№ 915
гр. Бургас, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
в присъствието на прокурора М. Г. М.
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20222100100536 по описа за 2022 година
Производството е по чл.336 и сл. ГПК.
Искът е с правно основание чл.5 ЗЛС.
Постъпила е молба от А. И. А., ЕГН ********** и Х. Я. А., ЕГН ********** и
двамата с адрес *****, срещу И. А. А. ЕГН **********, с адрес *********, с която се иска
ответникът да бъде поставен под пълно запрещение.
Излага се в исковата молба, че ищците са родители на ответника А.. Посочва се, че
последният страда от психично заболяване с диагноза- параноидна шизофрения,
непрекъснато протичане, чести обостряния, параноидно- халюцинаторен синдром, с
емоционално волева промяна. Заболяването му довело до значителни затруднения в
социалната му адаптация и до 80% трайно намалена работоспособност, за което е
освидетелстван от ТЕЛК. Горното било констатирано и с епикризи от ОДПЗС- дневен
стационар, „Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков – Бургас“ ЕООД, Държавна
психиатрична болница – Царев брод и Държавна психиатрична болница „Д-р Георги
Кисьов“ – град Раднево, приложени като доказателства към исковата молба.
Уточнява се също така, че заболяването на И. А. започнало през 2005 г., като от
тогава многократно е пребивавал в различни психиатрични заведения. В първите години
ответникът е бил податлив на контрол от страна на родителите си и доброволно се е
подлагал на лечение. Впоследствие обаче започнали прояви на агресия, които с времето
зачестявали.
Психичното му заболяване било с хронично протичане и редки ремисии. В острите
фази на заболяването ответникът А. не можел да контролира поведението си, а в периоди на
ремисия можел само отчасти да се грижи самостоятелно за себе си, но и тогава трябвало да
се предвижда рисковото му поведение вкъщи и когато излиза навън. Ответникът
предизвиквал страх у съседите си, защото по цели нощи крещял, чупел предмети и дори
предизвикал пожар в дома си.
През последните пет-шест години настаняването му в психиатрично заведение било
изключително трудно, тъй като ответникът не желаел доброволно да се подлага на лечение и
1
поради тази причина на родителите му се налагало да сигнализират МВР и Прокуратурата.
В срока по чл.131 ал.2 ГПК не е постъпил писмен отговор по делото.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адвокат Детелина Потерова от БАК,
като поддържат предявения иск.
Ответникът се явява лично и не изразява становище по основателността на молбата.
Окръжна прокуратура- Бургас е на мнение, че молбата на ищеца е основателна и
следва да бъде постановено решение, с което И. А. да бъде поставен под пълно запрещение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.5 ЗЛС, предпоставките за поставяне на едно лице под
пълно или ограничено запрещение са две и същите следва да са налице кумулативно- лицето
трябва да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/ и състоянието
му да води до пълна или частична невъзможност да разбира своите интереси и да се грижи
за своите работи /юридически критерий/.
Съгласно разпоредбата на чл.336 ал.1 ГПК, поставяне на едно лице под пълно или
ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки
роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
Не се спори между страните, че ответникът е дете на ищците, поради което съдът
приема, че молбата за поставяне на И. А. под пълно запрещение е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
На изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяванията си ответникът
разбира свойството и значението на постъпките си и може да ги ръководи.
От приетите по делото писмени доказателства- епикризи от психиатрични заведения,
в които са посочени диагнозата и душевните заболявания на ответника, както и психичния
му статус към момента на постъпване за лечение, констатирани от лекарите- специалисти,
става ясно, че И. А. страда от параноидна шизофрения с пристъпи на параноидно-
халюцинаторен синдром. Това се потвърждава и от назначената по делото съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. С., представляващ „ИПСМП по
психиатрия д-р А. С.“. В заключението си вещото лице прави извода, че И. А. А. би
следвало да бъде намерен за напълно недееспособен, тъй като страда от параноидна
шизофрения, непрекъснато протичане, чести обостряния и параноидно-халюцинаторен
синдром, напреднала емоциаонално-волева промяна на личността и значителни затруднения
при социалната адаптация. Това състояние се включва в рубриката „продължително
качествено разстройство на съзнанието“. То не му позволява да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ръководи разумно действията си, респективно- да се
грижи за своите работи, като защитава интересите си.
При разпита на ответника, последният не проявява трудности в комуникацията, но
признава, че не знае коя е днешната дата и ден от седмицата, не знае и какъв е настоящият
сезон, нито в коя община се намира селото, в което живее. Твърди, че е в добри отношения
със семейството и съседите си, като последните му завиждали, че изнасял концерти в дома
си. Не помни да е посещавал доктори. Твърди, че не е болен, но пие хапчета редовно.
Свидетелят Я. А. – брат на ответника И. А., е убедителен в изявленията си, че
състоянието на ответника е сериозно и че същият е опасен за себе си и околните. Разказва,
че И. А. е нанесъл множество материални щети по дома на родителите си, в който живее,
както и по автомобила им.
Съдът, като взе предвид приобщените по делото писмени доказателства, изготвената
съдебно-психиатрична експертиза и личните впечатления от ответника, стигна до извод, че
2
в резултат на психичното си заболяване, И. А. не е в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Във фазите на обостряне на
заболяването представлява опасност за себе си и околните. Душевната болест не му
позволява да се грижи за своите работи, поради което следва да бъде поставен под пълно
запрещение.
С оглед изложеното в Постановление 5/79г. на Пленума на Върховния съд, съдът е
компетентен, съобразно медицинските и други данни, да реши дали лицето да бъде
поставено под пълно или под ограничено запрещение. В конкретния случай събраните по
делото доказателства сочат на пълна недееспособност на И. А., поради което съдът счита, че
са налице предпоставките за поставянето му под пълно запрещение.
По мнение на съдебния състав поставянето на ответника под пълно запрещение би
охранило в най-голяма степен интересите му, доколкото не е в състояние да се грижи сам за
себе си и защитава правата си.
Мотивиран от горното и на основание чл.5 ЗЛС вр. чл.336 и сл. ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ И. А. А., ЕГН **********, с адрес *****.
Препис от решението, след влизане в сила, да се изпрати на органа по настойничество
и попечителство при Община Поморие.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3