Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 24.02.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 10390 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх. рег. № 100124/
06.08.2019 г., с която „Т.б.Д“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК
******, чрез процесуалния и представител, е предявила против А.А.К. ***, с ЕГН **********,
иск за признаване на установено съществуването на вземането му в общ размер на
28 598. 07 лв., от които в размер на 26
552. 72 лв. – главница по договор за потребителски кредит № CL – 897/
19.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2018 г.
до окончателното и изплащане; в размер на 1 566. 63 лв. - възнаградителна лихва
за периода от 01.05.2018 г. до 18.12.2018 г.; в размер на 356. 62 лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г. и в размер на
122. 10 лв., представляващи разходи за застраховки, нотариални такси за
връчване на нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Претендирани са съдебно – деловодни разноски в заповедното и в исковото
производство.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения между страните бил сключен договор за
потребителски кредит № CL-897 от 19.05.2016 г., по силата на който „Т.б.Д“ АД е
предоставила А.А.К. потребителски кредит за финансиране на потребителски нужди
в размер на 27 700 (двадесет и седем хиляди и седемстотин) лева, с краен срок
за издължаване до 19.06.2026 г. Съгласно чл. 9 от същият, кредитополучателят
дължи лихва, която за първата година от срока на договора е преференциална
лихва в размер на 7,25 %, а след изтичането и, непогасената част от главницата
по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент за редовен дълг,
образуван от референтен лихвен процент /индекс/, увеличен с надбавка в размер
на 6,800 процентни пункта. Референтният индекс представлява 6-месечния Sofibor
и стойността му към датата на сключване на договора е била в размер на 0,450 %,
а приложимият променлив годишен лихвен
процент е възлизал на 7.25 %. Съгласно чл. 11 от договора, при неспазване на
срока за издължаване на погасителна вноска по кредита, непогасената част се
олихвява с наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорения лихвен
процент, но не повече от законната лихва, за времето до окончателно изплащане
на забавените задължения. Чл. 12 от договора регламентира дължимите от
кредитополучателя такси, а в чл. 14 е посочен годишният процент на разходите по
кредита. Кредитът е бил усвоен напълно от ответника на 19.05.2016 г. и общата
му стойност е възлизала на 27 700 лв. Кредитополучателят се е задължил да го
погаси на 120 месечни анюитетни вноски (включващи главница и лихва), съгласно
Погасителен план - Приложение № 1 към договора, дължими на 1 -во число на всеки
календарен месец. С Анекс № 1/ 27.12.2016г. е бил договорен нов погасителен
план, според който считано от 01.01.2017 г. до 01.06.2017 г. остатъкът от
редовната главница се заплаща на 6 равни месечни вноски от по 163.00 лв.,
включващи главница и лихва за съответния месец, а от 01.07.2017 г. до
01.05.2026 г. - 107 бр. анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва.
За 6-месечния период е приложима договорената с първоначалния договор за кредит
переференциална лихва от 7.25% годишно. С Анекс № 2/ 26.07.2017 г. е бил
договорен нов погасителен план - считано от 01.07.2017 г. до 01.12.2017 г.
остатъкът от редовната главница се заплаща на 6 равни месечни вноски от по
163.00 лв., включващи главница и лихва за съответния месец, а от 01.01.2018 г.
до 01.05.2026 г. - 101 бр. анюитетни месечни вноски, включващи главница и
лихва. Приложимата лихва е договорената в чл. 9, ал. 2 от Договора за кредит.
Съгласно Анекс № 3/28.12.2017 г., с който е бил договорен нов погасителен план
- считано от 01.01.2018 г. до 01.06.2018 г. остатъкът от редовната главница се
заплаща на 6 равни месечни вноски от по 187.00 лв., включващи главница и лихва
за съответния месец, а от 01.07.2018 г. до 01.05.2026 г. - 95 бр. анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва. За ползване на кредита кредитополучателят
считано от 01.01.2018г. до 01.06.2018г. заплаща фиксирана лихва в размер на
8.40% годишно. След изтичане на посочения срока непогасената част от главницата
по кредита се олихвява с променлив годишен лихвен процент за редовен дълг,
образуван от референтен лихвен процент /индекс/, увеличен с надбавка в размер
на 8.140 процентни пункта. Референтният индекс е 6-месечен Sofibor, като
стойността му към датата на сключване на анекса е в размер на 0.260 %, а
приложимият променлив годишен лихвен процент възлиза на 8.40 %. Ответникът не
изпълнил задължението си да погасява месечните вноски и считано от 01.05.2018
г. изпаднал трайно просрочие за плащанията си по главницата и лихвите на
отпуснатия кредит. Съгласно чл. 15 от Договора за кредит „При непогасяване на
падежна която и да е дължима погасителна вноска, лихва или друго изискуемо
плащане към Банката, както и в случаите по чл. 29 от Общите условия, банката
има право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на
вземанията си, по предвидения в Общите условия и в закона ред.” Банката - ищец
е упражнила правото си да обяви предсрочната изискуемост на кредита, като е
уведомила за това кредитополучателя с нотариална покана, връчена чрез нотариус
Иван Дахтеров, peг. № 039 в НК, с район на действие - Районен съд гр. София, на
27.11.2018 г. по реда на чл. 47 от ГПК. На 19.12.2018 г. подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, по което било образувано ч. гр. д.
№ 80084/2018 г. по описа на СГС, 60
състав. На 08.01.2019 г. била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на „Т.б.Д“ АД срещу
А.А.К. за следните парични суми: главница в размер на 26 552,72 лв., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 19.12.2018 г. до окончателно
изплащане на задължението; лихви, както следва: 1) възнаградителна лихва за
периода от 01.05.2018 г. до 18.12.2018 г. вкл. в размер на 1566,63 лв.; 2)
наказателна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г. вкл., в размер
на 356,62 лв.; разноски за застраховки/разходи за пристъпване по 303,
нотариални такси за връчване на нотариална покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в размер на 122,10 лв., както и направените разноски в заповедното
производство – държавна такса в размер на 571.96 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. Ответникът депозирал писмено възражение по
реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК, поради което „Т.б.Д“ АД в срока по чл. 422, вр.
чл. 415 ал. 1 от ГПК предявила настоящия иск. Настоява за уважаването му,
претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
По реда и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът А.А.К.
е депозирал писмен отговор, в който се е противопоставил на основателността на
заявената претенция по основание и размер и настоява за отхвърлянето и.
Претенцията била неоснователна и недоказана,
тъй като от представените с исковата молба доказателства и със
заявлението за издаване на заповед не се установявало, че вземането е станало
ликвидно и изискуемо. Това било така, тъй като не било изпълнено условието на
чл. 15 от договора за банков кредит, както и чл. 29 ал. 1 т. 1 от Общите
условия. Приложените нотариална покана и разписка не установявали ищецът да е
упражнил правото си за предсрочно прекратяване на кредита, тъй като
предсрочната изискуемост не настъпвала автоматично. Нотариалната покана, с
която ищецът упражнявал правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, не удостоверявала надлежно връчването и. Не
били налице също така предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита. Неоснователни били твърденията на ищеца, че прекратил едностранно
договора за банков кредит и е обявил задължението за предсрочно изискуем. С
упражняване на правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, банката –
ищец следвало да представи доказателства за настъпване на предсрочната
изискуемост на валидно правно основание. Отнемането на преимуществото на срока
по договора е субективно право, установено в полза на кредитора, което се
предпоставяло от наличието едновременно на два юридически факта -
неизпълнението на длъжника и нарочно волеизявление на кредитора за отнемане
преимуществото на срока му, което следва да достигне до знанието на длъжника
/аргумент и от чл.60 ал.2 от ЗКИ/. Простото просрочие на задължението не водело
до автоматично настъпване на предсрочното задължение, тъй като самите
разпоредби на договора за банков кредит уреждала правомощие на банката.
Настоява за отхвърляне на иска.
С оглед доводите и
съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 19.05.2016 г. между
страните бил сключен договор за потребителски кредит № CL-897, по силата на
който „Т.б.Д“ АД предоставила на кредитополучателя А.А.К. сумата от 27 700
лв., представляваща потребителски кредит при преференциални условия за финансиране на потребителски нужди, като
кредитът е предоставен за срок от 120 месеца след датата на усвояването му, но
не по – късно от 19.06.2026 г. Съгласно чл. 9 от договора, за ползване на
кредита кредитополучателят заплаща на банката лихва, като за първата година
същата е преференциална фиксирана в размер на 7.25 %, а след изтичане на този
срок непогасената главница се олихвява с променлив лихвен процент за редовен
дълг, образуван от референтен лихвен процент /индекс/, увеличен с надбавка от
6.800 процентни пункта. Посочено е, че референтният индекс е 6 – месечния Sofibor и стойността му към датата на сключване на договора е в
размер на 0.450 %, а приложимият променлив лихвен процент възлиза на 7.25 %. В
ал. 3 на чл. 9 е посочено, че първата актуализация на лихвения процент след
сключването на договора е на датата на 12 – та погасителна вноска, като след
този момент лихвеният процент се актуализира два пъти годишно, на първите числа
на месеците март и септември, като се променя съобразно актуалната стойност на
референтния индекс. Според чл. 11 от договора, при неспазване на определения
срок за издължаване на погасителната вноска по кредита, непогасената част от
дълга ще се олихвява с наказателна надбавка в размер на 10 пункта над
договорения лихвен процент по чл. 9, но не повече от законната лихва, която се
начислява на годишна база върху просрочената част от главницата за времето до
окончателното изплащане на просрочените задължения. Съгласно чл. 12
кредитополучателят заплаща следните такси и комисионни при проучване и
одобрение и при промяна на параметрите на кредита. Чл. 14 предвижда, че
годишният процент на разходите, които кредитополучателят трябва да направи, за
да издължи сумата по кредита, както и общата сума, дължима от него, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит възлизат на 7.63 % или 39 194.82
лв. В чл. 15 предвидено, че при непогасяване на падеж на която и да е дължима
погасителна вноска, лихва или друго изискуемо плащане към Банката тя има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към събиране на
вземанията си по предвидения в Общите условия и закона ред. Към договорът не е
приложен подписан от страните погасителен план.
Видно от съдържанието на
приложения Анекс № 1/ 27.12.2016 г. във връзка с редовната главница от
26 470.67 лв., просрочена главница в размер на 164.29 лв., просрочена
лихва в размер на 156.38 лв. и лихва по просрочената главница в размер на 2.05
лв., страните са се съгласили кредитополучателят да погаси просрочените лихви
по кредита в срок до 30.12.2016 г. По отношение на остатъка от редовната
главница, в размер на 26 634.96 лв. /включваща сбора от редовната
неплатена главница и просрочената такава/ страните са подписали нов погасителен
план, представляващ приложение № 1 към анекса, съгласно който
кредитополучателят се задължава да погаси 6 бр. погасителни месечни вноски,
считано от 01.01.2017 г. до 01.06.2017 г., всяка от които в размер на 163 лв.,
включваща главница и лихва за съответния месец, а считано от 01.07.2017 г.
