Разпореждане по дело №188/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск от С. М. М., с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на дружество “С.”, Е., ЕИК

Сочи се от ищеца, че е взискател по изпълнително дело с длъжник “Брат ВР” ООД. По изпълнителното дело не са извършени доброволни плащания. По негово искане е наложен и надлежно вписан в Търговския регистър запор върху имуществото на длъжника върху всички дялове или върху 100 % от капитала на “С.” Е.. Твърди, че няма нито частично, нито цялостно плащане към момента, поради което е овластен от Държавен съдия изпълнител да предяви настоящия иск за прекратяване на “С.” Е.. Сочи, че представените РКО за платените му суми не касаят тези, за които е образувано изпълнителното производство.

В отговора на исковата молба се сочи, че тя е недопустима и неоснователна. Излагат се твърдения и правни доводи, че сумите по изпълнителното дело са погасени напълно и изцяло.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното постановление от 12.5.2010 г. на ДСИ е, че ищецът С. М. като взискател по изп. дело № 20 по описа за 2009 г. на СИС-Б. е овластен да предяви иск за прекратяване на дружество “С.”, Е., с едноличен собственик на капитала длъжника па долето - “Брат ВР”, ООД. В постановлението е отразено, че изпълнителното дело е образувано против “Брат ВР”, ООД и е наложен запор върху притежаваните от него дружествени дялове във фирма “С.”, Е.. От представеното удостоверение изх. № *0707/13.5.2011 г. на Агенция по вписванията е видно, че едноличен собственик на капитала на фирма “С.”, Е. е дружество “Брат ВР”, ООД, както и че по изп. д. № 20/2008 г. е наложен запорх върху целия капитал. От писмо на ДСИ се установява, че изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ-Г. Ц. като то според писмо на частния съдебен изпълнител е образувано под № *1245.

При така приетите за установени факти съдът намира предявения иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за допустим и основателен. В цитираната норма е предвидена възможност когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му да може да се предяви след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Към момента на приключване на първото съдебно заседание се установява, че вземането на взискателя не е удовлетворено. Представените от ответника разходни касови ордери за платени суми на ищеца С. М. не касаят сумите за които е образувано изпълнителното производство. Видно от съдържащите се в него 5 бр. изпълнителни листове е, че то е образувано за суми от по 5 000 лв. по запис на заповеди с падежи, които са различни от визираните в РКО падежи на платените с тях записи на заповед. В изпълнителните листове, издадени по ч.гр.д. № 240/08 г.241/08 г.;296/08 г., 299/08 г. и 291 /08 г.по описа на БРС е посочено че записите на заповед са с падежи съответно на 06.12.2006 г.; на 7.12.2006 г., на 11.12.2006 г. и на 14.12.2006 г. като в единия изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 242/08 г. - няма изписан падеж, докато от РКО е видно, че всички записи на заповед, за които е платено с тях са издадени на 06.09.2006 г., като са различни датите на падежите, посочени в РКО - а това са съотв. датите 17.11.2006 г., 20.11.2006 г., 21.11.2006 г., 24.11.2006 г., 28.11.2006 г. и 4.12.2006 г. Затова необосновано се сочи от ответника, че ЧСИ въпреки неоспорването на представените РКО от взискателя в нарушение на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК не е прекратил изпълнителното производство. С. М. и пред настоящият състав не оспорва получаването на сумите по тези РКО, но изразява становище, което доказателствата установяват по несъмнен и категоричен начин, че те касаят суми по записи на заповед, за които не са издавани изпълнителни листове и съотв. не са предмет на образуваното изпълнително производство. Предви изложеното, сочещи наличието на всички предпоставки на чл. 517, ал. 4 от ГПК, съдът уважава молбата за прекратяване на дружество “С.”, Е..

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА “С.”, Е., с управител А. М. Р., със седалище и адрес на управление: гр. Б. , ул. „. И.”, № 9 и ЕИК *********.

ОСЪЖДА “С.”, Е., с управител А. М. Р. да заплати на С. М. М. направените разноки по делото в размер на 1825 лв.

Решението да се впише в търговския регистър.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: