Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Кюстендил, 06.02.2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 493 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.25, ал.5 от Закона за хората с увреждания вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Г.И.З. ***,
представлявана от пълномощника си З.В.З., чрез адв. Д.З., е подала жалба срещу
Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19013802/09.09.2019г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Кюстендил, потвърдено с Решение № 10-РД06-0011/27.09.2019г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил. Релевирани
са основанията за незаконосъобразност на атакувания административен акт по
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила е във връзка със задължението на органа за изясняване на
фактите и обстоятелствата от значение за случая, като се твърди, че във връзка
с потребностите на лицето с увреждане е обсъждано само издаденото експертно
решение на ТЕЛК. Нарушението на
материалния закон се обосновава с доводи за необективност и неправилност поради
противоречие с одобрената Методика, на изготвената от социален работник
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на жалбоподателката. Противоречието
с целта на закона е във връзка с целите
по чл.2, т.2 и т.4 от ЗХУ. Прави
се искане за отмяна на оспорения акт и за връщане на преписката на органа за
ново произнасяне. Претендира се присъждане
на деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Социално подпомагане”-Кюстендил, не изразява становище по жалбата.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, както и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
С оспореното Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19013802/09.09.2019г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, на осн. чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания са определени 135 броя часове месечно за лична помощ на Г.И.З., при срок на валидност на направлението до 05.09.2024г. Органът е мотивирал издадения административен акт със заключенията в индивидуалната оценка на потребностите на заявителката З..
Оспореното направление е съобщено на жалбоподателката, чрез нейния пълномощник З.З., на 12.09.2019г., който в срока по чл.84, ал.1 от АПК подава жалба вх. № 30-87925/16.09.2019г. пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил.
С решение № 10-РД06-0011/27.09.2019г., директорът на РД ”Социално подпомагане” - Кюстендил, потвърждава направлението като законосъобразно с мотиви, че е издадено в съответствие с чл.25, ал.2 вр. с чл.24, ал.3 от ЗХУ въз основа на извършена преценка на потребностите съобразно Индивидуалната оценка на потребностите на лицето с увреждане по чл.20 от ЗХУ, последната приета със съгласието на пълномощника на лицето с увреждане, както и на представените медицински документи и на данните във Формуляра за самооценка на лицето с увреждане.
Решението на директора на РДСП-Кюстендил е съобщено на оспорващата с известие за доставяне на 01.10.2019г., а жалбата е депозирана на 15.10.2019г., т.е. в срока по чл. 149, ал.3 от АПК вр. с чл.25, ал.5 от ЗХУ.
Към жалбата е приложена административната преписка относно оспореното направление, от която се установява, че административното производство е започнало по заявление - декларация с вх. № ЗХУ-ИО/ДКН/1394 от 22.08.2019г., подадено от З.В.З. като пълномощник на Г.И.З., за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от ЗХУ. Към заявлението са приложени: ЕР № 1162/28.07.1997г. на ТЕЛК - обща, с което на заявителката Г.З. е определена първа група инвалидност с чужда помощ пожизнено при диагноза: Мускулни дистрофии и др. миопатии. Прогресивна мускулна дистрофия. Миастенен синдром /Синдром на Ийтън Ламберг. Състояние след остра дихателна недостатъчност. Артериална хипертония, като са изложени мотиви, сочещи на негодност на освидетелстваното лице за всякакъв вид труд и самообслужване в битово отношение поради тежките двигателни нарушения с невъзможност за самостоятелно придвижване, дихателни нарушения, артериална хипертония и налагащо се непрекъснато заместително лечение; Формуляр за самооценка на лице с увреждания по чл.21, ал.3, т.2 от ЗХУ, по образец, от 22.08.2019г., с който е заявена необходимост от предоставяне на лична помощ.
Въз основа на заявлението - декларация и приложенията към нея, е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката по образец – приложение № 1 към чл.2 от Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл.22, ал.3 от ЗХУ /обн. ДВ бр. 27 от 02.04.2019г., в сила от 01.04.2019г./, на базата на Формуляр за попълване от служител, водещ случая – Приложение № 2 към чл.3 от Методиката. Последният е попълнен на 29.08.2019г. от социален работник ИОХУСУ при ДСП – Кюстендил при посещение в дома на Г.З. и съдържа 10 части, със следните относими за случая данни: 1. Информация за човека с увреждане – съдържа данни за получавани социални услуги и подкрепа, близки лица и личен лекар; 2. Констатации на органи на медицинската експертиза – сочи се ЕР на ТЕЛК № 1162/28.07.1997г. и ЛКК №57/14.03.2016г. на МБАЛ – Кюстендил; 3. Информация за функционалната недостатъчност /здравословно състояние на човека с увреждане – сочи се физическа недостатъчност; 4. Информация за наличните проблеми с функционирането на човека с увреждане - формирана е оценка общо от 79 точки при максимум 96 точки, съотв. по подраздели: двигателно функциониране с оценка общо 33 точки /при скала от 1 до 4 точки в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 36 точки/, самообслужване с оценка общо 24 точки / при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 28т. /, ориентация и самозащита с оценка общо 16 точки / при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 20т./, психо-социални функции с оценка общо 6 точки / при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 12т./; 5. Информация за отражението на ограниченията в живота на човека с увреждане - формирана оценка общо от 31 точки при максимум 40 точки, съотв. по подраздели: проблеми с оценка общо 16 точки / при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 24т./, изпълнение на дейности в домашна среда с оценка общо 8 точки / при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 8т./, социални взаимоотношения с оценка общо 7 точки / при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение и максимум 8т./; 6. Участие в образователния процес или на пазара на труда – без оценяване; 7. Подкрепа в семейна среда – без оценяване; 8. Целеви помощи – без оценяване; 9. Предоставяне на месечна финансова подкрепа – без информация; 10. Желание на човека с увреждане и допълнителна информация – без отразени данни. Сумарно общият брой точки по формуляра възлиза на 110 /грешно пресметнати на 109т./, при максимален брой от 136 точки. Върху формуляра е отразен текст „Съгласен съм с оценката“, следват имената на З. Васелинов З. и подпис.
На базата на събраните данни и попълнения формуляр – приложение № 2 към Методиката, на заседание на Специализирания отдел към ДСП – Кюстендил, проведено на 05.09.2019г., за което пълномощникът на жалбоподателката е бил надлежно уведомен, е изготвена Индивидуална оценка на потребностите на Г.З.. Индивидуалната оценка на потребностите е комплексна и съдържа три компонента: 1. Компонент І: Информация за човека с увреждания – възраст, социален статус, самооценка; 2. Компонент ІІ: Обективни констатации за функционалните затруднения и бариери на човека с увреждане при изпълнението на ежедневните и други дейности – констатациите са за физическа недостатъчност, за ограничено включване в социалната среда, за лежащо болно лице, с оглед на които е прието становище за необходимост от предоставяне на лична помощ при 109 точки, 135 часа месечно за лична помощ и степен на зависимост – четвърта- тотална зависимост/затруднения; 3. Компонент ІІІ: Заключения с конкретни подкрепящи мерки – информацията е попълнена от Специализирания отдел при ДСП – Кюстендил, а заключението е за предоставяне на лична помощ на Г.З., тъй като е с четвърта степен – тотална зависимост/затруднения, 109 точки и 135 часове за лична помощ.
Следва издаване на оспореното Направление, а във връзка с постъпилата срещу него жалба от пълномощника на лицето с увреждане, е извършена проверка в дома на Г.З., за констатациите от която е съставен Протокол от 25.09.2019г. Във връзка с жалбата е изготвен и социален доклад до директора на РДСП – Кюстендил, от социален работник в отдел ИОХУСУ при ДСП – Кюстендил, който съдържа описание в хронологичен ред на процедурата и актовете предхождащи издаденото направление по чл.25, ал.2 от ЗХУ.
В съдебното производство, пълномощникът на жалбоподателката е представил медицински документи – епикризи за проведено лечение на Г.И.З. в болнични заведения в периода 1997г.-2011г., както и трудов договор № 95/13.09.2019г., сключен между Община Кюстендил като работодател и З.В.З. като работник за длъжността „личен асистент“ на ползвателя на личната помощ Г.И.З., при работно време 135 часа месечно съгласно Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19013802/09.09.2019г.
