№ 222
гр. Пазарджик, 30.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500593 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248, ал.1 от ГПК.
Същото е образувано по подадена частна жалба с вх.
№261941/31.05.2021г. от ЕЛ. ЕМ. Х., чрез пълномощника й адв.Т.В., срещу
Определение №260192/14.05.2021г., постановено по ч.гр.д.№758/2020г. по
описа на РС- П., с което е оставена без уважение молбата на последния, с
правно основание по чл.248, ал.1 от ГПК, в частта му за разноските.
Твърди се в жалбата, че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно.
В този смисъл се сочи, че по делото не са представени доказателства за
предявен иск по чл.422 от ГПК, поради което производството по делото е
прекратено. Така длъжникът има право на разноски, какъвто е и настоящия
случай.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение, като се уважи
подадената молба за допълване на Определение от 26.06.2021г. в частта за
разноските.
Претендират се разноски в настоящото производство.
В указания от съда срок е постъпил отговор от другата страна в
процеса- „Ф.И.“ ЕАД. В него са излагат доводи в насока недопустимост,
алтернативно неоснователност на подадената частна жалба.
1
Искането е да бъде оставена без разглеждане, съответно да се остави без
уважение същата.
Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на последната
и като прецени материалите по делото, намира от фактическа страна за
установено следното:
Видно от Разпореждане от 08.12.2020г., постановено по ч.гр.д.
№758/2021г. по описа на РС- П. е издадена Заповед №260141/08.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със заповедта е
задължен длъжникът ЕЛ. ЕМ. Х. от гр.П., да заплати на кредитора „Ф.И.“
ЕАД сумата от 528,08лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда- 26.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата; 300лв.- лихва за забава за периода от 13.10.2007г. до
13.03.2020г.; 17,64лв.- лихва за забава за периода от 14.07.2020г. до
13.11.2020г.; 75лв.- разноски по делото, от които 25лв.- държавна такса и
50лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Видно от Определение №260206 от 22.12.2020г., във връзка с постъпило
възражение в едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника, че не
дължи изпълнение по вземането по издадената заповед е прието възражение с
вх.№261626 от 22.12.2020г. от ЕЛ. ЕМ. Х.. Указано е на заявителя „Ф.И.“
ЕАД, в едномесечен срок да предяви срещу ЕЛ. ЕМ. Х. иск, като довнесе
дължимата се държавна такса.
От Определение №260087 от 26.02.2021г., във връзка с констатацията
на съда, че заявителя не е представил доказателства относно обстоятелството,
че е предявил иск в посочения срок е обезсилена Заповед
№2601141/08.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№758/2020г. по описа на РС- П. и е прекратено производството
по същото дело.
Видно от Определение №260192 от 14.05.2021г. е оставена без
уважение Молба с вх.№261140 от 09.03.2021г. от Е.Х., чрез надлежно
упълномощения адв.Т.В. от ПАК, с която е направено искане да се допълни
определение от 26.02.2021г. в частта за разноските, като неоснователна.
2
При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна
следното:
Подадената частна жалба е допустима. В този аспект, настоящата
инстанция не приема за основателно възражението визирано в писмения
отговор от страна на „Ф.И.“ ЕАД за процесуална недопустимост на молбата
по чл.248 от ГПК.
Следва да се отбележи, че по силата на т.7 от ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на заповедното производство,
разпоредбата на чл.248 от ГПК намира приложение в заповедната
производство само в случая, когато заповедния съд не се произнесъл по
искането за разноски. Ако има произнасяне по искането за разноски пътят за
защита е по чл.413 от ГПК, а именно обжалване на заповедта за изпълнение в
частта за разноските по делото.
В настоящият случай, с разпореждането, с което е обезсилена заповедта
за незабавно изпълнение заповедния съд не се е произнесъл по искането на
длъжника за присъждане на разноски, поради което страната има право да
поиска допълване на разпореждането в частта за разноските по делото, по
реда на чл.248 от ГПК.
Възражението за процесуална недопустимост на обжалваното на
подадената молба за допълване е неоснователно и поради това, че с подаване
на възражението от страна на длъжника, чрез неговия пълномощник е
представен договор за правна помощ и съдействие от която е видно, че е
налице договорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв.
Следва да се отбележи, че с този договор е представен и списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Независимо от така констатираното следва да се отбележи, че в
конкретния казус страната не е била длъжна да представи списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, тъй като с разпореждането, с което е обезсилена
заповедта за изпълнение, заповедния съд не се е произнесъл по искането на
длъжника за присъждане на разноски. При това положение страната има
право да поиска „допълване“ на разпореждането в частта за разноските без да
3
е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В този смисъл е и
разрешението в т.8 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по
въпросите за разноските в съдебното производство.
На практика, с подадената молба по чл.248 от ГПК, страната е поискала
именно „допълване“ на разпореждането в частта за разноските по делото .
Молбата за допълване на разпореждането в частта за разноските по
делото е подадена в срока за обжалване на разпореждането, с което е
обезсилена заповедта за изпълнение, поради което се явява процесуално
допустима- чл.248, ал.1 от ГПК.
По съществото си, частната жалба е основателна и обжалваното
определение следва да бъде допълнено в частта му за разноските, но не и в
претендирания размер от 300лв.
В този смисъл, настоящата инстанция приема за основателно
възражението на „Ф.И.“ ЕАД за прекомерност на договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Съгласно Определение №153/24.03.2017г. по гр.д. №601/2017г. на Іт.о.
на ВКС, разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима по
отношение минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
длъжника в заповедното производство, тъй като разпоредбата касае
минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя в
заповедното производство- направено искане за издаване на заповед за
изпълнение. Приложение в случая следва да намери разпоредбата на параграф
1 от ДР на Наредбата, а именно възнаграждението да се определи по
аналогия. Определено по аналогия процесуалното действие по подаване на
възражение по чл.414 от ГПК, попада в хипотезата на чл.6, т.5 предложение
последно от Наредбата, а именно: подаването на „други молби“.
Минималното адвокатско възнаграждение по този текст от Наредбата е 50лв.
С възражението по чл.414 от ГПК, длъжника е представил
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, според който е
4
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Т.В. от ПАК в
размер на 300лв. Пълномощното е за процесуално представителство и защита
по ч.гр.д.№758/2020г. по описа на РС- Пазарджик, т.е. в заповедното
производство.
В заповедното производство пълномощника на длъжника е извършил
едно процесуално действие - подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Според разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК, обосноваване на
възражението по чл.414 от ГПК не се изисква, освен в случаите на чл.414а
от ГПК. Възражението е по чл.414 от ГПК, а не по чл.414а от ГПК. След като
закона не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 от ГПК без
правно значение е мотивиране на възражението от пълномощника на
длъжника.
Ето защо за настоящата инстанция следва извод, че за процесуалното
действие по подаване на възражение по чл.414 от ГПК на пълномощника на
длъжника се дължи възнаграждение в минималния размер по чл.6, т.5 от
Наредбата, а именно сумата от 50лв., а не претендираните 300лв.
В производството по чл.248 от ГПК не се дължат нови разноски на
страните с оглед изхода на спора- включително и разноски за адвокатско
възнаграждение, както в първоинстанционното производство, така и във
въззивното производство.
По въпроса за разноските в производството по чл.248 от ГПК има
формирана трайна съдебна практика. В този смисъл са Определение
№493/26.10.2016г. по гр.д.№4088/2016г. на ІV г.о. на ВКС; Определение №
683/21.12.2015г. по ч.гр.д.№5089/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС; Определение
№296/15.08.2017г. по ч.гр.д.№1758/2017г. на ІІІ г.о. на ВКС.
В цитираната съдебна практика се приема, че в производството по
чл.248 от ГПК не се дължат разноски на страните. Този извод на ВКС се
мотивира с обстоятелството, че производството по чл. 248 от ГПК няма
самостоятелен характер, а е функционално свързано с производството по
съществото на спора. Приема се че в производството по чл. 248 от ГПК
нормата на чл. 81 от ГПК не се прилага. Тези съображения са в насока на
искането на ответникът по жалбата за присъждане на юрисконсултско
5
възнаграждение.
При тези данни, обжалваното определение следва да бъде отменено,
като се допълни Определение №260206/22.12.2021г., постановено по гр.д.
№758/2020г. по описа на РС- П., като се осъди „Ф.И.“ ЕАД, да заплати на ЕЛ.
ЕМ. Х., сумата от 50лв.- адвокатско възнаграждение.
Предвид на гореизложеното и на основание чл.278 от ГПК, във вр. с
чл.248, ал.3 от ГПК, Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260192 от 14.05.2021г. с което е оставена без
уважение Молба с вх.№261140 от 09.03.2021г. от Е.Х., чрез надлежно
упълномощения адв.Т.В. от ПАК, с която е направено искане да се допълни
определение от 26.02.2021г. в частта за разноските, като неоснователна,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА Определение №260206/22.12.2021г., постановено по гр.д.
№758/2020г. по описа на РС- П., като:
ОСЪЖДА „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК200644029, със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1407, район „Л.“, ул.“Х.И.“ №15, представлявано от Л.К.Д.-
управител, да ЗАПЛАТИ на ЕЛ. ЕМ. Х., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“З.С.“
№57 сумата от 50/петдесет/лв.- адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6