал. 5 общинският съвет може
да приеме основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че
съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й. Забраната
основата да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова
стойност или пазарната им цена, е предвидена чрез допълване на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ с § 6 от ЗИД на ЗМДТ обн. ДВ бр. 101 от 2013 г., като съгласно § 13 от ПЗР
на този закон § 6 влиза в сила от 01.01.2018 г., а със ЗИД на ЗМДТ (обн. ДВ бр.
88 от 03.11.2017 г., изм. ДВ бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.),
влизането в сила на § 6 е отложено за 31 декември на годината, следваща
публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в
Република България през 2021 г. Следователно за 2023 г. не е в сила забраната
определяната от общинския съвет основа по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, върху която
пропорционално се определя размера на ТБО, да не е данъчната оценка на
недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. От
съдържанието на цитираните текстове на чл. 67 от ЗМДТ се налага изводът, че е
установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера
на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран е определяне
на размера според количеството на битовите отпадъци, като съгласно ал. 4
количеството битови отпадъци е водеща основа и само при невъзможност за прилагането
му, следва да намери приложение ал. 5, според която размерът на таксата се
определя върху основа, определена от общинския съвет. Способите за определяне
размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се
прилагат при условията на евентуалност – в посочената в закона
последователност. В случая от приетото решение на Общинския съвет и доклада на
кмета на общината е видно, че ТБО в Община Горна Оряховица се определя върху
данъчната оценка на имотите, като предложението на кмета и доклада към него са
посочени следните причини за това – няма одобрена методика и измерител на количеството
отпадъци генерирани от едно домакинство и одобрение на индивидуален съд за
гражданите, особено в жилищните блокове е невъзможно. Редакцията на чл. 67, ал.
5 от ЗМДТ предвижда възможност дължимата такса битови отпадъци да бъде
определена и чрез друг способ, но само при условие, че съществуват обективни обстоятелства, възпрепятстващи
прилагането й. Съдът не намира, че посочените обстоятелства в доклада представляват
обективни такива, доколкото се касае за бездействие на самия задължен субект –
да одобри методика и измерител на количеството отпадъци и съответните
индивидуални съдове. Независимо от това, доколкото оспорващият (явно не намира
пороци в изложението мотиви и) не е оспорил решението в частта по т. III – относно начина на определяне на данъчната
основа, съдът прави тази бележка само за прецизност, тъй като не може да упражни
контрол върху решението в тази му (неоспорена) част.
Предмет на
настоящето дело е само размерът на ТБО, който размер обаче безспорно е обусловен
от план-сметката за приходите и разходите за дейностите по чл. 62 от ЗМДТ,
поради което следва да се извърши и преценка на същата.
В предложението на
кмета (л. 20 и 46 от делото), предвидените разходи в план-сметката за ТБО за
2023 г. е посочено да включват следните пера с посочени общи стойности:
1.
За
сметосъбиране, сметоизвозване и осигуряване на съдове – 1 584 000
лева;
2.
За
проучване, проектиране, изграждане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депа – 742 244 лева и
3.
За
поддържане на улици, алеи, паркове, площади и други територии, предназначени за
общо ползване – 1 157 539 лева или
Всичко 3 483 383 лева.
Абсолютно идентично е
било и решението на Общинския съвет по т. 1 – одобряване на план сметката в
частта за разходите – общо сумата от 3 483 383
лева, като това решение само по себе си няма никакви мотиви и съдът приема
като такива мотивите към предложението на вносителя, съдържащи се практически в
рекапитулацията на разходите към Доклада и мотивите на предложението на кмета.
Първо,
математическото сборуване на отделните стойности на разходите по пера не води
до получаване на посочената като „всичко“ сума.
1 584 000+742 244+– 1 157 539=3 483 783, а не на
3 483 383.
Второ, именно сумата
3 483 783
лв. е посочена като общо разходи в Справката – рекапитулация към доклада и
мотивите на кмета, съпътстващи предложението на кмета по въпроса. В тази
справка – рекапитулация се посочват и по-детайлно отделните пера по всяка от
трите точки, формиращи общи разходи, възлизащи на 3 483 783 лева общо. Както
обаче се каза с решенето са одобрени разходи всичко 3 483 383
лева. Тоест налице е липса на съответствие между общата стойност на разходите
по справката – рекапитулация (част от доклада и мотивите на предложението) и
самото предложение, а от там - и към мотивите и приетото решение, доколкото
други мотиви извън тези към предложението именувани отделно приложение „Доклад
и мотиви“ няма (с разлика от 400 лева). Разбира се, че е възможно да се
касае за математическа грешка в пресмятането, съответно за ОФГ, но същата не е
нито заявена, нито поправена по адекватен начин. Така понастоящем е налице
несъответствие между внесеното предположение, което е прието без всякаква
корекция чрез процесното решение и мотивите към това предложение/решение,
съдържащи се в Справката – рекапитулация на разходите по дейността чистотата по
видове елементи от Доклада и мотивите. Подобно противоречие между решението и
мотивите е недопустимо и прави незаконосъобразно приетото решение, особено след
като същото няма никакви нови, а и изобщо собствени мотиви.
В тази връзка, съдът
намира, че самите суми в разходната част на план-сметката са абсолютно немотивирани.
Според Справката – рекапитулация за събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране са предвидени разходи
за външни услуги с ДДС от 1 500 00 лева и за закупуване на съдове още
84 000 лева или общо 1 584 000 лева. Съответно – за третиране на
битови отпадъци, както и за проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други
инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови
отпадъци, обезпечения по чл. 60 и отчисления по чл. 64 от ЗУО общо 742 244
лева, от които отчисления по чл. 60 и 64 от ЗУО, 3 005 лева, разходи за сепариране,
компостиране и депониране на депото във Велико Търново 692 000 лева и
такива за Регионалното сдружение за отпадъци: строителен и авторски надзор,
застраховка, издръжка 47 239 лева. На края, за почистване на територии за обществено
ползване са предвидени общо 1 157 539 лева, от които разходи за почистване
на обществени места – 577 239 лева, изплащане на техника – главница и
лихви по банков заем – 233 000 и разходи за населени места – 347 300
лева.
В изготвената
план-сметка са посочени горните крайни суми, като не става ясно как са
формирани същите, поради това, че към доклада на кмета на общината липсват
приложени подробни анализи, изчисления и разчети на предвижданите прогнозни
разходи за дейностите по чл. 62 от ЗМДТ; липсва детайлизиране на отделните
пера, формирали посочените обобщени суми, като не става ясно как са формирани
те. Липсват каквито и да е доказателства за основателността на тези предвидени
разходи – напр. цени на различни съдове за отпадъци и необходимия брой за
закупуване, членство в Регионалното сдружение за отпадъци или друго основание
за дължимостта на строителен и авторски надзор, вид и застраховката, издръжка -
на кого, защо и т.н. Нещо повече, най-същественото перо от разходите разходи за
външни услуги с ДДС на стойност 1 500 00 лева е абсолютно неясно за какви
точно външни услуги се отнасят – по вид дейност и от кой се извършват, както и
колко от сумата е ДДС (вкл. не може да се провери правилно ли е изчислено само
размера на данъка). В хода на делото по указание на съда се представят договори
за сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци с „Глобъл Клинър“
като се претендира, че именно защото това дружество изпълнява услугите, за
които се дължи ДДС без право на данъчен кредит за изпълнителя данъка е включен
в разходите за услугата. Същевременно обаче като част от преписката се
представя на л. 122 и Тарифа на таксите и услугите, предоставяни от общинско
социално предприятие „Спомагателни дейности в Община Горна Оряховица“, видно то
която е че е предвидено отделно заплащане за услуги предоставяни от това
предприятие, които определено дублират дейностите, които се претендира, че
извършва външното дружество – напр. товарене на отпадъци на камион. Както се
каза, докладът на кмета на общината съдържат единствено изброяване на гореспоменатите
елементи, формиращи разходната част на план-сметката, както и заложени крайни
суми, като общата им стойност дори не равни с посочената в предложението обща
сума на разходите, която е и приета с решението за одобряване на план –
сметката. По този начин, при липса на подробни мотиви относно начина на
формиране на крайните заложени в план-сметката суми за разходи, се препятства
възможността за проверка правилно и законосъобразно ли са изчислени въпросните
разходи, вкл. дали действително се касае за математическа грешка в сборуването
на отделните пера разходи или за някаква друга корекция. Липсата на тези мотиви
е съществено процесуално нарушение, което прави незаконосъобразна сметката и
съответно – приетият размер на ТБО на база същата – така напр. Решение № 8386
от 3.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2021 г., VIII о. Само на това основание
е наложително отмяната на процесното решение в оспорената му част, доколкото
същото определя промили за ТБО, като стъпва на планираните разходи за тях в одобрената
план – сметка.
За прецизност следва
да се отбележи, че съдът намира за неоснователно оплакването на протестиращия,
че в нарушение на закона са предвидени в разходната част суми за ДДС – за
услугата по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ са предвидени разходи за ДДС за външни
услуги за събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и
инсталации и тяхното третиране, както и за сепариране, компостиране и
депониране на регионално депо (чийто размер – на ДДС като отделно перо реално е
също неясен) Изложените от протестиращия прокурор съображения са в унисон с
практиката на ВАС (напр. Решение № 12038 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. №
5964/2020 г., I о., Решение № 12630 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. №
2831/2021 г., VIII о., Решение № 1190 от 3.02.2023 г. на ВАС по адм. д. №
2708/2022 г., VIII о. и др) и действащата правна уредба до 31.12.2022 г.
Същевременно обаче са приети изменения в ЗДДС, обнародвани в ДВ, бр. 102 от
23.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г. Неоснователно прокурорът се позовава на
новата ал. 4 на чл. 163а от ЗДДС, според която „Алинея 2 не се прилага за
доставки на стоки и услуги по приложение № 2, част първа, по които получатели
са държавата и държавните и местните органи“ , а игнорира допълнението с
изречение второ на чл. 82, ал. 5 от ЗДДС, според което „Данъкът е изискуем
от доставчика – регистрирано по този закон лице за доставки на стоки и услуги
по приложение № 2, част първа, по които получатели са държавата, държавните и
местните органи“. В случая не се спори, че сметосъбирането и
сметоизвозването на битовите отпадъци в Община Горна Оряховица се извършват от
„Глобъл Клинър“ ООД по силата на договори № 13 и 17 от 2019 г., а обработката
на депонирания отпадък на съда е служебно известно, че се извършва в
Регионалната система за управление на отпадъците в с. Шереметя се извършва от
ДЗЗД „Регионално депо – Велико Търново 2021“. Съгласно §1, т. 47 от ДР на ЗДДС „Обработка на отпадъци“ е всяка дейност по събиране,
съхранение, сортиране и механична обработка на отпадъци без изменение на
химическия им състав. Следователно посочените субекти извършват услуги по
обработка на отпадъци по смисъла на посочената разпоредба, за които в общия
случай данъкът следва да се начисли от получателя съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС. В случая обаче получател на услугите по смисъла на чл. 11, ал.2 от ЗДДС е
Община Лясковец, поради което съгласно чл. 82, ал. 5, изр. второ от ЗДДС, в
сила от 01.01.2023 г., данъкът за тези доставки е изискуем от доставчика, който
следва да го начисли съобразно чл. 86 от ЗДДС, но няма основание плащането на
този данък да остава за негова сметка. От посочените законодателни изменения е
видна волята на законодателя въпросните доставки на услуги да бъдат облагани с
ДДС в случаите, когато същите не се извършват пряко от субектите по чл. 3, ал.
5 вр. § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС, а се извършват от трети лица и техни получатели са държавата, държавните и
местните органи.
Въпреки горното, по изложените по-горе мотиви съдът намира план-сметката
за немотивирана и противоречаща на материалния и процесуалния закон, а оттам и
обжалваната част от решението на Общинския съвет за незаконосъобразно.
За пълнота на
изложението на последно място следва да се посочи, че в случая е налице и нарушение
на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА. От представените доказателства по делото е
безспорно, че обжалваното решение е съобщено единствено чрез публикуването му в
интернет страницата на общината. Според цитираната разпоредба актовете на
общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез
средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по
друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3, който в случая е
Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, неговите комисии и
взаимодействието му с общинска администрация. Съгласно константната практика на
ВАС (напр. Решение № 6450 от 28.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 158/2022 г., I
о., Решение № 5622 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2017 г., III о.,
Определение № 8595 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6082/2017 г., I о. и др.)
разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА се отнася до всички актове на общинския
съвет, включително и общите административни актове и е специална по отношение
на общите правила за съобщаване на актовете по АПК, в това число и правилата за
съобщаване по чл. 72 във връзка с чл. 66, ал. 1 от АПК. Горепосочената норма
изисква кумулативно, а не алтернативно, да са осъществени посочените три начина
на оповестяване, за да се гарантира публичност и прозрачност на издадените от
общинските съвети решения. Както се посочи, процесният административен акт
безспорно е съобщен само на интернет страницата на Община Горна Оряховица като
останалите два начина на съобщаване не са осъществени.
С оглед
гореизложеното и предвид констатираните от съда съществени нарушения на
административно-производствените правила, немотивираност на административния
акт и противоречието му с процесуалноправни норми, то е налице основание за
отмяната му.
При този изход на спора
основателно се явява искането на протестиращия за присъждане на сторените по
делото разноски в размер на 20 лв. за обнародване на оспорването в Държавен
вестник.
По изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ т. IV
от Решение № 944/22.12.2022 г. на Общинския съвет Горна Оряховица.
ОСЪЖДА Общинския съвет – Горна Оряховица да плати
на Районна прокуратура – Велико Търново разноски по делото в размер на 20 лв. (двадесет
лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.