Съдът е приел съдебно-медицинска експертиза с вх. № 6662/31.12.2019г. на вещото лице д-р Б.С. – специалист по нервни болести. Анализирайки медицинската документация по делото и след личен преглед на жалбоподателката, съдебният експерт сочи, че същата е в задоволително общо състояние, намерена е на легло в ясно съзнание, контактна и адекватна; че има пълен обем на движения на очните ябълки във всички посоки; че показва езика си по средната линия; че е със социално адекватен слух и непостоянна дисфагия. По отношение двигателната активност на З., вещото лице констатира следното: невъзможна подохка, долна вяла парапареза – тежка степен с възможност за повдигане на краката в рамките на леглото до 10 градуса; невъзможност за самостоятелно изправяне, сядане и обръщане в леглото, като за преместване се ползва оборудване – пациента лифтер /хамак/, съотв. за извеждане навън - микробус с инвалидна платформа; хипотония и хипотрофия на дисталната мускулатура на горните крайници с настъпваща умора при натоварване и с бавно възстановяване; намалена мускулна сила при пълен юмручен и върхов захват; използване на горните крайници в умерена степен; оточни подбедрици с трофични промени, деформирани стъпала с екстензорна контрактура в глезенните стави, вътрешно ротирани; персистиращи гълтателни и дихателни нарушения със затруднено дишане, налагащо кислородотерапия, във връзка с която се ползва портативен кислороден концентратор, както и уред за определяне и мониторинг на кислородната сатурация – пулсов оксиметър; тазоворезервоарни смущения с незадръжка на урина. Изводите на вещото лице са за тежка степен на инвалидизация на оспорващата и засягане на жизненоважни функции – гълтане и дишане, вследствие на което същата не може да изпълнява ежедневни битови дейности самостоятелно, не може да поддържа кислородната апаратура и не може да прилага назначената по схема парентерална терапия извън определените часове за личен асистент.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че жалбоподателката е изпадала в остра дихателна недостатъчност, в което състояние не може сама да приведе в действие апарата за изследване на кислородната сатурация, както и кислородния концентратор, поради което се нуждае от постоянно наблюдение; че може самостоятелно да се храни, но при условие, че храната бъде поднесена в леглото; че деформацията на ходилата и мускулната дистрофия не позволяват стоене на крака и движение.
Съдът счита експертното заключение за обективно и компетентно, съответстващо на писмените доказателства по делото, поради което го кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, която страните не оспорват, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от пълномощник на активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок и е редовна от външна страна. Оспореното направление представлява индивидуален административен акт, който пряко засяга права и закони интереси на жалбоподателката и подлежи на съдебно оспорване съгл. нормата на чл.25, ал.5 от ЗХУ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С оглед общата норма на чл.98, ал.2, изр.2 вр. с чл.145, ал.2, т.1 от АПК, предмет на оспорване, респ. на проверка за законосъобразност, е Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19013802/09.09.2019г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, с което на осн. чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания са определени 135 броя часове месечно за лична помощ на Г.И.З..
След горното уточнение на предмета на спора и съобразявайки критериите по чл.146 от АПК, съдът счита оспорената заповед за издадена от компетентен орган, в писмена форма и със съдържанието по чл.59, ал.2 от АПК, но при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Налице са отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, както следва:
Териториалната и материална компетентност на издателя на акта не се оспорва, а и съдът не констатира допуснати нарушения. Правомощието на директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Кюстендил произтича от разпоредбата на чл. 25, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за хората с увреждания.
Оспореният административен акт е издаден в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Същият е мотивиран съобразно изискванията на специалния закон - чл.25, ал.4 от ЗХУ, като във връзка с фактическите и правни основания за издаване на направлението, органът препраща към индивидуалната оценка на потребностите на З., респ. към заключенията и констатациите в нея. Касае се за допустим способ за мотивиране на административните актове, при който мотивите се съдържат в документи, предхождащи или съпътстващи акта. Жалбоподателката не оспорва формата и съдържанието на направлението.
Във връзка с образуването и провеждането на административното производство, съдът констатира спазване на процедурата по Глава трета от ЗХУ, на Глава трета от ППЗХУ и на Методика за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания, приета от МС на осн. чл.22, ал.3 от ЗХУ. Органът е сезиран със заявление-декларация от жалбоподателката като човек с увреждане, във връзка с което случаят е възложен на служител от специализирания отдел, който да води случая. Последният е осъществил личен контакт със заявителката в нейния дом, провел е интервю с нея и е отразил данните в надлежен формуляр по чл.3 от Методиката. Следва заседание на Специализирания отдел към ДСП – Кюстендил, за провеждането на което пълномощникът на оспорващата е уведомен, съотв. в което е изготвена индивидуалната оценка на потребностите на Г.З.. Оспореното направление е издадено въз основана на последната.
Извън формалното спазване на процедурата, съдът констатира неизпълнение на задължението от органа по чл.35 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Оспореното направление е издадено в производството по Закона за личната помощ обн. ДВ бр.105/18.12.2018г., в сила от 1.01.2019г., инициирано със заявление – декларация на жалбоподателката като човек с увреждане, довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права и пълноценно участие в обществото по см. на чл.8, ал.1 от ЗЛП. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗЛП, чието систематично място е в Глава четвърта от закона „ Включване в механизма лична помощ“, личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите и издадено направление по реда на глава трета от Закона за хората с увреждания. С направлението се определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, както следва : 1.първа степен на умерена зависимост/затруднения; 2.втора степен на тежка зависимост/затруднения; 3.трета степен на много тежка зависимост/затруднения; 4.четвърта степен на тотална зависимост/затруднения /арг. чл.12, ал.2 от ЗЛП/. Съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗХУ, направлението се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите, които съставляват компонент ІІІ от образеца – приложение №1 към чл.2 от Методиката. От друга страна, информацията относима към изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите на човек с увреждане е посочена в чл.22, ал.1, т.1 до т.7, вкл. от ЗХУ. Част от необходимата информация е самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях и увреждането,т.е. здравословното състояние на конкретния заявител. Източник на визираните данни са формуляра за самооценка по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП и медицински документи, съотв. експертно решение на ТЕЛК. Същите са приложения към заявлението-декларация по чл. 21, ал.3 от ЗХУ.
В случая, органът при изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката, респ. при издаване на оспореното направление, не е съобразил задължителната информация във формуляра за самооценка и в медицинските документи, с което е нарушил правилата на специалния закон, въведени с цитираните по-горе разпоредби, както и общото правило на чл.35 от АПК. Горните изводи се основават на сравнителен анализ на данните във формуляра за самооценка и в ЕР на ТЕЛК, от една страна и данните в индивидуалната оценка на потребностите, приета от административния орган, от друга страна. Налице е незачитане на информацията от самооценката на жалбоподателката, например в р.І – Двигателно функциониране в частта за използване на ръцете и р.ІІ - Самообслужване в частта за лягане и ставане от сън, при формиране на индивидуалната оценка на потребностите въз основа на формуляра за попълване от служителя, водещ случая, съотв. раздели 4.1 и 4.2 от същия. Последната е изготвена и без да бъде съобразено заключението на ТЕЛК при освидетелстване на З. и конкретно на констатацията за състоянието й, изключващо възможност за самообслужване в битово отношение. Броят точки в попълнения от служителя формуляр – приложение № 2 към Методиката, общо 110 /грешно пресметнати на 109т./, съпоставен с максималния възможен брой от 136 точки, както и на конкретното състояние на З., а именно невъзможността за самостоятелно обслужване в ежедневието и тоталната зависимост от чужда помощ, сочи на изводи за незачитане на задължителната информация по чл.22, ал.1, т.1 и т.2 от ЗХУ, което съдът квалифицира като процесуално нарушение по чл.146, т.3 вр. с чл.35 от АПК. Надлежното изпълнение на задължението от органа за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за проверка на информацията в самооценката на заявителката и в медицинската документация, би обосновало по-висок сбор от точки във формуляра – приложение № 2, респ. по голям брой месечно часове за предоставяне на лична помощ, изчислени по механизма по чл.10, ал.3, т.1, б. „а“ от Методиката и съответно определени с издаденото направление.
По съществото на спора, правните изводи са за материалноправна незаконосъобразност на оспорения административен акт. Както се посочи, с оспореното направление за включване в механизма „Лична помощ“ , издадено на осн. чл.25, ал.2 от Закона за хората с увреждания, са определени 135 броя часове месечно за лична помощ на Г.И.З.. Същото е издадено въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката като човек с увреждане, съобразно които заключения степента на зависимост на последната е четвърта – тотална зависимост/затруднение при формирани 109 точки.
Предвидените критерии за оценка в съответствие със степента на зависимост са възпроизведени във формуляра за индивидуална оценка в скала по точки от 0 – няма проблем /няма нужда от подкрепа; 1 - степен на умерена зависимост/затруднения; 2- степен на тежка зависимост; 3 - степен на много тежка зависимост и 4 - степен на тотална зависимост.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал.3 от Методиката, в относимата и част по т.1, б. „а“, конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с увреждане се определя в съответствие с част 7, т.7.3 от приложение № 2, а именно полученият общ брой точки се умножава по коефициент от 1,235. Горното правило преценено с оглед доказателствата по делото обосновава изводи за неправилно приложение на закона от страна на административния орган при формиране на общия брой точки, съотв. при определяне на месечния брой часове за предоставяне на лична помощ на оспорващата.
Съобразно т.7.3 от утвърдения формуляр – приложение №2 към Методиката, към която препраща разпоредбата на чл.10, ал.3 от Методиката, общият брой точки е сбор от получените точки по 4.1, 4.2, 4.3, 4.4, 5.1, 5.2 и 5.3 от същия формуляр. Анализирайки относимите части от формуляра съобразно медицинските документи по делото и съдебно - медицинската експертиза, съдът констатира несъответствие на определените точки с обективното състояние на жалбоподателката. Горните изводи касаят оценката на следните показатели: по част 4.1 -Двигателното функциониране на оспорващата и конкретно 4.1.1- способност за самостоятелно и осъзнато използване на ръцете за отваряне и затваряне на врата, за пускане и спиране на чешма; по част 4.2 – Самообслужване и конкретно 4.2.1 - способност за самостоятелно миене на части от тялото, 4.2.4 - способност за самостоятелно сервиране на храната и 4.2.6 - способност за самостоятелно ставане и лягане за сън; по част 4.3 – Ориентация и самозащита и конкретно 4.3.2 – способност за самостоятелно и осъзнато искане на помощ, както и за съобщаване за наличието на проблеми. Органът е намалил неоснователно точките за всеки от посочените показатели в изготвената индивидуална оценка на потребностите. В подкрепа на изложеното са констатациите на вещото лице за невъзможността на жалбоподателката за самостоятелно изправяне, сядане и обръщане в леглото; за намалената мускулна сила и мускулната дистрофия на горните крайници; за гълтателните и дихателни нарушения със затруднено дишане, налагащо кислородотерапия; за периодично възникващите състояния на остра дихателна недостатъчност, при които З. не може сама да приведе в действие апарата за изследване на кислородната сатурация и кислородния концентратор, което е животозастрашаващо. Изводите на съдебния експерт са за тежка степен на инвалидизация на оспорващата със засягане на жизненоважни функции, вследствие на което самостоятелното й обслужване в ежедневието е невъзможно, а нуждата от постоянно наблюдение и грижи е перманентна. При установената степен на тотална зависимост на З. от личния асистент в ежедневието, определените 135 часа месечно, съответстващи на около 4 часа и половина дневно, не отразяват адекватно нуждата й от "лична помощ" съобразена с индивидуалните потребности, както и с принципите по чл.4 от ЗХУ.
Оспореното направление не отговаря на целите на законовия механизъм за лична помощ на хората с увреждане, установени в чл. 2 от ЗЛП и в чл. 2 от ЗХУ, да им се предостави подкрепа, вкл. на техните семейства, както и да им се гарантира достоен живот. В случая съдът констатира нарушаване на баланса между индивидуалните потребности на жалбоподателката и предоставената от органа лична помощ.
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира, че са налице основанията за незаконосъобразност по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК и оспореният акт следва да се отмени. На осн. чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне с отчитане на всички коментирани по-горе правнозначими обстоятелства, съобразно които да се определи нова индивидуална оценка на потребностите на жалбоподателката, както и конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ по правилото на чл. 10, ал.3, т.1, б. „а“ от Методиката.
Предвид основателността на жалбата и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателката се присъждат деловодни разноски в размер на 841,52лв., платими от ответника.
Водим от горното и на осн.чл.173, ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.И.З. ***, Направление за включване в механизма „Лична помощ“ № 19013802/09.09.2019г., издадено от и.д. директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил, потвърдено с Решение № 10-РД06-0011/27.09.2019г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил за ново произнасяне в съответствие с дадените по-горе указания във връзка с тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Кюстендил с адрес - гр. Кюстендил, ул. „Демокрация“ №55, да заплати на Г.И.З. ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 841,52лв., от които 10,00лв. - държавна такса, 300,00лв. - адвокатско възнаграждение и 531,52лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: