РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Перник, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря М. М. Д.
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105861 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Е. В. Д., ЕГН:
********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** с правно основание чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
1
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. При изложените твърдения се иска да се признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от общо 1424,97 лева, от които сумата от 1248,76 лв.,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г., вкл., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
депозиране на заявлението-02.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
172,21 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до
18.07.2022 г. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му особен
представител адв. М. К., която е депозирала в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата
молба. Счита, че предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните можел да
бъде разрешен извънсъдебно. Оспорва иска като неоснователен и недоказан по основание и
по размер. Оспорва наличието на договорни отношения с ищеца, обстоятелството че е
собственик на топлоснабдения имот, както и че е ползвател или потребител на топлинна
енергия. Оспорва приложените с исковата молба общи условия и счита, че същите
противоречат на императивни разпоредби на Закона за енергетиката и Закона за защита на
потребителите. Оспорва приложената по делото от ищеца справка като частен документ
изхождащ от ищеца и удостоверяващ изгодни за него обстоятелства без доказателствена
стойност. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
При така изложените твърдения съдът счита, че е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ съдът с определение по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената тежест между
страните по следния начин: В тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно
доказване, да установи възникването и съществуването между него и ответника на
облигационно отношение през процесния период с предмет покупко-продажба /доставка/ на
топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил
задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим имот чрез
изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от избрана от СЕС ФДР /фирма за
дялово разпределение/ и по силата на сключен между нея и ищеца договор. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
дълга на падежа, за което не се сочат доказателства. По иска с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно
задължение, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. При
установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга
2
на падежа.
В съдебно заседание страните се представляват. Всяка една от тях поддържа вече
изложените твърдения и възражения, апелирайки към съда да ги уважи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
3
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник
– бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна
енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва
да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и
задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е
обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В
случая се установи, че последните са оповестени в един местен ежедневник, поради което и
с оглед липсата на твърдения от ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са
влезли в сила. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален
закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на
ищеца.
В настоящия случай от приложените към исковата молба писмени доказателства се
установява, че ответникът е собственик на процесния имот придобит по силата на
нотариален акт № 89, том втори, рег. № 5810 дело № 257 от 2004 г. с дата – 28.05.2004 г.
което дава основание на съда да приеме, че ответникът като собственик на процесния
недвижим имот е пасивно материално легитимиран по отношение на предявените искове.
Спорни са и останалите елементи от правопораждащия фактически състав относно
доставката на топлинна енергия и нейната стойност.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
4
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че услугата „дялово разпределение“ е
въведена от момента на подписването на Договор № 40/30.11.2000 год., между фирмата за
дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество
и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите
условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ
взаимоотношенията между тях. През процесният период, топломерът е преминал
задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен
е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.
Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката.
Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в
сградата етажна собственост. Начислените суми са коректни и пресметнати съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период.
Прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените
суми са приведени към реално отчетените или нормативно начислените с изравнителните
сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата определени от вещото
лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителни сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани
на представител на СЕС в законно установения срок, предоставени са на вещото лице
известията, които удостоверяват този факт.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза за периода от 01.05.2020г до 30.04.2021г. за адрес гр. П. ул. Б. Г.
бл.** вх. * ап.**, с абонатен №********** стойността на неплатената доставена и ползвана,
топлинна енергия е в размер на 1248.76 лева и лихва за забава за периода от 09.07.2020г. до
18.07.2022г. в размер на 176.21 лева или общо 1424.97 лева. По месечно задължението за
главница и лихва, както и падежа на всяко месечно задължение за топлинна енергия за имот
с адрес гр. П. ул. Б. Г. бл.** вх.*, ап.**, с абонатен №*********** е отразено в приложената
таблица №1 за изчисляване на задължението, която е неразделна част от настоящето
заключение. Размера на законната лихва за забава на месечните плащания начислена върху
главница 1248,76 лева за периода от 09.07.2020г. до 18.07.2022г. е 176,21 лева.
Главницата за процесния период от 01.05.2020г до 30.04.2021г. е в размер на 1248,76 лева.
Обезщетението за забава за периода от 09.07.2020г. до 18.07.2022г., начислено върху
главницата в размер на 1248,76 лева за посочения период е в размер на 176,21 лева,
съобразено с клаузите на общите условия на дружеството ищец в частта регламентираща
падежа на всяко едно от периодичните плащания- отразено в Таблица 1. Ответникът не е
извършил плащания за топлинна енергия касаещи процесния период. В информационната
система на Топлофикация-Перник АД са отразени изравнителни сметки в размер на
32,42лева.
5
При така установените факти, въз основа на извършения анализ на двете експертизи съдът
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 1424,97
лева.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си
на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е
доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на
1248,76 лева. Установи се от събраните по делото писмени доказателства и назначени и
кредитирани от съда и неоспорени от страните съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза наличието на облигационно правоотношение между страните за процесния имот
през процесния период, по силата на което ищецът изпълнил задължението да доставя до
топлоснабдения имот топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в
претендираните размери и че ответникът като собственик на топлоснабдения имот е
потребител на доставените услуги от ищцовото дружество. С оглед на изложеното
предявения главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 153,
ал. 1 ЗЕ се явава основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на
обезщетение за забава в размер на 176,21 лева, определена от вещото лице по кредитираната
от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Същата следва, обаче с
оглед на диспозитивното начало на процеса да бъде присъдена в претендирания от ищеца в
исковата молба размер от 172,21 лв.
Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на
задължението, поради което главният и акцесорният иск следва да бъдат уважени в цялост
така, както са предявени.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер
на 971 лева, сторени в хода на исковото производство и ответникът следва да бъде осъден
да му ги заплати.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид
изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 78,
50 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
6
ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
вземане срещу Е. В. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** в
размер на 1248,76 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в град гр. П., ул. „Б. Г. “ , бл. **, вх. *, ап. ** за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 02.08.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 172,21 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните задължения за периода от 09.07.2020 г. до 18.07.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4454/2022 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. В. Д., ЕГН: ********** от гр. П., ул.
„Б. Г.“, бл. **, вх. *, ап. ** да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********
сумата от 971 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство и сумата
от 78,50 лева – разноски пред Районен съд Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7