О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 260128
Хасково, 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският Окръжен
съд……………………………..…………колегия в открито
заседание на тринадесети април……………………………………………………….
През две хиляди двадесет и първа…………………………………….година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милена Петева
ЧЛЕНОВЕ:Филип Филипов
Капка
Вражилова
при секретаря ……Петя Делчева……………………………..и
в присъствието на прокурора…………………………...………….………..като разгледа докладваното
от ……………..………председателя..………….………………
ВЧНД.126…по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.318 и
сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат Б.С., повереник на частния тъжител Г.М.Х.,
против Определение № 260010/12.01.2021 г. по НЧХД № 954/2020 г., с което Районен
съд-Хасково е прекратил наказателното производство, образувано по същото дело,
на основание чл.24 ал.1 т.5 от НПК.
В жалбата
се твърди, че атакуваното определение е неправилно и постановено в нарушение на
процесуалните правила. Доводите са бланкетни и необвързани с конкретни
фактически и правни съображения, на които са базира твърдяната от повереника
порочност на атакувания съдебен акт. Искането, което се отправя към съда, е за
отмяна на същия акт.
В
съдебното заседание повереникът поддържа жалбата, но прави уточнение на нейния
предмет, като заявява искане за отмяна на определението само в частта, в която
е било прекратено производството по приетия за разглеждане граждански иск,
съгласявайки се с прекратяването на делото в неговата наказателна част и
приемайки осъществяване на визираното в нормата на чл.24 ал.1 т.5 от НПК
основание. Така повереникът поддържа, че макар законосъобразно да прекратил
производството по повдигнатото против подсъдимия частно обвинение, съдът бил
задължен да се произнесе по предявения против същото лице граждански иск, а
след като това не било сторено, процесуалният закон и задължителната за
съдилищата съдебна практика били нарушени, в който смисъл се поддържа искане за
частична отмяна на обжалваното определение.
Частният
тъжител не взема становище по жалбата на повереника.
Защитникът
на подсъдимия оспорва основателността на жалбата. Становището му е за
правилност и процесуална обоснованост на постановения съдебен акт, за чието
потвърждаване е формулираното искане.
Подсъдимият
не взема становище по жалбата.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура-Хасково също не взема становище.
Писмени възражения против
жалбата не са постъпили, а страните не правят доказателствени искания.
С
разпореждането, с което делото бе насрочено за разглеждане от въззивния съд,
беше допуснато допълнително изслушване на експерта, изготвил заключение по
назначената съдебно-психиатрична експертиза.
Въззивният
съд като се запозна с доказателствата по делото и във връзка с изложените от
въззивника доводи, намира за установено следното:
Жалбата против
постановения по НЧХД № 954/2020 г. по описа на РС-Хасково съдебен акт, сложил
край на образуваното по същото дело наказателно производство, е допустима –
подадена е от надлежна страна (тъжителя, действащ чрез своя повереник) и в
предвидения от закона срок. Предвид направените от повереника уточнения,
касаещи предмета на жалбата, е необходимо да се посочи следното: С атакуваното
определение районният съд е прекратил изцяло производството по горепосоченото
дело от частен характер, предвид липсата на указание, че процесуалните действия
по него следва да продължат по предявения и приет за съвместно разглеждане
граждански иск (претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени вреди е
приета с изрично определение в съдебното заседание на 05.11.2020 г.).
Подадената от повереника въззивна жалба, както вече се посочи, е бланкетна,
като освен това в нея отсъства конкретна заявка коя част от прекратителното
определение се атакува, поради което следва да се приеме, че нейният деволутивен
ефект е обхванал цялостното съдържание на съдебния акт и всички породени от
него процесуални последици. В съдебното заседание пред настоящия съд
повереникът на практика се отказва от това процесуално значение на депозирания
от него сезиращ документ, като с посоченото по-горе уточнение прави искане
определението да бъде контролирано, съответно отменено, единствено в частта,
касаеща решението на съда да не продължи разглеждането на делото по гражданския
иск. Така направеното обаче изявление не е в състояние да породи предложеното
от повереника „стесняване“ на въззивната проверка – първо, защото изрично
оттегляне на част от предмета на първоначалната
жалба не се прави и второ, защото повереникът не е в състояние да
оттегли жалбата без съгласието на своя доверител, който пред въззивния съд не
се явява, нито формулира писмена заявка в подобна насока /чл.324 ал.2 от НПК/.
Ето защо, жалбата следва да бъде разгледана така, както сочи нейната
първоначална формулировка – искане за цялостна въззивна проверка на съдебния
акт. Тази проверка сочи основателност на жалбата, заради следното: Производството по делото е било образувано
по частна тъжба на Г.М.Х., в която са били изложени факти, обосноваващи
извършено от С.Д.Б. престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за което последния с
Разпореждане от 07.10.2020 г. е бил предаден на съд. Ход на съдебното следствие
е бил даден в проведеното на 05.11.2020 г. съдебно заседание, в което
подсъдимият се е явил лично и е дал обяснения по обвинението, а делото е било
отложено за събирането на доказателства. В проведеното на 03.12.2020 г. съдебно
заседание, на което е присъствал защитник, е бил поставен въпросът за
психичните годности на подсъдимия, като освен представените писмени
доказателства в тази насока, е било направено и уважено от съда искане за
назначаване на съдебно-психиатрична експертиза, която да изследва състоянието
на Б. и даде заключение дали той страда от заболяване, влияещо върху мисловните
и волеви процеси, респ. върху възможността за осъзнаване на свойството и
значението на постъпките и способността те да се ръководят. Представеният от
експерта писмен доклад, базиращ се на извършен преглед на подсъдимия и
запознаване с относимата към състоянието му медицинска документация, сочи, че
подсъдимият боледува от „епилепсия“, проявила се в ранна детска възраст,
лекувана в годините, включително чрез периодични хоспитализации и прогресирала
до констатирано през 2014 година органично разстройство на личността в резултат
на увреда и дисфункция на главния мозък.
Посочено е още, че състоянието се характеризира с брадипсихия,
вискозност, интелектуално снижение и дисфорична готовност в траен и необратим
вид. Заключението на експерта е, че към инкриминирания момент – 21.03.2020 г., Б.
е разбирал свойството на извършеното от него, но „следва да се има предвид
променената личностна структура и дисфорична готовност, предизвикващи импулсивност
в реакциите и несъобразяване с евентуалните последици от извършеното“. При
проведеното от районния съд устно изслушване експертът е потвърдил своите
изводи и е уточнил, че описаната в заключението дисфорична готовнаст се
изразява в лесно и бързо поддаване на провокация, изявена импулсивност и
реактивност при липсваща мотив-контрамотив противопоставимост. В крайна сметка
експертът е посочил, че е налице такова снижаване на прага на задръжките, което
изключва възможността да се ръководят действията в условията на външна за
личността намеса /дразнител/, която се осъзнава от лицето като провокативна.
Тези изводи лекарят-психиатър потвърждава и пред въззивния съд. Допълва, че
състоянието на Б. не е било променено от преди, по време и след описаното в
тъжбата деяние. Предполага още, че болният има спомен за инкриминираните
събития, които е разказал по време на
прегледа и за които е дал обяснения по време на съдебното следствие, доколкото
представянето им и в двата епизода било идентично с едно отклонение, касаещо
съобщения при прегледа епилептичен припадък непосредствено преди конфликта с
тъжителя. Относно способността на подсъдимия да участва в съдебното
производство заключението на експерта не е категорично – посочва се, че това
участие не би било пълноценно при установеното болестно състояние и
предполагаемата на фона на личностните особености невъзможност за осъзнаване на
вина и последици от наказателната отговорност.
Имайки предвид така представените от експерта изводи, съдът е стигнал до
вярното заключение, че в случая се установява такава промяна в структурата на личността, която е
тъждествена с посоченото в чл.33 ал.1 от НК разстройство на личността
/продължително, доколкото е констатирана необратимост/, предизвикващо
неспособност да се ръководят постъпките заради болестно занижения праг на
задръжки и дисфорична готовност, т.е. правилно е установено отсъствието на
необходимия за вменяемостта волеви момент. Неправилно обаче е прието от съда,
че така установените обстоятелства изпълняват предпоставките на посочената в чл.24 ал.1 т.5 от НПК хипотеза, при която
наказателното производство може да бъде прекратено. Както вече се отбеляза,
според заключението на лекаря-психиатър волевите способности на подсъдимия са отсъствали към
момента на инкриминираното деяние, а не са отпаднали едва след неговото
извършване. Следователно Б. е бил невменяем и на посочената в тъжбата дата на
извършване на престъплението, поради което той не може да бъде годен субект на
наказателна отговорност. Когато деянието е извършено от наказателно неотговорно
лице, то липсва престъпление и затова наказателното производство подлежи на
прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, а не на основание чл.24 ал.1
т.5 от НПК - разпоредба, визираща случаите, при които деянието е извършено от
годен субект, но изпаднал в продължително разстройство на личността, изключващо
вменяемостта, след извършването на престъплението. Регламентираната в
разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК предпоставка за прекратяване на
наказателното производство не е сред изброените в чл.289 ал.1 от НПК
процесуални хипотези, при които съдът може да прекрати наказателния процес,
защото при установена липса на престъпление /в това число поради невменяемост
на извършителя, т.е. липса на вина/ той е длъжен да постанови присъда – чл.304
предл.3 от НПК. Съдът следва да постанови такъв съдебен акт и тогава, когато
състоянието на невменяемост продължава и към момента на разглеждане на делото,
поради което изложеното в мотивите към определението съображение, според което
именно наличната и към момента на процеса
болест, изключваща волевите способности, налага приключването на делото,
е незаконосъобразно и противоречащо както на правната теория /вж.С. П., Учебник
по наказателен процес на НРБ, стр.516/, така и на съдебната практика.
Съвсем
отделен е въпросът дали подсъдимият е способен да бъде участник в наказателното
производство. Това е проблем както от медицинско, така и от фактическо
естество. В случая процесуалните сведения от делото не сочат отсъствие на
такива способности, защото подсъдимият се е явил в първото за делото съдебно
заседание, заемал е адекватни на процесуалната материя позиции, изразявал е
мнения и становища и нещо повече – дал е обяснения, протоколираното съдържание
на които илюстрира не само спомен за инкриминираните събития, но и способност
за възпроизвеждането им пред другиго чрез подреден и детайлно наситен разказ.
Изложеното налага извода, че атакуваното определение е неправилно и
следва да се отмени. Това прави безпредметно обсъждането на изложените от
повереника аргументи относно приложимостта на дадените в ТРОСНК № 1/2013 г.
разрешения, които принципно са и неотносими към обсъждания казус, тъй като
коментират необходимостта от произнасяне по гражданския иск след прекратяване
на наказателното производство поради настъпване на изброените в чл.79 ал.1 от НК основания /смърт на дееца, амнистия или давност/, каквито при настоящата
проблематика не са налице. Искането на защитника за присъждане на разноски не
може да бъде удовлетворено, тъй като това вземане е обусловено от окончателния
съдебен акт, който на основание чл.29 ал.1 б.“в“ от НПК следва да бъде постановен
от друг състав на първоинстанционния съд.
Така
мотивиран,
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ
Определение № 260010/12.01.2021 г., постановено
по НЧХД № 954/2020 г. по описа на Районен съд-Хасково.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд
Определението не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.