Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 20.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното
заседание на двадесет и втори април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря Сн. Апостолова
като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7253 по описа за
2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 03.05.2020г. по гр.д. № 13660 по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
175-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че И.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***
дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане
на сумите, както следва: сумата от 92,75лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 02.04.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 68 в гр. София, ж.к. „********ет.* за периода от
02.04.2015г. до 30.04.207г., сумата от 15,12лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 02.04.2018г. до изплащането й,
представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на енергията за
периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 21898/2018г. на Софийски районен съд,
175-ти състав, като неоснователни са отхвърлени
исковете за горницата над 92,75лв. до предявен размер от 217,11лв. и за периода
от 01.07.2014г. до 01.04.2015г., както и предявените н искове за обезщетение за
забава на плащането на главниците, както следва: сумата от 49лв.,
представляваща мораторна лихва за забава на плащането на топлинната енергия за
периода от 15.10.2015г. до 20.03.2018г.; сумата от 4,14лв., представляваща
мораторна лихва за забава на плащането на цената на възнаграждението за дялово
разпределение на енергията за периода от 15.10.2015г. до 20.03.2018г., като И.Г.Г.
е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни разноски от 28,35лв. по заповедно дело
и 368,55лв. по исково дело.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 5056318/18.05.2020г.
по регистъра на СРС, от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че чл. 32, ал. 3 от ОУ допуска при суми за възстановяване съгласно
изравнителната сметка същите да се отнесат към най-старите неплатени
задължения, това било и направено в случая, като се установявало от
заключението по счетоводната експертиза. Изготвените изравнителни сметки не
били оспорени от ответника. Дори да се приемело, че част от вземанията са
погасени по давност, то друга част от сумата по изравнителната сметка не била
погасена по давност. Претендирало
е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за възнаграждение за
адвокат.
Въззиваемият- ответник по исковете И.Й.Г., ЕГН ********** чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е оспорил
жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Районният съд
бил съобразил заключенията по съдебните експертизи и правилно е приложил
погасителната давност на месечните задължения. Особеният представител е
претендирал възнаграждение.
Третото лице помагач
на въззивника – Т.с.”ЕООД, ЕИК ********
не е изразило становище.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба
вх.№ 2006173/07.03.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** срещу И.Й.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, с
която е поискало от съда на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че И.Й.Г.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******** заплащане на сумите, както следва: сумата от 217,11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 02.04.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 68 в гр. София, ж.к. „********ет.* за периода от 01.07.2014г. до 30.04.207г.,
сумата от 15,12лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 02.04.2018г. до изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на
енергията за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г., сумата от
49лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането на топлинната
енергия за периода от 15.10.2015г. до 20.03.2018г.; сумата от 4,14лв., представляваща мораторна лихва
за забава на плащането на цената на възнаграждението за дялово разпределение на
енергията за периода от 15.10.2015г. до 20.03.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по заповедно дело № 21898/2018г. на
Софийски районен съд, 175-ти състав. Навело
е твърдения, че ответникът е собственик
на имота и като такъв е потребител на
топлинна енергия, потребил енергия в имота за процесния период в количества и
на стойност, за които са предявени исковете, дължал и възнаграждение за
дяловото й разпределение, изпаднал в забава на плащаните на главниците, страните
били обвързани от договор при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът И.Й.Г., ЕГН **********
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е
оспорил исковете. Навел е твърдения, че не било установено да е
потребил енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете,
издадените от ищеца извлечение от сметка
и фактури не установявали същото, задълженията били погасени по давност срок на която била 3 години.
Особеният представител е претендирал възнаграждение.
Третото лице помагач на
ищеца – Т.с.”ЕООД, ЕИК ******** е заявило че не е извършвал
дялово разпределение на енергията в имота за периода и неправилно е
конституиран като трето лице помагач.
По делото е приложено заповедно дело № 21898/2018г.
по описа на СРС, 175-ти състав, съгласно което същото е образувано по заявление
по чл. 410 от ГПК вх. № 3029950/02.04.2018г., със заповед от 03.09.2018г. районният съд е разпоредил И.Й.Г., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** сумите, както следва: сумата от 217,11лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 02.04.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 68 в гр. София, ж.к. „********ет.* за периода от 01.07.2014г. до 30.04.207г.,
сумата от 15,12лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 02.04.2018г. до изплащането й, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение на
енергията за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г., сумата от
49лв., представляваща мораторна лихва за забава на плащането на топлинната
енергия за периода от 15.10.2015г. до 20.03.2018г.; сумата от 4,14лв., представляваща мораторна лихва
за забава на плащането на цената на възнаграждението за дялово разпределение на
енергията за периода от 15.10.2015г. до 20.03.2018г., както и съдебни разноски от 75лв., за така издадената заповед длъжникът е
уведомен със залепване на 16.10.2018г. на уведомление , на 07.02.2019г. заявителят
е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на
такива е представил на 07.03.2019г.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален
акт № 26/19.06.2014г. съгласно който А.А..А.е продала на И.Й.Г. ***.
По
делото са приети протокол от 22.07.2002г. от ОС на ЕС, договор от 20021.08.2002г.,
съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „********са избрали
и възложили на МХ „Е.” ООД да извършва
дялово разпределение на енергията в сградата за срок от 3 години, като при
липса на възражения от страните този срок се подновява автоматично за всяка
следваща година.
Съгласно
чл. 32 и чл. 33 Общи условия одобрени от ДКЕВР с решение от 03.02. 2014г., суми по фактурите следва да се заплащат в
30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както
месечните, публикуват се по същия начин
и изравнителните сметки, като обезщетение за забава се дължи след
изтичане на срока за плащане на сумата по изравнителната сметка.
Съгласно
чл.32 и чл. 33 от ОУ одобрени от ДКЕВР на 27.06.2016г. задълженията следва да
се платят се дължи след изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се
отнасят.
С
прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и МХ „Е.”ООД е посочило, че сградата в която
е процесния имот е топлофицирана, потребява се в нея енергия за отопление и за
горещо битово водоснабдяване, отчети по общият топломер са снемани ежемесечно и
са отчислявани технологични загуби за сметка на доставчика. Посочило е, че в процесния имот не е имало
отоплителни тела, потребявана е енергия за горещо битово водоснабдяване,
отчитана по водомер, начислена е енергия за сградна инсталация съобразно обем
на имота, дяловото разпределение на енергията било направено от МХ „Е.”ООД по
правилата на Наредбата за топлоснабдяване. Посочило е, че стойността на реално
потребената енергия за процесния период била 285,38лв. по фактури била начислена по-голяма сума за целия период.
За периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г. по изравнителна сметка сума била 138,16лв., като по фактури за април
2015г. била начислена 42,44лв. За периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г.
реално потребена енергия била на стойност от 84,72лв. За периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г. реално
потребена енергия била на стойност от
62,50лв.
С
прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след запознаване с
документи по делото и проверки при ищеца
е посочило, че нямало данни процесните суми да са платени, за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г. по фактури било начислено 550,77лв. по
изравнителни сметки имало суми за възстановяване от 253,31лв. и с тези суми за
възстановяване не били погасявани
задължения извън процесния период. Неплатени били 217,09лв. главница за топлинна енергия, 15,12лв. главница за дялово
разпределение, и лихва от 4,14лв. Лихва за топлинна енергия за процесния период
била 26,75лв. Посочило е, че тези суми не включвали платените общо 24,33лв. ,
които били платени в периода юли 2015г.
до октомври 2015г. Имало и уважена рекламация за 12,06лв. Посочило е, че по
записванията на ищеца не били предмет на делото прогнозните стойности по
фактури в размер на 43,96лв. за май и юни 2015г., те били отредени като
„съдебни”, което означавало че за тях не е предявен иска по процесното дело.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част,:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 вр. чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване
на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, за дяловото й
разпределение, отделно и обезщетение за забава на плащане на същите, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от ГПК.
За
да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което ищецът
се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на
ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007г., носител е на вземане за дялово разпределение
на енергията, ответникът е изпаднал в забава на плащането на сумите.
По
делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед и с нея е уважено изцяло искането на
заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати процесинте
суми на основанията, на които са предявени исковете, заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото производство.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги
е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.2007
г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите.
Съгласно
чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна
енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по
ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването.
По
аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007
г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Ко 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело №
11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече - разпоредбата на чл. 153,
ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия
към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът
приема, че по делото е установено, че през процесния период страните са били обвързани от валидно
правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота, ответникът е носител на
вземане за дялово разпределение на същата. Решението на СРС в частта, в която
исковете са уважени е влязло в сила и обвързва съда и страните със сила на
пресъдено нещо за тези обстоятелства.
Съдът
приема за установено от заключения по
приети по делото съдебни експертизи , че стойността на доставената реално
енергия в имота е била на стойност от 285,38лв., като за периода от 01.07.2014г. до
30.04.2015г. е 138,16лв., по фактури били начислени по-големи суми, като ищецът
след като е съобразил уважена рекламация за 12,06лв., направени плащания от
24,33лв. е начислил като дължими общо 217,11лв.
Съдът изцяло кредитира заключенията като задълбочени, верни,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, неоспорени от
страните.
Спорен
въпрос е дали тези вземания са погасени
по давност вземанията за главница, възникнали за периода от 01.07.2014г. до
01.04.2015г.:
Приложими
за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл.33 от ОУ от 2014г., съгласно
които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то число на месеца,
следващ този, за който е публикувана фактурата за задължението на
интернет-страницата на доставчика . Доколкото тези задължения са уговорени да
се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че това е съглашение изискуемостта на задължението да настъпва
след покана за плащане. Това е така, защото изискуемостта настъпва след
поведение на кредитора, представляващо отправяне на искане за плащане към
длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за достигнало до длъжника при
публикуване на фактурата на интернет-страница на кредитора. При така възприето
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от
момента на възникването му.
Моментът
на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за целия отоплителен
сезон не е от естество да промени моментът на възникване на вземането и
изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на срока на
погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и
за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщени
фактури през 2015г. за тези вземания , които са по изравнителни сметки и
включват и начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да
се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните вземания.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването на
няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни юридически факти, от тях произтичат и
различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014г. сочи изискуемост на
месечното вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При
така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление – 02.04.2018г., и по съображения изложени по-горе за началния
момент на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ
от 2014г., то съдът приема, че вземанията за периода от 01.07.2014г. до 01.04.2015г. съответно за лихвата за забава на плащането им са
погасени по давност. Вземанията са периодични и срокът на погасителната давност
е 3 години. За този период стойността на
реално потребената енергия правилно е определена от СРС в размер на 124,34лв.
Установено е от заключението по техническата експертиза, че стойността на
реално потребената енергия за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2015г. е
138,16лв., че за април 2015г. по фактури е начислена общо 42,44лв., но тази
сума е надхвърляла реалното потребление. При така установеното и при
съобразяване на заключенията по съдебните експертизи и на основание на чл. 162
от ГПК съдът приема, че сумата, която следва да се приеме за доставена през
април 2014г. и която не е погасена по давност не е по-голяма от приетата от
СРС. Оплакванията на въззивника по жалбата, които са основани на възможността
със суми за връщане по изравнителни сметки да се приспадат задължения за
периоди преди процесния не могат да обосноват обратен извод, защото такова
приспадане не е установено да е
извършвано и не е прието за извършвано от районния съд .
В
жалбата не са наведени конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд по иска за обезщетение за забава
на плащане на главниците, районният съд не
е допуснал нарушение на императивна правна норма при обосноваване на
изводите си по този иск и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК
решението на СРС и по тези искове съдът приема за правилно.
При
така възприето съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото то отговорността за разноски следва да се постави в
тежест на въззивника, въззиваемият не е ангажирал доказателства за сторени
разноски по делото и такива не му се следват.
На третото лице –
помагач разноски не се следват съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
от 03.05.2020г. по гр.д. № 13660 по описа за 2019г. на Софийски районен съд,
175-ти състав в обжалваната част.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника – „Т.с.”ЕООД, ЕИК
********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.