Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 18.03.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12 състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11103 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Р.Б.“ ЕАД с правоприемник „О.Б.Б.“ АД /конституиран по реда на чл. 227 ГПК/ против Д.К.Г., към настоящия момент с имена Д. В.Б., представлявана от своята майка и законен представител Д.Д.Д..
Предявен
е осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 140 000
лв. – остатък от главница по договор за банков кредит от 2007 г., падежирала
след 05.12.2015 г., към който договор са сключени анекс №1, анекс №2, анекс №3,
анекс №4 и анекс №5 – неразделна част от договора за банков кредит, ведно със
законната лихва от дата на завеждане на исковата молба 23.08.2019 г. до
окончателното изплащане. Исковата молба съдържа твърдения, че договорът за
кредит и анексите към него са сключени с кредитополучател К.Д.Г., който е
починал, поради което исковата претенция е предявена срещу единствения му
наследник по закон, неговата дъщеря Д.К.Г.. Изложени са съображения, че
задълженията по договора за кредит не са погасени. Посочени са в исковата молба
размерите на дължимите суми по договора, като ищеца претендира единствено
дължимата главница по договора за кредит. Моли за уважаването на иска,
претендира разноски.
Препис от исковата молба, приложенията към нея и доклада по делото, съдържащ се в протоколно определение от 19.10.2023 г., са връчени на ответника както чрез законния му представител, така и чрез процесуалния му представител на 07.11.2023 г. /виж л. 188 и л. 189 от делото/. В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С молба с вх. от 09.02.2024 г. е оспорена процесуалната легитимация на ответника и се моли производството спрямо него да бъде прекратено.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация на предявения иск чл. 430 ТЗ, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД;
От представения по делото договор за кредит за банков кредит от 20.07.2007 г. се установява, че на 20.07.2007 г. в гр. Троян между „Р.Б.“ ЕАД, от една страна, и К.Т.Г., от друга, е сключен договор за кредит в размер на 154 005.61 лв. Срокът за издължаване на кредита е 300 месеца, считано до 25.07.2032 г. – чл. 5. 1. от договора. Уговорено е в чл. 4.1, че за ползвания кредит, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва в размер на 9.35 % за целия срок на кредита. Лихвата представлява СБР за лева + 4.85 пункта надбавка годишно. В чл. 4. 2. е уговорено, че при промяна на пазарните условия, банката може едностранно до променя лихвата в частта СБР, като след промяна на лихвата Банката изготвя нов погасителен план – чл. 4. 3. В чл. 10. 2. е уговорено, че в случай на неизпълнение Банката може едностранно да обяви всички суми за предсрочно изискуеми. А в чл. 9. 1. от договора е посочено, че случай на неизпълнение е просрочване на плащане, на която и да е вноска или част от вноска по договора за повече от 45 дни, от съответната дата на дължимото плащане.
С Анекс № 1 от 13.04.2009 г. към договора за банкова кредит страните посочват дължимото вземане към момента на подписване на Анекса, определят гратисен период и се съгласяват лихвата по договора да се промени на 10.85 %.
С Анекс № 2 от 20.07.2009 г. към договора за кредит страните приемат по детайлна дефиниция за СБР – стойност на банковия ресурс. Според чл. 1.1 и 1.2 от Анекс № 2 СБР се определя от Комитет по управление на активите и пасивите на Банката и може ежемесечно да бъде преразглеждан и променян. Банката може да изменя лихвата в частта СБР при промяна на пазарните условие, представляващо изменение в следните условия а именно: изменение с минимум до 5 % на месец на стойностите на средните годишни лихвени нива по привлечените срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявени в статистиката на Централната банка, или изменение с минимум 9 % кумулативно за три месеца; изменение с минимум 5 % за месец на основния пазарен измерител за кредитен риск на Република България за периоди между 1 и 5 години; промяна в кредитния рейтинг на Република България според някоя от основните рейтингови агенции; изменение с минимум 1 % за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за съответната валута – SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и др.; промяна в нормативната база или регулациите на Централната банка, засягащи функционирането на банките и изискванията към тях, в това число и въвеждането на рестрикции; промяна в падежната структура на пасивите спрямо падежната структура на активите, влияеща върху разходите на Банката за управлението им. С Анекса страните се съгласяват, че дължимите суми от кредитополучателя са – 151 937.87 лв. – главница, 861.64 лв. – просрочена лихва и 1 144.82 лв. – редовна лихва.
