Р
Е Ш Е Н И Е
№
181/4.3.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Я.В.
и с участието на прокурора Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 1427 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е образувано по искова молба, подадена от Н.Х.Н., ЕГН ********** чрез адв. В.П. ***, против ОДМВР, гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди- заплатено адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по АНД 42/2017 г. по описа на РС Велинград във връзка с отменено наказателно постановление № 16-0367-001810
от 21.10.2016 г. на Началника на РУ Велинград, както и законната лихва върху
тази сума, считано от 21.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменено по надлежния ред наказателно
постановление № 16-0367-001810 от 21.10.2016 г. на Началника на РУ Велинград е претърпял имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи сторени разноски по АНД 42/2017 г. по описа на РС Велинград във връзка с обжалване на посоченото
по-горе нааказатено постановление пред съда за заплатен адвокатски
хонорар. Твърди, че по посоченото дело от административнонаказателен
характер пред Районен съд Велинград е
ползвал адвокатска защита, за която е заплатил съответния хонорар- 300 лв. за процесуално
представителство. Моли съда
да уважи изцяло предявения иск за заплащане на сумата от 300 лв, както и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в
съда- 21.12.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира да му бъдат присъдени и сторените в настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се
представлява от адв. В.П., който
моли за уважаване на исковата молба. Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото
производство съдебно- деловодни разноски, съгласно представен списък за
разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание. В
писмена защита оспорва иска. Твърди, че в настоящото производство не е доказана
по безспорен начин претърпяната от ищеца имуществена вреда. Алтернативно, моли
съда да определи справедливо обезщетение, като се съобрази с указанията, дадени
в ТР № 1/2017 г. Прави възражение за прекомерност на запатения адвокатски
хонорар в настоящото производство и моли съда същият да бъде намален съласно
минималния размер в чл. 8 ал.1 от Наредбата за минималните адвокатски
възнагаждения.
Представителят на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява
становище, за
основателност на ищцовата претенция.
Административен съд Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца Н.Х.Н. е било издадено наказателно постановление № 16-0367-001810 от 21.10.2016 г. на
Началника на РУ Велинград.
Ищецът е обжалвал в срок пред съда наказателното постановление, поради което
било образувано АНД № 72/2017
г. по описа на Районен съд Велинград,
като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал
адвокат В.П. и е заплатил сума от 300 /триста/ лева, представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 29.11.2016 г., приложен по АНД /л.7/.
По делото е проведено едно съдебно заседание, в което адв. П. не се е явил. С Решение от 07.03.2017
г. по анд 72/2017 г. наказателното постановление било отменено като
незаконосъобразно. Решението не било обжалвано и влязло в законна сила на 28.03.2017
г.
Въз основа на тези факти, съдът счита предявения иск за
допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства в исковата молба,
че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от отменено по съдебен ред незаконосъобразно
наказателно постановление. Искът е предявен срещу надлежен ответник -
юридическото лице, в чиято структура е органът, издал незаконосъобразното
наказателно постановление и е допустим за разглеждане в производството пред
Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред
съда по седалището на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест
за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
доказа наличието на всички предвидени в закона материалноправни предпоставки.
Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от съда с влязло в сила решение.
Безспорно по делото се доказа, че именно в резултат на това наказателно
постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени
от него разноски за процесуално представителство по обжалваното наказателно
постановление в размер на 300
лв. по АНД 72/2017 г. по описа на РС Велинград. Дължимият адвокатски хонорар е реално заплатен, което
изрично е удостоверено в договорите за
правна защита и съдействие от 29.11.2016 г./л.7 по АНД/. В частта относно
заплащането на сумата за дължимия адвокатски хонорар, договорът за правна
защита и съдействие има характера на разписка.
Издаването на отмененото наказателно постановление е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че не поражда наказателноправни последици,
то е правен резултат от санкционираща административна дейност.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав на съда
приема, че ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
РС Велинград и респективно това не би
представлявало вреда, ако не беше издаден незаконосъобразно наказателно
постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено
задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и
вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт – наказателно постановление. Това е така, тъй като
намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателно постановление, с
което е наложена глоба, която той е счел за незаконосъобразно наложена.
Обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече по
необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II
колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища
на искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Ангажирането на адвокатска защита е
израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е
доказана по
основание и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление.
Следва да бъде уважен и акцесорния иск за законната лихва
върху уважения размер на иска от 300 лв., считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ на ищеца ще следва да бъдат присъдени и сторените в
настоящото производство разноски, съразмерно с уважената част от иска му. Възражението на ответната страна
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от 400 лева е основателно.
Съгласно чл. 8 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, за административни дела с материален интерес до 1000
лв., възнаграждението за адвокатско представителство е 300 лв. Процесният казус
не разкрива фактическа и правна сложност, делото е приключено в едно съдебно
заседание, без разпити на свидетели и вещи лица. Ето защо, съдът е на мнение,
че дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимално
предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. размер. Следва да бъде присъдена и заплатената държавна такса за водене на делото в
размер на 10 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР, гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 да
заплати на Н.Х.Н., ЕГН ********** *** сумата в размер на 300 /триста / лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по по АНД 72/2017 г. по описа на РС Велинград
във връзка с отменено наказателно постановление №
16-0367-001810 от 21.10.2016 г. на Началника на РУ Велинград, както и законната
лихва върху тази сума, считано от 21.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОДМВР, гр. Пазарджик, с адрес за призоваване гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 да заплати на Н.Х.Н., ЕГН ********** сторените в настоящото производство разноски в
размер на 310 лв. /триста и десет лева/, от които 10 лева държавна такса и 300 лв.
разноски за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/П/