Р  Е  Ш  Е  Н  И  E 

 

***7

 

гр.А., 20.02.2020 година

 

В   И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д   А  

 

А.кият районен съд - гражданска колегия, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                        

                          Председател :  Мария Джанкова 

                                                                                   Съдебни заседатели :   …........…………

 

                                                                                                          

при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа докладваното от съдията М.Джанкова гр. дело  № 282 по описа  за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба на В.Й.В., ЕГН **********,*** и посочен съдебен адрес:*** – чрез адв.Б.К. ***, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Кмета на общината В.И.Е..

Претендира се постановяване на решение, с което ответната страна ОБЩИНА А., гр. А., ***, *** да бъде осъдена да заплати на ищеца В.Й.В., ЕГН ********** сумата от 20 000,00 (двадесет хиляди) лева, (след допуснато изменение на главния иск, с протоколно определение от 16.07.2019 г., чрез увеличаване размера му със сумата от 10 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП на 26.07.2018 г. около 09:30 часа в гр.А. на ул. „***”, който вредоносен резултат е настъпил като последица  от бездействието на ответника, който като собственик на съоръженията на уличната инфраструктура на община А.,  не е препятствал дъждоприемната шахта на ул.“***“  да причини вреди.Обезщетението в посочения размер се пренедира, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

 

С исковата молба се представят писмени доказателства, които са относими по повдигнатия за решаване от съда гражданскоправен спор и са навременно представени. С исковата молба е отправено искане за назначаване на съдебно-медицинска експертиза с конкретни задачи.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв.К. поддържа иска, ангажирайки писмени и гласни доказателства. Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

 

 

В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът ОБЩИНА А., представлявана от Кмета на общината В.Е., чрез пълномощник адв.Д.В. от БАК, с посочен съдебен адрес:***, представя отговор с препис за ищеца. Оспорва допустимостта на исковата претенция, като се позовава на липсата на пасивна процесуална легитимация на Община А., доколкото същата не е собственик  на пътя, в т.ч. намиращите се по него шахти. Отделно от изложено твърди, че не е категорично ясно къде точно е мястото на процесното ПТП, нито кой е пътя, което обстоятелство затруднява защитата. По същество оспорва основателността на иска както досежно претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, така и относно акцесорната претенция за лихви от датата на твърдяното увреждане – 26.07.2018 година. Прави възражение за изключителна вина на велосипедиста за настъпване на ПТП, а при условията на евентуалност – за допринасяне от страна на ищеца за настъпване на вредите, т.е. за съпричиняване на вредоносния резултат, което да води до нямаляване на следващото  му се обезщетение.

С отговора си Община А. е поискала като трето лице-помагач да бъде  конституирано „Водоснабдяване и канализация ” ЕАД – гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Г.Т..

В съдебно заседание ответникът чрез адв.Д.В. поддържа заявеното в отговора становище. Ангажира писмени доказателства. Отделно от изложеното отправя доказателствени искания.  Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен списък.

 

Конституираното в качеството на трето лице-помагач на ответника Община А., дружество - „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, представлявано от инж.Ганчо Й. Тенев, чрез процесуалния си представител юрисконсулт  Десислава Златева оспорва фактическите твърдения в исковата молба досежно настъпил инцидент, претърпени от ищеца вреди, наличие на причинно-следствена връзка помежду им, както и относно отговорността на „ВиК” ЕАД. В този смисъл излага становища за липсата на правен интерес да участва в производството като трето лице – помагач на Община А.. Сочи, че процесната канализационна шахта, респективно  решетката на шахтата не са собственост и не се експлоатират от дружеството, поради което  „ВиК“ ЕАД  не може да отговаря за настъпили вреди на граждани, поради неизпълнение от страна на трети лица на законови задължения за поддръжка на уличните съоръжения, представляващи общинска собственост, маркировка и осветление. В обобщение моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не представя доказателства.

 

Исковата претенция намира правно основание в чл.49 вр. с чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).

 

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Фактическа обстановка:  

 

Ищецът твърди, че на 26.07.2018 година  около 09,30 часа, се е движил като велосипедист и при пресичане на регулирано със светофар кръстовище на  ул.”***” в гр.А. претърпял пътен инцидент. Сочи, че причина за ПТП, при което пострадал сериозно е, че пресичайки посочената улица пропаднал в необезопасена дъждоприемна шахта на уличната настилка. Твърди, че в резултат на пътния инцидент е получил счупване на костите на носа, на 27.07.2018г. бил опериран с цел наместване  на носните костици, обработвани  зашиване  на раните, получени по гърба на носа и горната устна, с поставяне на предна носна тампонада.  Въпреки приключилия възстановителен процес след произшествието ищецът получил значителен козметичен дефект, водещ до загрозяване на лицето му, както и липса на преден горен десен зъб. Наред с физическите болки при и непосредствено след злополуката, описаните телесни увреждания се отразили негативно върху психическото състояние на  В.Й.В..

За установяването на конкретната фактическа обстановка, при която е настьпило процесното ПТП, a именно: посоката на движение на ищеца, датата на произшествието, при движение с велосипед, за разположението на процесната дъждоприемна шахта, включително и за мястото, където колоездачът e пропаднал с предната гума на велосипеда, пo делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите-очевидци  Димитър Желязкв Димитров и Павлин Антонов Димитров.

При съпоставка в показанията на двамата свидетели и при пълно кореспондиране помежду им досежно правнорелевантните за спора факти, се установява, че в деня на процесния инцидент, около и малко след 09:00 часа, движейки се с велосипед в посока от бившите казарми към кръстовището на ул. „***“ в гр.А., регулирано със светофарна уредба, след пресичане на посочената улица, ищецът  пропаднал в шахта, разположена върху пътното платно. Свидетелят Димитров, намиращ се в непосредсдтвена близост до самия инцидент (нa около десетина метра), твърди, че след падането, ищецът видимо е имал спешна нужда от медицинска помощ, цялото му лице било в кръв и на мястото пристигнала линейка. От същите свидетелски показания се установяват и конкретни обстоятелства във връзка със самото „пропадане“ на ищеца в уличната шахта, като свидетелят подробно описва нейното местоположение, заявявайки пред съда, че ,,въпросната шахта e пo цялата улица, самата шахта е наребрена“. За начина, по който ищецът е пропаднал твърди следното: ,,пресичаше и вече като стигна до самата шахта, колелото се заби и пропадна….там, където падна той, беше счупено и той падна“. На въпроси досежно състоянието на дъждоприемното съоръжение св.Димитров отговаря, че по цялото протежение на шахтата имало липсващи ребра, уточнявайки, че и към момента положението е непроменено.

Освен ангажираните гласни доказателста за установяването механизма на станалото произшествие, пo делото са извършени единична и тройна съдебно-технически експертизи. Видно от заключението на първоначалната експертиза, изготвена от инж. А.Д., след направен оглед на местопроизшествието, експертът е констатирал, че на мястото на инцидента, въпросната дъждоприемна шахта е с разместени една от друга решетки. B резултат от констатираното разместване, разстоянието между решетките се e увеличило с 2 см., като от 3 см. то вече е станало 5 см. и пo този начин се e създала потенциална опастност върху пътното платно за пътни превозни средства с малки размери на гумите и за хора, извършващи почистващи дейности в този пътен учасгьк. Именно увеличеното разстояние между въпросните решетки ВЛ Д. сочи, че е позволило пропадането на предната велосипедна гума на ищеца, чийто размери били по-малки от увеличеното разстояние между разместените решетки.

Според заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, извършена от разширения състав ВЛ, пo въпросите - предмет на първоначалната техническа експертиза, a именно: констатиракото разместване между решетките на дъждоприемната шахта; техния увеличен размер с около 2см., както и, че е било напълно възможно предната гума на велосипеда на ищеца да пропадне в разместената част, разногласие между експертите няма, поради което и съдът намира, че в тази им част и двете заключения следва да бъдат изцяло кредитирани. Според тройната СТЕ обаче, основната причина за настьпилото процесно произшествие с участието на ищеца, е „неправилното движение на велосипедиста в лявата пътна лента, вместо в дясната част на дясната лента за движение и навлизане в зоната на маркировка М15 (от скицата) в самото кръстовище“, което заключението следва да бъде ценено при анализ на причинно-следствена връзка между конкретно поведение (действие/бездействие) на страните и настъпил вредоносен резултат.

 В потвърждение на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и за установяване на получените от ищеца В. телесни увреждания, в резултат от пътния инцидент, пo делото са представени следните писмени доказателства: лист за преглед на пациент в спешно отделение, допълнителен лист и фиш за спешна медицинска помощ; амбулаторен лист; епикриза изх. № 18491, издадена от УMБAЛ гр. Б., отделение пo ушно-носно-гърлени болести; съдебномедицинско удостоверение ***07/2018г. Видно от отразеното в епикризата, ищецът е бил със счупване на костите на носа, като на 27.07.2018г., В. е опериран, като оперативната намеса е била с цел наместване на носните костици, както и обработване и зашиване на раните пo гърба на носа и горната устна, с поставяне на предна носна тампонада. Според приложеното съдебномедицинско удостоверение, наложилото се оперативно лечение е довело дo значителен козметичен дефект, обхващащ почти цялата част от гърба на носа,  водещ дo загрозяване на лицето. От същото съдебномедицинско удостоверение се установява  липсата на преден горен десен зъб, довела дo трайно затруднение на дъвченето. Описаните телесни увреждания по вид и степен се потвърждават от извършената в хода на производството съдебно-медицинска експертиза.  Анализирайки приложената пo делото медицинска документация,      експертьт

 д-р П.П. е направил заключение, чe получените oт ищеца телесни увреждания съответстват да са възникнали в условията на станалия пътен инцидент. След извършен медицински преглед на В.В., освен констатираното, посредством медицинските документи, ВЛ д-р П. лично  установил следните увреждания:  липса на 11-ти зъб, без възможност да се възстанови (възстановяването може да стане само чрез имплантация или изграждане на мост); девитализация на 12 зъб; груб ръбец (белег) от рана на носа, хлътнал пoд нивото на околната кожа и този на горната устна, който белег според експерта ще остане за цял живот и променя външния вид нa носа, в посока на  загрозявана на  лицето.  При изслушването Вещото лице пояснява, че травмите, представляващи разбиването на резците и обезобразяването на лицето са с характер на средна телесна повреда пo смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

За установяване последиците, в резултат на претьрпяните от ищеца увреждания пo делото са събрани допълнително гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С. Д. В. (без родство с ищеца). От показанията му се установява, че ищецът освен първоначалните болки, съпътставащи възстановителния процес, e търпял и значителни неудобства, свързани със загрозяващия го белег на носа, което и към момента продължавало да му причинява значителен емоционален дискомфорт особено предвид факта, че е млад човек (на 38 години), в активна възраст.

Горната фактическа обстановка съдът намира, за установена по безспорен начин от една страна при съпоставка и кредитирайки  показанията на разпитаните по делото трима свидетели (двама, от които очевидци), така и с гореописаните писмени доказателства, включая такива, удостоверяващо телесните увреждания на ищеца, както и причинно-следствената връзка с пропадането на предната гума на управлявания от ищеца велосипед през металната решетка на канализационна шахта, находяща се на кръстовището на ул.“***“ в гр.А..

Предвид възприетия принцип за обезщетяване на вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от увреждането, при установената фактическа обстановка, съдът намира  ищцовата претенция  досежно претендираните неимуществени вреди за доказана по основание.

