Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 13.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 327 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от Е.Д.Г. срещу В.Г.С. за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 1050 лв., представляваща 1/2 част от сумата от 2100 лв., получена без правно основание от наследодателя ѝ Г.А.С.срещу издадена писмена разписка от 26.01.2015 г., и 128,34 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.10.2017 г. до 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 8/14.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21/2019 г. по описа на РС Свиленград.

Ищецът твърди, че предоставил срещу разписка на 26.01.2015 г. на наследодателя на ответницата – Г.А.С., сумата от 2100 лв. Счита, че бил предоставил сумата без основание, поради което поискал от наследодателя на ищцата да му я върне. Тъй като не последвало плащане, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било оставено без уважение, защото длъжникът бил починал на 09.05.2017 г. Доколкото последният бил оставил за свои наследници В.Г.С. и А.Г.С.– дъщеря и син, те били наследили както правата, така и задълженията му. Поради това счита, че с оглед разпоредбата на чл. 5 ЗН ответницата му дължи 1/2 част от сумата, а именно – 1050 лв. Посочено е, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 21/2019 г. по описа на РС Свиленград. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в изпълнение на указанията на съда предявил настоящия иск. По тези съображения моли да бъде уважена исковата претенция.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.Г.С..

В съдебно заседание на 04.09.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание  чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 25 лв. за държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. В исковото производство също е заплатил държавна такса в размер на 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. С оглед уважаването на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 385 лв., както тези, направени в хода на настоящото производство, които също възлизат на 385 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на В.Г.С., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на Е.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, следните суми: 1050 лв., представляваща 1/2 част от сумата от 2100 лв., получена без правно основание от наследодателя ѝ Г.А.С.срещу издадена писмена разписка от 26.01.2015 г., и 128,34 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.10.2017 г. до 09.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.01.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 8/14.01.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 21/2019 г. по описа на РС Свиленград.

ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на Е.Д.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 385 лв., представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 385 лв. – представляваща разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: