Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 14.11.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №1237 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ООДсъс седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че с ответника "*" ЕООД гр.*са били в търговски отношения, изразяващи се в покупко - продажба на стоки. Сочи, че за периода 16.11.2018г. - 15.01.2019г. ищецът е извършил многобройни доставки на стоки на ответника, за което е издал описаните в ИМ 50 бр. процесни фактури, получени и подписани от ответника със задължение за плащане, на обща стойност в исковия размер от 6251,68лв., надлежно осчетоводени от ищеца в дневник за продажбите и е заплатен съответно дължимия ДДС. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати исковата сума от 6251,68лв., представляваща незаплатена продажна цена за доставени стоки по процесните 50бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по делото съдебни разноски, както и тези в обезпечителното производство по Чгр.д.№984/2019г. по описа на ВТРС, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, сезира съда с искане по чл.214 ал. 1 от ГПК за допускане изменение - намаляване размера на иска, който да се счита предявен в размер на 5 825,24 лв., съвпадащ с признатия от ответника размер на ищцовото вземане, уважено от съда с протоколно определение от 15.10.2019г. В СЗ навежда, че са сторнирани сумите по последните три фактури, посочени в ИМ - № №**********/09.11.2018г., **********/09.11.2018г., **********/09.11.2018г.
Ответникът "*" ЕООД със седалище гр.*в срока по чл.131 ал.1 от ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва предявеният иск само по размер. Навежда, че има разлика на постъпилите първични документи, както и че по счетоводната му програма има постъпили и кредитни известия, които не са описани в ИМ. Навежда, че по изп. дело №20198950400561 по описа на ЧСИ рег.№895 е наложен запор на банковите сметки на ответното ЕООД до размер на ищцово вземане от 5825,24 лв. Не претендира съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не е спорен факта, че между тях е съществувало правоотношение по търговска продажба на стоки, по силата на което през периода 16.11.2018г. - 15.01.2019г. ищецът "*" ООД гр.*, в качеството на продавач, е доставил на ответника "*" ЕООД гр.*- купувач, стоки, съгласно издадените в този период от ищеца 47бр. фактури, подробно описани в обстоятелствената част на ИМ, счетоводно отразени при ищеца и при ответника, по които между страните не е спорно, че и в резултат на издадени и кредитни известия, е останала неизплатена от купувача на ищеца - продавач продажна цена в исковия размер от 5825,24лв. Съобразно признанието от ищеца на неизгоден за него факт, последните три описани в ИМ фактури №**********/09.11.2018г. за сумата от 35,50лв., №**********/09.11.2018г за сумата от 183,56лв. и №**********/09.11.2018г. за сумата от 144,19лв. са сторнирани. Процесните фактури, издадени в периода 16.11.2018г. - 15.01.2019г., подробно описани в ИМ, са получени от ответника и подписани, с изключение на две от тях - фактура №**********/27.11.2018г. за сумата от 82,58 с ДДС, като факта, че стоките по нея са доставени от ищеца на ответника, от една страна, не е спорен, а от друга, се доказва от стокова разписка №613216/27.11.2018г., като не е подписана от получателя и фактура №**********/02.01.2019г., но признание за получаване на която от ответника и надлежното й осчетоводяване в счетоводството му се съдържа в писмения отговор.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му за защита на свое неудовлетворено парично притезание.
Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Между страните по делото не е спорен факта, който се установява и от събраните писмени доказателства, на съществувало помежду им правоотношение по търговска продажба на стоки, по силата на което ищецът - продавач е доставил на ответника - купувач стоки, съгласно издадени в периода 16.11.2018г. - 15.01.2019г. процесни 47 бр. фактури, подробно описани в ИМ. Ответникът не е оспорил иска по основание, следователно безспорен между страните е и факта, че ищецът е изправна в правоотношението по търговска продажба на стоки страна, изпълнила задължението си да достави на купувача стоките по процесните фактури, поради което ответникът - купувач му дължи заплащане на уговорената им продажна цена. Доколкото по делото липсват доказателства, а и от фактурите не се извежда между страните да е уговорено друго, по силата на чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, следователно задължението на ответника - купувач за заплащане на ищеца - продавач на цената за доставените стоки по процесните фактури е, освен ликвидно, и изискуемо. Ответникът не е оспорил иска по основание, не е навел в процеса и правопогасяващо възражение за плащане на исковата сума от 5825,24лв., следователно по делото е доказано виновно неизпълнение от ответника - купувач на паричното му задължение за плащане на дължимата на ищеца продажна цена за доставените стоки по процесните фактури в исковия размер от 5825,24лв., предвид което предявеният иск чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД се явява доказан, както по основание, така и в претендираният и признат с писмения отговор от ответника размер от 5825,24лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 25.04.2019г. до окончателното изплащане. Следва да се има в предвид и че твърдението за неизпълнение на парично задължение е за отрицателен факт, който обръща тежестта на доказване, поради което в тежест на ответника - купувач е да докаже, че е престирал, като по делото до приключване на устните състезания ответникът не е навел твърдения, нито е представил доказателства за извършено в полза на ищеца плащане на исковата сума.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по настоящото исково производство съдебни разноски /от които 233,01лв. внесена ДТ върху изменения /намален/ размер на иска и 620лв. заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, в доказан размер от 853,01лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът не претендира съдебни разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне.
С оглед основателността на предявеният иск, с настоящото съдебно решение, с което се разглежда и решава спора по същество по обезпечения бъдещ иск по Чгр.д.№984/2019г. по описа на ВТРС и съобразно неговия изход, в полза на ищеца по делото следва да бъдат присъдени и направените от него като молител съдебни разноски в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по Чгр.д.№984/2019г. по описа на ВТРС в доказан размер от 40лв. /за внесена ДТ/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника /т.5 от Тълкувателно решение №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното и на основание чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.* ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. А. С.- Управител, с ЕИК *, сума в общ размер на 5 825,24 лв. /пет хиляди осемстотин двадесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща неизплатена продажна цена по правоотношение по търговска продажба за доставени стоки, съгласно фактури, издадени в периода 16.11.2018г. - 15.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ 25.04.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.* ***, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. А. С.- Управител, с ЕИК *, сума в размер на 853,01 лв. /осемстотин петдесет и три лева и една стотинки/, представляваща направени по настоящото исково производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА "*" ЕООД със седалище и адрес на управление гр.* **, с ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. А. С.- Управител, с ЕИК *, сума в размер на 40 лв. /четиридесет лева/, представляваща направени в производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск по Чгр.д.№984/2019г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..