Ответникът Община А. излага възражение, че  във вр. с чл. 50 от ЗЗД  отговорността за щетите следва да се понесе от собственика  на съоръжението – в случая водопреносното дружество  „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД-Б., което е длъжно да осъществява ремонт и поддържане на цялата водопроводна и канализационна мрежа. От своя страна „ВиК” ЕАД излага сходно възражение, но заявявайки, че не дружеството, а именно Общината е отговорна за поддръжката и маркировката на пътищата, съответно за чистотата на уличната мрежа и дъждоприемните шахти.

Съдът намира изложеното от Община А. възражение за неоснователно, тъй като уличната мрежа е публична общинска собственост, поради което в случая именно Община А. има задължението да поддържа  улиците на територията на града в изправно състояние. Съгласно чл.31 от Закона за пътищата (ЗП)  изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Това е доразвито като нормативна уреба и в чл.47, ал.1 от ППЗП, регламентиращ, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.

Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на съответните общини по отношение на общинските пътища, тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания (чл.48, т.2 ППЗП). Предвид изложените съображения исковата претенция е основателно адресирана по отношение на Община А., по следните съображения:

От приложения пo делото споразумителен протокол, сключен на 05.09.2017г. между община А. и Агенция „Пътна инфраструктура“ в лицето на Областно пътно управление - Б., безспорно се установи, че организирането, възлагането и контрола на дейностите пo поддържането на републиканските пътища в границите на града се извършва от община А., откъдето произтича пасивната легитимация на ответника. По силата на споразумителния протокол (чл.4, вр. приложение № 1) за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., т.е по време на процесния инцидент, именно община А. е имала задължението да организира, възлага и контролира дейностите пo поддържането на републиканските пътища в границите на град А., включително и на пътнoтo платно, където е настъпило ПТП с ищеца, част от което пътно платно е и въпросната дъждоприемна шахта. Задължението на община А. да поддържа в изправност уличната инфраструктура в очертанията на града – част от която инфраструктура е и процеснат канализационна шахта, произтича и от закона. Съгласно §7, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, общината е собственик на съораженията от уличната инфраструктура, поради което и нейно е задължението да поддържа тази структура, a съгласно чл. 25, aл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, лицата, които отговарят за чистотата на уличната мрежа, поддържат и почистват дъждоприемните шахти.

Съгласно неоспореното от страните и възприето от съда заключение по назначената съдебно-техническа експертиза  процесната дъждовна шахта е била изпълнена, съгласно изискванията за посочения вид съображения, но при експлоатационни условия решетките са разместени, при което се е получил допълнителен отвор между тях. При това положение безспорно е било необходимо да се извърши  пренареждане и заклинване на чугунените решетки, както и почистването и поддръжката им, което е в задължение на ответника. В резултат на  виновно бездействие на длъжностни лица при Община А., изразяващо се в лошо стопанисване и необезопасяване на пътното платно, в частност – находящата се на него улична шахта/метална решетка,  е причинено увреждане на ищеца, ето защо и ответната страна Община А. следва да отговаря за причинените вреди по реда на чл. 49 от ЗЗД.

Налице е причинна връзка между деянието (в случая бездействие) и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, изразяващ се в болки и страдания.

 

С оглед изложената фактическа обстановка съдът приема за доказана основателността на предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД спрямо Община А.,  обусловена от ангажирането на доказателства относно предвидения от закона фактически състав на увреждането, а именно - противоправно поведение от страна на ответника, чрез бездействие, претърпени от страна на ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, причинна връзка помежду им и настъпилия вредоносен резултат за ищеца.

При това положение съдът, с оглед презумпцията за задължително поправяне на вредите, виновно причинени другиму (чл.49 от Закона за задълженията и договорите), намира, че ответната страна Община А. следва да отговаря за причиненото увреждане здравето на ищеца. Предявеният иск, обаче е завишен по размер, с оглед естеството на нанесените неимуществени вреди, а и предвид установеното поводение на ищеца, в нарушение на правилата за движение по пътищата.

При приложение принципа на справедливост (чл.52 от ЗЗД), съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение на сочените неимуществени вреди, но в по-нисък размер от претендираното, а именно от  10 000 лева, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на увреждането - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Съображенията в подкрепа на този извод са следните:

Вземайки предвид вида и характера на причинените  неимуществени вреди – липса на зъб, без възможност за възстановяване; девитализация на 12-ти зъб; груб ръбец (белег) от рана на носа, променящ външния вид в посока на  загрозявана на  лицето, съставляващи средна телесна повреда на смисъла на закона, съдът е съобразил, че освен първоначалните болки, следващи възстановителния процес, ищецът e търпял и значителни неудобства, свързани със загрозяващия го белег на носа, което и към момента според свидетелските показания  продължава да му причинява значителен емоционален дискомфорт.

От друга страна се съобрази с факта, че ищецът като водач на ППС, каквото несъмнено представлява велосипеда, е нарушил правилата за движение пo пътищата, като се e движил в неразрешен за него пътен участьк - очертана с маркировка М15 забранена за движение на ППС зона и е нарушил чл.140 от ППЗДвП - като не се е движил възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

B този смисъл и при съпоставка на заключенията на двете СТЕ (единична и тройна) съдът приема, че ПТП е настьпило от една страна, поради увеличеното разстояние между решетките на канализационната шахта, което е позволило пропадането на предната велосипедна гума на ищеца, но и по вина на велосипедиста, доколкото същият не се е движел правилно пo платното за движение (според тройната СТЕ).

 

При това положение макар и да са налице данни, нанесената на ищеца травма да е довела до значително страдание и да е повлияла съществено  на здравословното му състояние и обичайния му начин на живот, в степен, така че да обоснове присъждане на исканото обезщетение, съдът приемайки за основателно възражението за съпричиняване на вредоностния резултат, счита че обезщетяването му следва да е в размер от 10 000 лева, а за претенцията  над уважения и до претендирания размер да бъде оставена без уважение. 

На основание 86 от ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 26.07.2018 г. върху присъдената главница до окончателното изплащане на сумата, тъй като съгласно чл.84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана.

 

Предвид заявената от страните претенция за  заплащане на съдебно-деловодни разноски и съобразно уважената и отхвърлена част от иска, съдът възлага заплащането им в тежест, както следва: на ответника Община А. в размер на 1 483,50 (хиляда четиристотин осемдесет и три лв. и петдесет ст.) лева – съобразно уважената част от иска и на ищеца – в размер на 783,50 (седемстотин осемдесет и три лв.  и петдесет ст.) лева, дължими на Община А. за юрисконсултско възнаглаждение и депозит за ВЛ и пропорционално на отхвърлената част от иска. 

 

Мотивиран от гореизложеното, А.кият районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Община А., с адрес на управление: гр.А., област Б., ул.”***” ***, представлявана от кмета на общината, при участието на трето лице-помагач на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Б., кв.”***”, ул.”***” ***, ЕИК ***, представлявано от Г.Т.-Изпълнителен директор, да заплати на В.Й.В., ЕГН **********,*** сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ПТП, в резултат от  пропадане през улична шахта на пътното платно на 26.07.2018 г. около 09:30 часа в гр.А. на ул. „***”, ведно със законната лихва върху горепосочената сума от датата на увреждането - 26.07.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и ОТХВЪЛЯ иска над уважената част до претендираната от 20 000 (двадесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Община А., с адрес на управление: гр.А., област Б., ул.”***” *** да заплати на В.Й.В., ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски  в размер на 1 483,50 (хиляда четиристотин осемдесет и три лв. и петдесет ст.) лева.

 

ОСЪЖДА В.Й.В., ЕГН ********** ***, с адрес на управление: гр.А., област Б., ул.”***” *** направените съдебно-деловодни разноски  в размер на 783,50 (седемстотин осемдесет и три лв.  и петдесет ст.) лева.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в 2-седчмичен срок от съобщаването и връчването му  на страните.

  

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: