Решение по дело №632/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№          729                /14.12.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на петнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                                Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 632 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване„ АД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Х.Д.Д..

Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия /ОУ/, които за процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ ищцовото дружество поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект с ИТН 1523869, находящ се в гр. Хасково, ул. „Гоце Д." № 8, ет. 2, с открит клиентски номер **********. Последният от своя страна трябвало да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от същите при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден на просрочие. Сочи се още, че за периода 02.07.2014 г. - 18.09.2014 г. ищецът доставил на ответника на горепосочения обект електроенергия на обща стойност 124,75 лв., като поради забава в заплащане на издадените фактури му се дължала лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер от 39,19 лв. за периода 16.09.2014 г. - 07.11.2017 г. Самите фактури, техният падеж, размерът и периодът на дължимата лихва били подробно описани в приложен препис - извлечение от клиентската сметка на ответника. За процесните вземания ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред РС - Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 2818/2017 г. по описа на съда, като издадената заповед за изпълнение била връчена на  ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца спрямо него, както следва: 124,75 лв., представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия, находящ се в гр. Хасково, ул. „Гоце Д." № 8, ет. 2, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1523869, за периода 02.07.2014 г. - 18.09.2014 г. и 39,19 лв., представляващи лихва за забава върху нея за периода 16.09.2014 г. - 07.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2818/2017 г. по описа на РС - Хасково в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски по заповедното, както и в настоящото производство.

Ответникът, чрез особения представител адв. А.С. ***, оспорва исковете като допустими, но неоснователни. Твърди, че ищецът не доказвал, че през периода 02.07.2014 г. - 18.09.2014 г. ответникът бил клиент на електроразпределителното дружество и че не му било предоставено собствено средство за търговско измерване /СТИ/ - електомер с № 4541855, което да било присъединено към електроразпределителната мрежа на дружеството. Твърди още, че процесните вземания били погасени с кратката тригодишна давност, тъй като представлявали периодични плащания. Предвид изложеното се моли да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно обстоятелството, че ищецът е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

По делото е представено препис-извлечение от ищцовото дружество относно сметката на ответника, в което са отразени дължимите от него суми по главници и лихви за определен период, включващ фактури за консумирана електрическа енергия в обекта му: гр. Хасково, ул. „Гоце Д." № 8, ет. 2, с клиентски номер **********, с № **********/25.08.2014 г., с отчетен период 02.07.2014 - 01.08.2014 на стойност 48,20 лв., със срок за плащане: до 15.09.2014 г., № **********/25.09.2014 г., с отчетен период 02.08.2014 - 01.09.2014 на стойност 99,60 лв., със срок за плащане: до 15.10.2014 г., № **********/10.10.2014 г., с отчетен период 02.09.2014 - 18.09.2014 на стойност 73,35 лв., със срок за плащане: до 20.10.2014 г.

По делото са представени както горепосочените фактури, така и общи условия /ОУ/ на договорите на ищеца за продажба на електрическа енергия, влезли в сила в 30-дневен срок от публикуването им. В тези ОУ са посочени реда и начина на заплащане на консумираната електрическа енергия – чл. 18, както и отговорността на клиента при неизпълнение на това му задължение – чл. 27.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2818/2017 г. по описа на РС -Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 25463/08.11.2017 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 1493/10.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от сумата 124,75 лв. за главница, с 39,19 лв. - обезщетение за забава върху нея за периода от 16.09.2014 г. до 07.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 19.02.2018 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок и последният е сторил това.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните вземания при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Разгледани по същество, исковете се явяват неоснователни поради следните съображения:

От приетите и неоспорени по делото фактури по несъмен начин се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. В случая ищецът е имал качеството на "краен снабдител" по смисъла на § 1, т. 28а от ДР на ЗЕ, а ответникът – на „потребител" по смисъла на § 1, т. 42 /отм./ от ДР на ЗЕ и между тях е бил сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Ето защо съдържанието на техните права и задължения действително е уредено в представените ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ. Не се спори и че ищецът е изпълнил своите задължения, като е снабдявал с електрическа енергия обекта на ответника, на който е било монтирано средство за търговско измерване /СТИ/, цените на които са изчислени правилно, съобразно действащата нормативна уредба и съответстват на представените фактури. Следователно, в тежест на ответника е възникнало задължението да заплаща стойността на доставената електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. На следващо място, не се твърди, а и липсват доказателства, които да установяват неправилно отчитане на потребеното количество енергия, както и нейното изплащане. Според настоящия съдебен състав, обаче своевременно направеното от процесуалния представител на ответника възражение за изтекла погасителна давност се явява основателно. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи, че в случая е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като задълженията за заплащане на електрическа енергия са периодични плащания. В този смисъл са дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като в конкретния случай изискуемостта на вземанията по процесните фактури е настъпила с изтичане на посочения в тях срок – на 15.09.2014 г. по фактура № **********/25.08.2014 г., на 15.10.2014 г. по фактура № **********/25.09.2014 г. и на 20.10.2014 г. по фактура № **********/10.10.2014 г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за тях е депозирано в съда на 07.11.2017 г., от когато се смята за предявен установителният иск за съществуването им съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, и от този момент е прекъснато теченето на погасителната давност на основание чл. 116, б „б“ ЗЗД. При това положение се налага изводът, че претенцията на ищеца за сумата от 124,75 лв., представляваща сбор от главниците по горепосочените фактури - стойност на консумираната електрическа енергия за периода 02.07.2014 г. - 18.09.2014 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради погасяването й по давност.

Предвид неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Тя има акцесорен характер по отношение на главното задължение и присъждането й зависи от неговата съдба. Затова и в чл. 119 ЗЗД изрично е предвидено, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Доколкото съдът приема, че в случая то не съществува и искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото единствено ответникът има право на разноски, но такива не следва да му се присъждат предвид липсата на изрично заявена претенция за тяхното заплащане и на доказателства за извършването им.   

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Х. Г. Данов” № 37, срещу Х.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на „ЕВН България Електроснабдяване„ АД към Х.Д.Д. за сумите от: 124,75 лв., представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа енергия, находящ се в гр. Хасково, ул. „Гоце Д." № 8, ет. 2, с открит клиентски номер ********** и ИТН 1523869, за периода 02.07.2014 г. - 18.09.2014 г. и 39,19 лв., представляващи лихва за забава върху нея за периода 16.09.2014 г. - 07.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 2818/2017 г. по описа на РС-Хасково в съда до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ:

          /П/  НЕ СЕ ЧЕТЕ.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./