ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 84
гр. Бургас, 25.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20222000500039 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 39/2022 г. по описа на Апелативен съд–
Бургас е по реда на чл.258 ГПК . Образувано е по въззивната жалба на Д. К. К.
и Р. В. К., чрез техния пълномощник адв.М., против решение
№474/09.11.2021 г. по гр.дело №380/2021 г. по описа на Бургаския окръжен
съд, са което е развален сключеният между Д. К. К., по време на брака му с
Р.К., и В. Ц. Ц. договори за прехвърляне на идеални части от недвижим
имот срещу издръжка и гледане на него и на М. Т. К..
Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и
постановяването на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Навеждат се
оплаквания,че съдът е игнорирал твърденията в отговора на исковата молба и
представените доказателства и е дал превес на показанията на свидетелите на
ищеца, които са вътрешно противоречиви и нелогични, а М. К. е лице,
заинтересовано от изхода на спора. Не е разгледано и обстоятелството за
водените от ищеца множество съдебни производства, свързани със
значителни разходи, средства за които са осигурявани от Д.К..
Не е взето предвид и прехвърлянето на сумата от 30 000 лв.,
извършено то В.Ц. на неговата майка, а е посочено единствено, че двамата са
теглили кредити през 2019 г. и 2020 г. , използвани според съда за посрещане
на текущите им нужди.Представените от ищеца договори за текущо
потребление са сключени пред датата, на която В.Ц. и майка му са
1
декларирали нотариално, че въззивниците не изпълняват задълженията си по
договорите.
От показанията на свидетелите се установява, че отношенията между
ответника и неговата майка са се влошили в края на 2020 г., т.е към датата на
сключване на договор за текущо потребление за сумата от 13 000 лв. –
09.07.2020 г. двамата са разчитали изцяло на средствата на въззивниците , т.е
кредитът е послужил за съдебни разноски на В.Ц. по дела, а не за
задоволяване на текущите нужди на М. К.. Последният сключен от нея
договор за заем за сумата от 2000 лв. е за разноските в настоящото
производство.
В решението не е обсъдено твърдението, че Д.К. е заплащал
задълженията на В.Ц. по изпълнителни производства съгласно представената
банкова разпечатка. Не е съобразен и доходът на ищеца и неговата майка,
които не са достатъчни за преживяване без средствата, предоставени им от
Диян и Росица К.и.
Неоснователно са игнорирани ангажираните от ответниците гласни
доказателства както и сключеният между ищеца и М. К. договор за
прехвърляне на имот под условие, ако бъдат развалени процесните договори.
Като основание за развалянето им са посочени единствено отношенията
между Д.К. и майка му М. К., която обаче не е страна в настоящото
производство. Не са изложени твърдения за неизпълнение по отношение на
В.Ц..
Съдът неоснователно е приел, че на В.Ц. и на М. К. не е предоставено
договореното задължение да им бъде осигурена стая за живеене на третия
етаж на сградата. Този извод е постановен единствено въз основа показанията
на М. К., които противоречат на показанията на свидетелите,
незаинтересовани от изхода на спора. Основание за настоящото производство
според въззивниците е отказът им да предоставят на М. К. и на В.Ц. сумата от
още 15 000 лв.
Неправилно е прието по делото, че В.Ц. и М. К. са във влошено
здравословно състояние въз основа на представените епикризи и медицински
направления. Неоснователно е оставено без уважение искането на
ответниците за назначаване на съдебно – медицинска експертиза, която да
установи действителното им здравословно състояние и констатираната от
предходната инстанция нужда от ежечасова грижа.
2
Поддържа се искането за заплащане на направените в имота подобрения
на стойност 19 034,60 лв. при условията на евентуалност, които считат за
установени по делото.
В обобщение се сочи, че от ангажираните по делото доказателства е
безспорно установено, че ответниците са изпълнявали добросъвестно своите
задължения по договорите съобразно нуждите и своите възможности.
Молят да бъде назначена на основание чл.266, ал.3 ГПК съдебно –
медицинска експертиза, която да отговори на въпросите, поставени от
тях в отговора на исковата молба.
В отговор на въззивната жалба, подаден от В.Ц., чрез неговия
пълномощник адв.С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.
Твърди се, че в предходната инстанция ответниците едновременно са отрекли
нуждите на В.Ц. и на М. К. от гледане и издръжка и същевременно, че са
осигурявали такава. Показанията на свидетелите в тази насока са
противоречиви. Установено е, че Д.К. повече от три години не живее в
България, а съпругата му е скарана и не разговаря с ищеца и неговата майка
повече от година.
Неоснователно се твърди, че при постановяване на решението са взети
предвид единствено показанията на ищцовите свидетели. Твърденията във
въззивната жалба за нужда от средства за съдебни разноски на В.Ц. са
ирелевантни, според страната.
Несъстоятелно е твърдението, че съдът не е установил необходимия
обем от издръжка и гледане. Установено е пълното неизпълнение на
задълженията по договора. По отношение договореното предоставяне на стая,
такава е отредена на тавана и според заключението на вещото лице
представлява складово таванско помещение, без прозорци, с капандура,
неизмазано, на гредоред и негодно за обитаване. В резултат на това В.Ц. и
неговата майка са заболяли тежко през ноември 2021 г. и въпреки
тревожното им състояние отново не са допуснати в обитаемата част на
жилището и не им е предоставена храна, лекарства и медицинска помощ.
Състоянието на М. К. е допълнително утежнено от необходимостта от две
предстоящи операции – за смяна на става на коляното и за дискова херния .
Моли да бъде допуснат до разпит свидетел, който да установи кой се грижи за
въззиваемия и неговата фактическа съпруга през боледуването им.
Неоснователно се твърди, че след като М. К. не е страна по делото,
3
изпълнението по отношение на нея е ирелевантно за спора. Освен, че
задължението е неделимо според практиката на ВКС, от показанията на
свидетелите и медицинските удостоверения се уставява, че ищецът не следва
да полага тежък физически труд, включително качването на кофи с дърва до
петия етаж. Искането за назначаване на експертиза е неоснователно, тъй като
от представените медицински книжа се установява невъзможността на ищеца
и на М. К. да се грижат сами за себе си. Не е налице допуснато от съда
процесуално нарушение, което да обоснове уважаването на искането за
назначаване на експертиза.
По отношение на искането на присъждане на сумата за подобренията в
имота се сочи, че то е недопустимо, тъй като решението не съдържа такъв
диспозитив, а искането е обсъдено само в мотивите на решението. При
условията на евентуалност, поддържа доводите, изложени в предходната
инстанция. Представя писмени доказателства.
Въззивниците са подали и въззивна жалба против решение
№676/23.12.2021 г., с което е допълнено решение №474/09.11.2021 г. по
гр.дело №380/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд и са осъдени да
предадат на В.Ц. владението на процесния имот с идентификатор
07079.820.42.2.3 като неправилно и незаконосъобразно. Считат, че такъв иск
не е предявен по делото, на са им давани указания във връзка с него и не е
налице хипотезата на чл.250 ГПК.
В отговор на жалбата, подаден от В. Ц. Ц., чрез адв.С., се иска
оставянето и без уважение. Сочи се, че такъв иск е предявен и макар да не е
посочен в доклада по делото, това не е дало отражение на правата на
ответниците. Именно по повод този иск е направено от тях искане да им
бъдат заплатени подобренията в имота. В представената от ответниците
защита по делото е посочено, че против тях такъв иск е предявен. Без да е
необходимо формалното даване на указания, доказателства по
основателността на този иск са събрани по делото, ответниците признават, че
владеят имота, а свидетелите сочат, че ищецът няма достъп до него.
Бургаският апелативен съд след проверка по чл.26 ГПК констатира, че
с отговора на исковата молба, при условията на евентуалност, е предявен иск
за осъждане на ищеца да заплати на ответниците направените в имота
подобрения през м.юни, 2017 г. в размер на 19 034,60 лв. В мотивите на
обжалваното в настоящото производство решение съдът е разгледал този иск,
4
но не е постановил диспозитив съобразно достигнатите констатации по него.
Констатираното несъответствие следва да бъде изправено. Поради това
настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на
Бургаския окръжен съд за отстраняване на допуснатото противоречие между
формираната в мотивите на решението воля на съда и диспозитива на
решението.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 39/2022 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за изпълнение на указанията
в настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5