О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 375
гр.Стара
Загора, 22.10.2020г
Старозагорският административен съд, в закрито заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и двадесета година, първи състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЙКА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа
адм.д. № 585 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по
жалба от М.С.Д. от гр.Стара Загора чрез пълномощника му адвокат И.И. против
мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ за
произнасяне по подадено заявление за финансиране УРН 624358 в частта му по
мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични ограничения“ от ПРСР
2014-2020г. В жалбата се твърди, че отказът е нищожен поради неспазване на
формата и незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон и
необоснованост. Подателят счита, че по подаденото от него заявление за
подпомагане УРН 624358 от 21.06.2017г мълчалив отказ е недопустим, тъй като
административният орган е надлежно сезиран, по заявлението са извършени
проверки и е изтекъл значителен период от време, надхвърлящ разумния за
произнасяне. По тези съображения моли да бъде обявен за нищожен мълчаливият
отказ на Изпълнителния директор на ДФЗ-РА в частта му по мярка 13 „Плащания за
райони с природни и други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020г.
Ответникът Изпълнителeн директор на
ДФЗ чрез пълномощника си юрисконсулт К.Н. оспорва жалбата като недопустима,
алтернативно като неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение и да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че
жалбата е процесуално недопустима по
следните съображения:
М.Д. е подал заявление за подпомагане за 2017г УРН 624358,
включително по мярка 13 „Плащания за райони с природни и други специфични
ограничения“ от ПРСР 2014-2020г, на 25.05.2017г. Видно от представената
преписка, по заявлението са извършени административни проверки и проверка на
място.
С искане вх.№ 02-6500/3964 от
06.08.2020г в ДФЗ М.Д. чрез пълномощника
си адвокат И.И. е поискал произнасяне от изпълнителния директор дали ще получи
плащане по така подаденото заявление за подпомагане в частта за мярка 13.
С писмо изх.№ 02-6500/3964 от
13.08.2020г Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, упълномощен със Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017г на Изпълнителния директор на ДФЗ, отговаря, че
предстои издаване на уведомителни писма за оторозираните суми за подпомагане
и/или наложените санкции по схемите и мерките, прилагани от директни плащания
за кампания 2017г, до всички бенефициери, но поради генерирането и издаването
им чрез ИСАК и големия брой кандидати не е законосъобразно и технически
осъществимо да бъдат издадени само част от тях. Отговорът е получен на
18.08.2020г.
При тези данни съдът намира, че не е налице индивидуален
административен акт, който да подлежи на оспорване пред съд.
Правото на жалба възниква и може да
бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които
обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. Една от тези
процесуални предпоставки /по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т.1 от АПК/,
е наличието на акт, подлежащ на съдебно оспорване.
Мълчаливият отказ е правна фикция,
установена от законодателя с чл. 58, ал. 1 АПК, с която непроизнасянето в срок
е обявено за отрицателен административен акт - отказ да бъде издаден изрично
поискан от едно лице административен акт, когато
искането до административен орган е за произнасяне в рамките на възложените му
властнически правомощия, а с административния акт се създават, засягат права,
задължения и свободи, декларират и констатират вече възникнали права и
задължения или от волеизявлението зависи издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Не всяко
непроизнасяне на административния орган обаче представлява мълчалив отказ.
Такъв е налице само в случаите, в които е органът е задължен по силата на закона
да издаде съответния акт.
В настоящата хипотеза специалният ЗПЗП
урежда произнасянето за плащане или отказ от плащане да се извършва само с
изричен акт, но нито в закона, нито в Устройствения правилник на ДФЗ, нито в приложимата
Наредба № 6 от 24.02.2015г за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с
природни и други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020г е установен срок, в
който изпълнителният директор следва да се произнесе по подадено заявление.
Съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата, Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна
агенция изпраща на кандидатите за подпомагане уведомителни писма за одобрената
и/или отказаната помощ. Уведомителни писма се издават след извършване на
административни проверки на документите и проверки на място. В случая са неприложими
общите правила на АПК поради сложния фактически състав на производството по
финансово подпомагане със средства на ЕС, както правилно отбелязва самият
жалбоподател. При така очертаната нормативна уредба настоящият съдебен състав
намира, че мълчалив отказ не се формира, както поради липса на определен срок
за произнасяне от административния орган, така и поради изискването за изричното
му произнасяне.
Понеже липсва индивидуален
административен акт по чл.21, ал.1 от АПК, годен за обжалване по съдебен
ред, не се налага произнасяне по наведените оплаквания за нищожност и
незаконосъобразност, а поради наличие на абсолютна процесуална пречка за
разглеждане на така подадената жалба от М.С.Д. тя следва да бъде оставена
без разглеждане и образуваното въз основа на нея съдебно производство да се прекрати.
С оглед на изхода от делото и на
основание чл. 78, ал.4 и ал.8 от ГПК, във вр. 144 от АПК в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
определено на основание чл.37 от ЗПП, във вр. чл.24 от НЗПП.
Водим от
тези съображения на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.С.Д.
ЕГН ********** от гр.Стара Загора против мълчалив отказ на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за произнасяне по заявление за
финансиране УРН 624358 в частта му по мярка 13 „Плащания за райони с природни и
други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020г, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №
585/ 2020г по описа на Административен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА М.С.Д. ЕГН ********** от гр.Стара
Загора ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“ сумата 100 /сто/лв за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред
ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: