Определение по дело №398/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 224
Дата: 21 юли 2021 г. (в сила от 21 юли 2021 г.)
Съдия: Дарина Стоянова Маркова
Дело: 20213001000398
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 224
гр. Варна , 21.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова

Мария Ив. Христова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20213001000398 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, образувано по частна
жалба на ЦВ. Г. Д. от гр.Шумен срещу определение № 260141 от 04.06.2021г.
по търг.дело № 82/20г. по описа на Шуменски ОС, с което е прекратено
производството по предявения от нея срещу „Пробленд Про“ ООД със
седалище гр.Шумен поради недопустимост.
В частната жалба се твърди че определението е незаконосъобразно.
Оспорва изводите на съда, че след като решението за изменение на
дружествения договор е вписано в търговския регистър, дори и евентуалното
уважаване на настоящия иск няма да бъде пречка за наследниците на
починалия съдружник да претендират отново права, позовавайки се на
същата клауза в дружествения договор. Оспорват и извода на съда, че се иска
установяване на непридобиването на членствени права към минал момент.
Твърди че съдът не е обвързан от посочената от страните правна
квалификация, а е длъжен въз основа на изложените фактически
обстоятелства и петитум на исковата молба сам да определи квалификацията
на спорното право. Твърди че в конкретния случай правната квалификация на
иска е по чл.536 ал.1 т.1 от ГПК, а не посочената в исковата молба по чл.71 от
ТЗ, и с нея ще се осъществи предварителна защита срещу вписването.
1
Твърди че за нея е налице правен интерес да се отрече със сила на
присъдено нещо спрямо дружеството възникването на членствени
правоотношения с него на наследниците на починал съдружник.
Моли съда да отмени обжалваното прекратително определение и да
върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предвид прекратяване на производството по делото след извършена
размяна на книжа е извършена размяна на книжа по частната жалба. В срокът
по чл.276 от ГПК от насрещната страна по жалбата „Пробленд Про“ ООД със
седалище гр.Шумен е депозиран писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на частната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
определение.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 от
ГПК и е допустима.
Производството по търг.дело № 82/20г. по описа на ШОС е образувано
по предявен от ЦВ. Г. Д. срещу „Пробленд Про“ ООД отрицателен
установителен иск, че между дружеството – ответник и Д.П.А. - Я., А.Р.Я. и
П.Р.Я., и тримата като наследници на починал съдружник Румен Атанасов Я.
не е възникнало членствено правоотношение по силата на чл.15а от
дружествения договор.
Ищцата твърди че от управителя на дружеството Д.П.А. – Я. е подадено
заявление обр.А4 за заличаване на починалия съдружник Я. и вписване в
търговския регистър на тримата негови наследници като съдружници на
основание чл.15а от дружествения договор. Оспорва нормата на чл.15а от
дружествения договор, като твърди че същата противоречи на нормата на
чл.137ал.1 т.2 от ТЗ, регламентираща приемането на съдружници да става
само с решение на общото събрание. Поради което и твърди че нормата на
дружествения договор е недействителна и не може да бъде приложена.
Интересът си от воденето на иска обуславя от качеството си на съдружник в
дружеството ответник, от съществуването на персонален елемент при
дружеството с ограничена отговорност и от правата и по чл.123 от ТЗ, които
биха се увеличили в случай че наследниците на починалия съдружник не
бъдат приети за съдружници от общото събрание.
2
Безспорни са фактите, на които ищцата основава своята претенция:
Ищцата Д. е съдружник в „Пробленд Про“ ООД. Съдружникът Я. е
починал. Със заявление от 12.08.2020г. управителят на дружеството Я. е
заявила за вписване промени в членския състав: заличаване на починалия
съдружник и вписване на неговите трима наследници по закон като
съдружници на основание чл.15а от дружествения договор. Не е спорно че
Д.П.А. - Я., А.Р.Я. и П.Р.Я. са наследници по закон на починалия Я..
Представен е дружествен договор, съдържащ новия чл.15а, съобразно който
наследниците на починал съдружник встъпват автоматично в членствените
правоотношения на наследодателя си с дружеството. Регистърното
производство по заявление на управителката Я. за вписване на промени в
членския състав е спряно с определение на съда по реда на чл.19 ал.6 от
ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.536 от ГПК до приключване на настоящето
производство.
Въззивният съд намира, че ищцата Д. е сезирала съда с отрицателен
установителен иск по чл.71 от ТЗ във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК за
установяване на несъществуване на членствено правооотношение между
наследниците на починал съдружник и дружеството, възникнали без решение
на общо събрание по реда на чл.15а от дружествения договор.
Съгласно приетото в т.4 на тълкувателно решение № 1/2002г. на ОСГК
на ВКС, искът по чл.71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за
защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те
бъдат нарушени от други, различни от общото събрание органи на
дружеството. Искът не е ограничен със срок и с оглед вида на търсената
защита, той може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен.
Посочено е, че той може да има за предмет установяването на действителните
членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи
на дружеството – управител, съвет на директорите, управителен съвет,
надзорен съвет и пр.
Искът по чл.71 от ТЗ не е насочен към промяна на членствени
правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на
съдружника от страна на органите на дружеството, като абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен
3
интерес. Правният интерес на ищеца подлежи на изследване във всеки
конкретен случай с оглед на това доколко органът на дружеството нарушава с
действията си законово регламентирани членствени права на конкретния
съдружник/акционер или изобщо отрича правото му на членство /в този
смисъл са и постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 202 от
22.12.2010г. на ВКС по т.д.№ 764/2009г. на II т.о., решение № 75 от
31.05.2010г. на ВКС по т. д.№ 538/2009г., II т.о., ТК и решение № 220 от
14.02.2012г. на ВКС по т. д.№ 839/2010г., II т.о., ТК, както и определение №
77/23.01.2013г. по ч.т.д.№ 739 по описа за 2012г. на ВКС, I т.о./.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съобразно дадените
разрешения в решение № 133/22.11.2011г. по т. д.№ 17/2011г. на ВКС, ТК, I
т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК установителният иск е допустим,
само когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и
няма да се налага да се води след това друг иск.
В настоящия случай е предявен иск от съдружник в дружество с
ограничена отговорност, което макар и капиталово притежава някои от
белезите на персоналните дружества, най-вече предвид сдружаването с оглед
личността на съдружниците. Правата и задълженията на съдружниците,
произтичащи от членственото правоотношение са съразмерни на участието
им в капитала на дружеството. С действията на управителя по заявяване за
вписване на нови съдружници се засяга именно персоналния състав на
дружеството, поради което и съдружникът има интерес да отрече с влязло в
сила решение твърдяните в заявлението на управителя нови членствени
правоотношения с дружеството. Евентуалното влизане в сила на решение, с
което тези членствени правоотношения бъдат отречени на първо място би
било задължително при произнасянето в регистърното производство по
искането за вписване на промени. На следващо място би било задължително
за дружеството и неговите органи и при провеждане на бъдещи общи
събрания и допускане до участие на съдружниците в него, с което могат да
бъдат засегнати членствени права на съдружниците.
С оглед липсата на вписване на наследниците на починалия съдружник
като съдружници, установителният иск по чл.71 от ТЗ във връзка с чл.124
ал.1 от ГПК като субсидиарна форма на правна защита е допустим. Поради
което и обжалваното определение за прекратяване на производството по
4
делото поради недопустимост на иска следва да бъде отменено и делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 260141 от 04.02.2020г. на Шуменски ОС
по търг.дело № 82/20г. и ВРЪЩА делото на Шуменски ОС за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5