№ 976
гр. Пловдив, 15.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330208256 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-003238 от 18.11.2021г.
издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на ***, с което на „Пи-Ми“ ЕООД
ЕИК: ***, на основание чл. 55 ЗЗБУТ вр. чл.416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1
500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ
вр. чл. 167, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗБУТ на
работните места и при използване на работно оборудване.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение
като неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
07.12.2021г., а жалбата е подадена по пощата с клеймо от 14.12.2021г.), от
процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
1
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните, и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери, че са налице основания за
неговото потвърждение по следните съображения:
Жалбоподателят „ПИ-МИ“ ЕООД стопанисвал цех за производство на
сладки в гр. Съединение, ул. „Голямоконарска“ № 2а. На 30.07.2021г. в цеха
станала трудова злополука с един от работещите в цеха – А.И.Я.. Вследствие
на трудовата злополука била извършена проверка, при която били снети
обяснения от друг работещ – св. П.И.Г.. От дадените от него обяснения се
установява, че инцидентът възникнал при работа с фурна за изпичане на
сладки, работеща с горелка, на която работел и той, включително в деня на
злополуката. Св. Г. посочил, че също като А.Я. работил на същата фурна в
цеха, като А. го е научил как да работи с нея. В хода на съдебното
производство свидетелят Г. сочи, че са му били провеждани инструктажи в
началото и после периодично за работа с фурната, които са му били
провеждани от поддръжката на фирмата. На място е имало в близост до
фурната залепени инструкции за безопасна употреба. Как се задава
температурата му е било показано от поддръжката, а на самия процес на
изпичане на сладките го е научил А.Я.. Сочи, че бил инструктиран при
задимяване на фурната да я спира и да докладва на началника на цеха, както и
че не е бил запитван писмено дали е разбрал и не е правил тестове.
В хода на процеса се установява, че органите на Държавна инспекция по
труда – Пловдив са извършвали през годините проверки на дружеството
преди процесния инцидент, при които са били издавани задължителни
предписания, както следва:
през 2014г. – проверка и издаване на предписания за спазване на
правилата за здравословни и безопасни условия на труд във връзка с
възникнала трудова злополука с шприц за сладки;
през 2018г. – проверка и издаване на предписания за спазване на
правилата за определяне на ДТВ за придобит трудов стаж и
професионален опит, както и за правилата за здравословни и безопасни
условия на труд;
през 2018г. – проверка че предписанията от предходния протокол от
2018г. са изпълнени;
през 2020г. – проверка и издаване на предписания във връзка със
спазването на правилата за работна заплата, сроковете за предизвестие и
комплектоване на трудови досиета.
през 2021г. – проверка и издаване на предписания във връзка с
извършването на необходимите измервания на съпротивлението на
заземителните уредби в сградите, измерване импеданса на защитния
контур „Фаза защитен проводник“, и във връзка с вътрешните правила за
работната заплата.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства – показанията на разпитаните свидетели
2
Н. и Г., както и от приетите в хода на производството писмени доказателства
– обяснения от П.Г., протокол за извършена проверка № ПР2125520, чек-лист
за предоставено работно облекло, извлечение от книга за инструктаж,
гаранционна карта, договор за поддръжка на фурна, инструкция и начин на
работа с фурна, протоколи за извършени проверки на дружеството, АУАН №
16-000432/30.07.2014г., НП № 16-000432/29.10.2014г., Решение по АНД №
6734/2014г. на РС-Пловдив и Решение по КНАХД №1395/2015г. на АС-
Пловдив. В гореизброените писмени доказателства не се съдържат
съществени противоречия, като същите в пълнота установяват релевантните
за спора факти предмет на настоящото производство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От представените по делото доказателства се установява, че както
актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление, са издадени от териториално и материално компетентни лица,
в съответствие с чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и съгласно Заповед № З-
0058/11.02.2014г. на ИД на ИА „ГИТ“, като същото не се оспорва от
жалбоподателя.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Описаното в НП нарушение отговаря на посоченото в АУАН.При съставянето
на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
АУАН е издаден на 29.09.2021г., за нарушение, извършено на 30.07.2021г., а
НП - на 18.11.2021г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. При съставянето на АУАН е присъствал
управителят Е.У., като препис от акта е бил връчен на същата дата .
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 16, ал.1, т. 7 от ЗЗБУТ вр. чл.
167, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване. чл. 16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ гласи, че при осъществяване на
дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува
сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са
подходящо обучени, инструктирани и екипирани. В случая
административнонаказателната отговорност е ангажирана във връзка с I-вата
хипотеза – неосигуряване на подходящо обучение, като това е видно както от
описанието на извършеното, така и от привръзката към чл. 167, ал. 1 от
Наредба № 7, съгласно която работодателят осигурява работещите да получат
необходимото обучение за използването на работното оборудване, в т. ч. и
обучение за всеки възможен риск. В тази насока липсват твърдения да не са
били провеждани инструктажи, като обвинението е единствено във връзка с
3
извършването на обучение, което представлява отделно задължение на
работодателя.
От показанията на св. Г. не се установява дружеството да е изпълнило
задължението си в тази насока. Свидетелят сочи единствено, че е бил научен
как да работи с фурната от А.Я., който се явява именно лицето, което
впоследствие е претърпяло трудовата злополука с летален изход. Свидетелят
сочи и че единствено е бил инструктиран при задимяване на фурната да я
спира и да докладва на началника на цеха, което обаче няма как да се приеме,
че е изпълнило задължението на работодателя да обучи работниците за
всички възможни рискове, като аргумент за това е фактът на настъпилата
злополука. В тази насока и изложеното от свидетеля негово възприятие, че
фурната е изключително проста и елементарна и има само две копчета, като
дори тази у тях е по-сложна, също води съда до извод, че от страна на
работодателя е била неглижирана опасността на работещата с нафтова
горелка фурна, дотолкова че у свидетеля да се породи погрешната
субективната увереност, че същата не е опасна. Именно подценяването на
този факт е довел и до липсата на извършено надлежно обучение за всички
рискове, а оттам и до трудовата злополука, поради което и според настоящия
състав не се установи работодателят в случая да е сторил всичко, зависещо от
него, за осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в
предприятието и евентуално да предотврати инцидента.
По отношение на възражението за извършвани многократни проверки
назад във времето и липса на данни за неизпълнени задължителни
предписания, съдът съобрази, че те са били насочени към проверка на
спазване на конкретни аспекти на трудовото законодателство, които освен
осигуряването на условия на здравословни и безопасни условия на труд, в
голяма част са касаели и правилата за определяне на работните заплати или
други задължения по КТ. Същите нямат отношение към настоящия случай,
доколкото не се установи преди инцидента да е имало дадени предписания
във връзка с процесната фурна, които да са били изпълнени от работодателя.
Приложена е коректната санкционна норма – чл. 414, ал.2 КТ.
Наложеното наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв., е в
минимално предвидения от закона размер, поради което и не следва да бъде
изменяно.
В случая нарушението не може да бъде счетено за маловажно по
смисъла на чл. 415в КТ, доколкото от същото са произтекли вредни
последици за работник.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от
4
юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, разноските следва да се присъдят в
полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято
структура е включен наказващият орган. В случая това е Изпълнителна
Агенция "Главна Инспекция по Труда", която видно от чл. 2 и 3 от
Устройствения й правилник представлява юридическо лице на бюджетна
издръжка и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра
на труда и социалната политика.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-003238 от
18.11.2021г., издадено от А.А.Ч., на длъжност директор на ***, с което на
„Пи-Ми“ ЕООД ЕИК: ***, на основание чл. 55 ЗЗБУТ вр. чл.416, ал. 5 вр. чл.
413, ал. 2 от КТ е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева), за нарушение на чл.
16, ал. 1, т. 7 от ЗЗБУТ вр. чл. 167, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните
изисквания за ЗБУТ на работните места и при използване на работно
оборудване.
ОСЪЖДА „Пи-Ми“ ЕООД ЕИК: *** да заплати на Изпълнителна
Агенция "Главна Инспекция по Труда" сумата от 80 лева, представляваща
разноски за защита пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5