Решение по дело №16297/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1016
Дата: 27 февруари 2024 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20231110216297
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1016
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20231110216297 по описа за 2023 година

Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-54507/26.05.2022г. по описа на ОПП
СДВР от Р. Д. М. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ул. „Ген.Гурко“ № 38, вх. Б, ет. 4,
срещу Наказателно постановление N 23-4332-007329 от 26.04.2022г. , издадено от началник
сектор ОПП към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания:1. на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на
чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Р. М., редовно призован не се явява и не се
представлява.
Не се явява и процесуалния му представител – адв. П. , без уважителна причина.
В жалбата се излагат възражения за необоснованост и незаконосъобразност
на наказателното постановление, като се иска неговата отмяна.
В допълнение към жалбата се излагат допълнителни аргументи за отмяна на
обжалването НП и се претендират разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
1
СРП, редовно призована не се представлява.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на Р. Д. М. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332-
007329 от 26.04.2022г. , издадено от началник сектор ОПП към СДВР, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 01.03.2022г. около 15:45ч. Р. М. управлявал л.а.''Опел Зафира'' с рег. № СВ 6686
МХ по бул.''Ген.Тотлебен'' в гр.София.
При извършване на маневра ''отклонение вдясно'', същият изгубил контрол над
управляваното от него МПС и настъпил сблъсък с л.а. ''Шкода'' с рег. № СВ 1753 РА.
Последният бил оборудван като Такси и управляван от св. А.. В автомобила се водел
клиент.След настъпване на произшествието, водачът М., напуснал местопроизшествието с
автомобила си , а св. Арсенов подал сигнал на спешен телефон 112.
По подадения от св. Арсов сигнал на място пристигнал АП в състав Стоян Ангелов и
Владислав Василев от ОПП СДВР.
Огледът бил извършен в отсъствието на жалбоподателя, но в присъствието на св.
Арсов.
Стоян Ангелов – мл.автоконтрольор в ОПП СДВР съставил протокол за ПТП
1829308/01.03.2022г.
В последствие Р. М. бил призован да се яви в ОПП СДВР, където св.Антон Станилов
в присъствието на Цветан Цветков – двамата служители на ОПП СДВР, съставил на Васил
Иванов Акт за установяване на административно нарушение № 143634/15.04.2022г.
Контролният орган квалифицирал извършеното от М., като нарушения по чл. 25, ал. 1
и чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Актът бил предявен на М., който го подписал без да изложи възражения.
Такива не постъпили и в законустановения срок
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление № 23-4332-007329 от 26.04.2022г. , издадено от началник сектор ОПП към
СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание
чл. 179, ал. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и
2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от
ЗДвП.
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
2
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
се установяви от приобщените гласни и писмени доказателства по делото.
От писмените доказателства – протокол за ПТП, декларации и пр. , разгледани в
съвкупност с показанията на св. Арсов се установи, времето и мястото на процесното ПТП,
неговият механизъм, причинените щети от него, участващите в него автомобили, както и
поведението на водача на автомобила, който е причинил ПТП , а именно, че след
причиняване на ПТП, същият не е спрял и е продължил движението си.
Посочените доказателствени източници, основно показанията на св. Арсов ,
касателно обсъдените обстоятелства са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи
помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло.
При съставянето на АУАН и при издаване на НП, не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени
съобразно сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на
посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил,
както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, като
водач на лек автомобил Опел Зафира с рег. № СВ 6686 МХ не е осъществил достатъчен
контрол върху МПС, което управлява, което е довело до сблъсък в лек автомобил Шкода с
рег. № СВ 1753 РА, при извършване на маневра отклонение вдясно по пътното платно.
Съдът намира, за неоснователно възражението на жалбоподателя, че това нарушение
е било описано в нарушение на изискванията на ЗАНН. Същото е конкретизирано по време
и място, описани са всички негови съставомерни признаци и по този начин правото на
защита на жалбоподателя е било гарантирано, поради което и съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователно се явява и възражението за недоказаност на механизма на ПТП. От
3
мястото на увреждането, отразено протокол за ПТП, както и декларацията , представена от
св. Арсов, който е и водач на увреденото МПС се установява механизмът на ПТП, именно
такъв, каквъвто е описан в атакувания акт
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на
посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят след като е
причинил процесното ПТП без да спира е напуснал мястото на ПТП.
Такова фактическо обвинение е било повдигнато на жалбоподателя, както със
съставения АУАН, така и с процесното НП, а това се установи и от доказателствата по
делото. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в същите е посочено от фактическа страна,
че водачът след ПТП „не остава на местопроизшествието“.
В случая, така описаното нарушение, следва да се квалифицира по чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП – тъй като водачът е бил длъжен да спре и да установи вредите от ПТП, нещо което
той не е сторил.
При така установеното АНО е допуснал нарушение, изразяващо се в неправилно
подвеждане на фактите под съответната им правна квалификация.
Посоченото нарушение е отстранимо от съда по реда на чл. 63, ал. 2, вр. ал. 7, т. 1 от
ЗАНН,доколкото установената от АНО фактическа обстановка е останала непроменена и
жалбоподателят се е защитавал именно по тези факти.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, по т. 1 от НП,
АНО е наложил административно наказание, което е с абсолютно определен размер, поради
което и не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.
За нарушението по точка (пункт) 2 от НП, АНО е наложил минимално наказание
лишаване от право да управлява МПС, а глобата е била определена в близост до
минималния размер, но над него.
Съдът намира, че така определените по вид и размер наказания са съответни на
установените по делото смекчващи и отегчаващи вината обстоятелства и ще постигнат
целите на наказанието, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът не констатира предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН , като взе
предвид, че от нарушението по чл. 25 от ЗДвП е било увредено чуждо имущество, което не е
възмездено и към момента на съдебното заседание, както и липсата на доказателства за
наличието на многобройни или едно изключително смекчаващо вината обстоятелство.
При този изход от делото разноски на жалбоподателя не се дължат , а АНО не е
формулирал искане за такива и съдът не дължи произнасяне.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 4 и т. 5 и ал. 7 , т. 1 от ЗАНН
съдът,
РЕШИ:
4

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-007329 от26.04.2022 г.,
издадено от заместник-началника на отдел „Пътна полиция” – СДВР, в частта му, с която на
Р. Д. М. е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП като ПРЕКВАЛИФИЦИРА
нарушението от такова по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП, в такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5