Р Е Ш Е Н И Е
№ 135/20.3.2017 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари, две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО
НАНЕВ
при секретаря
Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Нанев административно
дело № 895, по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано
по жалба на „Монте“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ***, против Акт за
установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 34-1/30.08.2016
г., съставен от старши специалист МДТ – орган по приходите по смисъла на чл. 4,
ал. 1 и ал. 4, във връзка с ал. 3 от ЗМДТ.
В жалбата се сочи, че обжалваният
АУЗД е неправилен и незаконосъобразен, а определените суми за данък недвижими
имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО), и лихвите върху тях за 2015 г., и
ТБО и лихвите върху тях за 2016 г. са недължими, като са изложени подробни
съображения в жалбата за това. Претендира се също, че оспореният акт е частично
нищожен, по отношение на определянето на данък сгради и ТБО за 2015 г., поради
некомпетентност на съставилото го лице. Твърди се също, че АУЗД е издаден при
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което се изразява в следното. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, ТБО се
заплаща за услугите, които извършва общината по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на територията за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно –
сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или
други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване. В обжалвания
акт, както за 2015 г., така и за 2016 г. ТБО е определено общо за съответната
година. Таксата битови отпадъци представлява сбор от таксите за различните
услуги, които общината предоставя и които трябва да бъдат описани подробно в
акта. В обжалвания акт тези услуги изобщо не са описани, в нарушение на
разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ. Това лишава собствениците на недвижими имоти да
проверят каква сума за коя от предоставените услуги по чл. 66 от ЗМДТ е
определена.
Иска се от съда да отмени изцяло
Акт № 34-1/30.08.2016 г. за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Ответникът – зам.-кмета на община Сърница, заявява чрез процесуалния си представител, юрк. П.,
становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да се произнесе с
решение, с което да остави без уважение изцяло подадената жалба като
неоснователна и недоказана и да потвърди изцяло оспорения акт като
законосъобразен, правилен и мотивиран, постановен при правилно прилагане на
материалните правни норми, в съответствие с целта на закона и при спазване на
процесуалните правила, като осъди жалбоподателя да заплати направените в
производството деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата против акта
за установяване на вземания е допустима, като подадена в законоустановения срок
от заинтересовано лице, а разгледана по
същество е неоснователна.
Това е така, поради
следните съображения:
С Акт за установяване на задължения
(АУЗ) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 34-1/30.08.2016 г., съставен от старши
специалист МДТ – орган по приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 4, във
връзка с ал. 3 от ЗМДТ, са установени задължения в
общ размер на 785 лева за ДНИ и ТБО – 4449,68 лева, както и е изчислена
дължимата лихва от 197,98 лева за 2015 г. и 2016 г.
С декларация вх. №
186/08.08.2016 г. „Монте“ ООД, със седалище гр. Велинград, е декларирало
недвижими имоти – хотел с РЗП 730 кв. м. и ресторант от 131 кв. м., като за
дата на придобиване и промяна в обстоятелствата по декларацията е посочена
07.09.2015 г. Въз основа на тази декларация е издаден оспорваният АУЗД. Актът е
обжалван по административен ред, като с Решение № 015/26.10.2016 г. зам.-кмета
на община Сърница, оправомощен със Заповед № 786/25.10.2016 г. на кмета на
общината, в качеството си на решаващ орган по чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, е потвърдил
изцяло издадения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК АУЗД. По делото са представени и
приети: Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж „Семеен хотел“ №
05А/07.09.2015 г.; нот. акт за учредяване право на строеж № 32, том І, рег. №
215, нот. дело № 32/2012 г. на нотариус Х., нотариус с № 156 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Велинград; Заповед №
446/14.06.2016 г., с която издалият оспорения акт А. С. М. на длъжност „старши
специалист МДТ“ е определен за служител, който да отговаря за установяването,
обезпечаването и събирането на МДТ по реда на ДОПК, като същият има право да
издава съответните актове по реда на ЗМДТ и ДОПК в изпълнение на служебните си
задължения. Заповедта е издадена на основание чл. 4, ал.1-5 и чл. 9б от ЗМДТ;
Наредба № 2 за определяне и администриране на местните данъци и такси, както и
цени на услугите на територията на община Сърница; Заповед № 350/13.10.2015 г. на
кмета на община Сърница, с която, на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, същият
определя границите и районите, в които през 2016 г. ще се извършват видовете
услуги, съгласно чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата на сметосъбиране и
сметоизвозване; Решение № 407 за изменение на план-сметката и размера на
битовите отпадъци на основание чл. 8 и чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ.
По делото е изслушано
заключение на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, в което вещото лице
подробно е отговорило на въпроса каква част от сумата, посочена в обжалвания
акт се отнася за данък върху сградата и каква част от същата се отнася за
данъка на терена поотделно за 2015 г. и 2016 г., както и че при направена
проверка по местонахождението на процесния хотел не се констатира наличие на
контейнери, кофи за смет или други съдове, предоставени от сметопочистващата
фирма. В съдебно заседание вещото лице е отговорило, че в близост до обекта се
намира У-образно кръстовище, на което има кофа за смет, но не може да определи
дали отдалечеността е повече от 150 метра.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 4, ал. 1
от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци и такси
се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Според
ал. 3 на същата правна норма, в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на
общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а
съгласно чл. 4 – служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на
общината. Такава заповед на кмета на общината е издадена на 14.06.2016 г., т.е.
преди датата на издаване на оспорения акт – 30.08.2016 г. От изложеното следва,
че издателят на акта, към датата на неговото постановяване, е притежавал
необходимата за това компетентност. Следва да се има предвид, че заповедта за
упълномощаване има отношение към датата на издаване на акта, а не към датата на
възникване на задължението. Следователно в частта за 2015 г. АУЗД не е нищожен
поради липса на компетентност на издалия го орган.
Актът за установяване
на задължение по декларация е издаден в писмена форма и съдържа нормативно
изискуемите реквизити – съдържа мотиви и разпоредителна част, основания за
издаването му, необходимите индивидуализиращи белези на издателя и задължения
субект, подпис на издателя и указания за обжалването му. В същия са посочени
фактическите и правни основания за издаването му. В табличен вид са отразени
установените размери на задълженията по години и лихвите за просрочие към тях.
Съдържащите се фактически и правни основания в АУЗД дават възможност на неговия
адресат да установи по несъмнен начин основните елементи на установените
задължения за ДНИ и ТБО. Те са доразвити и допълнени с потвърдителното решение
на зам.-кмета на община Сърница.
Съгласно чл. 10, ал.
1 от ЗМДТ, с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат
предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени
лица са собствениците на облагаемия с данък недвижим имот, съгласно чл. 11, ал.
1 от ЗМДТ. Съобразно чл. 15, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените сгради или части
от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са
завършени или е започнало използването им. Видно от съдържанието на тази
разпоредба, за да се дължи данък на сграда или за част от нея, е необходимо същата
да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са
предвидени алтернативно, т.е. достатъчно е да е налице едно от тях, за да се
дължи данък за сградата или за част от нея. Видно от представеното
удостоверение за въвеждане в експлоатация, обектът е завършен на 07.09.2015 г.
и е бил готов за ползване. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗМДТ, общинският съвет
определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5
на 1000 върху данъчната оценка на недвижимия имот. Съгласно чл. 15 от Наредбата за определяне размера
на местните данъци в община Сърница, приета с Решение № 38/28.07.2015 г.,
Протокол № 7 на Общински съвет – Сърница, същият се определя в размер на 1,5 на хиляда върху
данъчната оценка на недвижимия имот. От изложеното следва,
че правилно по време и размер е бил определен данъкът за 2015 г.
Настоящият съдебен
състав намира, с оглед заключението на вещото лице и представените по делото
доказателства, че правилно е определена и ТБО. Съгласно чл. 66 от ЗМДТ, таксата
се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на ОбС въз
основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи
за: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци – контейнери,
кофи и други; събиране, вкл. разделно на битовите отпадъци и транспортирането
им по депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депата за битови отпадъци или други инсталации, или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. и отчисленията по чл. 60
и 64 от ЗУО; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и
други територии от населените места, предназначени за общо ползване. Такова
решение на ОбС е представено с административната преписка. Кметът на общината е
издал и приетата по делото Заповед № 350/13.10.2015 г., с която, на основание
чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, същият определя границите и районите, в които през 2016
г. ще се извършват видовете услуги, съгласно чл. 62 от ЗМДТ, както и честотата
на сметосъбиране и сметоизвозване, като обектът на жалбоподателя попада в
същите. Съдът не възприема твърдението на жалбоподателя, че при издаването на
оспорения акт е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 62, изр. 2 от ЗМДТ,
а именно че размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга
поотделно. Следва да се посочи, че не може да се направи извод за неспазване в
акта на изискване за посочване на таксата по всеки от компонентите на услугата
по чл. 62 от ЗМДТ, защото изискването, първо, се отнася до решението на ОбС по
чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, и второ – в случая е спазено, тъй като общият сбор на
размера на установените такси за трите услуги е посочен правилно, а съставните му
части са установими. С оглед изложеното, твърдението на жалбоподателя, че
оспореният акт е незаконосъобразен поради непосочване в него самостоятелно и
отделно на задължението за ТБО по всеки един от компонентите, а само общо за
услугата, е неправилно. Този недостатък не би могъл да послужи за основание за
отмяна на акта.
В
конкретният случай оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване
на законоустановената за това форма. Същият е мотивиран, като в него са
посочени както фактическите така и правни основания за издаването му. Издаден е
при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените
правила.
Предвид
изложеното жалбата, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото, основателно е искането на процесуалния представител на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което
дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати в полза на Община
Сърница юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И:
отхвърля жалбата на „Монте“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ***, против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал.
3 от ДОПК № 34-1/30.08.2016 г., съставен от старши специалист МДТ – орган по
приходите по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 4, във връзка с ал. 3 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА „Монте“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, *** да заплати в полза
на Община Сърница сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ № 12056 от
11.10.2017 г. по адм. дело № 6342/2017 г. на ВАС- Първо отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 135 от 20.03.2017г. на
Административен съд – гр.Пазарджик, постановено по адм.д. № 895/16г.
ОСЪЖДА „Монте“ ООД –гр. Велинград,
представлявано от управителя А. В. Н., да заплати на Община Сърница,
обл.Пазарджик, разноски по делото за
касационната инстанция в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.