№ 11609
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20241110136933 по
описа за 2024 година
Предявени са два обективно кумулативно съединени отрицателни установителни иска с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК, - за недължимост на главница в размер н
1382.34 лв. и 127.65 лв. и разноски ( инкорпорирани в процесния ИЛ от от 20.12.2010г. и
заповед за изпълнение от 23.06.2009г. по гр. д. № 28181/2009г. на СРС), поради настъпване
на давностен срок на материалното правоотношение след приключване на съдебното дирене
- издаване на ИЛ в случая, послужил за образуване на ИД 2012-852-04- 00655 на ЧСИ К. ..
Ответникът НЕ оспорва иска, като моли за присъждане на разноски в негова ползва. Не е
представено пълномощно за признаване на иска.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест
на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в тежест на ответника е да
докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат същия, че не е дал повод за
образуване на делото.
С доклада по делото съдът е отделел за безспорно и ненужно за доказване по отношение на
ищцата е бил издаден - изпълнителен лист по силата на който е осъдена да заплати главница
в размер на 1382.34 лв. и 127.65 лв. и разноски ( инкорпорирани в процесния ИЛ от от
20.12.2010г. и заповед за изпълнение от 23.06.2009г. по гр. д. № 28181/2009г. на СРС),
1
послужил за образуване на ИД 2012-852-04-00655 на ЧСИ К. ., като правото да бъдат
събирани сумите по принудителен ред е погасено по давност.
Съдът е дал изрични указания зз представяне на пълномощно, от което да е видно валидно
учредена представителна власт у лицето , направилопризнание на иска, каквото не е
постъпило по делото, поради което в открито съдебно заседание, проведено на 24.04.2025г.
съдът е приел представения отговор на искова молба като признание на факт, а именно че
твърдените от ищеца суми обективирани в издадения на 20.12.2010г. са погасени по давност,
действително са погасени по давност, като същото е отделено за безспорно обстоятелство в
отношенията между страните с доклада по делото.
Предявен е иск с правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 2 ГПК
Отричането на вземанията, материализирани в изпълнителния титул, издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, се основава на твърдения на ищцата за
тяхното погасяване по давност. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите
иск по чл. 439 ГПК факти могат да са такива, настъпили след приключване на съдебното
дирене в исковото производство по чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК с предмет
установяване на вземането при подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК или ако
възражение по чл. 414 ГПК не е подадено-след изтичането на срока за възражение по чл. 414
ГПК. В този смисъл е и определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч.гр.д.№ 886/2010 г. на ВКС, І
ТО, в което е прието, че влязлата в сила заповед за изпълнение при условията на чл. 416
ГПК се ползва със стабилитет, поради което при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК
длъжникът може да се позовава единствено на новонастъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че релевантният
период на давността по иска по чл. 439, ал.1 ГПК, който следва да се съобрази в настоящото
производство, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително
изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост. От приетото по делото
Удостоверение от ЧСИ .. . ... е видно, че погашения за сумите, предметна иска не са
правени.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по
основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се
установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист
2
е влязла в сила с изтичане на срока за подаване за възражение и издаването на изпълнителен
лист, доколкото производството, по което е издаден ИЛ от 20.12.2010г. е по реда на чл. 410
ГПК. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата
петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на взискателя за
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на
основание чл. 116, б. "в" ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в
този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о.,
ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
След месец 06.2015г. не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността, не се и твърдят такива да са извършвани. Напротив ответникът признава да е
погасено вземането и да е настъпил факта на изтичане на предвидения в закона давностен
срок.
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, доколкото в негова полза
съществува изпълнителен титул, който може да бъде изполван във всеки един момент,
докато ищецът не реализира правото си иск по реда на чл. 439 ГПК ( настоящия). По делото
не е извършено надлежно признание на иска, както и не представиха доказателства
ответникът да не е дал повод за делото.
Със съдебната практика по определение № 709 от 28.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/2012г. по
описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 71 от 21.01.2014г. по ч.т.д. № 17/2014г. по описа на
ВКС, ГК, III ГО, и определение № 242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д. 2062/2018г. по описа на
ВКС, ГК, IV ГО, е прието, че не е налице първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2
ГПК в хипотеза, в която предявяването на иска е условие за упражняване на субективните
права на ищеца. При даване отговор на въпроса с последните два съдебни акта е изтъкнато,
че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на
влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за
оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на
производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на
3
изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото
подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а само пред
съд в исков процес./ Така и ОПРЕДЕЛЕНИЕ №694 от 25.09.2023г. на ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение по ч.т.д.
№ 1325 по описа за 2023г./
Съгласно съдебната практика, изразена в Определение № 75/21.04.2017г. по ч. гр. д.
№ 1371/2017г. І г. о., Определение №95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на ВКС, ІV г.
о., Определение № 318/25.07.2018г. поч. гр. д. № 2828/2018г. на ВКС, ІII г. о., Определение
№ 420/16.11.2018г. по ч. гр. д. №3300/2018г., III г. о. на ВКС; Определение № 468 от
18.12.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №4586/2018г., III г. о., ГК, както и най-новата съдебна
практика в тази насока, изразена вОпределение № 474 от 07.11.2019г. по ч. гр. д. №
3063/2019г. на ВКС, IV г. о., ГК, ответникът по отрицателния установителен иск за
недължимост на погасено по давност вземане е дал повод за образуване на делото, когато е
разполагал с изпълнителен титул или друга възможност за друга извънпроцесуална принуда.
Претендират се държавна такса 100 лв. и възнаграждение за предоставена правна
помощ и съдействие, за което са представени доказателства с искова молба. По направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, същото е допустимо , но
неоснователно, доколкото съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/200г .ВАС
възнаграждението е определено в неговия минимум.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от ... с ЕГНН: ********** по предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ... с ЕГН: **********
НЕ ДЪЛЖИ на ..... сумата в размер на 1382.34 лв. - главница незаплатени суми по договор за
финансиране от 13.12.2006г., ведно със законната лихва от 30.05.2009г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата в размер на 127.65 лв. и разноски по гр. д. № 28181/2009г.
СРС ( инкорпорирани в процесния ИЛ от от 20.12.2010г. и заповед за изпълнение от
23.06.2009г. по гр. д. № 28181/2009г. на СРС), послужил за образуване на ИД 2012-852-04-
00655 на ЧСИ К. ., като правото да бъдат събирани сумите по принудителен ред е погасено
по давност.
ОСЪЖДА ..... да заплати на ... с ЕГН: ********** сумата в размер на 100 лв. - държавна
такса и 450 лв. - възнаграждение за адвокатска защита, разноски, сторени в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване в дву седмичен срок от получаване на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4