С Анекс № 3 от 22.12.2009 г. страните отново констатират дължимите суми по договора и ги разделят в два подлимита – подлимит А, включващ главница и подлимит Б, включваш просрочена, разсрочена и редовна лихва. В чл. 2. 2. от Анекса е предвидено, че Банката може да изменя лихвата частта СБР при промяна на пазарните условие, представляващо изменение в следните условия а именно: изменение с минимум до 5 % на месец на стойностите на средните годишни лихвени нива по привлечените срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявени в статистиката на Централната банка, или изменение с минимум 9 % кумулативно за три месеца; изменение с минимум 5 % за месец на основния пазарен измерител за кредитен риск на Република България за периоди между 1 и 5 години; промяна в кредитния рейтинг на Република България според някоя от основните рейтингови агенции; изменение с минимум 1 % за месец на общоприетите индекси на паричните пазари за съответната валута – SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и др.; промяна в нормативната база или регулациите на Централната банка, засягащи функционирането на банките и изискванията към тях, в това число и въвеждането на рестрикции; промяна в падежната структура на пасивите спрямо падежната структура на активите, влияеща върху разходите на Банката за управлението им. Предвидена е възможност за автоматична предсрочна изискуемост в чл. 12 от Анекса и при забава с повече от 150 дни от падежа на парично задължение.
Представени са Анекс № 4 от 04.10.2011 г. към договора и Анекс № 5 от 16.09.2013 г. към договора. С Анекс № 4 отново е предвидена идентична клауза като в Анекс № 2 и 3 относно възможностите за промяна на СБР. Посочени са задълженията, предвиден е гратисен период, в който да се заплаща само лихва и е уговорено, че годишната лихва към дата на сключване на Анекса е 10.35 %. С Анекс № 5 е предоговорена клаузата за комисионна за управление на кредита и предвидена възможност за предсрочна погасяване на договора.
Анексите към договора се считат за неразделна част от договора. Представен е по делото погасителен план към договора за кредит.
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 72, том IV, рег. № 4573, дело № 5618 от 2007 г. на нотариус М.Г.се установява, че за обезпечение на договора за кредит К.Т.Г. е представил обезпечение – договорна ипотека върху недвижим имот.
Представено е удостоверение за наследници, от което се установява, че К.Т.Г. е починал на 02.09.2017 г., като е оставил за единствен наследник по закон Д.К.Г., ЕГН ********** /негова дъщеря/.
Представено е влязло в сила определение по ч. гр. д. № 1159/2018 г. на РС Троян, с което е разпоредено да се впише на основание чл. 61, ал. 2 ЗН вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН в особената книга на РС Троян приемането по опис на наследството на К.Т.Г. от неговата дъщеря Д.К.Г., ЕГН **********, включващо недвижим имот, леки автомобили, мотоциклет, част от имуществото на дружество по ЗЗД.
Установява се от справка НБДН, че ответникът с ЕГН ********** е променил името си на Д. В.Б., като в справката като баща на лицето фигурира С.В.Б., роден на *** г. Промяната в акта за раждане на ответника е от дата 05.08.2021 г. – виж справка НБДН л. 164 от делото. Като майката на Д. В.Б. се е омъжила за С.В.Б. на 21.07.2021 г. в гр. Варна, което е отразено в справка НБДН на л. 165 от делото.
Поради настъпило правоприемство на 11.04.2023 г. – вливане, на мястото на първоначалния ищец „Р.Б.“ ЕАД /който ищец, считано от 14.07.2022 г. е с променено наименование Кей Би Си Банк България ЕАД/ е конституиран по реда на чл. 227 ГПК „О.Б.Б.“ АД с протоколно определение от 04.05.2023 г.
Представено е по делото удостоверение от кмета на община Априлци с вх. № 998 от 18.07.2023 г., в което е посочено, че Д. В.Б. не е наследник на К.Т.Г., починал на 02.09.2017 г. в гр. Априлци.
Приета е по
делото ССчЕ на в. л. Б., от която се установява, че сметката на
кредитополучателя IBAN ***ната сума по кредита в размер на 154 005.61 лв. на
25.07.2007 г., като по този начин кредитът е изцяло усвоен. Непогасената
главница по договора е в размер на 21 797.40 лв. падежирала главница за
периода 05.12.2015 г. – 05.08.2019 г. Посочени са измененията на лихвения
процент по договора за кредит, както следва – 9.35 % от 25.07.2007 г., 9.85 %
от 25.09.2007 г., 11.10 % от 25.03.2008 г., 11.85 % от 25.08.2008 г., 12.85 %
от 25.11.2008 г., 10.85 % от 25.02.2009 г., 10.35 % от 05.01.2011 г., 9.50 % от
05.10.2012 г., 8.70 % от 05.04.2014 г., 7.30 % от 05.12.2014 г., 6.40 % от
06.08.2015 г., 5.80 % от 05.05.2017 г., 4.90 % от 05.05.2018 г. На основание
Анекс № 3 е начислена и капитализира към главницата лихва в размер на 15 677.74
лв. Останалите просрочени лихви са разсрочени и не са капитализирани. Като се
отнесат платените суми към първоначалния погасителен план при условията,
уговорени в договора за кредит и без капитализиране на лихви, дължимата и
непогасена главница към дата на подаване на исковата молба би била в размер на
133 199.52 лв.
Относно
възражението за липса на процесуална легитимация, съдът намира същото за
неоснователно. Удостоверението за наследници, издадено по регламентираната в
нормативните актове процедура, от длъжностното лице по гражданското състояние,
след справка в регистрите на населението, е официален свидетелстващ документ,
ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно
удостоверените обстоятелства /вписванията в регистрите на населението/, която
може да бъде оборена и верността на съдържанието му да бъде проверена. До
оборването й доказателствената му сила следва да бъде зачетена - определение № 60367 от 22.10.2021 г. по ч.
гр. д. № 3798/2021 г. на III г. о. на
ВКС, решение № 234/18.05.2012 г. по гр. д. № 1108/2011 г., І г. о. на ВКС,
решение № 93/20.10.2020 г. по гр. д. № 136/2020 г., І г. о. на ВКС и др.
Представеното по делото на л. 25 удостоверение за наследници с изх. № 493 от
14.12.2017 г. е издадено на основание чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6 от
24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на
населението.
Последващото
удостоверение от кмета на община Априлци, че Д. В.Б. не е наследник на К.Т.Г.,
издадено 2023 г., очевидно противоречи на останалите събрани по делото
доказателства и не се кредитира от съда. По делото е представен заверен препис
от влязло в сила определение на РС Троян по ч. гр. д. № 1159/2018 г., с което Д.К.Г.,
ЕГН ********** е приела по опис наследството
на починалия си баща К.Т.Г.. Наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от откриването на наследството чл. 48 ЗН, като приемането
и отказът не могат да се оспорят поради погрешка – чл. 54, ал. 2 ЗН. В случая
се установява при условията на пълно и главно доказване както, че ответникът е
законен наследник на кредитополучателя към датата на смъртта му, така и, че
същата е приела наследството на починалото лице.
Относно
промяната на имената от приложените по делото справки НБДН се установява, че Д.К.Г.,
ЕГН ********** и Д. В.Б., ЕГН ********** са едно и също лице. Промяната в името
е извършена в регистрите на населението на 05.08.2021
г. – л. 164 или няколко дни след
като законния представител на ответника /нейната майка Д.Д.Д./
е сключила граждански брак с лицето С.В.Б. на 21.07.2021 г. – л. 165. Очевидно се касае до осиновяване на Д.К.Г. от
пастрока й, като доколкото осиновяването е пълно е променена фамилията на
детето на В.Б. – чл. 18, ал. 2 ЗГР. При пълно осиновяване се съставя
нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се
съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или
района по постоянния адрес на осиновителя – чл. 101, ал. 2 СК. Това не засяга
придобитото преди осиновяването наследство на починалия рожден родител на
осиновяваното лице. След откриване на наследството кръгът на призованите към
наследяване лица, респ. редът за призоваване към наследяване, може да бъде
променен само въз основа на волеизявление на призования към наследяване за
отказ от наследство. ЗН не предвижда други факти, които да се отразят върху
преминаването на имуществото на наследодателя към неговите наследници. И по
тълкувателен път не може да се приеме, че такъв факт е пълното осиновяване на
дете, извършено след смъртта и съответно наследяването от него на рождения
родител. Последиците на пълното осиновяване, са възникване на права и
задължения като между роднини по произход между осиновения и неговите низходящи
и осиновителя и неговите роднини и прекратяване правата и задълженията между
осиновения и неговите низходящи и роднините му по произход, т. е. родителските
права и задължения преминават към осиновителя, осиновеният приема бащиното и
фамилно име на осиновителя, който се вписва като родител в акта за раждане. Последица
от създаденото от осиновяването правоотношение на произход е и възникването на
взаимни наследствени права между осиновения и неговите низходящи и осиновителя
и неговите роднини, но само по отношение
на наследства открити след допускане на пълното осиновяване. Това следва от
обстоятелството, че за да възникне и породи последиците си осиновителното
правоотношение, трябва и двете страни – осиновител и осиновен – да са живи към
момента на допускането му. С оглед предназначението и последиците на пълното
осиновяване, следва, че то няма
правопрекратяващо действие по отношение притежаваните от детето имуществени
права, независимо от основанието, на което те са възникнали – изрично в
този смисъл решение № 95/28.06.2016 г. по гр. д. № 703/2016 г. на II г. о. на ВКС.