следва да заплати 107 бр. анюитетни месечни вноски съгласно приложения
погасителен план. Видно от същия, в края на периода на издължаване на кредита
кредитополучателят ще е погасил общата сума по кредита в размер на
37 202.40 лв., която сума е предвидена в чл. 4 от договора. Съгласно чл. 3
от анекса, кредитополучателят заплаща на банката лихва, като считано от
01.06.2016 г. до 01.06.2017 г. същата представлява фиксирана лихва в размер на
7.25 %, а след изтичане на този срок главницата по кредита се олихвява с
променлив лихвен процент за редовен дълг, образуван от референтен лихвен
процент /индекс/, увеличен с надбавка от 6.800 % процентни пункта. Референтният
индекс представлява 6 – месечния Sofibor, като стойността на
приложимия по договора за кредит референтен индекс възлиза на 0.450 % и към датата на сключване на анекса
приложимият променлив годишен лихвен процент е от порядъка на 7.25 %.
На 26.07.2017 г. между
страните е бил сключен нов анекс № 2, с който е променен отново погасителния
план, като е подписан нов такъв, като първите 6 бр. месечни погасителни вноски,
считано от 01.07.2017 г. до 01.12.2017 г., да бъдат в размер на 163 лв.,
включващи главница и лихва за съответния месец,
като за периода от 01.01.2018 г. до 01.05.2026 г. следва да бъдат заплатени 101
анюитетни месечни вноски съобразно приложения погасителен план. Видно от същия, в края на
периода на издължаване на кредита кредитополучателят ще е погасил общата сума
по кредита в размер на 36 358.73 лв., която сума е предвидена в чл. 3 от
договора. Чл. 2 от договора предвижда, че дължимата от кредитополучателя лихва,
считано от 01.07.2016 г. се определя като непогасената част от главницата се
олихвява с променлив лихвен процент за редовен дълг, образуван от референтен
лихвен процент /индекс/, увеличен с надбавка от 6.800 % процентни пункта.
Референтният индекс е 6 – месечния Sofibor, като стойността на
приложимия по договора за кредит референтен индекс е в размер на 0.291 % и към
момента на сключване на анекса приложимият променлив годишен лихвен процент
възлиза на 7.09 %.
На 28.12.2017 г. е бил сключен
анекс № 3, с който страните са се съгласили кредитополучателят да погасява
остатъка от редовна главница в размер на 26 586.65 лв. съгласно нов
погасителен план, като 6 бр. месечни погасителни вноски, считано от 01.01.2018
г. до 01.06.2018 г. включително ще бъдат в размер на 187 лв. всяка, включваща
главница и лихва за съответния месец. Считано от 01.07.2018 г. до 01.05.2026 г.
кредитът следва да бъде изплатен на 95 анюитетни месечни вноски съобразно приложения
погасителен план. Видно от същия, в края на периода на издължаване на кредита кредитополучателят
ще е погасил общата сума по кредита в размер на 37 562.25 лв., която сума е
предвидена в чл. 3 от договора. Според чл. 2 от договора дължимата от
кредитополучателя лихва, считано от 01.01.2018 г. до 01.06.2018 г. е фиксирана
в размер на 8.40 %, а след този период непогасената част от главницата се
олихвява с променлив лихвен процент за редовен дълг, образуван от референтен
лихвен процент /индекс/, увеличен с надбавка от 8.140 % процентни пункта.
Референтният индекс е 6 – месечния Sofibor, като стойността на приложимия по
договора за кредит референтен индекс е в размер на 0.260 % и към момента на
сключване на анекса приложимият променлив годишен лихвен процент възлиза на
7.09 %.
Като доказателство по делото
са приложени Общи условия, подписани от страните, които предвиждат в чл. 29
едностранно обявяване от страна на банката на кредита изцяло като предсрочно
изискуем при непогасяване на което и да е от задълженията, включително и
касателно обезпеченията и пр.
Поради неиздължаване на
дължимите по договора за кредит сума, с нотариална покана от 11.09.2018 г. „Т.б.Д“
АД обявила кредита за предсрочно изискуем. От приложената разписка става ясно,
че адресът е бил посетен на 16.09.2018 г. от длъжностното лице по призоваването
към нотариус с рег. № 139 на НК, като на адреса не било установено лице с
такова име. На 24.09.2018 г. е установило, че на адреса живеят дядото и бабата
на ответника, които поели ангажимент да го уведомят за нотариалната покана.
Адресът бил посетен и на 29.09. /неделя/, 10.10. и 18.10.2018 г., като е било
залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. На 27.11.2018 г. нотариус с рег. № 139
поставил върху поканата щемпел за редовното и връчване.
На 19.12.2018 г. „Т.б.Д“ АД
подал в СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 80084/ 2018
г., приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, по силата на които А.А.К. бил осъден да заплати на заявителя сумата от
26 552.72 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
№ CL-897/
19.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.12.2018 г.
до окончателното и изплащане; сумата от 1566.63 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 18.12.2018 г.; сумата от
356.62 лв., представляваща наказателна договорна лихва за просрочени главници
по чл. 11 от договора за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г.; сумата от
122.10 лв., представляваща служебно платени застраховки/ разходи за пристъпване
по ЗОЗ, нотариални покани и др., както и сумата от 721.96 лв. съдебно –
деловодни разноски, от които 571.96 л. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение. На 22.05.2019 г. на А.А.К. била връчена покана за доброволно
изпълнение, като на 03.06.2019 г. същият депозирал възражение по чл. 414 ал. 1
от ГПК. Заповедният съд указал на заявителя „Т.б.Д“ АД да предяви иск за
установяване на вземането си, връчено и на 08.07.2019 г., като в срока по чл.
415 ал. 1 от ГПК била предявена исковата молба, по която е образувано
настоящото производство.
От заключението на вещото лице
по назначената от съда СИЕ се установява, че общият размер на потребителския
кредит към датата на подаване на заявлението по чл. 417 за издаване на заповед
за изпълнение възлиза в размер на 28 598.07 лв., от които 1 008 лв.
непогасени просрочени главници към 19.12.2018 г., натрупани от 01.06.2018 г.;
сумата от 25 543.92 лв. предсрочно изискуема оставаща главница; 1923.25
лв. просрочени договорни лихви /редовна и наказателна/ и 122.10 лв. за такси за
нотариалната покана. Вземането на банката се разделя по пера, както следва: 26 552.72
лв. – просрочена главница, 652.77 лв. – просрочена договорна наказателна лихва,
1270.48 лв. – просрочена договорна редовна лихва и 122.10 лв. – нотариални
такси по връчване на покана. Според вещото лице съгласно чл. 9 от договора и
последващите анекси върху сумата на усвоената и непогасена главница ежедневно
се начисляват договорни редовни лихви с посочен променлив годишен процент.
Съгласно същият член на датата на падежа на всяка вноска /1-во число на
календарния месец/ следва да се погасяват натрупаните за месеца редовни лихви и
част от главницата, съгласно съответния погасителен план, като в противен
случай биват отнасяни счетоводно в сметка 4965 „Просрочени лихви върху редовна
и просрочена главница”. Ако има непогасена част и от редовната главница - същата
бива отнасяна в сметка 5355 „Просрочена главница” и там софтуерно бива
олихвявана ежедневно с наказателния лихвен процент, който съгласно договора се
изчислява като променливия лихвен процент за редовен дълг, увеличен с 10
пункта. На 19.05.2016 г. банката е заверила разплащателната сметка в лева на кредитополучателя
А.К. със сумата от 27 700 лв., колкото е разрешения кредит по договора. До
30.11.2016 г. кредита се е обслужвал от ответника безупречно - всяка месечна
вноска се е внасяла на падежната дата и с нея са се покривали съответните
главници и начислените редовни договорни лихви, определени в погасителния план.
На падежна дата 01.12.2016 г. е била първата забава: начислената месечна
редовна договорна лихва в размер на 160.92 лв. е била намалена с 4.54 лв. , а
разликата в размер на 156.38 лв. е била отнесена в сметка 4965 „Просрочени
лихви върху редовна и просрочена главница”. Частта от редовната главница в
размер на 164.29 лв. е била отнесена в сметка 5355 „Просрочена главница”,
където автоматично се олихвява ежедневно с наказателния лихвен процент,
съгласно договора между страните. По силата чл. 1 от анекс № 1/ 29.12.2016 г. ответникът
се задължил да плати до 30.12.2016 г. само просрочените лихви. Редовната
главница е от порядъка на 26 634.96 лв. с което на практика просрочената
главница е върната към редовната главница. За периода от 03.05.2018 г. до
03.11.2018 г. няма извършено погасяване на каквато и да е сума по този кредит. Неиздължената
договорна лихва по редовна главница е в размер на 1270.48 лева за периода
01.05.2018 г. до 18.12.2018 г., а размерът на дължимата наказателна лихва за
периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г. е в размер на 652.77 лв. Банката е
направила разходи в общ размер 122.10 лв. за нотариална покана за уведомяване
на длъжника. Всички постъпления са осчетоводявани по разплащателната сметка на
ответника, след което същите са отнасяни за покриване на възникналите
задължения към банката. Няма постъпили суми по кредита извън посочената банкова
разплащателна сметка на кредитополучателя и няма извършено банково погасяване
на дължима сума по процесния кредит чрез друг начин освен този посочен в договора.
Банката правилно е изчислила и начислила дължимите лихви по процесния договор,
а всички операции, отразени в счетоводните регистри на банката са правилни и са
водени редовно, съобразно ЗСч и нормативните актове, регламентиращи дейността
на финансовите институции в страната.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно
основание чл. 124 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 92
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430 ал. 1 от ТЗ е процесуално допустим и страните са
легитимирани да участват в процеса.
Съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в
тежест на ищеца е да докаже възникване в негова полза на вземането по главния
дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното в исковата
молба съдържание съдържание; предоставяне на паричната сума на
кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на
задължението за връщане на вноските по кредита.
От приложения като
доказателство договор за потребителски кредит № CL-897/ 19.05.2016 г., е видно,
че същият е сключен между „Т.б.Д“ АД и А.А.К., за сумата от 27 700 лв., която
следва да бъде погасена в срок до 19.06.2026 г., ведно с начислените върху
главницата лихви. Сумата е била усвоена от ответника.
Независимо, че ответникът не е
оспорил действителността на клаузите на договора за потребителски кредит и Общите
условия към него, съдът намира, че следва служебно да провери тяхната
валидност.
При систематичното тълкуване
на разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и целта на закона,
следва извод, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща
възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя
отговаря на следните кумулативни условия: 1/ обстоятелствата, при чието
настъпване може да се измени лихвата, трябва изрично да са уговорени в договора
или в общите условия; 2/ тези обстоятелства следва да обективни, т. е. да не
зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение да не е
поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране
на лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както
повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва-ако е
предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до
"значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя" съгласно чл. 143 от ЗЗП. Сключеният между страните анекс № 3
предвижда промяна на лихвения процент, с който се начислява лихвата върху
редовната главница по договора за кредит, изчислен съгласно чл. 9 от него, при
наличие на обективни обстоятелства – промяна в референтния индекс Sofibor на 6 – месечна база, при което е възможно както неговото
понижаване, в каквато връзка са подписани анекси с №№ 1 и 2, така и неговото
повишаване, за което е сключен анекс № 3. В самия договор е посочен алгоритъм
за изчисление на лихвения процент, поради което съдът намира при извършената
служебна проверка, че клаузите, касаещи променя в лихвения процент, начисляван
върху главницата, не са неравноправни, а от там – нищожни. В тази връзка и въз
основа на заключението на вещото лице по назначената ССЕ следва да се приеме,
че правилно банката – ищец е начислявала лихви върху сумата по договора за
кредит. Общият размер на потребителския кредит към датата на подаване на заявлението
по чл. 417 за издаване на заповед за изпълнение възлиза в размер на 28 598.07
лв., от които 26 552.72 лв. – просрочена главница, 652.77 лв. – просрочена
договорна наказателна лихва, 1270.48 лв. – просрочена договорна редовна лихва и
122.10 лв. – нотариални такси по връчване на покана. Следователно е налице
идентичност между вземанията, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч. гр. д. № 80084/ 2018 г. на СРС и предмет на настоящото
производство.
Ответникът оспорва, че не е
настъпило основание за обявяване кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 9
от Общите условия. От заключението на вещото лице по СИЕ се установява, че на
03.05.2018 г. А.А.К. е направил частично плащане на дължимата месечна анюитетна
вноска и от тази дата до 03.11.2018 г.
няма извършено погасяване на каквато и да е сума по този кредит, като периодът на
забава е 180 дни. Следователно е настъпило условието банката – ищец да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
В нотариалната покана, отправена
до ответника, се съдържат достатъчно данни за размера на задължението,
индивидуализирано по пера, така че той да не е поставен в състояние на
неизвестност относно техния размер. Самата нотариална покана е съставен в
съответствие с изискванията на чл. 592 от ГПК и е било предприето връчването и
от служител на нотариуса. Дали по делото са представени доказателства, че
въпросният служител изпълнява задълженията на длъжностно лице по призоваването,
или не, не се отразява на редовността на връчването. Последното е извършено при
условията на чл. 47 от ГПК, след като ответникът е бил търсен на посочения от
него в договора за банков кредит /включително в отговора на исковата молба/
адрес, в рамките на един месец, включително в неработен ден, поради което в
съответствие с процесуалния закон е бил уведомен посредством залепването на
уведомление. В приложената по делото разписка е посочено от къде служителят на
нотариуса е черпил информация относно ответника и предвид факта, че това са
членове на неговото разширено семейство /баба и дядо/ може да се приеме, че
изявлението на ищеца за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
достигнало до ответника. Да се приеме противното би довело до възможност на
страната да бъде призната възможността да черпи права от собственото си виновно
поведение, което е в разрез с правните принципи на добросъвестност и
равнопоставеност.
При тези съображения
настоящият съдебен състав, че е налице основание да бъдат установени вземанията
на ищеца, като вземането по главницата следва да бъде установено и на основание
чл. 86 от ЗЗД ведно с претендираната от ищеца законна лихва, считано от 19.12.2018
г., датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, до окончателното изплащане на дължимата сума.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в
заповедното производство разноски в размер на 571.96 лв. държавна такса и 721. 96 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
както и сторените в настоящото производство разноски съобразно представения
списък, в общ размер на 1321. 96лв., включително 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „Т.б.Д“ АД със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК ******, и ответника А.А.К. ***, с ЕГН **********, вземането на ищеца в общ
размер на 28 598. 07 лв. /двадесет и осем хиляди петстотин деветдесет и осем
лева и седем стотинки/, от които в
размер на 26 552. 72 лв. /двадесет и шест хиляди петстотин петдесет и два лева
и седемдесет и две стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит № CL
– 897/ 19.05.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.12.2018 г. до окончателното и изплащане; в размер на 1 566. 63 лв. /хиляда
петстотин шестдесет и шест лева и шестдесет три стотинки/ - възнаградителна
лихва за периода от 01.05.2018 г. до 18.12.2018 г.; в размер на 356. 62 лв.
/триста петдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
наказателна лихва за периода от 01.06.2018 г. до 18.12.2018 г. и в размер на
122. 10 лв. /сто двадесет и два лева и десет стотинки/, представляващи разходи
за нотариални такси, за което вземането ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 80084/ 2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА А.А.К. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „Т.б.Д“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ******,
сторените в заповедното производство разноски в размер на 571.96 лв. /петстотин
седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ държавна такса и 721. 96 лв. /седемстотин двадесет и един лева
и деветдесет и шест стотинки/ за юрисконсултско възнаграждение, както и
сторените в настоящото производство разноски в размер на 871.96 лв. /осемстотин
седемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/ и 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
гр. София.
СЪДИЯ: