№ 18345
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:
Председател:ИЛИ. В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИ. В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20231110165053 по описа за 2023 годИ.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 415 ГПК с правна квалификация пo чл.
411 КЗ от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве” АД за установяване съществуването на вземане
за сумата от 1580 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 10.04.2023г. в междуградието Дойренци-Левски по вИ.
на водача на застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника лек автомобил „.“ с рег. № ., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.09.2023г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахованата при него влакова композиция. Поддържа, че вредите са на стойност 1580,60
лева, в който размер изплатил застрахователно обезщетение на собственика й „БДЖ-
Пътнически превози“ ЕООД. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза
на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдения от ищеца
механизъм на настъпване на ПТП, като в тази връзка излага конкретни твърдения, че
инцидентът настъпил по изключителна вИ. на локомотивния машинист. При условията на
евенталност прави възражение за съпричиняване. Оспорва удостовереното с констативния
протокол и доказателствената му стойност. Твърди, че за застрахования при него водач
процесното ПТП било случайно събитие. Оспорва иска и по размер с възражението, че
платеното обезщетение за репарирането на застрахованата при ищеца влакова композиция
било силно завишено. Иска предявеният иск да бъде отхърлен изцяло или отчасти и съдът да
му присъди разноските в процеса.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
По допустимостта на иска:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание 411
КЗ. Видно от приложеното ч. гр. д. №49549/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 113
състав, по заявление от ищеца в настоящето производство съдът е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок по чл.
414, ал. 2 ГПК е депозирал възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок
заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, предвид
което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова претенция, а с
оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по заповедта за
изпълнение същата е процесуално допустима.
По основателността на иска:
Целта на застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е да се покрие
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата, съгласно чл. 477, ал. 1 от КЗ. Застраховани лица са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание, като
не е необходимо изрично пълномощно за управлението или ползването на моторното
превозно средство, съгласно ал. 2 на чл. 477 от КЗ.
Съгласно чл. 411 вр. с чл. 412 от КЗ, касаещи имущественото застраховане, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. Регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка възниква в случай на причинено застрахователно събитие от трето
лице, когато за третото лице възниква гражданска отговорност и по силата на
застрахователния договор застрахователят по имуществената застраховка е изплатил на
увреденото лице застрахователно обезщетение. Касае се за законна суброгация и регресното
право на застрахователя срещу третото лице възниква в момента на плащане на
застрахователното обезщетение. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност".
За възникване на регресното вземане по чл. 411 КЗ е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
В случая посочените предпоставки са налице, като за осъществяването им
свидетелстват еднопосочно събраните писмени доказателства / в т.ч. застрахователна
полица, протокол за ПТП, преводно нареждане/, гласните доказателства и заключението на
изслушаната съдебно-автотехническа експертиза.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че между "БДЖ – Пътнически превози" ЕООД и застрахователя
Застрахователно акционерно дружество "ОЗК - Застраховане " АД е сключен договор за
застраховане на релсови превозни средства, като видно от представената застрахователна
2
полица № 0800-130-2023-00001 в полза на "БДЖ – Пътнически превози" ЕООД е сключена
имуществена застраховка на релсови превозни средства съгласно приложен списък,
включително процесната влакова композиция, обслужвана от локомотив № 550196/2018,
посочен под пореден № 101 в списъка на застрахованите локомотиви / на л. 23 от делото/.
Видно от горецитираната застрахователна полица / на л. 17 от делото/, страните са
договорили застрахователно покритие при сблъсък с друго транспортно средство, а. зрокът
на застраховката е от 00. 00 часа на 23.01.2023 г. до 24. 00 часа на 22.01.2024 г.
Видно от съставения от протокол за ПТП на 10.04.2023г. около 16:10 часа при
движението на лек автомобил .............. с ремарке с рег. № .... по път III-301 в гр. Летница на
ж.п. прелез, регулиран със светофарна уредба и пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“) водачът не спира и премИ.ва на червен сигнал,
влседствие на което реализира ПТП с движещата се по релсовия път влакова композиция
№24224, обслужвана (теглена) от локомотив №55-196 с посока на движение от с. Дойренци
към гр. Левски.
Представен е и констативен протокол от 13.04.2023 г., съставен от комисия в
Локомотивно депо – Горна Оряховица, в който са описани констатирани повреди и
неизправности на тягов подвижен състав №55-196.
Представен е доклад № 6 от 12.04.2023 г. за фактите и обстоятелствата, констатирани
при настъпило железопътно произшествие.
Представен е от ищеца окончателен доклад № 58 от заседание на Районна
разследваща комисия – Горна Оряховица, ДП "Национална компания Железопътна
инфраструктура", проведено на 03.09.2020 г.
От съвкупния анализ на уведомлението за щета, протокол за ремонт, доклад по щета
и количествено-стойностна сметка се установяват конкретно претърпените вреди.
Не се спори между страните, че към 10.04.2023 г. пътно средство с рег. № ВТ 1812 КХ
има валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника.
Не се спори също, че за процесното застрахователно събитие при ответното
дружество е образувана преписка по щета, по която е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1580,60 лв.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на съдебно-
техническа експертиза на вещо лице Й. Й.. Относно механизма на настъпване на ПТП
вещото лице дава заключение, че на 10.04.2023г. около 16:10 часа при движението на лек
автомобил .............. с ремарке с рег. № .... по път III-301 в гр. Летница на ж.п. прелез,
регулиран със светофарна уредба и пътен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство“) водачът не спира и премИ.ва на червен сигнал, влседствие на което
реализира ПТП с движещата се по релсовия път влакова композиция №24224, обслужвана
(теглена) от локомотив №55-196 с посока на движение от с. Дойренци към гр. Левски. С
оглед механизма на произшествието, щетите в описа на застрахователя и отразените в
протокола за ПТП видими увреждания вещото лице дава заключение, че щетите по влакова
композиция №24224, обслужвана от локомотив №55-196 се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 10.04.2023г. произшествие на ж.п. прелез в гр. Летница.
Според експертизата стойността, необдима за възстановяване на влаковата композиция,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1580,60 лв. Процесният ж.п
прелез е сигнализиран с пътвен знак Б-2 („Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“) и светофарна уредба от двете страни. Вещото лице дава заключение, че при
движение с разрешената скорост от 75 км/ч опасната зона за спиране на влаковата
композиция е била 280,48 метра. От техническа гледна точка ударът е бил предотвратим при
движение на влаковата композиция със скорост равна или по-ниска от 28,55 км.ч. Вещото
лице дава заключение, че водачът на лекия автомобил „.“ е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието, ако не е нявлязъл на червен забранителен
сигнал върху релсите на железопътния прелез.
Като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по делото са
3
ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц. С. Н. и Д. Й. Я., чиито
показания подкрепят обективираните в двустранния протокол констатации относно
обстоятелствата по настъпването му.
Свидетелят Н. дава сведение, че в деня на ицидента управлявал като машинист
локомотива, който теглел процесната влаковата композиция. Нямал видимост към
приближаващото ж.п. прелеза превозно средство предвид положението му вдясно вътре в
локомотива и посоката на движение, но помощник-машинистът го предупредил и незабавно
предприел аварийно спиране. Въпреки това настъпило съприкосновение между локомотива
и автомобила поради необходимото време за задействане на спирачната уредба.
Свидетелката Д. Й. Я. споделя, че собственият й лек автомобил е участвал в пътен
инцидент с влакова композиция, но същият бил управляван от сИ. й.
Събраните свидетелски показания относно механизма на ПТП следва да бъдат
кредитирани като дадени от незаинтересовани от изхода на делото лица, възпроизвеждащи
непосредствено възприети от свидетелите обстоятелства, кореспондиращи помежду си в
частта относно мястото, времето и обстоятелствата по настъпване на ПТП, както и
подкрепени изцяло от приетите писмени доказателства.
Основателно е възражението на ответникът, че протоколът за ПТП не се ползва с
обвързаща от съда материална доказателствен сила за механизма на настъпване на пътното
произшествие, защото не възпроизвежда непосредстени възприятия на съставилите ги
длъжностни лица. В случая, обаче, описаният механизъм се установява еднопосочно и
безпротивореиво от цялата доказателствена съвкупност, поради което не може да бъде
споделена тезата за недоказаност на обстоятелствата, при които е настъпил инцидента.
Ето защо съдът намира, че инцидентът е настъпил в резултат от виновното
противоправно поведение на водача на л. а. ".", с ДК № ВТ 1812 КХ. Разпоредбата на чл. 52,
т. 2 ЗДвП установява забрана за премИ.ване през железопътен прелез при мигаща червена
светлИ. на светофара или включена звукова сигнализация, независимо от положението на
бариерите. Установеното в случая поведение на водача на застрахованото при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се явява в нарушение на вмененото на
водача на МПС съгласно чл. 52, т. 2 ЗДвП. Няма данни по делото същият да е положил
необходимата грижа за това да може да спре, напротив, от показанията на свидетеля Ц. Н. се
установява, че светофарната уредба е функционирала, а съгласно споделеното от помощник-
машиниста водачът на лекият автомобил „.“ не е намалил скоростта при доближаването на
ж.п.прелеза. При доказателствена тежест за ответника същият не е ангажирал доказателства
за оборване на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от
изключващите вИ.та обстоятелства.
Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно
покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът,
застрахованият водач на л. а. "." виновно е предизвикал ПТП, в причинна връзка с което са
нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по имуществена застраховка влакова
композиция като ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер от 1580,60 лв.
Следователно правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по чл.
411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск е доказан в
своето основание.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на увредения автомобил съдът намира за неоснователно. Принос от страна на
увредения по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице в случаите, когато с поведението си той
самият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, така
че увреждането настъпва като пряка последица и от негови действия или бездействие. В
случая, ответникът, който носи тежестта на доказване, не е ангажирал доказателства в
подкрепа на твърденията си за извършено от страна на машиниста на влаковата композиция,
нарушение на установените в ЗДвП правила за безопасно движение. Поради това и в
приложение на последиците от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
4
следва да се приеме, че не е налице твърдяното съпричиняване на вредите, с оглед на което
липсва основание за намаляване на дължимото от ответника обезщетение за обезвреда.
Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по
регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от
застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от
третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие. Въз
основа на изводите на експерта по изслушаната и приета по делото САвТЕ, неоспорена от
страните, което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява,
че вредите по влаковата композиция съответстват на механизма на ПТП, посочен в
съставения Протокол за ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
както и че размерът на щетата, определена по средни пазарни цени възлиза на сумата от
1580,60 лв. Вещото лице е посочило, че действителната стойност на горепосоченото МПС
към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза на сумата от 992286,94 лв.,
поради което в настоящия случай не е налице тотална щета, при което размерът на
обезщетението за щетите, нанесени на процесното МПС, възлиза на сумата от 1580,60 лв.
Не е спорно, че ищецът е предявил надлежно вземането си по предвидения в чл. 412,
ал. 1 КЗ ред, с отправена до ответника покана за плащане, но такова не е последвало.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е изцяло основателен
и следва да се уважи за пълния претендиран размер от 1580,60 лв. Като последица от
уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер от 307,61 лв. за платена
държавна такса и адвокатски хонорар в заповедното производство и 943,61 лв. за исковото
производство, в т.ч. за държавна такса – 31,61 лв., депозит за вещо лице – 300лв., депозит за
свидетел – 60 лв. и адвокатско възнаграждение – 552 лв.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1
дължи на „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София“ №7, ет. 5 на основание чл. 411 сумата от 1580,60
лв., главница – представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
за ПТП, настъпило на 10.04.2023г. в междуградието Дойренци-Левски по вИ. на водача на
застрахования при ответника лек автомобил „.“ с рег. № ., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.09.2023г. до
окончателното плащане, съгласно заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д.
№ 49549/2023 г. по описа на СРС, 113 състав,
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М. Димитров” № 1 да заплати на „ЗАД
ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
5
София, ул. „Света София“ №7, ет. 5 на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 307,61 лв. за
разноски в заповедното производство и 943,61 лв. за разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6