Решение по дело №9953/2014 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 04.09.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                      Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  9953  по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

                        Ищецът Ч.Д.Г. твърди, че е сключил с ответницата договор за правно и счетоводно обслужване, което да доведе до отмяна на издаден срещу „А.“ ООД данъчно ревизионен акт. Като гаранция за изпълнение на договора й предоставил сумата от 100 000лв. Ответницата поела задължението да върне сумата в 5 дневен срок от  постановяване на неблагоприятно спрямо дружеството решение. Сочи, че ответницата е изпаднала в забава на 4.09.2013г. До настоящия момент ответницата не е върнала на ищеца сумата по договора. Дължи и лихва за забава в размер на 8 489,33лв. Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумите, ведно със законната сума върху главницата и разноските по делото.

Ответницата З.И.А. оспорва исковете. Твърди, че не е подписвала договор с ищеца. Сочи, че е имала указания от ищеца да сключи договор за правно обслужване с адв.Б.  във връзка със защита на дружеството по обжалване на ДРА и е предала на адв.Б. сумата от 100 000лв. Твърди, че спорът по отношение на ДРА на дружеството не е приключил и претенцията по отношение на сумата не е изискуема. В този смисъл не дължи и лихва за забава. Моли съда да отхвърли исковете.

Третото лице помагач адв. Д.Х.Б. не заявява становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, установи следното:

Ищецът е управител на „А.“ ООД. Срещу дружеството е издаден ревизионен акт № 206/20938/12.03.2013г. на ТД на НАП София.

Страните не спорят, че ответницата е подписала разписка от 26.06.2013г., в която е записано, че ответницата е получила сумата 100 000лв. за обжалване на ДРА №**********/11.02.2013г. от Ч.Г. в изпълнение на договор,сключен между ищеца и ответницата на 26.06.2013г. за обжалване на ДРА № **********/11.02.13г., че  сумата е депозирана като гаранция и на отговорно пазене и ще бъде възстановена от З.А. в 5 дневен срок от постановяване на неблагоприятно решение по ДРА, предмет на договора.

В разписката е записан друг номер на ДРА, но по делото страните не спорят, че разписката касае издаден срещу дружество А. ООД ДРА, чийто номер съобразно представените доказателства е  206/20938/12.03.2013г.

Ответницата не оспорва, че е получила сумата 100 000лв. от ищеца, но твърди че е имала устна уговорка с него да сключи договор за правно обслужване с адв.Б. за обжалване на ДРА и да й заплати сумата от 100 000лв. възнаграждение. Представя граждански договор за правно обслужване от 26.06.2013г., сключен между З.А. като възложител и Д.Б., адвокат в САК, като изпълнител за представителство и посредничество при защита по ДРА № **********/11.02.13г. Уговорено е възнаграждение в размер на 74 250лв. и е записано, че сумата се депозира като гаранция на отговорно пазене и ще бъде възстановена на възложителя в 5 дневен срок от постановяване на неблагоприятно за възложителя решение по ДРА предмет на договора. Представен е анекс към гражданския договор от 24.07.2013г., отново подписан от ответницата и от адв.Б., съгласно който към депозираната сума се прибавят и още 16 050лв.

Ищецът е представил  копие на договор от 26.06.2013г. от 26.06.2013г. сключен между страните по делото. Същият следва да с изключи като доказателство по делото, тъй като не се установи в производството по чл.193 от ГПК ответницата да го е подписала.

По делото е представено решение №270/24.02.2017г. по адм.д.№ 1499/2015г. на ВАС, 8 о., с което жалбата на „А.“ ООД , а сега „И.****“ ЕООД срещу ревизионен акт № **********/12.03.2013г. на ТД на НАП София е отхвърлена. Решението на ВАС е окончателно.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно правилото на чл.79 ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни задължението си, то кредиторът може да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава.

Между страните е възникнало правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответницата сумата 100 000лв. за обжалване на ДРА. В случай на неблагоприятно решение по ДРА ответницата се е задължила да върне на ищеца сумата в 5 дневен срок от постановяване на неблагоприятното решение. Разписката е надлежно доказателство за получената сума. Ответницата не оспорва получаването на сумата. Твърди обаче, че тази сума е следвало да бъде платена на адв.Б., за да подготви защита и осъществи процесуално представителство при обжалване на ДРА. Доказателства за такова споразумение не са ангажирани. Представеният договор и анекс към него, сключен между ответницата и адв.Б. не може да установи твърдението на ответницата. Този договор и анекса към него са частни свидетелстващи документи. Адв.Б., конституирана като трето лице помагач, не е потвърдила съществуващото правоотношение. Липсват доказателства адв.Б. да е осъществявала процесуално представителство по обжалване на ДРА. За периода 19.12.2014г. – 19.03.2015г. тя е било лишена от адвокатски права, а в представеното решение на ВАС дружеството „А.“ ООД, сега „И.****“ ЕООД е представлявано от друг адвокат.

                        Ответницата е получила сумата от 100 000лв. и съгласно уговореното в разписката следва да я върне на ищеца в 5 дневен срок от постановяване на неблагоприятно решение по ДРА. Такова решение е постановено на 24.02.2017г. Настъпването на падежа се определя по правилата на чл.84 от ЗЗД - когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. На 1.03.2017г. ответницата е следвало да върне сумата на ищеца. Падежът е настъпил по време на настоящото съдебно производство, което по общото правило на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид, тъй като е от значение за спорното право. На основание чл.79 ал.1 от ЗЗД ответницата следва да изпълни задължението си и да върне получената сума. Лихва за забава се дължи от падежа, именно от 1.03.2017г. Неоснователен е иска по чл.86 от ЗЗД за дължима лихва за забава за периода 5.09.2013г. – 6.07.2014г. Ответницата не е била в забава през това време, тъй като задължението й не е било изискуемо тогава. Искът по чл.86 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските

Ищецът претендира разноски по списък в размер на 13 603,57лв., от които  4 339,57лв. държавна такса, 180лв. депозит за ССЕ и 9084лв. с ДДС адвокатски хонорар.

Ответницата оспорва размера на претендирания хонорар като прекомерен.

Ответницата претендира разноски. Такива са направени в размер на 220 лв. депозит за вещо лице. Липсват доказателства за платен адвокатски хонорар, поради което съдът счита че такъв не може да бъде присъден.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищецът се следват направените от него разноски съобразно уважената част от исковете /92%/. Основателно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Делото не е от фактическа и правна сложност, поради което на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съобразно Наредба №1/2004г. за минималния размер адвокатски възнаграждения, в редакцията на чл.7 ал.2 т.4 в сила към приключване на съдебното дирене, или 2450лв. Съобразно уважената част от исковете, на ищеца се следват разноски в общ размер на 6412лв.

На ответницата се следват разноски в размер съобразно отхвърлената част от исковете или 17,60лв.

След компенсация на двете насрещни задължения за разноски до размер на по-малкото, ответницата остава да дължи на ищеца 6394,40 лв. разноски.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

ОСЪЖДА З.И.А. , ЕГН ********** , с адрес *** ******да заплати на Ч.Д.Г., ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.79 от ЗЗД сумата от 100 000лв., представляваща връщане на предадена с разписка от 26.06.2013г. сума, ведно със законната лихва от 1.03.2017г. до окончателното изплащане и 6394,40лв. разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ иска на Ч.Д.Г. срещу З.И.А. с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата 8 489,33лв., представляваща лихва за забава върху присъдената сума от 100 000лв. за периода 5.09.2013г. – 6.07.2014г., като неоснователен.

Решението е постановено с участието на Д.Х.Б., ЕГН **********, като трето лице помагач на ответницата.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните и на третото лице помагач.

 

Съдия: