|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
01.03.2019г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Осемнадесети февруари |
две |
||||||||||||
|
хиляди и деветнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА Д. |
|||||||||||||
|
|
СВЕТНОСЛАВ СПАСЕНОВ |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Д. |
гр. дело N |
9096 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на К.Д.Д., С.С.А., Е.И.Б.
и Л.П.Б. срещу решение от 02.05.2017г.
на СРС, 36 състав, постановено по гр.д.
№75394/15г. в частта, в която срещу тях е уважен иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Срещу същият съдебен акт е
постъпила насрещна въззивна жалба от В.Д.А. в частта, в която предявеният от
него иск е отхвърлен за сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от
5 200лв.
Жалбоподателите – ответници
твърдят, че по
делото не е установен деликт, тъй като липсва кумулативна даденост на всички
предпоставки и не са доказани негативните последици за ищеца.
Неоснователно първоинстанционният съд е
приел, че ответниците признават, че са
автори на колективна жалба №
2554/12.12.2013г. по описа на Висшия адвокатски съвет. С отговорите на исковата
молба са оспорени всички доказателства,
представени от ищеца. Не са доказани твърденията, че те са подписали
колективната жалба. Неправилно са кредитирани показанията на свидетелите и
съдът е приел, че от изнесените в жалбата
неверни факти за ищеца са възникнали негативни последици. Свидетелят Ж.възпроизвежда разкази на ищеца, както и заявява, че деловодителите в САК и заместник-
председателя на Дисциплинарния съвет са
разпространили конфиденциална информация за ищеца сред адвокатската общност.
Това означава противоправно деяние на
други лица, различни от жалбоподателите. Показанията на този свидетел не могат да установят причинно- следствената
връзка между нежеланието на ищеца да
празнува с колегите си и противоправното поведение на ответниците по иска. От показанията на
свидетелят А.не се установява какви лекарства е приемал ищецът във връзка с
оплакванията му за високо кръвно налягане, нервно напрежение, главоболие, виене
на свят, безсъние, загуба на апетит и стягане
в сърцето. Не е установена и причинната връзка между тях и противоправното
поведение на въззивниците. Посочват, че
на основание чл.39, ал.1 от Конституцията на РБългария имат право свободно да изразят мнението си, ако
не се уврежда доброто име на другиго.
Считат, че липсва разпространение
на изразено мнение. То е насочено към
определени институции и информацията е
станала достояние на определени лица. В
производството не е установено, че изложените в жалбата обстоятелства са
неверни. Посочените изрази в колективната жалба не следва да се квалифицират като клеветнически или обидни,
защото не са разгласявани, не е доказано желание у ответниците за внушаване на
негативна нагласа в обществото по
отношение на ищеца. Жалбоподателите поддържат, че не са имали намерение да
уронват доброто име на В. А. в общността,
в която работи. Не е противоправно поведението им, ако са изразили
мнение с негативна оценка за ищеца.
Затова молят въззивния съд
да отмени решението в атакуваната от тях част и да постанови друго, с което да отхвърли
предявения иск.
Жалбоподателят В. А. заявява, че
безспорно по делото е установено, че в резултат на противоправното
поведение на ответниците е претърпял
вреди, накърнени са честта и достойнството му, имал е негативни изживявания и
притеснения. Затова счита, че предявеният от него иск следва да бъде уважен
изцяло.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението на СРС в обжалваната от него част и да постанови друго, с
което да уважи изцяло предявения иск.
В.А. , в депозиран писмен
отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата.
К.Д.Д., С.С.А., Е.И.Б. и Л.П.Б. чрез процесуалните си
представители в съдебно заседание оспорват
насрещната въззивна жалба.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът твърди, че живее
в с. Мърчаево от 2007г. със семейството си. Ответниците С.А., Л.Б. и Е.Б. не живеят
постоянно в населеното
място. Те, заедно с К.Д., разгласяват
позорни обстоятелства, уронващи честта и достойнството му. Написали са колективна жалба срещу него, адресирана до
САК, ВАС, СГП, СРП и до МВР. В тази с
номер № 2554/13г. до ВАС, препратена на
САК, са отправени клевети и обиди, уронващи честта и достойнството му. Във
връзка с нея срещу ищеца е образувана дисциплинарна преписка под № 5/14г. на
САК. В жалбата се излага, че е водил
съдебно дело със съсед и е бил „осъден
да заплати разноските по делото“, както и че „ най- съзнателно използва
професионалните си знания за подтискане
и психически тормоз на съседите си“, че „ не му е чуждо
самоуправството“. В жалбата се сочи, че „ едно от любимите му занимания е да
наблюдава скришно деца и „ да ги снима с камера“, без да е уточнено кого и кога
е снимал. Посочено е в жалбата, че „ не
си почиства септичната яма“ и това „ що
за мор е“. Ищецът посочва, че са правени
проверки от СО и при тях не е установено
нарушение. В колективната жалба е
посочено, че упражнява „ ежедневен психически тормоз“ над съседи и деца. С решение от 04.12.2014г. дисциплинарната
преписка срещу ищеца е прекратена. С жалба вх. № 0664/05.03.2014г. до ВАдв.С е
обжалвано това решение. Към нея е приложена колективна жалба, в която се сочи,
че не „зачита достойнството и най – елементарните конституционни и човешки
права на съседите си и на всеки случайно срещнат човек“, че поведението му е „
нетърпимо“ Същата колективна жалба е депозирана в СГП с вх. № 10629/13г.,
препратена по компетентност на СРП. Тя е приложена и към други сигнали до
МВР с вх. № Ж-1821/14г., вх. №
Я-14250/14г. по описа на СДВР, с вх. № 14630/14г. по описа на 6то РПУ, по които
е давал обяснения. По тези сигнали е образувана пр. пр. № 23858/14г. на СРП,
която с постановление от 11.07.2014г. е
отказано образуване на производство и е
прекратена. По пр. пр. № 11766/14г. на СРП е поискал да се установи дали
подписите принадлежат на лицата, които
са я подписали и е установено, че те са
техни автори. Ищецът твърди, че от
клеветите и обидите се е почувствал изключително зле, отвратен, обиден и
омерзен. Бил е възмутен от факта, че не
познава ответниците. Това се е отразило негативно на здравословното му
състояние, започнал е да повишава кръвно налягане, да страда от безсъния и се е появило системно
главоболие. Ищецът сочи, че е адвокат от 20 години и е градил авторитет и не е
наказван дисциплинарно. Жалбата до ВАС не е свързана с изпълнение на
професионалните му задължения, а има за
цел единствено да урони доброто му име, там където работи. Ищецът поддържа, че
е унизено достойнството му, накърнен е авторитета му в професионалната сфера.
Това е довело до притеснения за това как
ще се отразят клеветите на професията му на адвокат, тъй като те се засягат доброто му име и
морала, които са изключително важни.. Емоционалното му състояние поради
клеветите му е попречило да
взаимодейства с детето си. Затова моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно 5 200 лв.
обезщетение за неимуществени вреди в
едно със законната лихва считано от 04.12.2015г.
В депозирани писмени отговори ответниците оспорват иска. Не
оспорват , че са участвали в колективна
жалба срещу него, адресирана до САК, ВАдвС, СГП, СРП и МВР. Невярно е твърдението на ищеца, че в колективна жалба с
вх. № 2554/13г. са отправени клевети и
обиди, уронващи честта и достойнството му, целящи да го злепоставят пред колегите му. Той не е посочил конкретните
правни субекти, пред които е злепоставен. С подписването на колективната жалба
не са имали намерение да уронят доброто име на В. А. в общността, в която работи.
От приложените доказателства към исковата молба не се установява
причинна връзка между последиците от подаването на колективната жалба и
неимуществените вреди. Оспорват подписите в колективна жалба до СГП с вх. № 10629/13г., колективна
жалба до МВР с вх. № 45326/13г.,
колективна жалба до МВР с вх. №
Ж-1821/14г. и в колективна жалба с вх. № Я-14250/14г. до СДВР и колективна
жалба с вх. № 14630/14г. Твърдят,
че не са подписвали тези жалби. Считат,
че липсва връзка между здравословното състояние на ищеца и подаването на
жалбата.
Не се спори между страните,
че ответниците са участвали в
създаването на колективна жалба с вх. № 2554/13г. до Висшия адвокатски съвет/
ВАдвС/, както и че са я подписали, както и че тя е била адресиран и до СГП, СРП
и МВР.
Няма спор, че В. А. работи
като адвокат.
Към исковата молба е
приложена колективна жалба с вх. № 2554/12.12.2013г. до ВАдвС с приложена към нея подписка. В нея
под № 1, 9, 12 и 13 са посочени имената
на ответниците и срещу тях подписите им, писмо от 18.12.2013г., с което тя е
препратена на САК.
Не се спори, че във връзка с
тази колективна жалба срещу ищеца е образувана дисциплинарна преписка № 5/14г.,
която е прекратена- решение по протокол
№ 6/14г. от 04.02.2014г.
В хода на съдебното дирене
са приети постановление от 10.02.2014г. на СРП и постановление от 25.08.2014г.
на СРП.
Приета е жалба от Н. П.., писмо от ВАдвС до последния,
които съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Във връзка с твърденията в
исковата молба са представени и приети
писма СО от 27.07.2010г., от 01.10.2012г. и от 24.07.2014г. за направени проверки в имота на ищеца и
намиращата се в него септична яма, документи от амбулаторен преглед на В. А..
По делото е приета
колективна жалба с вх. № 10629/13г. на СГП и други писмени доказателства.
В хода на процеса са събрани
гласни доказателства.
Свидетелите А.и Ж.познават
ищеца. Първата му е съпруга и желае да свидетелства, а втората му е колега- адвокат.
Запознати са с предмета на делото. Според свидетеля А.за първи път са чули за жалбата в началото на 2014г. През месец
януари ищецът е получил обаждане от адвокатската колегия и са му казали, че има колективна жалба, в
която пишело „страшни неща“. Трябвало е да отиде и да се запознае на място. Бил
е много притеснен, тъй като не е знаел
съдържанието на жалбата. Наел е само, че е от съседи. На другия ден е отишъл
в адвокатската колегия, за да я получи и
е имало образувана дисциплинарна преписка,
по която му е даден срок да напише обяснения. Когато се е прибрал е бил много
ядосан, шокиран от съдържанието на жалбата и в началото не е искал да я покаже
на свидетеля, защото му е било неудобно. Бил е напрегнат и това се е отразило
на семейството им. Съпругът й е адвокат с 20 годишен стаж и не е наказван. Ядосвал се е на квалификациите
в жалбата, че бил доносник, имало е
клевети върху морала му. Това е породило неудобства, получил е главоболие, не е
можел да се концентрира както върху семейството и върху ежедневните си ангажименти. Вдигал е кръвно налягане, събуждал се е
нощем, постоянно е коментирал написаните неверни неща. Това е продължило около
една седмица. Много интензивно е било
усещането за тревожност, докато подготви отговора. И след това в разговор с нея
е споделял какво ли ще си помислят колегите му в дисциплинарната комисия.
Безпокоял го е резултата по
дисциплинарната преписка и бил в
напрежение. Докато го е чакал е получил
обаждане от районния инспектор, който го е уведомил, че при него има
прокурорска преписка, по която трябва да му се снемат обяснения. Оказало се е,
че това е същата колективна жалба.
Споделил е, че отново преживява негативни емоции и притеснения, гняв, че отново
трябва да доказва невинността си и че тези неща не са верни. Ищецът е обяснил
на свидетеля, че преписката е подадена
до СГП и е препратена после до СРП и след това е изпратена до 06то РПУ.
Съпругът й е адвокат по наказателни дела и
преминаването на преписката през много
прокурори и колеги би се отразило на авторитета му. Това отново е
предизвикало притеснения, главоболие, разговори
и всичко е рефлектирало върху тях. Свидетелят заявява ,че те с ищеца
сами гледат детето си и тези притеснения са пречели на концентрацията и на
ежедневните му ангажименти. През месец април отново е получил обаждане от
районния инспектор във връзка със същата жалба и пак е давал обяснения. Това
много го е смутило и е отказал да даде обяснение. Ищецът редовно е започнал да повишава кръвно налягане, не е
можел да спи, загубил е апетит, стягало го е сърцето, получил е виене на свят,
потекла му е кръв от носа и тогава е отишъл на лекар. До този момент не е имал
оплаквания. Всичко това се е отразило и на взаимоотношенията му с детето, започнал е да забравя чантата с делата си,
отразило се е на организацията на работата му.
Ищецът се е оплакал , че всичко това го злепоставя. Това е продължило половин година.
Свидетелят Ж.е адвокат и с ищеца са в една кантора повече
от 10 години. В началото на януари 2014г. В. А. е споделил с нея, че му се е
обадила деловодителката от САК и му е
казала, че има жалба от много хора срещу него с написани много страшни неща и той
е трябвало да отиде да я вземе и да даде обяснения. Ищецът се е притеснил много
докато отиде. Там са го посрещнали с още една деловодителка и са го попитали
дали написаното е вярно, дал е писмени обяснения. Тази жалба е разгледана на
дисциплинарен съвет в САК и след време се е разбрало, че е оставена без
уважение. Ищецът е бил разстроен, в
негативно психическо състояние, започнал е да има главоболие, вдигнал е кръвно
налягане. Казал е , че със съпругата му в дома им говорят само за това, какво пише в жалбата. Притеснявал се е, че всички в
адвокатурата знаят, че не може да обърне внимание на детето си, което е
петгодишно. След като и във ВАдвС са прекратили преписката ищецът е разбрал, че
през месец декември 2013г. жалба със
същото съдържание е подадена в 6то РПУ, СГП, която е препратена към СРП и два пъти е давал
писмени обяснения. През март- април 2014г. пак е давал обяснения. В жалбата е
имало обвинения за доносничество, за самоуправство, че правел тайни снимки на
децата, че употребявал лоши думи при
среща с някакви жени. Ищецът е поискал жалбоподателите да дадат обяснения дали са подписали жалбата и
защо. Споделил е със свидетеля, че те са
заявили, че лично са написали жалбите. Проверили са подписите и се е оказало,
че те са я подписали. В. А. контактен и
общителен. Всяка година на Великден ги е събирал, за да се почерпят, неговата
съпруга е носела разни неща и така прекарват весело. Но след тази случка през
2014г. и 2015г. не са се събирали, не ги
е канил. Започнал е да страни от всички колеги. Казвал е, че го срещат и го
питат, дали е вярно, това което е написано. В съседната кантора е бил колега-
заместник председател на дисциплинарния съвет и всички колеги са знаели за
написаното срещу ищеца. Той се занимава с наказателни дела и ходи непрекъснато
в прокуратурата и в районните управления и е споделил, че като ходи там да
прави справки го гледат особено и го възприемат като обвиняем. Наложило се е да отиде на лекар, пиел е
хапчета, споделял е на свидетеля, че не може да спи, че има силно главоболие,
стрес и се е променил. За една Нова година
са се събрали всички колеги, но ищецът си е тръгнал, за да не го питат. Станал
е разсеян, умислен, малко конфликтен, отговарял е рязко, когато започват да
говорят по служебни дела. Това му е
пречело на работата и е ходел без
желание в съда. Колегите му от САК знаят и са започнали да говорят по между си,
дори са го питали, опитвали са се да бъдат шеговити и са го питали дали е вярно
това, което са написали за него, но на ищеца не му е било до шега.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за фактите и
обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля А.ги прецени при условията на чл.172 от ГПК.
Районният съд е уважил
частично иска.
Пред настоящата
инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно
разглеждане е иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното
решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение
на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е
валидно.
По допустимостта му.
Жалбоподателите –
ответници са поставили въпроса за
допустимостта на производството по отношение на тях и на съдебното решение, тъй
като за същите факти има и други
дела, образувани по искове на В. А..
Считат, че е нарушена разпоредбата на чл.53 от ЗЗД. Съдът счита, че тази
разпоредба предвижда, ако увреждането е причинено от неколцина те да носят
солидарна отговорност спрямо увредения.
Тук се поставя въпросът за това деликвентите какви другари са в процеса.
Обикновени или необходими. В ПП № 4/30.10.1975г. на ВС е
прието, че увреденият може да предяви иск не спрямо всички увредили го, а само
спрямо някой от тях на основание чл.122, ал.1 от ЗЗД. При обикновеното другарство общото между делата на отделните другари е
наличието на общи факти. Те имат еднакво право и доказателствено значение спрямо всеки другар, но той може да
вземе самостоятелно отношение спрямо общите факти. В случая не е необходимо
съвестна процесуална легитимация, която да е предпоставка за допустимостта на
иска. Образуваните дела по искове на В. А. са срещу различни ответници като
нямат субективен идентитет. / Р №
449/03.06.2010г. по гр.д. № 541/10г., III г.о. на ВКС, Р № 1367/22.01.2009г. по гр.д. №
4107/07г. V г.о. на ВКС/. Затова настоящото производство е
допустимо, респективно и
обжалваният съдебен акт.
По правилността му.
Непозволеното увреждане произтича от нарушаване на записаното в
закона правило да не се вреди другиму.
Институтът на непозволеното увреждане е
уреден в чл.45- 54 от ЗЗД. Той е сложен юридически факт и включва няколко
елемента: деяние/ действие или
бездействие/, то да е противоправно, вреда, причинна връзка между тях и вина. В тежест на ищеца е да установи елементите от фактическия състав, с изключение на вината, тъй като на
основание ал.2 на чл.45 от ЗЗД тя се предполага до доказване на противното. В исковата молба се твърди, че в колективната
жалба, подписана от жалбоподателите, се съдържат и разгласяват позорни обстоятелства, които засягат честта
и достойнството на ищеца.
Съгласно чл.32, ал.1 от Конституцията
на РБългария личният живот на гражданите
е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в
личния и семейния му живот и срещу посегателства върху неговата чест,
достойнство и добро име. Това право на личността е записано и в чл.10 от Европейската Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. Тази норма
не гарантира изцяло неограничена свобода на изразяване на мнение, дори когато
засегнатия проблем е обществено значим. В ал.2 на чл.10 от ЕКЗПЧ е предвидено, че правото на свободно изразяване
на мнение може да бъде ограничено доколкото е възможно чрез него да се засегне
репутацията или правата на другиго/ Решение по делото „ Й.и Т.срещу България“
на ЕСПЧ/. Свободата на изразяване на
мнение не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се
засягат чужди субективни права и конституционни ценности, каквито са доброто
име, честта и правата на други граждани. Т.е. едно право се разпростира до там,
където започват правата на друг правен
субект. Именно накърняването по този
начин на доброто име на другиго е
основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение, както
по силата на общата ограничителна разпоредба на чл.57, ал.2 от Конституцията,
така и с оглед ограничаващото правило на
чл.39, ал.2 от Конституцията, с което
правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо се право. Извършването на намеса в правото свободно да се изразява мнение е правно
обосновано, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго. По този начин се охраняват честта и достойнството на личността.