Още по-малко, мислимо е наследникът да приеме по опис наследството на
починалия си родител и да се полза от облагите на наследството, а след това
поради пълно осиновяване да се освободи от задълженията, които тегнат върху
наследството. Подобна конструкция противоречи на разпоредбите относно момента
на приемане на наследството и преминаване на наследството като съвкупност от права
и задължения върху приелия го наследник, а на следващо място има и укорителен,
неморален характер. От изложеното следва, че Д.К.Г. с имена след пълното й
осиновяване Д. В.Б. е както процесуалноправно, така и материалноправно легитимирана
да отговаря по предявения иск.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва с волеизявление
само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост
играе ролята на падеж. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т. 18 на
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото
на кредитора следва да е упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването ѝ /виж решение № 64 от
09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г. о./.
Фактическият
състав на предсрочната изискуемост включва два елемента: 1./ настъпване на
фактическите обстоятелствата, водещи до изменението на срока на договора и
даващи право за обявяването на договора за предсрочно изискуем, и 2./
уведомяването на длъжника за това след като тези фактически обстоятелства са
настъпили. Моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател и то само ако към този
момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото
на срока.
Когато
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба
с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на
кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен
факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК –
виж решение № 76 от 07.06.2022 г. по гр.
д. № 2640/2021 г. на III г. о. на ВКС,
решение № 60162 от 26.01.2022 г. по т. д. № 2482/2018 г. на II т. о.,
решение № 147 от 26.01.2021 г. по т. д. № 2256/2019 г. на II т. о. на ВКС,
решение № 171 от 16.03.2021 г. по т. д. № 1273/2019 г. на II т. о. на ВКС.
В настоящия
случай, както се установява от приетата ССчЕ на вещото лице Б. погасяването на
кредитното задължение е преустановено още 2015 г., а последното плащане е от
05.12.2015 г. Към момента на предявяването на исковата молба забавата е повече
от 3 години и половина – т. е много повече от необходимата по договора забава с
45 дни /чл. 9. 1. От договора за кредит/. Ищецът не ангажира доказателства да е
обявил кредита за предсрочно изискуем и съответно да е уведомил
кредитополучателите за това преди подаването на исковата молба. В случая в
исковата молба се съдържа изявление, че предсрочната изискуемост ще настъпи с
връчването на препис от исковата молба на ответника, т. е. инкорпорирано е
изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно от
датата на връчване исковата молба и приложенията на
ответника е настъпила предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила най-късно на 07.11.2023
г. /връчването на препис от исковата молба на ответника – л. 188-189/.
Упражненото по този начин потестативно право в хода на производството
представлява нов факт от значение за съществуване на претендираното
вземане, който следва да бъде взет от съда предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Усвояването
на кредита са установява по безспорен начин от приетата по делото ССчЕ.
Съдът следи и служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договора, като с протоколно
определение от 19.10.2023 г. съдът е указал на страните, че с акта по същество
съдът ще направи преценка на клаузите на договора и евентуално наличието на
неравноправни клаузи по договора за кредит и Анексите към него.
Процесният договор представлява сделка с предмет
предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции,
по смисъла на § 13, т. 12, б. „б” ДР на ЗЗП. Ответникът
е физическо лице, на което е предоставен кредит за потребителски нужди, поради
което има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Приложение
в случая намират разпоредбите на чл. 143 и следващите ЗЗП.
За да се прецени, дали конкретните договорни клаузи са
неравноправни, те трябва да бъдат формулирани по ясен и недвусмислен начин,
както и потребителят предварително да е получил достатъчно конкретна информация
как търговецът на финансови услуги може едностранно да промени цената, за да
може на свой ред да реагира по най-уместния начин. Банката следва да урежда
метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за
банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната до
пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Методът на изчисляване на
съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана
изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/ или
индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за
кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е.
относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва. За това,
когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация,
как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин,
както и когато методологията, създадена от кредитора, като нейни вътрешни
правила не е част от кредитния договор, последният не може да се счита за
добросъвестен - решение № 95 от
13.09.2016 г. по т. д. № 240/2015 г. на II т. о. на ВКС.
Съгласно чл. 4.1. от договора възнаградителната лихва е в
размер на 9.35 %, формирана от твърда надбавка 4.85 % и СБР. В чл. 4.2. от
договора е предвидена възможност за банката едностранно да променя лихвения
процент в частта относно СБР при промяна в пазарните условия, без обаче да е
предвидена ясна методика, която да установява обективно и предвидимо начина на
изменение на лихвата съобразно конкретното изменение на икономическата
обстановка. Поради което настоящият съдебен състав счита, че предвидената в чл.
4.2. възможност банката едностранно да променя лихвения процент се явява
неравноправна и за нея не се прилагат изключенията на чл. 144 ЗЗП. Съобразно
съдържанието на клаузата промяната на променливата компонента от лихвения
процент е предоставена изцяло на преценка на банката без в договора да са
посочени конкретни параметри на изменение във факторите, формиращи СБР и с
колко всеки един от тях участва при образуването на СБР, което налага
евентуалното изменение на посочената компонента на лихвата. Съответно създава
се възможност за субективна преценка на кредитора, несъответстваща на
изискването за добросъвестност и водеща до неравновесие между правата и
задълженията на страните по договора за банков кредит, поради което е изпълнено
общото изискване по чл. 143 ЗЗП. Едновременно с това е осъществен фактическият
състав на чл.143, т. 10 ЗЗП – съобразно формулировката на горепосочената клауза
промяната в договорната лихва би настъпила при промяна на СБР, без в
съдържанието на договора да е включена методиката за това изменение, т. е. на
„непредвидено в него“ по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП основание. Липсата на
уговорени от страните ясни правила относно методиката и условията за
едностранна промяна на лихвения процент, а оттук и за размера на анюитетните
вноски по кредита, води до невъзможност да се обоснове „основателна причина“ по
смисъла на чл.144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или външни фактори, които са „извън контрола
на търговеца“ по смисъла на чл.144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, следователно и прилагане
на изключенията от потребителска защита, поради което клаузата за едностранно
изменение на лихвата в частта относно СБР от страна банката е нищожна на
основание чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
Гореизложените съображения важат и за чл. 1.1. и 1.2. от
Анекс № 2, чл. 2. 1. И 2. 2. от Анекс № 3 и чл. 1.1. и 1.2. от Анекс № 4, които
клаузи имат идентично съдържание и предвиждат, че СБР се определя от Комитет по
управление на активите и пасивите на Банката и може ежемесечно да бъде
преразглеждан, както и, че Банката може едностранно да променя
възнаградителната лихва в частта на СБР при изменение на което и да е от
изброените изрично условия - в частта СБР при промяна на пазарните условие,
представляващо изменение в следните условия а именно: изменение с минимум до 5
% на месец на стойностите на средните годишни лихвени нива по привлечените
срочни депозити от нефинансови предприятия и домакинства, обявени в
статистиката на Централната банка, или изменение с минимум 9 % кумулативно за
три месеца; изменение с минимум 5 % за месец на основния пазарен измерител за
кредитен риск на Република България за периоди между 1 и 5 години; промяна в
кредитния рейтинг на Република България според някоя от основните рейтингови
агенции; изменение с минимум 1 % за месец на общоприетите индекси на паричните
пазари за съответната валута – SOFIBOR, EURIBOR, LIBOR и др.; промяна в
нормативната база или регулациите на Централната банка, засягащи
функционирането на банките и изискванията към тях, в това число и въвеждането
на рестрикции; промяна в падежната структура на пасивите спрямо падежната
структура на активите, влияеща върху разходите на Банката за управлението им.
Независимо, че за някои от изброените предпоставки са дадени конкретни
параметри на изменение, трябва да се има предвид, че тези нива са регламентирани
единствено само като условие, за да се предприеме от страна на кредитора
едностранно изменение в договорената възнаградителна лихва. Липсва изрична
конкретизация, като част от съдържанието на договора, как промяната във всяка
една от тези предпоставки влияе върху промяната в образуващите СБР фактори, и
оттук на уговорения лихвен процент. Липсват и предварително известни правила за
методиката за изчисляване на промяната. Обявяването на методиката на сайта на
банката и на публични места в банковите офиси, не я прави част от договорното
съдържание, в което следва методът за индексиране и промяна на цените да е
описан по ясен и недвусмислен начин и потребителят да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът може да промени едностранно цената. Липсва
обвързаност на изменението на лихвения процент с конкретни обективни
показатели, поради което не може да се счете, че кредитополучателят е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който банката може
едностранно да промени цената на предоставената финансова услуга. Обстоятелството,
че СБР може да се определя от Комитет по управление на пасивите и активите на
Банката без възможност кредитополучателят да влияе върху определянето му и при
неясни условия и критерии, вкл. изброени общи положения „промени в нормативна
база и регулации на Централна банка“, „промяна в падежната структура на
пасивите спрямо падежната структура на активите, влияеща върху разходите на
Банката“, обуславят неравноправност на посочените клаузи / чл. 1.1. и 1.2. от Анекс № 2, чл. 2. 1. И 2. 2. от Анекс №
3 и чл. 1.1. и 1.2. от Анекс № 4/, които противоречат на чл.143, т. 10 и т. 12 ЗЗП.
В този смисъл относно неравноправния характер на договорни клаузи в договори за
кредит на “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в периода 2006 г. – 2008 г. – виж решение № 378 от 28.03.2019 г. по т. д. №
2775/2017 г. на II т. о. на ВКС и решение № 189 от 18.01.2019 г. по т. д. №
1607/2017 г. на I т. о. на ВКС.
Постигнатото с Анекс № 3 споразумение за прибавянето на
просрочени лихви в размер на 15 677.74 лв. /виж задача № 4 на ССчЕ,
изготвена от в. л. Б./ към размера на главницата /капитализация на лихви/
представлява анатоцизъм, който е допустим само между търговци съгласно чл. 294,
ал. 1 ТЗ. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става
съобразно наредбите на Българската народна банка. Към настоящия момент такава
възможност не е предвидена в наредба на БНБ, поради което на основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД уговорките за капитализирането на
изтекли лихви са нищожни - виж решение №
60091 от 27.09.2021 по т. д. 1345/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 122 от
18.05.2022 г. по гр. д. 3201/2021 на IV г. о. на ВКС, решение № 101 от
19.08.2019 г. по т. д. 439/2017 на II т. о. на ВКС, решение № 66 от 29.07.2019
г. по т. д. № 1504/2018 г. на II т. о. на ВКС, решение № 60058 от 04.11.2021 г.
по т. д. № 2702/2019 г. на I т. о. на ВКС и др. Още повече, че ищецът
претендира единствено главница, поради което и съобразно диспозитивното начало
съдът следва да определи и присъди единствено дължимата главница без
капитализирани други вземания към първоначално уговорената главница.
Първото изменение на договорния лихвен процент в част СБР
въз основа на приетата за неравноправна клауза е от 25.09.2007 г. преди
сключването на Анекс № 1. В тази връзка,
съдът намира за редно да отбележи, че клаузите на чл. 1 от Анекс № 1, чл. 2 от
Анекс № 2, чл. 1.1. и 1. 2. от Анекс № 3 и чл. 2 от Анекс № 4, са
нищожни, доколкото размерите на дълга посочени в тях
са определени въз основа на посочените по-горе неравноправни клаузи за
изменение на договорния лихвен процент.
Констатираната нищожност на клаузите, предоставящи право на
банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, тъй като са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, не обуславят нищожност на целия
договор за кредит. Според правилото на чл. 146, ал. 5 ЗЗП, нищожността на
клаузи в договора не води до нищожност на целия договор, ако той може да се
прилага и без тези клаузи. Неравноправните клаузи не са обвързващи за
потребителя и съответно - договорът продължава да действа за страните по
останалите условия, доколкото може да се изпълнява и без неравноправните
клаузи.
Важно е да се определи в коя част клаузите са
неравноправни. Когато изменението е основано на нищожна клауза в договора за
кредит, споразумението за промяна на лихвения процента в Анексите, намерило
отражение и в погасителния план към договора, е нищожно и не обвързва
кредитополучателя– в този смисъл изрично решение
№ 60091 от 27.09.2021 г. по т.д. 1345/2019 г. на II т.о. на ВКС, както и
определение № 60560 от 11.11.2021 г. по т. д. № 2048/2021 г., II т. о. на ВКС. В
случая лихвения процент се определя въз основа на две компоненти – твърда /фиксирана/ в размер на 4.85 % при
сключване на договора и променлива /СБР/
в размер на 4.5 % при сключване на договора. Размерите на компонентите са
променени, както следва – с Анекс № 1
твърдата надбавка става 2.85 %, а СБР 8 %, а с Анекс № 4 се променя СБР на
7,50 %. Съдържанието на Анексите в частта относно уговорения лихвен процент, с
което се има за цел едностранно извършеното от банката увеличение на лихвения
процент по кредита да се приеме от кредитополучателите и да се счита за
индивидуално уговорено, е нищожно, в който смисъл е посочена по-горе съдебна
практика. Това обаче се отнася единствено за променливата компонента – СБР.
Относно фиксираната надбавка Анекс № 1, сключен между страните, следва да се
съобрази. Уговорката, с която твърдата
надбавка е намалена от 4.85 % на 2.85 % е проявила действие. Изменението не
е основано на неравноправна клауза, а волята на страните, доколкото касае
фиксираната надбавка и не цели да удостовери вече предприетите от Банката
неправомерни изменения на променливата компонента въз основа на неравноправни
клаузи, следва да се зачете от съда.
Оттук и съдът, при
изчисленията си взе за база ССчЕ на в. л. Б. по задача № 5, в която вещото лице
е отговорило, че като се отнесат платените суми към първоначалния погасителен
план при условията, уговорени в договора за кредита и без капитализиране на
лихви, дължимата непогасена главница към датата на подаване на исковата молба е
133 199.52 лв.
С решение на СЕС по дело С-170/2021 г. от 30.06.2022 г. „Профи Кредит България“ ЕООД срещу T.И.T., е посочено, че член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. От тълкуването на Съда на ЕС следва, че дори в едностранни производства по чл. 410 ГПК може да се стигне до хипотеза, при която да е необходимо да се извърши служебно прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.
Оттук и съдът при наличието на неравноправни клаузи изследва
въпросът как погашенията на вземанията
са отразявани от кредитора при обслужването на дълга с отделните му компоненти —
главница, лихви, неустойки, такси.
Вещото лице правилно е приспаднало капитализираната лихва
от 15 677.74 лв. и не е включило в изчисленията си. Съдът обаче не
кредитира експертизата относно крайно получената сума, поради следните
обстоятелства.
1. Посочи се, че считано от датата на сключване на Анекс № 1 - 13.04.2009 г. фиксираната надбавка на лихвата е намалена с 2 %, поради което и от тази дата лихвеният процент между страните следва да се счита изменен от 9.35 % на 7.35 %, поради което и платените суми следва да се отнесат по първоначален погасителен план само до 13.04.2009 г., а след това преизчислените следва да е на лихвен процент от 7.35 %. От ССчЕ се установява, че платената общо сума за възнаградителна лихва по договора е 107 512.62 лв. – виж Приложение № 2 към ССчЕ. От същото Приложение се установява и, че за периода от сключване на договора до сключването на Анекс № 1, в който период правилно е приложен първоначалният лихвен процент е платена за възнаградителна лихва общо сумата от 22 464.96 лв. – платена възнаградителна лихва по Приложение № 2 към ССчЕ за вноски с падеж от 25.07.2007 г. до вноска № 20 с падеж 25.03.2009 г. Останалата сума отнесена като плащания за възнаградителна лихва от вещото лице е 85 047.66 лв. /107 512.62 -22 464.96/. Тази сума обаче е определена при лихвен процент 9.35 %, а съдът намира, че следва да се определи по лихвения процент по Анекс № 1 7.35 %. На основание чл. 162 ГПК, съдът определи, че общодължимата сума по платените вноски за възнаградителна лихва по договора при лихвен процент от 7.35 % е 66 855.65 лв. – (85 047.66/9.35 %) х 7.35 %. Разликата от 18 192.01 лв. /85 047.66 лв. – 66 855.65 лв./ следва да се отнесе и да се приспадне от начислените след забавата вноски от кредитора.
2. На следващо място за периода 05.01.2015 г. до 05.09.2015 г. лихвеният процент е намален на 7.30 %, а за периода 05.09.2015 г. до 05.01.2016 г. на 6.40 %. Последващите изменения на лихвения процент за без значение за крайния изход, доколкото в периода след 05.01.2016 г. липсват плащания по договора. Макар и въз основа на неравноправни клаузи, намалението на лихвения процент под уговорения размер по Договора и Анекс № 1 следва да се вземе предвид от съда, доколкото съобразно диспозитивното начало за посочените периоди Банката не е начислявала суми при по-висок от посочения лихвен процент, поради което и в случая не би следвало с оглед поведението на самия кредитор, съдът да взима предвид по-високи суми, още по-малко и в ущърб на потребителя. За периода 05.01.2015 г. до 05.09.2015 г. от ССчЕ /Приложение № 1/ се установява, че за възнаградителна лихва /при лихвен процент 7.30 %/ е погасена общо сума 7 249.49 лв. На основание чл. 162 ГПК, съдът намира, че при лихвен процент 7.35 % това би завишило сумата на 7 299.15 лв. или с 49.66 лв. – (7 249.49/7.30 %) х 7.35 %. Тази надвнесена сума от 49.66 лв. съобразно изчисленията по Приложение № 2 също следва да се отнесе и да се приспадне от начислените след забавата вноски от кредитора. За периода 05.09.2015 г. до 05.01.2016 г. от ССчЕ /Приложение № 1/ се установява, че за възнаградителна лихва е погасена общо сума 2 351.12 лв. На основание чл. 162 ГПК съдът намира, че при лихвен процент 7.35 % това би завишило сумата на 2 700.12 лв. или с 349 лв. – (2 351.12 /6.40 %) х 7.35 %. Тази сума от 349 лв. следва да се отнесе и да се приспадне от начислените след забавата вноски от кредитора.
Сборът от надплатените суми за възнаградителна лихва при изчисления, които съобразяват както намаляването на фиксираната надбавка, така и последващите след 05.01.2015 г. изменения на лихвения процент под 7.35 % и съответните плащания по тях е в общ размер на 18 590.67 лв. /18 192.01+49.66+349/. Съгласно волята на страните по чл. 4.10 от договора в случай на недостатъчно суми за покритие задълженията по договора поредността на погасяване е такси и разноски, наказателна надбавка, просрочена лихва, лихва, просрочена главница, главница. На 05.09.2016 г. е начислена комисионна за управление по кредита в размер на 709.82 лв., видно от ССчЕ, която следва да се погаси със сумата от 18 590.67 лв. Остатъкът 17 880.85 лв. е относим към главница и възнаградителна лихва, доколкото към датата на спиране на плащането няма просрочени задължения за наказателна лихва. Това е така, доколкото видно от изчисленията на вещото лице към датата на последното плащане по кредита липсват дължими и непогасени суми за наказателна лихва или такси, следователно всички надплатени суми за възнаградителна лихва следва да се отнесат към дължимите погасителни вноски. На основание чл. 162 ГПК и при съобразяване общия размер на вноската и относимата сума към възнаградителна лихва и към главница по погасителен план за периода от 2016 г. – до м.05.2017 г., както и лихвеният процент към този момент – 6.40 %, съдът намира, че 3/5 от тази сума е относима към плащания за възнаградителна лихва, а 2/5 към плащания за главница. Или за главницата следва да се отнесе 2/5 от 17 880.85 лв. – сума в размер на 7 152.34 лв. При отнасяне на тази надплатена сума към последващите плащания по договора, съдът намира, че кредитополучателят е погасил всички дължими суми до 05.03.2017 г. включително.
Тази
сума следва да се приспадне от посочената от вещото лице в Приложение № 2 от
заключението главница в общ размер на 133 199.52 лв. /133 199.52-7 152.34/,
поради което и дължимата главница по договора е в размер на 126 047.18 лв., остатък от дължима
главница по договора, с падеж след м. 02.2017 г.
Предявеният иск е основателен за сумата от 126 047.18 лв., ведно със законната
лихва от 23.08.2019 г. до окончателното
изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 140 000 лв. искът
ще се отхвърли.
По разноските:
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направа за разноски за ДТ, за депозити за ССчЕ и претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв. Или от общия размер на
направените разноски 6 730 лв. по съразмерност на ищеца ще се присъди
сумата от 6 059.27 лв.
Ответникът не претендира разноски по производството.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В.Б. /с предишни имена Д.К.Г./, ЕГН **********, лично и със
съгласието на законния си представител Д.Д. ***, да
заплати на „О.Б.Б.“ АД /в качеството на правоприемник
на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД с предишно наименование “Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД/, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 430 ТЗ във вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 126
047.18 лв., остатък от дължима главница по договор за банков кредит от 20.07.2007
г., към който договор са сключени Анекс № 1 от 13.04.2009 г., Анекс № 2 от
20.07.2009 г., Анекс № 3 от 22.12.2009 г., Анекс № 4 от 04.10.2011 г. и Анекс №
5 от 16.09.2013 г. – неразделна част от договора за банков кредит, като договорът
за кредит и Анексите са сключени от “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и К.Т.Г.,
ЕГН ********** /наследодател на Д.К.Г. понастоящем Д. В.Б./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба 23.08.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 6 059.27 лв. –
разноски по съразмерност по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над присъдения размер от 126 047.18 лв. до пълния претендиран размер
от 140 000 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: