№ 5917
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско
дело № 20241100504366 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 4285/11.03.2024 г., постановено по гр. дело № 63805/2023 г. по описа на
СРС, 27 състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
срещу М. А. А., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването при условията на разделност (при квоти 3/4 за М. А. и 1/4 за А. А.) на
парично задължение в размер на 990,21 лв., представляваща стойност на доставена без
основание от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „********, ателие № 2, с аб. № 245834, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2021 г. до
окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело № 23503/2021 г. по описа на СРС, 32
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.05.2021 г., като на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от 335,19 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба с вх. № 86861/15.03.2024 г. от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД с изложени доводи
за неговата неправилност – поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Поддържа се, че нормативната уредба в областта на енергетиката по ясен и категоричен
1
начин определя кои лица са клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, за които е
предвиден особен ред, а именно: сключването на писмен договор при общи условия по
смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. В тази връзка се посочва, че легитимирайки се като
собственици на процесния топлоснабден имот, ответниците се явяват потребители на
топлинна енергия за небитови нужди, но въпреки отправените до тях покани, не са сключили
договор при общи условия и не са заплащали цената за консумираната топлинна енергия, с
което са се обогатили неоснователно за негова сметка. Допълва се, че фактическото ползване
на имота е без правно значение, тъй като задължението за сключване на договор при общи
условия възниква за собственика на топлоснабдения имот, в качеството му на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ, който следва да заплаща стойността на
консумираната такава. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите М. А. А. и А. А. А., чрез адв. Ж.Ж., са
подали отговор на въззивната жалба, с който я оспорват. Твърди се, че в обжалваното
решение не е направен извод, че имотът се ползва от трето за спора лице – наемател, още
повече, че такива твърдения изобщо не са били наведени. Поддържа се, че до смъртта си
през 2013 г. имотът се е ползвал от баща им Ангел А., но впоследствие той е абсолютно
необитаем, позовавайки се на показанията на разпитания по делото свидетел Галилей,
според който не само в него, но и в цялата сграда не се ползва отопление. Позовават се и на
констатациите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, установила, че в
рамките на процесния период в имота не е начислявана топлинна енергия за отопление и
сградна инсталация, а единствено такава за подгряване на вода на база начислен разход за
брой лица. Допълва се, че доколкото исковите суми се претендират на извъндоговорно
основание, а не на договорно такова, Наредбата за топлоснабдяването е неприложима,
поради което не съществува правна възможност за служебно начисляване на количество
топлинна енергия. С тези съображения молят въззивната жалба да се остави без уважение, а
обжалваното решение да се потвърди.
Третото лице - помагач на страната на въззивника – „Техем Сървисис“ ЕООД не
изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
2
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата следва да се
добави и следното:
В тежест на ищеца по предявените искове на посоченото извъндоговорно основание с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на
обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна
енергия за стопански нужди, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази
енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е
доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже наличието на основание за твърдяното имуществено
разместване, както и, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период)
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови
нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от
потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че
продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки
купувач. В случая, по делото е отделено за безспорно, че ответниците са били собственици
на процесния имот в рамките на исковия период при следните квоти: 3/4 – за М. А. А. и 1/4 –
за А. А. А.. Нещо повече, такъв извод следва и от данните, които се извличат от писмените
доказателства по делото - договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС
от 24.07.1997 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62, том III, рег. № 7068, нот.
дело № 442/02.10.2008 г., нотариален акт за дарение на недвижим имот № 38, том II, рег. №
9270, нот. дело № 9270/11.11.2009 г. и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 83, том I, рег. № 4231, нот. дело № 70/07.03.2017 г. В същото време
от страна на ответниците не се навеждат твърдения да са сключили писмен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански (небитови) нужди с ищеца, поради което съдът
3
приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на
извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на
основание за получаване на топлинна енергия. В случая обаче, за да бъде ангажирана
отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване
не е достатъчно само да се установи, че същите са собственици на процесния имот, а следва
да се докаже, че те са консумирали доставена от ищеца топлинна енергия, като по този
начин са си спестили разходи за сметка на ищеца.
В тази връзка по делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което като обективно и компетентно
изготвено от специалист в съответната област и отговарящо на поставените задачи, от което
се установява, че в периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. за имота на ответниците не е
начислявана топлинна енергия за отопление и сградна инсталация, а единствено такава за
подгряване на вода за БГВ на база „служебен отчет“ поради липсата на осигурен достъп от
тяхна страна по време на всяка една от определените дати за отчет. Въззивният съд намира,
че нормативно предвидената възможност за служебно изчисляване на топлинна енергия по
реда на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. и Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно - за
период с липса на достъп за отчет на абоната - с разход 140 литра на денонощие за 1 брой
обитател, т. е. по изчислителен път чрез екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата (на база), е приложима единствено при наличието на договорно правоотношение
с потребителя на топлинна енергия, като тези правила въвеждат и санкция за последния в
случай, че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на лицата, извършващи
услугата по дялово разпределение, с оглед извършването на изравняване на прогнозните
сметки в края на отчетния период. В случая, ищецът твърди, че ответниците са се обогатили
неоснователно, консумирайки доставена топлинна енергия за БГВ, а не, че същите са
клиенти по силата на сключен договор за небитови нужди с „Топлофикация София“ ЕАД,
поради което спрямо тях посочените норми са неприложими. Нещо повече, в подкрепа на
констатациите в изслушаната експертиза за липсата на реално осъществена доставка и
потребление на топлинна енергия по отношение на процесния имот в рамките на исковия
период са и данните, които се извличат от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля Г.Г., установяващи, че в него не е имало радиатори и мивка, бил е
необитаем и се е ползвал само за складиране на багаж, чийто показания въззивният съд
кредитира, доколкото са израз на непосредствените възприятия на свидетеля, а освен това се
подкрепят от останалите доказателства по делото – заключението по изслушаната съдебно-
техническа експертиза. Следователно, доколкото по делото липсват данни за реална
доставка и потребление на топлинна енергия за отопление, сградна инсталация и БГВ за
процесния имот в рамките на исковия период, като последната е определяна за имота на
ответниците единствено на база, не може да приеме, че е доказано основанието на
предявените срещу тях искове.
Доколкото не се установява наличие на обогатяване в полза на ответниците с
4
претендираните суми за топлинна енергия, предявените срещу тях искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят. Като е достигнал до идентични правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 273, вр. 78, ал. 3 ГПК въззиваемите -
ответници имат право на разноски във въззивното производство, каквито обаче не следва да
им се присъдят с настоящия съдебен акт с оглед изричното изявление на пълномощника им
– адв. И. в хода на устните състезания пред въззивната инстанция. Сторените от въззивника
разноски следва да останат за негова сметка.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4285 от 11.03.2024 г., постановено по гр. дело №
63805/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззивника „Топлофикация София” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5