В чл.45 от Конституцията на Р България е разписано правото на гражданите на жалби, предложения и петиции до
държавните органи. Самото упражняване на това право не е противоправно и подателят
на жалбата не може да носи отговорност
само защото се е възползвал от него. Това конституционно право е свързано с
възможността всеки да защити свое право, което счита за нарушено или то е
застрашено, както и негови
законни интереси. Това право е
предвидено и ЕКЗПЧОС в чл.13. Когато обаче жалбата е подадена единствено с цел
да се злепостави едно лице, да се накърнят неговите чест и достойнство, то тогава
ще има противоправно поведение
изразено чрез действие. „Злоупотреба с право/противоправно поведение/ е налице, когато искането
не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния
орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането
си, за да навреди другиму, или за да накърни друг обществен интерес“. / Р №
245/05.11.2014г.по гр.д. № 1734/14г., III г.о. на ВКС/. Подадената колективна жалба с вх. №
2554/12.12.2013г., адресирана първоначално до ВАдвС, а в последствие и до
други държавни органи няма за цел да
бъдат взети конкретни мерки от страна на
органа – адресат, а да изкажат възмущението си от конкретно поведение на В. А.. Използваните твърдения в колективната жалба: „ най- съзнателно използва професионалните си
знания за подтискане и психически тормоз
на съседите си“, „ не му е чуждо самоуправството“, „ едно от любимите му занимания е да
наблюдава скришно деца и да ги снима с
камера“, „ не си почиства септичната
яма“, „доносничеството му е слабост“ са
клеветнически, доколкото твърдят обективни факти от действителността, които не
е установено да съществуват. Тези
твърдения са позорящи и засягат външната оценка на обществото за В. А. и сами по себе си създават негативна преценка за неговия морал.
От доказателствата по делото се установява, че са извършвани проверки в имота
на ищеца относно септичната яма и при
тях не е установено, изтичане на фекални води от нея. Това твърдение е невярно,
поради което е клеветническо по своя
характер. Останалите използвани в
колективната жалба твърдения също са опозоряващи за личността на ищеца,
тъй като целят да създадат негативна оценка за него и не е установено те да са верни. Неоснователни са доводите, изложени във
въззивната жалба на ответниците, че не
са подписали колективната жалба, представена към исковата молба. Видно от
депозираните от тях отговори на исковата молба е, че недвусмислено признават, че са участвали в
създаването й, че са я подписали, както и посочват до кои държавни органи е била подадена. Затова е
налице противоправно поведение на въззивниците – ответници в спора. Вината се
предполага съобразно чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да
установи, че от тези клеветнически твърдения и противоправно поведение на
ответниците, той е претърпял неимуществени вреди. В тази връзка са събрани гласни доказателства, от които се
установява, че в резултат на подадената
колективна жалба, която е достигнала до различни държавни органи, В. А.
е станал нервен, затворен,
разсеян, което се е отразявало на работата му. Започнал е да покачва кръвно
налягане, оплаквал се е от безсъние, загубил е апетит, получил е стягане в
областта на сърцето, странял е от колегите си. Злепоставящите
твърдения са станали достояние на широк кръг от хора и колегите му адвокати,
които са го питали дали е вярно написаното в жалбата. При
определяне на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се съобрази ПП № 4/68г на ВС, според което справедливостта не е абстрактно понятие, а
такова, което е свързано с
установяването и преценката на
обективни факти и обстоятелства.
Представените писмени доказателства и
преценката на свидетелските показания
установяват виновно и противоправно действие на жалбоподателите – ответници, изразяващо се в
разпространение унизителни, злепоставящи
и уронващи честта, достойнството и доброто
име на В. А.. Съдът съобрази, че той
упражнява професията на адвокат, което е свързано с притежаването на личностни качества и с
осъществяването на контакт с много
държавни институции, пред които името му е било злепоставено чрез колективната жалба, предполага безупречна репутация с оглед
ангажирането му като процесуален представител.
В
резултат от осъщественото непозволено увреждане за ищеца са произтекли неимуществени вреди.
Обезщетението, което справедливо би ги
обезщетило е в размер на 3 000 лв.
Искът е
основателен и доказан до този размер.
Поради идентични правни
изводи решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора разноски на
страните не се дължат. Не е
посочено каква част от адвокатските
възнаграждения са отнасят за
изготвяне на въззивна жалба и каква част за защита по тази на насрещната
страна.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.05.2017г.
на СРС, 36 състав, постановено по гр.д.
№75394/15г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|