РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Бургас, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20232100500225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на Т. В. Т. от ***, против решение № 260044 он 28.11.2022 г.
по гр.д.1197/2018 г. по описа на Районен съд Несебър, с което е постановено
извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на
самостоятелен обект с идентификатор 51500.502.38.7.3 по КККР на
гр.Несебър със застроена площ от 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво –
закрита търговска площ, кухня, склад и други спомагателни и сервизни
помещения, второ ниво – открита търговска площ – тераса-покрив с площ от
50,14 кв.м., който самостоятелен обект се намира в сграда № 7, разположена в
ПИ с идентификатор 51500.502.38 по КККР на гр.Несебър, с предназначение
на самостоятелния обект: за обществено хранене, с описани съседи; с
административен адрес: гр.Несебър, ул.“Хан Крум“ № 32, при първоначална
цена 245 964 лв, и с което решение страните-съделители са осъдени да
заплатят по сметката на РС Несебър съответната дължима от тях държавна
такса.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в
противоречие с материалния закон - чл.69, ал.2 от ЗН и чл.203 от ЗУТ, при
съществени нарушения на процесуалните правила довели до неправилно
избран способ за извършване на съдебната делба, предвид неотчитане от
страна на съда на доказателствата за поделяемост на процесния имот и
необосновано. Твърди се, че районният съд неправилно е преценил
възможностите за поделяемост на имота, като не е съобразил заключението на
вещото лице прието в с.з. на 21.04.2022 г., в което е посочено, че процесният
1
имот би могъл да бъде поделен, ако се създадат нови самостоятелни търговски
обекта с други предназначения, в рамките на квотите определени за двамата
съделители. Твърди се, че по делото не е изискано и приложено становище по
чл.203 от ЗУТ на гл. архитект на общината, относно възможностите за реално
извършване на делбата по заключението на вещото лице, като приключването
на делото без такова становище е процесуално нарушение, като не е
съобразено и изразеното от страните съгласие за допускане на повторна
експертиза, която да даде трети вариант за реалното поделяне на процесния
имот, на базата на втория, но при преизчисляване на площите по дадените
вече варианти и разделяне на терасата. Твърди се, че по този начин съдът не е
изпълнил задължението си да изследва всички възможности за реалното
поделяне на имота и не е оказал необходимото съдействие на страните в
отношенията им с общинските органи, като не е спазил процедурите по чл.201
и чл.203 от ЗУТ и не е предоставил на страните възможността да представят
инвестиционни проекти за реалното разделяне на имота, които да бъдат
изпратени на гл.архитект на общината за одобрение.
Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
извършване на делбата чрез поставяне в реални дялове на двамата съделители,
след приключване на процедурата по обособяването им. Направено е искане и
за присъждане на съдебните разноски.
По искане на въззивника във въззивното производство са допуснати
и събрани нови доказателства.
Въззиваемият В. К. Н. е оспорил въззивната жалба като
неоснователна с писмен отговор в законовия срок. Твърди се, че изводът на
първоинстанционния съд, че процесният имот с посоченото в решението за
допускане на делбата предназначение, е неподеляем, се подкрепя от приетото
по делото заключение по СТЕ. Твърди се, че възможността за обособяване на
два самостоятелни обекта от процесния имот е свързана евентуално с
промяната на предназначението на обекта, което създава необходимост от
извършване от страна на съделителите на множество административни
процедури и влагане на значителни средства. Оспорват се оплакванията във
въззивната жалба, че съдът не е изискал становище на гл.архитект по
предложените от вещото лице два варианта по заключението. Оспорени са
исканията на въззивника за допускане на повторна експертиза. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски за
въззивното производство.
По повод представените от въззивника с въззивната жалба
доказателства се твърди, че едва с въззивната си жалба въззивникът твърди и
представя доказателства, че още от 2006 г. е извършено фактическо
преустройство на процесния обект от заведение на обществено хранене на два
работещи самостоятелни магазина. Излага се становище, че това
обстоятелство дава основание да се прекрати делото за делба поради липсата
към момента на допуснатия до делба обект.
Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано
лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството е за съдебна делба и е във фазата на извършването й.
С влязло в сила решение № II-205 от 06.04.2021 г. по в.гр.д.988/2020
2
г. по описа на Бургаски окръжен съд (недопуснато до касационно обжалване с
определение № 10 от 13.01.2022 г. по гр.д.2947/2021 г. на ВКС, ГК, II
отделение), е отменено решение № 227 от 13.12.2019 г. по гр.д.1197/2018 г. на
РС Несебър, и вместо него е постановено допускане на съдебна делба между
В. К. Н. и Т. В. Т., на съсобствения им недвижим имот - самостоятелен обект с
идентификатор 51500.502.38.7.3 по КККР на гр.Несебър със застроена площ
от 198,80 кв.м., на две нива: приземно ниво – закрита търговска площ, кухня,
склад и други спомагателни и сервизни помещения, второ ниво – открита
търговска площ – тераса-покрив с площ от 50,14 кв.м., който самостоятелен
обект се намира в сграда № 7, разположена в ПИ с идентификатор
51500.502.38 по КККР на гр.Несебър, с предназначение на самостоятелния
обект: за обществено хранене, с описани съседи, при квоти: 77,20/198,80
кв.м.ид.части за В. К. Н. и 121,60/198,80 кв.м.ид.части за Т. В. Т..
За установяване поделяемостта на делбения имот, в
първоинстанционното производство е допусната и приета СТЕ, вещото лице
по която е дало заключение, че функционалното разпределение на СО
„Заведение за обществено хранене“ не позволява създаването на два отделни
самостоятелни обекта за „Заведение за обществено хранене“, които да
отговарят на изискванията за ЗОХ, поради което процесният имот е
неподеляем. Вещото лице е допълнило, че процесният имот би могъл да бъде
поделяем, ако се създадат нови самостоятелни обекти с друго предназначение.
Съобразно квотите в съсобствеността, вещото лице е предложило два
варианта за извършване на делба на имота, при които се предвижда
оформянето в имота на два търговски обекта с предназначение съобразно
инвестиционните намерения на възложителите.
Вариантите на проект за делба на имота са изпратени на основание
чл.203 от ЗУТ на Гл.архитект на Община Несебър за становище, но с
определение от о.с.з.на 18.11.2022 г. съдът е приел, че липсва съгласие на
страните за обединяване около един от двата варианта, предложени от вещото
лице, поради което е приключил събирането на доказателства.
С обжалваното решение съдът е постановил извършване на делбата
на имота чрез изнасянето му на публична продан. Съдът е приел, че имотът е
неподеляем поради предназначението му – за заведение за обществено
хранене и затруднението, което би създала промяната на предназначението на
имота.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
Делбеното производство е във втората фаза – по извършване на
делбата, при което съсобствеността се прекратява по един от посочените в
закона способи: чрез възлагане на неподеляемо жилище - чл.349 ГПК (каквато
хипотеза в случая не е налице); чрез разпределение на имотите по реда на
чл.353 ГПК; чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие
(чл.352 ГПК); в случай че имотът е неподеляем и не може да се възложи на
никого от съделителите - чрез изнасяне на имота на публична продан (чл.348
ГПК).
Във връзка с изложените във въззивната жалба оплаквания за
3
допуснати от съда процесуални нарушения, въззивният съд е допуснал
събиране на нови доказателства във въззивното производство.
Видно от представената с въззивната жалба Заповед от 28.12.2006 г.
на директора на РИОКОЗ-Бургас за заличаване на регистрация на обект за
търговия с храни, считано от 29.12.2006 г. е обезсилено удостоверението за
регистрация и експлоатация на обекта, поради констатирана фактическа
промяна в предназначението на обекта.
Видно от заключението по назначената и приета комплексна
съдебно-техническа и оценителна експертиза, е възможно от процесния
недвижим имот да бъдат обособени два дяла, съобразно квотите на страните в
съсобствеността като са взети предвид предназначението на всички
помещения, техническото и експлоатационното им състояние, възможностите
за извършване на необходимите СМР при ремонт и преустройство, без да се
създават неудобства, по-големи от обичайните по смисъла на чл.203 ЗУТ.
Съобразявайки изброените обстоятелства, вещите лица са предложили три
варианта за разделяне на имота.
В съдебното заседание на 28.05.2024 г., в което е прието експертното
заключение, страните са изразили становище кой от вариантите предпочитат и
съдът е постановил и трите варианта да се изпратят на Главния архитект на
Община Несебър за становище по чл.203 ЗУТ. След становище на ОбЕСУТ
(Протокол № 7/28.08.2024 г.), че и трите варианта могат да бъдат одобрени и
съответните дялове могат да бъдат обособени като самостоятелни обекти по
смисъла на чл.203 ЗУТ, с определение от откритото съдебно заседание на
08.10.2024 г., съдът е изпратил на Главния архитект на Община Несебър за
одобряване, съгласно чл.203, ал.1, изречение второ от ЗУТ, вариант 2 и
вариант 3 от КСТОЕ, както и постъпилите инвестиционни проекти по тези два
варианта.
С решения по т.31 и по т.32 от Протокол № 1 от 12.02.2025 г. на
ОбЕСУТ, е изразено становище, че и двата варианта (вариант 2 и вариант 3) са
приети за допустими и следва да бъдат одобрени съгласно чл.203, ал.1,
изр.последно от ЗУТ.
В съдебното заседание на 28.04.2025 г., съделителят Т. Т., чрез
процесуалния си представител адв.Р.Станчев, е изразил становище, че желае
делбата да бъде извършена по вариант 3 от заключението на КСТОЕ, тъй като
този вариант е съобразен с действителните права на собственост („с
нотариалния акт, с който е учредено правото на строеж, в полза на ищеца е
оставена южната част от сградата, а северната - на ответника“), както и поради
обстоятелството, че в продължение на 45 години имотът се е ползвал по този
начин. Съделителят В. Н., чрез процесуалния си представител адв.Сидерова, е
изразил становище, че желае делбата да бъде извършена по вариант 2 от
експортното заключение, тъй като обособените съгласно този вариант два
магазина съответстват на правата на собственост на страните и само в този
вариант и двата магазина имат лице към улицата (и то – към главната
търговска улица на гр.Несебър). Изложено е, че при вариант 3 дяловете биха
били неравностойни, тъй като магазинът на единия съделител би бил в дъното
на дворното място и без лице към улицата. Твърденията на съделителя Т. са
оспорени по съображения, че страните не са имали разпределяне на реалното
ползване на имота.
В представените допълнително писмени бележки по съществото на
4
спора, страните са доразвили твърденията си.
Въззивникът Т. Т. е описал, че страните не спорят, че
съсобствеността по отношение на дворното място е съществувала между
двамата братя Д. и Т. В.и и техните две сестри, при равни дялове - от по 1/4
ид.част, а съсобствеността на избеното помещение е резултат на
реализираното , взаимно учредено право на строеж на две сгради-близнак по
НА № 51/1974 г. на ПРС, и по конкретно на западния близнак,
съсобствениците на който са двамата братя. Заявено е, че праводателят на
въззиваемия-ищец В. Н. - Д. Т. е станал собственик на първи жилищен етаж от
сградата “западен близнак” и на северната половина от избата на тази сграда,
а съделителят Т. Т. е станал собственик на втория жилищен етаж от същата
сграда и на южната половина от избата, което в цитирания нотариален акт от
1974 година е изрично записано. Посочено е още, че от изграждането на
сградата - западен близнак, избеното помещение е преустроено от
тогавашните съсобственици Т. и Д. Т. в заведение за комплексно обслужване –
механа. Изложено е, че с договор за дарение, обективиран в нот.акт № 106,
том I, per. № 619, дело № 102/2000 г., ищецът В. Н. е придобил от вуйчо си Д.
Т. първи жилищен етаж от западния близнак, ведно със северната половина от
избата /сутеренен етаж/, както и притежаваната от него 1/4 ид.ч. от дворното
място, в което е реализирано строителството.
Изложени са съображения, че с решение по гр.д.202/2000 г. по описа
на НРС е било извършено разпределението ползването на дворното място
между всички съсобственици, впоследствие това ползване е било отново
предмет на разпределение по гр.д.1073/2020 г. по описа на НРС, при което е
разпределено ползването на незастроената част от дворното място по вариант
1 от заключението, съобразен с разпределението на собствеността в
жилищната сграда и в частност помещенията на приземния етаж, ползвани от
Т. В.. Посочва се, че от 2000 г. разпределението на дворното място е
съобразено с начина на разпределение на собствеността в сградата - южната
част на Т. В. и северната част - на Д. Т. – праводател на В. Н..
На второ място се твърди, че съгласно заключението на вещото лице
инж.Кехайова относно стойността на отделните дялове и съответно дължими
суми за уравнение на дяловете между страните, при одобряване на вариант 2
от СТЕ, дължимата сума от В. Н. към Т. Т. за уравнение е в размер на 55 337
лв, а при вариант 3, дължимата сума от В. Н. към Т. Т. за уравнение е 50 602
лв.
Посочва се още, че разходите за преустройство с цел привеждане на
самостоятелните обекти, обособени като такива в делбата при вариант 2 и при
вариант 3 са почти еднакви по размер (съотв. 1 569,16 лв при вариант 2 и
2 092,21 лв при вариант 3).
Цитира се заявеното от в.л.арх.Антова в с.з., вариант № 3 е
съобразила с извършените в годините преустройства на първия етаж, с
възложител въззивника, започнати от южната част на сградата, което
преустройството е обхванало и другото гаражно помещение и „по този начин
кореспондира с дела на въззивника. съгласно нотариален акт от 1974 г. за
правото на строеж“.
Посочено е, че при съдебната делба съдът следва да се съобрази с
правото на собственост на страните, а не със справедливото ползване на
съсобствеността. Позовава се на Решение № 78 от 10.07.2019 г. на ВКС по
5
гр.д.1580/2018 г., 1 г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, съгласно
което критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са:
големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти,
извършените в имота подобрения, реалното му ползване. Посочва се, че от
така изброените критерии е очевидно, че вариант 3 от заключението е
съобразен със собствеността на Т.Т., факта, че той владее тази част и е
извършил всички подобрения и преустройства в нея, че винаги е ползвал тази
част и съобразно решенията на съдилищата при разпределение ползването на
дворното място и е преустроил същата въз основа на строително разрешение,
т.е. направил е значителни по размер инвестиции, подобрения в тази своя
южна част от приземния етаж, поради което делбата следва да бъде извършена
именно по този вариант.
Въззиваемият В. К. Н. в представените писмени бележки твърди, че
делбата следва да бъде извършена по Вариант 2 от СТЕ, тъй като този вариант
съответства на изискванията на чл.203 от ЗУТ, съобразен е изцяло с
реализираното на място преустройство (Приложение № 5 към СТЕ), а именно
два търговски обекта; с притежаваните от съделителите квоти на собственост
в делбената маса и този вариант съдържа изцяло равностойни дялове за
съделителите, като всеки един от тях получава лице към централна търговска
улица. Допълнително е посочено, че от заключението на в.л.Кехайова се
установява, че количествата СМР при вариант 3 са най-големи в сравнение с
останалите два варианта, тъй като там преустройствата са по-големи.
Допълнително се посочва, че според в.л.арх.А. Вариант 2 е съобразен с
реализираното на място преустройство.
Претендира се съдът да постанови решение, с което в дял на
съделителя В. К. Н. да бъде възложен дял първи от Вариант 2, като за
уравняване на дяловете да му бъде присъдено определеното от в.л.Кехайова
парично обезщетение, вземането на което, да бъде обезпечено с налагане на
законна ипотека.
При така събраните доказателства и изразени искания от страните,
съдът намира следното:
На първо място, относно начина на извършване на делбата съдът
намира, че тя следва да бъде извършена чрез разпределение на имотите по
реда на чл.353 ГПК, тъй като предвид вида на делбения имот хипотезата на
чл.349 ГПК не е налице; предвид различните квоти на съделителите, делба
чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребие (чл.352 ГПК) не
е подходящ способ за извършване на делбата; на последно място – доколкото
във въззивното производство се установи, че имотът е поделяем и за всеки от
съделителите може да се обособи дял, съобразно квотата му в собствеността,
изнасянето на имота на публична продан (чл.348 ГПК) не е подходящ способ
за извършване на делбата.
Както се посочи по-горе, с решения на ОбЕСУТ при Община
Несебър и двата варианта (вариант 2 и вариант 3) са приети за допустими и
одобрени съгласно чл.203, ал.1, изр.последно от ЗУТ.
С оглед заключението по КСТОЕ, съдът намира, че делбата следва да
се извърши по вариант 2 от експертното заключение, по следните
съображения:
И при двата варианта (вариант 2 и вариант 3), обособените два дяла
са съобразени в максимална степен с квотите на съделителите в
6
съсобствеността.
При вариант 2 обособеният в дял 1 имот е с площ 41,22 кв.м., а
обособеният в дял 2 имот е с площ 119,29 кв.м., а при вариант 3 обособеният в
дял 1 имот е с площ 50,62 кв.м., а обособеният в дял 2 имот е с площ 109,90
кв.м., т.е.при вариант 2 съделителят Н. би получил имот с приблизително 9
кв.м. по-малка площ от имота, който би получил при вариант 3. Съответно
като за уравнение на дяловете, в.л.инж.Б.К. е посочила, че при вариант 2,
получилият дял 1 следва да получи в уравнение на дяловете от съделителя,
получаващ дял 2, сумата от 55 337 лв, а при вариант 3, получилия дял 1 следва
да получи в уравнение на дяловете от получилия дял 2, сумата от 50 602 лв,
т.е.разликата в уравнението на дяловете между двата варианта е 4 735 лв.
В съдебното заседание, в което е прието заключението по КСТОЕ,
в.л.арх.Антова е добавила, че оформяйки вариант 3 е изхождала от факта, че
всички преустройства, разрешени в годините за първия етаж с възложител
въззивника, са започнали от южната страна на сградата, първоначално от по-
голямото гаражно помещение, а след това са обхванали другото гаражно
помещение. В същото съдебно заседание в.л.инж.Кехайова е допълнила, че
количеството на необходимите за преустройството СМР при вариант 3 е най-
голямо в сравнение с останалите два варианта, тъй като там преустройството е
най-голямо.
По делото няма представени доказателства съсобствениците да са
разпределяли ползването на процесния делбен имот – СО с идентификатор
51500.502.38.7.3. Нещо повече –твърденията на въззивника (в писмените
бележки по съществото на спора, т.4) се свеждат до това, че с решение по
гр.д.202/2000 г. на НРС е било извършено разпределение на ползването на
дворното място между всички съсобственици, като впоследствие – с решение
по гр.д.1073/2020 г. на НРС отново е разпределено ползването на
незастроената част от дворното място. Независимо от твърдението на
въззивника, че това разпределение на дворното място е било съобразено с
начина на разпределение на собствеността в сградата между въззивника Т.Т. и
неговия брат – праводател на въззиваемия В.Н., факт е, че разпределение на
самия приземен етаж, на който се намира процесния имот, не е имало.
Освен разликата в площите на имотите (около 9 кв.м.), в сумите за
доплащане, които съделителят Т. би дължал на съделителя Н. при всеки от
двата варианта (4 735 лв) и в разликата в обема на необходимите СМР за
преустройството при двата варианта (също не много значителна), при двата
варианта е налице основна разлика между обособените два нови имота – при
вариант 2 и двата нови имота, предвидени за търговски цели, имат лице към
улицата, а при вариант 3 лице към улицата има само имотът обособен като дял
2, а имотът, обособен като дял 1 е ситуиран изцяло в дъното на дворното
място, без лице към улицата.
При така обособените имоти във всеки от двата варианта,
настоящият състав намира, че делбата следва да се извърши по вариант 2 от
КСТОЕ, като съобразява, че този вариант в максимална степен отговаря на
целта, заложена в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 11.04.2022 г. на
ВКС по тълк.д.№ 2/2021 г., ОСГК – при наличието на възможност да се
обособят еднакви по вид и предназначение недвижими имоти, чийто брой
съответства на броя на съделителите, на всеки съделител да се постави в дял
еднороден имот – в случая - търговски обект с лице към търговската улица.
Още повече, че разликата в площта на имотите, в сумите за доплащане за
7
уравнение на дяловете, както и в стойността на необходимите СМР за
обособяване на имотите по двата варианта не е значителна. Ето защо съдът
намира, че в дял на съделителя Т. Т. следва да се постави дял втори (оцветен с
синьо на скицата Приложение № 5 от заключението по КСТОЕ, л.171 от
първоинстанционното дело) с площ от 119,29 кв.м., а в дял на съделителя В. Н.
следва да се постави дял първи (оцветен с жълто на скицата Приложение № 5
от заключението по КСТОЕ, л.171 от първоинстанционното дело) с площ от
41,22 кв.м.
Съгласно заключението на вещото лице инж.Кехайова по КСТОЕ
(Таблица № 5), стойността на квотата на съделителя Т. Т. е 257 325 лв, а
стойността на квотата на съделителя В. Н. е 163 375 лв. При стойност по
вариант 2 на отредения за дял 1 имот – 108 038 лв, а на отредения за дял 2
имот – 312 662 лв, за уравнение на дяловете получаващия имота по дял 2 (Т.
Т.) следва да заплати на получаващия имота по дял 1 (В. Н.), сумата от 55 337
лв.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови
извършване на делбата по реда на чл.353 ГПК по Вариант 2 от КСТОЕ, както
е посочено по-горе.
След влизане на решението в сила Скицата Приложение № 5 –
ВАРИАНТ 2 от заключението по Комплексната съдебно техническа и
оценъчна експертиза и инвестиционния проект по Вариант 2 - техническия
проект за обект: „Вътрешно преустройство за делба на самостоятелен обект с
идентификатор 51500.502.38.7.3 на първи жилищен етаж в сграда в УПИ VI-
404 в кв.77 по плана на гр.Несебър в условията на чл.203 от ЗУТ ВАРИАНТ 2
от приетата съдебно-техническа експертиза“ да се изпратят за одобряване
съгласно чл.203, ал.1, изр.второ от ЗУТ от Главния архитект на Община
Несебър.
По държавните такси:
С оглед разпоредбата на чл.355 ГПК, съделителите следва да бъдат
осъдени да внесат държавна такса от 4% върху стойността на получените
дялове.
За възложения му ДЯЛ ПЪРВИ с пазарна оценка от 163 375 лв,
съделителят В. Н. дължи държавна такса в размер на 6 535 лв, а съделителят Т.
Т., за възложения му ДЯЛ ВТОРИ с пазарна оценка от 257 325 лв, дължи
държавна такса в размер на 10 293 лв.
По разноските на страните:
Съгласно чл.355 ГПК, разноските по делбата на имота следва да се
понесат от съделителите съобразно стойността на дяловете им. Съобразно
квотите в съсобствеността на всеки от двамата съделители, въззивникът Т.
има право на разноски в размер на 2 646 лв от общо направени съдебни
разноски 4 316 лв (3 009 лв заплатена д.т. за въззивната жалба и 1 307 лв за
заплатено възнаграждение на вещи лица по допуснатата във въззивното
производство експертиза; следва да се посочи, че за заплащане на уговореното
адв.възнаграждение в размер на 600 лв не са представени доказателства,
поради което съдът не признава тази сума за разноски на въззивника). Също
съобразно квотите в съсобствеността на всеки от двамата съделители,
въззиваемият Н. има право на разноски в размер на 1 088 лв от общо
направени съдебни разноски 2 812 лв (1 307 лв за заплатено възнаграждение
8
на вещи лица по допуснатата във въззивното производство експертиза; 1 500
лв за заплатено адв.възнаграждение и 5 лв за съдебно удостоверение).
Мотивиран от изложеното, на основание чл.353 ГПК Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260044 от 28.11.2022 г. по гр.д.1197/2018 г. по
описа на Районен съд Несебър, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на Т. В. Т. с ЕГН **********, на основание
чл.353 ГПК, недвижим имот, представляващ ДЯЛ ВТОРИ (оцветен в синьо на
скицата Приложение № 5 – ВАРИАНТ 2 от заключението по Комплексната
съдебно техническа и оценъчна експертиза, л.171 от първоинстанционното
дело, представляваща неразделна част от настоящото решение) от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.38.7.3 по КККР на
гр.Несебър, с площ на този дял 119,29 кв.м. и със стойност на дела 312 662 лв.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на В. К. Н. с ЕГН **********, на основание
чл.353 ГПК, недвижим имот, представляващ ДЯЛ ПЪРВИ (оцветен с жълто
на скицата Приложение № 5 – ВАРИАНТ 2 от заключението по Комплексната
съдебно техническа и оценъчна експертиза, л.171 от първоинстанционното
дело, представляваща неразделна част от настоящото решение) от
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.502.38.7.3 по КККР на
гр.Несебър, с площ на този дял - 41,22 кв.м. и със стойност на дела 108 038 лв.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, да заплати на В. К. Н. с ЕГН
**********, за уравняване на дела в съсобствеността, сумата в размер от
55 337 лв (петдесет и пет хиляди триста тридесет и седем лева).
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, да заплати на В. К. Н. с ЕГН
**********, на основание чл.355, вр.чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 1 088 лв
(хиляда осемдесет и осем лева), представляваща сторени от съделителя Н.
разноски.
ОСЪЖДА В. К. Н. с ЕГН ********** да заплати на Т. В. Т., ЕГН
**********, на основание чл.355, вр.чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 2 646 лв
(две хиляди шестстотин четиридесет и шест лева), представляваща сторени от
съделителя Т. разноски.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, да заплати на основание чл.355
ГПК в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас държавна
такса в размер на 10 293 лв (десет хиляди двеста деветдесет и три лева) върху
стойността на дела.
ОСЪЖДА В. К. Н. с ЕГН ********** да заплати на основание чл.355
ГПК в полза на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Бургас държавна
такса в размер на 6 535 лв (шест хиляди петстотин тридесет и пет лева) върху
стойността на дела.
Скицата Приложение № 5 – ВАРИАНТ 2 от заключението по
Комплексната съдебно техническа и оценъчна експертиза, л.171 от
първоинстанционното дело, представлява неразделна част от настоящото
решение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд с
9
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила Скицата Приложение № 5 –
ВАРИАНТ 2 от заключението по Комплексната съдебно техническа и
оценъчна експертиза и инвестиционния проект по Вариант 2 - техническия
проект за обект: „Вътрешно преустройство за делба на самостоятелен обект с
идентификатор 51500.502.38.7.3 на първи жилищен етаж в сграда в УПИ VI-
404 в кв.77 по плана на гр.Несебър в условията на чл.203 от ЗУТ ВАРИАНТ 2
от приетата съдебно-техническа експертиза“ да се изпратят за одобряване
съгласно чл.203, ал.1, изр.второ от ЗУТ от Главния архитект на Община
Несебър.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10