№ 16
гр. Елена, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра Ст. Вараджакова
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело №
20224130100087 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г. С. К. от с. Д., общ. З., чрез адв. И.
Д., против „Е.М.“ ЕООД гр. София, представлявано от Р.И.М.-Т.. В същата се
твърди, че към настоящия момент срещу ищеца е образувано ИД № 815/2022
г. на ЧСИ Д.К.-С.. Първоначално, делото било образувано като ИД №
209/2013 г. на ЧСИ М.Г., но поради загуба на правоспособност, служебният
архив на ЧСИ М.Г. бил прехвърлен на ЧСИ Д.К.-С.. Взискател по
изпълнителното дело бил „Банка ДСК“ ЕАД и същото било образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден срещу ищеца на 21.11.2012 г. по ЧГД
№ 2367/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, по силата на
който ищецът бил осъден да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 500.00 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти от 16.01.2008 г., сумата 176.09 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 21.01.2011 г. до 19.11.2012 г., ведно със законната върху
главницата, считано от 20.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 125.00 лв., представляваща направени разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. На 04.04.2014 г. при ЧСИ М.Г. постъпила молба
от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с която последният представил договор за прехвърляне
на вземания, сключен между него и „Банка ДСК“ ЕАД. Същият желаел да
1
бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. На 19.05.2021 г.
постъпила молба от ответника „Е.М.“ ЕООД, с която последният представил
договор за прехвърляне на вземания и направил искане за конституиране като
взискател по делото. Ищецът счита, че вземането е погасено по давност,
поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. ИД №
209/2013 г. на ЧСИ М.Г. било образувано въз основа на издаден изпълнителен
лист от 21.11.2012 г. от първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД на
10.04.2013 г. След образуването му били извършени действия с цел проучване
имущественото състояние на ищеца, като била направена справка в НБД
„Население“ и справка за наличие на трудови договори, както и такава от
Агенция по вписванията за придобити недвижими имоти. Ищецът излага, че
тези действия не съставляват същински изпълнителни действия, а само
обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Такова действие била и
поканата за доброволно изпълнение, т. е. обезпечаващо законосъобразното
провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие. С молбата за
образуване на изпълнителното дело въз основа на процесния изпълнителен
лист на осн. чл. 116, б. „в“ от ГПК се прекъсвала давността, с която се
погасявало самото вземане. От този момент започвала да тече нова давност,
която се прекъсвала с всяко валидно предприето изпълнително действие. В
конкретния случай, вземането се погасявало с изтичането на петгодишна
погасителна давност. Задълженията, претендирани с процесния изпълнителен
лист се явяват погасени по давност към датата на предявяване на настоящия
иск, тъй като е изтекъл петгодишен период от време, през който взискателят е
бездействал, като не е предприел действия по принудително събиране на
дълга. На 25.09.2015 г. били наложени запори върху собствени на ищеца
МПС, като така извършеното действие съставлява последното, валидно
извършено, годно да прекъсне погасителната давност. След налагане на
запорите в периода от 25.09.2015 г. до 25.09.2017 г. не били извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна
давност. Освен това, в течение на двегодишен срок не били извършвани
никакви валидни действия и на 25.09.2017 г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Правната
последица от прекратяване на изпълнително производство е, че същата
настъпва по силата на закона и последващите изпълнителни действия,
извършени след това се явяват недопустими и не произвеждат правни
2
действия по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително
производство. В този смисъл е Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано последното валидно изпълнително действие. Изпълнителното дело
се явява прекратено по силата на закона. В конкретния случай, давността
изтича на 25.11.2020 г. При изчисляване на така посочения давностен срок са
взети предвид и разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., съгласно което давностните срокове не текат за периода от
13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че не му дължи следните задължения,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ЧГД № 2367/2012 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист от 21.11.2012 г., а именно: сумата 500.00 лв.,
представляваща дължима главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитни карти от 16.01.2008 г., сумата 176.09 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 21.01.2011 г. до 19.11.2012 г., ведно със законната върху
главницата, считано от 20.11.2012 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 125.00 лв., представляваща направени разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение. Претендира направените разноски по делото.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответника „Е.М.“ ЕООД, чрез адв. Д. К.. В същия се
твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и недоказан. Моли
съда да отхвърли исковата претенция. Излага подробни съображения по
същество на спора, като не оспорва обстоятелството, че ответникът има
качеството на кредитор, т. е. на взискател, който е встъпил по ИД № 209/2013
г. на ЧСИ М.Г., съответно ИД № 815/2022 г. на Д.К.-С., като изпълнителното
дело е образувано по молба на първоначалния взискател „Банка ДСК“ ЕАД
въз основа на изпълнителен лист по ЧГД № 2367/2012 г. по описа на Районен
съд – Горна Оряховица. Оспорва твърдението на ищеца, че е изтекла
погасителната давност, както и че вземането е погасено. При справка по
3
делото се установяват искания от предходния взискател „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за
налагане на запор от 01.10.2019 г., с което действие е прекъсната давността и
е започнала да тече нова давност. Ответникът е встъпил в правата на
взискател по делото през 2021 г. Счита, че дори да е настъпила перемпция по
изпълнителното дело, то не е изтекла погасителната давност по отношение на
вземането, тъй като са извършвани валидни изпълнителни действия по
изпълнителното производство през 2019 г. Счита, че перемпцията е без
правно значение за давността. Излага подробни съображения по същество на
спора. С оглед на изложеното счита, че процесното вземане не е погасено по
давност, поради което предявеният иск е неоснователен и моли съда да го
отхвърли изцяло. При условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи
предявения иск, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца.
В съдебно заседание ищецът Г. С. К. не се явява и не се
представлява. Неговият пълномощник адв. И. Д. депозира писмено
становище, от което е видно, че поддържа предявената искова молба. В
същото излага подробни съображения по същество на спора.
В съдебно заседание ответникът „Е.М.“ ЕООД не се представлява и
не взема писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено
следното:
Видно от справка, извършена в Търговския регистър, „Е.М.“ ЕООД
е регистрирано в Търговския регистър и се представлява от Р.И.М.-Т. и
Т.И.В.. Същото е с предмет на дейност управление на вземанията,
включително и чрез изкупуване на вземания (цесия), факторинг.
По делото е приложено ИД № 815/2022 г. на ЧСИ Д.Ж.К.-С. с рег.
№ 728 в Камарата на ЧСИ и с район на действие ВТОС. Същото е образувано
на 10.04.2013 г. въз основа на молба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД против
ищеца Г. С. К., като ИД № 209/2013 г. на ЧСИ М.Г. с рег. № 730 в Камарата
на ЧСИ и с район на действие ВТОС. Към същата е приложен изпълнителен
лист от 21.11.2012 г., издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение
№ 3275/21.11.2012 г. по ЧГД № 2367/2012 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица. Съгласно изпълнителния лист, ищецът Г. С. К. е осъден да
4
заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата 500.00 лв., представляваща неиздължена
главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти от
16.01.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 20.11.2012 г. до окончателното й изплащане,
сумата 176.09 лв., представляваща дължима лихва за просрочие по договора
за кредит за периода от 21.01.2012 г. до 19.11.2012 г., сумата 25.00 лв.,
представляваща направените в заповедното производство разноски за
държавна такса, както и сумата 100.00 лв., представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
През м. март и април 2013 г. по изпълнителното дело са извършени
справки в Дакси, НОИ, Търговския регистър, Служба по вписванията, от
които да се установи какво е имущественото състояние на ищеца Г. С. К..
Изпратена е покана за доброволно изпълнение на последния, която е
получена на 22.04.2013 г. Наложен е запор върху трудовото възнаграждение
на последния в „Т.М.М.“ ЕООД гр. П., представлявано от М.Р.М., като
съобщението е получено на 18.04.2013 г. С писмо с изх. № 30/18.04.2013 г.
работодателят на ищеца е отговорил на ЧСИ М.Г., че върху трудовото
възнаграждение на същия вече е наложен запор за вземане на издръжка и не
може да се предприемат действия по наложения запор на „Банка ДСК“ ЕАД,
тъй като е налице несеквестируем минимум. Наложен е запор върху
дружествения дял на ищеца в „Ч.К.“ ООД. Наложен е запор върху
дружествения дял на ищеца във „В.К.“ ЕООД.
С молба с изх. № 264/04.04.2014 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е уведомил
ЧСИ М.Г., че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 28.06.2013 г., сключен между „ОТП Ф.Б.“ ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД е
цедирано процесното вземане в неговата цялост, заедно с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, включително изтеклите лихви. Твърди
се, че на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ищецът е уведомен за прехвърляне на
вземането. По изпълнителното дело е приложен Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 28.06.2013 г., сключен между „ОТП Ф.Б.“
ЕАД и „Банка ДСК“ ЕАД и е приложено потвърждение от „Банка ДСК“ ЕАД
за извършеното прехвърляне на вземания, както и уведомлението до ищеца.
„ОТП Ф.Б.“ ЕАД е депозирал молба до ЧСИ М.Г. с молба за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищеца Г. С. К. в ЕТ „Б.Б.-
5
В.Б.“ гр. П., но ЧСИ е отказал налагане на същия, поради прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца. ЧСИ М.Г. е уведомила „ОТП Ф.Б.“
ЕАД, че ищецът не е надлежно уведомен за извършената цесия. Освен това,
изискана е информация от Община Горна Оряховица последният има ли
декларирани движими вещи и недвижими имоти, включително и по
наследство. Наложен е запор върху лек автомобил „Пежо 206“ с рег. ВТ ****
АР и мотопед „Зонг Шен ЗС 50 КТ 4“ с рег. ВТ **** М. Запорното съобщение
е връчено на Пътна полиция – КАТ гр. Велико Търново на 24.09.2015 г.
Извършена е справка за банковите сметки и сейфове на ищеца в БНБ и е
наложен запор върху банковите му сметки в „Първа инвестиционна банка“
АД на 9.10.2019 г., в „Обединена българска банка“ АД на 7.10.2019 г. и в
„Банка ДСК“ ЕАД на 8.10.2019 г., като запорните съобщения са с дата
01.10.2019 г. С писмо с изх. № 14396/30.09.2019 г. е изискана информация от
Пътна полиция – КАТ гр. Велико Търново какви МПС притежава ищецът.
Ответникът „Е.М.“ ЕООД е депозирал молба до ЧСИ М.Г., с която
я е уведомил, че на 21.10.2020 г. е сключен договор за цесия между „ОТП Ф.“
ЕАД и „Е.М.“ ЕООД, по силата на който първият е прехвърлил на втория
вземането си по ИД № 209/2013 г. по описа на ЧСИ М.Г. с рег. № 730 в
Камарата на ЧСИ и с район на действие ВТОС. Към молбата е приложен
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 21.10.2020 г., както и
пълномощно, с което да уведомят длъжниците за извършената цесия и
потвърждение за прехвърляне на вземанията.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, като искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В конкретния случай ищецът е навел възражение за изтекла
погасителна давност.
По отношение на вземанията по договори за кредит, какъвто е
настоящия случай, приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110
от ЗЗД, тъй като при договора за заем е налице неделимо задължение и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не трансформира
6
договора в такъв за периодично и продължително изпълнение, а представлява
частични плащания по него.
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по
несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване твърдените от него
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до
предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността
те да се събират принудително – изтекла пълна петгодишна давност от
последното валидно изпълнително действие.
При преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се
вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на
срока. Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от мотивите на Тълкувателно
решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за
2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай са извършени следните изпълнителни
действия по ИД № 209/2013 г. на ЧСИ М.Г. с рег. № 730 в Камарата на ЧСИ и
с район на действие ВТОС: налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца на 18.04.2013 г., налагане на запор върху
дружествени дялове на ищеца на 25.04.2013 г. и на 13.05.2013 г., налагане на
запор върху лек автомобил и мотопед на 24.09.2015 г., налагане на запор
върху банковите сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ АД на
7
9.10.2019 г., в „Обединена българска банка“ АД на 7.10.2019 г. и в „Банка
ДСК“ ЕАД на 8.10.2019 г., като запорните съобщения са с дата 01.10.2019 г.
С оглед изложената фактология, следва да се приеме, че последно
извършено изпълнително действие е налагането на запор върху банковите
сметки на ищеца в посочените три банки. Наложеният запор е проявил своето
действие и е прекъснал давността като в този смисъл е Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, съобразно което
дори и да е настъпила перемпция съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни поискания нов способ, като същият следва да образува искането в
ново дело, като новото искане на свой ред прекъсва давността независимо
дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, което с нищо не вреди
на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността. В цитираното съдебно решение е посочено, че в чл.
116, б. „в“ от ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие
за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. За това, ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.
Съдът приема, че петгодишният давностен срок не е изтекъл за
периода от 24.09.2015 г. до 01.10.2019 г. След налагането на запора върху
банковите сметки на ищеца на 01.10.2019 г. е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла към датата на предявяване на иска -
17.03.2022 г.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника по
издадения изпълнителен лист за присъдените суми не е погасено по давност,
поради и което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Водим от изложените съображения, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. К. с ЕГН ********** от с. Д. №
11, общ. З. срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1715, район В., ж. к. „М.Д.“, ул. „Р.П.-К.“ № 4-6,
представлявано от Р.И.М.-Т., иск с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане на установено в отношенията между страните, че Г. С. К. не дължи
на „Е.М.“ ЕООД сумата 500.00 лв. (петстотин лв. 00 ст.), представляваща
дължима главница по Договор за издаване и обслужване на кредитни карти от
16.01.2008 г., сумата 176.09 лв. (сто седемдесет и шест лв. 09 ст.),
представляваща договорна лихва за периода от 21.01.2011 г. до 19.11.2012 г.,
ведно със законната върху главницата, считано от 20.11.2012 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата 125.00 лв. (сто двадесет и пет лв.
00 ст.), представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист от 21.11.2012 г. по ЧГД №
2367/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, въз основа на който
е образувано ИД № 209/2013 г. на ЧСИ М.Г. с рег. № 730 в Камарата на ЧСИ
и с район на действие ВТОС (към настоящия момент ИД № 815/2022 г. на
ЧСИ Д.Ж.К.-С. с рег. № 728 в Камарата на ЧСИ и с район на действие ВТОС),
поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
9