Присъда по дело №201/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта:	12
Дата:	14 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия:	Георги Любенов Йорданов

Дело:	20242200200201
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Сливен, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.ОВ
СъдебниСтанимир Ст. Петков

заседатели:АНДОН АТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Е. Г. Х.
и прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. Й.ОВ Наказателно дело от
общ характер № 20242200200201 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. В. Я. - роден на *** г. в с. Б.д., общ. Т.,
живущ в гр. ***, българин, български гражданин, с начално образование,
женен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
18.12.2023г. в гр. Сливен, на бул. „Стефан Караджа“, при управление на
моторно превозно средство от категория „В“ - лек автомобил марка „Форд
Ескорт“ с peг. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;
чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: Пътно превозно средство от категория „В“ - 50 km/h в
населено място“;
чл. 119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека
1

водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре“, като наличие на ограничение за максимална
разрешена скорост на движение до 50 км/час, управлявал автомобила със
скорост от 58 км/час, и не съобразил поведението си с наличните пътен знак
Д 17 - „Пешеходна пътека“ и напречна маркировка М 8 - „Пешеходна
пътека“, и по непредпазливост, на пешеходна пътека, причинил смъртта на Т.
Г. И.а - ЕГН ********** (починала на 22.12.2023 г.), поради което и на
основание чл.343, ал.3 предл. последно, б. „б“ предл. 1, вр. ал.1, б. „в“, във
вр. с чл.342, ал.1, вр. чл.58а ал.4, вр. чл.55 от НК го ОСЪЖДА на ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното
наказание на подс. Д. В. Я., със снета по-горе самоличност, за изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.343г, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК ЛИШАВА подс. Д. В. Я.
от ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.
На основание чл.343 ал.5 от НК ОСЪЖДА подс. Д. В. Я. да заплати
равностойността на л.а. „Форд Ескорт“ с peг. № *** в размер на 2485.70 /две
хиляди четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. В. Я., с установена по делото самоличност,
да заплати на частния обвинител Й. К. И. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата
от 600 /шестстотин/ лева, представляващи направените от него по делото
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. В. Я., с установена по делото самоличност,
да заплати на частния обвинител Н. Й. П. с ЕГН ********** от гр. ***, сумата
от 600 /шестстотин/ лева, представляващи направените от нея по делото
разноски за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА подсъдимия Д. В. Я., с установена по делото самоличност,
да заплати по сметката на ОД МВР - Сливен сумата 2121,38 /две хиляди сто
двадесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ лева представляваща
направените по делото разноски за експертизи.
Веществените доказателства - 2 бр.дискове (DVD-R, м. „Му Media“ -
като л.19; CD-R, м. „Verbatim“ - като л.38), след влизане на присъдата в сила,
2

да се унищожат като вещи без стойност.
Лек автомобил „Форд Ескорт“ с peг. № *** - приет за съхранение в
склад/паркинг на Сектор ПП при ОД на МВР-Сливен с приемо-предавателен
протокол № 562/2023 г., след влизане на присъдата в сила, да се върне на
собственика му.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд-
Бургас в 15–дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по присъда №12/14.05.2024г.постановена по НОХД №201/2024г.по описа
на СлОС.
Обвинението против подс.Д.В.Я. от гр. Сливен по чл.343, ал.З предл. последно, б.
„б“ предл. 1, във вр. с ал.1, б. „в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК е затова,че На 18.12.2023г. в
гр. Сливен, на бул. „Стефан Караджа“, при управление на моторно превозно средство от
категория „В“ - лек автомобил категория „Форд Ескорт“ с per. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно:чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“;чл.21, ал.1 от
ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Пътно превозно средство
от категория „В“ - 50 km/h в населено място“;чл. 119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към
пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“,като наличие на ограничение за максимална разрешена скорост на
движение до 50 км/час, управлявал автомобила със скорост от 58 км/час, и не съобразил
поведението си с наличните пътен знак Д 17 - „Пешеходна пътека“ и напречна маркировка
М 8 - „Пешеходна пътека“, и по непредпазливост, на пешеходна пътека, причинил смъртта
на Т.Г.И. - ЕГН ********** (починала на 22.12.2023 г) .
В проведеното открито съдебно заседание,в хода на същото по
същество,представителят на обвинителната власт-прокурор Х. заяви,че подс.Я. следва да се
признае за виновен по повдигнатото обвинение,съобразно събраните доказателства и
направеното самопризнание,като били налице множество смекчаващи отговорността
обстоятелства,които могат да доведат до определянето на наказание по вид „лишаване от
свобода“ и по размер,който да позволи приложението на чл.66 от НК,най-вече с оглед
възрастта на подсъдимото лице.Счита,че следва да се лиши от ПУМПС за възможно най-
дълъг срок,а относно приложението на чл.343,ал.5 от НК предоставя на съда.
Частните обвинители,пострадалите Й.И. и Н.П. чрез адв.Св.П.,заявяват,че се
присъединяват към становището на прокурора,считайки,че на подс.Я. следвало да се наложи
наказание „лишаване от свобода“,което да не изтърпява ефективно.По отношение на глобата
/равностойността на автомобила,с който е било извършено деянието/предоставя на
съда.Молят за присъждането на разноски.
Другите пострадали лица,въпреки редовното им призоваване не се явиха в с.з.и не
изразяват становище.
Подсъдимият се възползва от правото си да поиска производството да се разгледа по
реда на гл.27 от НК-съкратено съдебно следствие по чл.371,ал.2 от НПК.Лично и чрез своя
защитник адв.Ел.П. се признава за виновен,изразява съжаление за стореното,моли съда да
отчете многобройни смекчаващи вината обстоятелства,като наложи наказание,чийто размер
да позволи на съда приложението на чл.66 от НК.Моли да не му се налага алтернативното
наказание-да заплати равностойността на автомобила,с оглед ниските му доходи.

Процесният обвинителен акт описва следната фактическа обстановка:

Подс. ДИ* В. Я. е с начално образование, женен е, пенсионер, не е осъждан. Като
водач на МПС е наказван по административен ред три пъти за нарушения по ЗДвП,
последно през 2007 г.
Подс.Д. Я. от гр. Сливен е правоспособен водач на МПС от 04.09.1997 г. и притежава
валидно до 21.07.2027 г. свидетелство за управление на МПС с № ***, за категории „С“,
„В“, „АМ“ и „ТКТ“. Като водач на МПС е наказван по административен ред 3 пъти с
наказателни постановления за допуснати нарушения на правилата за движение по ЗДвП,
1

последното влязло в сила на 21.07.2007 г. (л.27и л.28 от ДП).
На 18.12.2023 г. в гр.Сливен, около 09:30 часа подс.Д.Я. се движел по бул. „Стефан
Караджа“ с управлявания от него лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег.номер ***,
собственост на синът му В.Д. Я.. Движел се в участъка между кръстовището с ул. „Баба
Тонка“ (до сградата на „ДКЦ 2“) и кръстовището с бул. „Братя Миладинови“, в направление
от север на юг, т.е. в посока към „Дамарски мост“ и въпросното кръстовище с бул. „Братя
Миладинови“. Така посочения участък от пътя бил с по две ленти за движение във всяка
посока, като подс.Д.Я. управлявал автомобила в дясната лента, гледана по посока на
неговото движение. Времето е било ясно и слънчево/видно и от приложения снимков
материал/. Платното за движение в съответния участък е било право и без ограничения на
видимостта, с гладка и равна структура на асфалта. Асфалтовата пътна настилка е била суха
и в добро състояние. В така описания участък от пътя и по посоката, в която се движел
подсъдимият имало последователно обособени няколко пешеходни пътеки, обозначени с
пътни знаци Д 17 - „Пешеходна пътека“ и напречна маркировка М 8 - „Пешеходна пътека“.
Последната от въпросните пешеходни пътеки била преди кръстовището с ул. „Попска“, като
също била обозначена с ясно видими пътен знак Д 17 - „Пешеходна пътека“ и напречна
маркировка М 8 - „Пешеходна пътека“.
По описания по-горе начин и управлявайки автомобила „Форд Ескорт“ с рег.номер
*** със скорост от около 58 км/час, подс.Д.Я. приближавал до участъка от пътя преди
кръстовището с ул. „Попска“. В същото време, св.Й.К.И. и съпругата му - постр. Т.Г.И.
(ЕГН **********) се намирали на тротоара пред описаната по-горе пешеходна пътека преди
кръстовището с ул. „Попска“, от страната на въпросната улица. Двамата имали намерение да
преминат по пътеката в посока към общинския пазар намиращ се от другата страна на бул.
„Ст.Караджа“. Св.Й.И. и постр.Т. И.а стъпили на пешеходната пътека, при което се
разминали със св.Р.И., която в това време пресичала в обратна посока и вече излизала извън
самата пътека. Й.И. и Т.И.а започнали да пресичат по пътеката в описаното по-горе
направление, като последната се движела с около една крачка преди съпруга си. Двамата
направили по около две крачки, и когато постр.Т.И.а се намирала на около 1,3 метра от
началото на пешеходната пътека, тя била ударена от автомобила управляван от подс.Д.Я..
Удара бил с предната дясна част на автомобила и попаднал в лявата част на тялото на Т.И.а,
в резултат, от което тя била отхвърлена към горния десен ъгъл на предното панорамно
стъкло на автомобила, откъдето била понесена и отхвърлена напред по посоката на
движение на автомобила, след което паднала на асфалта. Автомобила управляван от
подс.Д.Я. продължил движението си, като спрял срещу ул. „Попска“, т.е. на около 30 метра
след мястото на удара. След удара постр.Т.И.а паднала върху асфалта и останала
неподвижна, видимо не реагирала на опити за контакт. На място се насъбрали множество
лица, като някои от тях опитвали да помогнат на пострадалата. Междувременно за
случилото се бил подаден сигнал чрез обаждания на телефонен номер „112“. На място
пристигал автомобилен екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Сливен, в чиито
състав бил св.М.М., а непосредствено след това дошъл и медицински екип от ЦСМП-
Сливен. Медицинските лица установили моментното състояние на постр.Т.И.а, след което
незабавно откарали същата в ЦСМП-Сливен за оказване на медицинска помощ.
Междувременно и чрез извършен оглед (л.46-л.54 от ДП), при условията на чл.212, ал.2 от
НПК било започнато настоящото досъдебно производство.
След извършените изследвания в ЦСМП-Сливен, в 10:45 часа на 18.12.2023 г.
постр.Т.И.а била приета за лечение в Отделение по анестезиология и интензивно лечение
(ОАИЛ) при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен. При приемането й в отделението
тя била в много тежко общо състояние, в церебрална кома и хемодинамично нестабилна. В
тази връзка са били установени данни за счупване основата на черепа с обхващане на
2

задните части на дясната слепоочна кост, като фрактурата се насочвала към дясната теменна
кост. Установени били данни за субарахноидален кръвоизлив с пробив във вентикуларната
система, както и наличие на счупвания на 3-то, 4-то и 5-то ребра в дясно по скапуларната
линия. Въпреки проведеното лечение, здравословното състояние на Т.И.а продължило да се
влошава и в 08:31 часа на 22.12.2023 г. същата починала в посоченото по-горе отделение на
болничното заведение.
При разследването, с постановление от 11.01.2024 г. (л.91 от ДП) е била назначена
съдебномедицинска експертиза (СМЕ), чрез която да се установят причините за смъртта на
постр.Т.И.а. Видно от становището и заключението на вещото лице изготвило съответната
СМЕ на труп с № 144/2023 г. (л.94 - л.97 от ДП), на Т.И.а е била причинена тежка
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата и гръдния кош. Въпросната
травма е получена след като пострадалата е била блъсната от автомобил движещ се със
значителна скорост, при което се е ударила по предните части на автомобила и след това е
паднала на повърхността на терена на местопроизшествието. Според заключението на
вещото лице изготвило въпросната СМЕ с № 144/2023 г., причина за настъпване на смъртта
е причинената тежка несъвместима с живота съчетана травма обхващаща главата и гръдния
кош, с тежки контузионни увреждания на мозъка и масивните субарахноидални
кръвоизливи със счупване основата на черепа, като всичко това е довело до настъпване на
тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и
мозъчния ствол, където са разположени центровете на дишането и сърдечната дейност, като
в резултат от отока и вклиняването на мозъка се е затормозила тяхната функция. За
настъпване на смъртта е допринесла и значителната гръдна травма със счупвания на десните
ребра и контузионно увреждане на белите дробове. Във връзка с горното, непосредствена
причина за настъпване на смъртта се явява изпадането на пострадалата в състояние на
дълбока кома и в състояние на травматичен шок вследствие на тежката съчетана травма. В
същата насока вещото лице е изтъкнало изрично, че уврежданията са получени в резултат от
блъскане от предната част на автомобил, като удара е попаднал отстрани отляво на тялото
на постр.Т.И.а. В тази връзка, въпросните травми и настъпилата в резултат от тях смърт са
пряка и непосредствена последица от описаното по-горе пътно-транспортно произшествие
при което постр.Т.И.а е била ударена от автомобила „Форд Ескорт“ с рег.номер ***.
При разследването е била назначена и извършена и автотехническа експертиза (АТЕ)
за установяване причините за настъпване на описаното по- горе пътно-транспортно
произшествие и механизма, по който се е случило това. Видно от констатациите и
заключението на вещото лице изготвило въпросната АТЕ (л.107 - л.114 от ДП), автомобила
„Форд Ескорт“ с рег.номер *** се е движел по бул. „Стефан Караджа“ със скорост от около
58 км/час, при което опасната зона за спирането му е била около 51 метра. При навлизането
на пешеходната пътека на постр.Т.И.а и св.Й.И., водачът-подс..Д.Я. е имал възможност да ги
забележи от разстояние не по-малко от 54 метра. Въпреки това подсъдимият не е предприел
никакви действия за намаляване скоростта на движение на управлявания от него автомобил,
или други действия за предотвратяване на удара. В момента когато автомобила е ударил
постр.Т.И.а, скоростта му на движение е била около 49 км/час. Мястото на което се е
намирала пострадалата в момента на удара е върху самата пешеходна пътека, на около 1,3
метра вляво от десния бордюр на тротоара, т.е. от началото на пътеката гледано от посоката,
в която е пресичала.
При разпит в съответното качество подс.Д.Я. е заявил, че описаното по-горе
произшествие е станало по негова вина, но не е дал други обяснения допринасящи са
изясняване на механизма, по който се е случило. Видно от показанията на разпитаните при
разследването свидетели, в т.ч. св.М.М. който като част от екип на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР- Сливен е отишъл на местопроизшествието непосредствено след удара, Д.Я. е твърдял,
че е бил заслепен от слънцето и поради това не е видял пресичащата по пешеходната пътека
постр.Т.И.а. Аналогично негово изявление са възприели и останалите свидетели, в т.ч. и
3

св.Р.Иванова (л.79) от показанията, на която е видно, че Д.Я. на практика не е реагирал и на
факта, че и тя е преминавала по същата пешеходна пътека непосредствено преди постр.Т.И.а
и св.И.И. да започнат да пресичат.
С оглед събраните и проверени по делото доказателства, в т.ч. свидетелските
показания, констатациите и заключението от изготвената АТЕ, механизма за настъпване на
удара предполага отклоняване на вниманието от страна на обв.Д.Я., при което той реално не
е контролирал управлявания от него автомобил „Форд Ескорт“ с рег.номер ***.
Същевременно подс.Д.Я. е управлявал въпросния автомобил със скорост от 58 км/час, която
превишава разрешената за съответното превозно средство максимална скорост за движение
в населено място, а именно до 50 км/час. Отделно от това, подс.Д.Я. не е съобразил
поведението си и с наличието на пешеходна пътека обозначена по съответния за това начин
с пътен знак и маркировка, както и с наличието на пешеходци пресичащи по въпросната
пешеходна пътека.
Съдът с оглед разглеждането на делото по реда на гл.27 от НК,събраните писмени,
гласни и веществени доказателства и имайки пред вид и самопризнанията на подс.Д.Я.
счита,че следва изцяло да възприеме описаната по-горе фактическа обстановка,така както е
възпроизведена и в обвинителния акт.Не се събраха други доказателства,които да дадат
основание същата да бъде оспорена.
Правна квалификация:
От обективна страна, след като на 18.12.2023 г. в гр. Сливен, движейки се по бул.
„Стефан Караджа“, при управление на лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег.номер ***,
подс.Д.Я. е нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват“, в чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача
на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
km/h: Пътно превозно средство от категория „В“ - 50 km/h в населено място“, както и в чл.
119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, в резултат от което и
по непредпазливост е причинил смъртта на пресичащата по пешеходна пътека Т.Г.И. - ЕГН
********** (починала на 22.12.2023 г. в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД-Сливен), което
представлява престъпление по чл.343, ал.З предл. последно, б. „б“ предл. 1, във вр. с ал.1, б.
„в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
От субективна страна, деянието подс.Д.Я. е извършил при форма на вината
непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.З от НК, тъй като същият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е бил длъжен и в
конкретния случай е могъл да ги предвиди. Задължението за предвиждането на тези
общественоопасни последици е произтичало от задължението му да знае и да спазва
правилата за движение по пътищата и в частност посочените по-горе разпоредби на чл.20,
ал.1, чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП. Подс.Д.Я. обективно е имал възможност да
контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, като тази му
възможност в конкретния случай не е била ограничена от независещи от волята му
обстоятелства, в т.ч. дори ако действително е бил заслепен от слънцето. В същата насока, за
подс.Д.Я. не е имало независещи от волята му обстоятелства, в резултат от които да не е
могъл да управлява автомобила със скорост в рамките на разрешената за движение. Не са
били налице и обстоятелства, които да са възпрепятствали обв.Д.Я. да съобрази поведението
си с факта, че приближава към пешеходната пътека, която е била обозначена с ясно видими
пътен знак и маркировка, и по която е имало пресичащи пешеходци.
С деянието си подс.Д.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343, ал.З предл. последно, б. „б“ предл. 1, вр. ал.1, б. „в“, във вр. с
4

чл.342, ал.1 от НК.
Разпитан при досъдебното производство подс.Д.Я. е заявил, че се признава за
виновен по предявеното му обвинение, т.к. случилото се е станало по негова вина. В тази
насока не е дал други обяснения, възползвайки се от правото си да откаже да дава такива.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат- чистото съдебно
минало на подсъдимия, същият признава вината си,изразява съжаление за извършеното и
настъпилия вредоносен резултат,напредналата му възраст /на повече от 82 години/.
Съдът намира, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на всички обстоятелства по делото съдът намира,че на подс.Д.Я. следва да се
наложи наказание при условията на чл.55 от НК и да се „слезе“ под най-ниския
размер,предвиден за това престъпление,който е пет години „лишаване от свобода“.Съдът
счита,че наказание по размер от три години „лишаване от свобода“ би бил напълно
достатъчен да поправи и превъзпита подсъдимия.Не е необходимо той да търпи наказанието
ефективно.С оглед възрастта му най-вече евентуално ефективно наложено наказание би
изиграло изключително негативна роля относно здравето и дори живота на подсъдимия.Те
биха били изключително застрашени,според настоящия съд в една такава среда.
Затова съдът приложи разпоредбата на чл.66 от НК и определи изпитателен срок на
подс.Д.Я. от пет години.
Следва да се има пред вид,че наред с наказанието „лишаване от свобода“ съдът е
длъжен да наложи на подс.Я. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“,но счита
че той следва да бъде за един по-дълъг срок,какъвто е този от пет години.
Разпоредбата на чл.343,ал.5 от НК е дизпозитивна по своя характер и не повелява
задължителното и прилагане,но съдът намира,че следва да се осъди подс.Д.Я. да заплати
равностойността на процесния автомобил,/т.к.той не негова собственост/.Налагането на това
наказание ще изиграе още по-голяма роля за поправянето на подсъдимия,а и възпираща
такава,тъй като всяко наказание освен специална има значение и за генералната превенция.
С оглед разпоредбите на чл.343, ал.5 от НК, чрез изготвяне на оценителна експертиза е
определена пазарната стойност на въпросният автомобил „Форд Ескорт“ с per. № *** - 2
485,70 лева.

Относно веществените доказателства- 2 бр.дискове (DVD-R, м. „Му Media“ - като
л.19; CD-R, м. „Verbatim“ - като л.38),следва да бъдат унищожени,като вещи без
стойност и поради отпадане на нуждата от същите,след влизане в сила на присъдата.
Що се отнася до лек автомобил „Форд Ескорт“ с per. № ***,с който е било
осъществено престъпното деяние - приет за съхранение в склад/паркинг на Сектор ПП при
ОД на МВР-Сливен с приемо- предавателен протокол № 562/2023 г.,същият като
собственост на лице различно от подсъдимия,следва да му бъде върнат.

С оглед установяването на вината на подс.Д.Я. следва да бъде осъден да заплати на ОД
МВР Сливен направените в производството разноски в общ размер на 2121,38 лв.,както
следва: за изготвени експертизи (842,40 лв. за СМЕ; 885 лв. за АТЕ; 56,98 лв. за ВТЕ; 337 лв.
за оценителна експертиза),с оглед разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК.
На същото основание подс.Я. следва да се осъди да заплати и направените от частните
обвинители разноски.
Причини за осъществяването на деянието,съдът намира в несъобразяването на
подс.Д.Я. на своето поведение с правилата за движение по пътищата,при управление на
МПС т.е.несъобразяването с установения правов ред в държавата,което е извод за ниска
5

правна култура.
Водим от тези мотиви съдът постанови присъдата си.

Съдия при ОС-Сливен:
6

Съобщи за изтекли лични данни