Р Е Ш Е Н И Е
№ 839
гр. П., 01.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри граждански състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 03005 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Б.В. ***,
да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от
счупване на глезенна става, получено при подхлъзване на пешеходна пътека в гр. П.,
поради неизпълнение на задължението на Община П. за снегопочистване и опесъчаване
на уличната мрежа, както и сумата от 911,53 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от горепосоченото деяние, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от деня на увреждането до окончателното
изплащане на вземанията. Претендира разноски.
В
исковата молба се посочва, че на 23.01.2016 г. около 10:15 часа ищецът заедно с
двама негови приятели пресичали кръстовището на ул. “****” и надлеза на
кооперативния пазар в град П.. Ищецът преминавал по пешеходната пътека в посока
от магазина за хранителни стоки към магазина за авточасти. Пояснява, че по това
време улиците били заледени и непочистени от снега. Пресичайки улицата ищецът
се спънал в образувалите се коловози от лед, от което се подхлъзнал и паднал на
земята. След падането изпитал силни болки в лявата глезенна става. С помощта на
приятелите си успял да пресече пътното платно. Наблизо имало служители на МВР,
които извикали линейка, която впоследствие го откарала в бърза помощ при МБАЛ
“Рахила Ангелова”. Лекарите извършили рентгенография на лявата глезенна става и
установили счупване. Ищецът бил настанен в травматологично
отделение на същата болница, където го оперирали и му поставили шини на мястото
на счупването. След това се наложило поставянето на гипсова имобилизация, тип
ботуш на лявото ходило и подбедрица за срок от 45 дни. Освен приемането на
лекарствени средства и обезболяващи се
наложило назначаването на физиотерапия и рехабилитация. Във връзка с лечението
се наложило да направи разходи за оперативна интервенция, остеосинтезни
средства, патерици и лекарства, които били на стойност 911,53 лева. Пояснява, че поради настъпилите увреждания ползвал
болничен отпуск за период от 23.01.2016 г. до 29.05.2016 г. Твърди се, че
изпитвал силни болки в областта на лявата глезенна става и долната 1/3 на
подбедрицата, които продължавали към момента. Ищецът заявява наличието на оток
и ограничено движение на целия долен крайник, а походката му била затруднена. Релевират се доводи, че Община П. носи отговорност за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, тъй като не е изпълнено задължението за
почистване на снежната покривка и лед по ул. “****”, която е общинска
собственост. Според ищеца не били обезопасени улиците за нормално ползване от
гражданите.
В срока
по чл. 131 ГПК Община П. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва
основателността на исковите претенции и настоява същите да се отхвърлят.
Изразява несъгласие с всички факти изложени в исковата молба, както и че
липсвали доказателства установяващи твърдяните от ищеца факти. Развиват се доводи за
изпълнение на задължението по зимно почистване, тъй като е възложила с
договор № 173/28.10.2015 г. почистването на общинската пътна мрежа на ДЗЗД “П.
Комунал” с участници “Лиел Констракшън”
ЕООД и “Зауба” АД.
В срока по чл. 131 ГПК Община П. е направено
искане за привличане на “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД като трети лица
помагачи на страната на ответника. Също така е предявен обратен иск от Община П.
срещу “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД, с който се моли, в случай, че се
уважи главния иск срещу Община П., съдът да осъди двете дружества солидарно да
заплатят на Общината на основание регрес сумата от 10 911, 53 лева. Аргументира
се, че с договор № 173/28.10.2015 г. общината е взъзложила на двете дружества
зимното почистване на уличната мрежа в града за периода от 01.11.2015 г. до
31.03.2016 г. Развива
доводи, че двете дружества не са изпълнили договорното задължение по почистване
на общинската пътна мрежа, а съгласно клаузите на договора отговорността им е
солидарна при неизпълнение на поетите задължения.
“Зауба”
АД е подало отговор на исковата молба на Б.В.Б., както и на исковата молба по обратния иск на общината, като
счита претенциите за неоснователни. Посочва, че възложената работа по зимно
почистване е приета от общината без забележки. Отделно от това изразява
становище за недоказаност на основния иск.
“Лиел
Констракшън” ЕООД не се възползвало от правото си да подаде отговор на исковата
молба по основания и обрания иск.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетелите Р.Л. и Р.А. се установява, че сутринта на 23.01.2016 г. ищецът заедно с двамата свидетели пресичали кръстовището на ул. “****” и надлеза на кооперативния пазар в град П.. Тримата преминавали бавно и спокойно по пешеходната пътека на кръстовището. От показанията им се установява още, че по настилката на уличното платно имало непочистен сняг и лед. Докато пресичали улицата, ищецът се подхлъзнал на заледения участък на пешеходната пътека и паднал на земята. В резултат на падането ищецът получил травма на левия долен крайник. Двамата свидетели помогнали на ищеца да се изправи и го съпроводили до тротоара, където изчакали лекарски екип на бърза помощ, който бил повикан от случайно преминаващи полицаи. Малко след инцидента пристигнала линейка, с която ищецът и двамата свидетели отишли в бърза помощ при МБАЛ “Рахила Ангелова”. Показанията на двамата свидетели са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. От важно значение е обстоятелството, че двамата свидетели от непосредствена близост пряко са наблюдавали ситуацията, свързана с инцидента. Двамата непосредствено са възприемали заледеното състояние на пътното платно, както и подхлъзването и падането на ищеца, т. е. двамата са били преки очевидци на случващото се. В тази връзка съдът дава пълна вяра на техните показания.
По делото е изслушано заключение на съдебно – медицинска експертиза, според което ищецът е получил двуглезенно счупване на лява глезенна става. Установява се още, че е проведено опреративно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове. След това е проведено консервативно лечение, изразяващо се в обездвижване на левия долен крайник с гипсова имобилизация на лява глезенна става за срок от 45 дни. Експертът посочва, че към настоящия момент металната остеосинтеза (имплатни) не е отстранена, за което впоследствие ще е необходима нова оперативна интервенция при нейното отстраняване. От заключението се установява още, че към момента е налице дефицит в движението при повдигане на ходилото на крака. Според експерта за времето на лечението ищецът е изпитвал болки и страдания, които в първите 20 дни са били с по – голям интензитет. Вещото лице отбелязва, че възстановяването от такъв вид травми е около 4 – 5 месеца. Съдът намира заключението за обосновано и намиращо опора в медицинската документация, приложена по делото, поради което го кредитира. Освен това заключението съответства с показанията на свидетелката Ж. В., която подробно описва лечението на ищеца.
От показанията на свидетелката Ж. В. съдът приема за установено, че по време на лечението ищецът е имал затруднения при хигиенно - битовото самообслужване, както и че е изпитвал болки и страдания, а към настоящия момент все още изпитва болки, но в по – малка степен. Съдът преценява показанията на свидетелката Ж. В. по реда на чл. 172 ГПК и ги кредитира. Съдът им дава вяра, тъй като същите са еднопосочни, житейски логични и най – вече съответстващи на заключението на съдебно – медицинската експертиза (единственото разминаване се отнася до това дали към настоящия момент има промяна в походката на ищеца, но съдът приема, че това несъответствие е незначително и същото се дължи на личната субективна преценка на свидетелката).
Предвид изложеното съдът приема, че в резултат на инцидента ищецът е получил счупване на двуглезенно счупване на глезенната става на долния ляв крайник. В резултат на това, по време на лечението (с продължителност от 4 – 5 месеца) ищецът е изпитвал болки и страдания, които в началото били по – интензивни, а към момент същите са с по – малък интензитет. Съдът приема още, че в резултат на получената травмата ищецът е претърпял оперативно лечение, а след това е бил обездвижен за срок от 45 дни, през което време е имал затруднения в хигиенно - битовото самообслужване.
Съдът приема, че ищецът е направил разноски в общ размер на 911,53 лева по проведеното медицинско лечение. От приложените писмени доказателства (фактура № ********** от 01.02.2016 г.; фактура № ********** от 29.02.2016 г.; фактура № 00000043 от 01.02.2016 г. и два броя касови бележки) се установяват, че разходите по лечението се изразяват в заплащането на 34,80 лева за потребителска такса; 32 лева за патерици; 815 лева за остеосинтезни средства и 29,73 лева – лекарства. Посочените писмени доказателства намират опора в заключението на съдебно – медицинската експертиза, както и в показанията на свидетелката Ж. В..
От приложения
по делото договор №
173/28.10.2015 г. между ответника Община П. и третите лица помагачи - “Лиел
Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД (участници в ДЗЗД “П. Комунал”) се установява,
че двете дружества срещу заплащане на възнаграждение са поели задължението да
извършат зимното почистване на общинската пътна мрежа в град П..
В тази връзка и от приложения по делото оперативен план “Б” (л. 286, л. 287, л.288 от делото), както и от писмо с изх. № 15-СПУ5321-33 от 22.01.2016 г. (л. 229 от делото) съдът приема, че “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД е следвало на 23.01.2016 г. да осъществят дейностите по снегопочистване на ул. “****” в град П..
Както по –
горе се отбеляза от показанията свидетелите Р.Л., Р.А. и Ж. В. се установява, че на процесната дата е имало
непочистен сняг и лед на уличното платно на кръстовището на ул. “****” и
надлеза на кооперативния пазар в град П..
В последното съдебно заседание процесуалният представител на общината изрично признава факта, че възложената работа на третите лица помагачи по зимното поддържане на пътната настилка на процесния участък, е приета от Община П.. Съдът съобразявайки разпоредбата на чл. 175 ГПК намира, че направеното признание за този факт съответства с представения от ответника протокол от 23.01.2016 г. (л. 285 от делото), който е подписан от представителна общината и на третите лица помагачи. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът е приел без забележки възложената на “Лиел Констракшън” ЕООД и “Зауба” АД работа, свързана със снегопочистване на 23.01.2016 г. на процесния участък.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените главни искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) и 911,53 лева, представляваща имуществени вреди.
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й.
Фактическият състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и настъпилите вреди; вината на извършителя се презумира, на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Процесната злополука е настъпила при пресичане на пътното платно на улица “****”, която представлява общинска собственост съгласно разпоредбата на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР ЗМСМА. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно ответникът има задължение да осигурява доброто състояние на уличната мрежа.
Както по – горе се отбеляза от показанията на разпитаните свидетели се установява, че на 23.01.2016 г. пътното платно на улица “****” в град П. е било заснежено и вледенено. При тези данни по делото настоящият състав на съда намира, че ответната община не е изпълнила законовото си задължение за поддържане на процесната улица в такова състояние, че същата да бъде безопасна при нейното пресичане от пешеходци. В резултат на заснеженото и заледеното състояние на пътната настилка ищецът се е подхлъзнал, като след това е паднал на земята, при което е причинена горепосочената травма на лявата глезенна става. Тази травма е довело до имуществени вреди свързани с лечението, които са в размер на 911,53 лева. Също така травмата е довела до причиняването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
Разписаната от закона грижа на добрия стопанин вменява задължение на Община П. да поддържа улиците в такова състояние, че да се осигури нормално и безопасно движение на пешеходци при тяхното пресичане на обозначените за това места. След като Община П. не е извършила необходимите действия за привеждане на процесния пътен участък в състояние, годно за нормално пресичане на обозначено за това място и от това бездействие са настъпили вреди (имуществени и неимуществени) в правната сфера на ищеца, то следва извод за наличието на основанията за ангажиране на деликтната отговорност на общината за тяхното обезщетяване, т. е. при общината носи отговорността при неточното изпълнение на възложената на трети лица работа по снегопочистване на улиците.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са определени критериите за понятието “справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За обезщетение на така понесените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически терзания, съдът приема за достатъчна сумата от 10 000 лева.
При определяне на размера на обезщетението съдът отчита най – вече вида, характера и мястото на увреждането - счупване на глезенна става. От значение е обстоятелството, че травмата е довело до оперативно лечение, а след това до обездвижване на ищеца за срок около 45 дни, а впоследствие възстановителният период е продължил около 4 – 5 месеца. През този период ищецът е изпитвала болки и страдания, като в началото на лечението същите са били с голям интензитет. От важно значение при определяне на обезщетението е обстоятелството, че към настоящия момент на мястото на травмата е поставена металната остеосинтеза (имплатни), която впоследствие следва да се премахне, за което ще е необходима нова оперативна интервенция, свързана отново с причиняване на болки и страдания. От значение е също така обстоятелството, че към настоящия момент ищецът има дефицит в движението при повдигане на ходилото на крака. Не без значение е изпитаното от за срока на лечение неудобство в ежедневието. Чрез посоченото обезщетяване в размер на 10 000 лева ищецът ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Следва да се уважи изцяло претенцията за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 911,53 лева, изразяващи се извършването на разходи за лечение, за които се представиха писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените исковите претенции са основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва върху сумите по двата иска, считано от датата на извършване на непозволеното увреждане - 23.01.2016 г. (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД) до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният
обратен иск с правна квалификация чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД следва да се разгледа,
доколкото се уважават главните искове. Съдът намира, че предявеният обратен иск
следва да се отхвърли като неоснователен.
Сключеният договор за зимно почистване на уличната мрежа в град П. по своята правна същност представлява ненаименован договор, при който предмет на задължението на изпълнителя е осъществяването на конкретен резултат (почистването на уличните платна от сняг и лед). В този смисъл за този договор се прилагат правилата на договора за изработка, уредени в разпоредбите на чл. 258 – 269 ЗЗД.
В чл. 264, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на работата е свързано с правното действие по одобрение на извършената работа, т. е. признание, че осъщественото зимно почистване съответства на възложеното с договора. Приемането е налице, когато възложителят е направил изрично изявление, че счита извършеното от изпълнителя за съобразено с договора. Приемането на работата без забележки преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение. Следва да се отбележи, че бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа извършената работа и да направи възражения си преди приемане на работата, води до неблагоприятните последици по чл. 264, ал. 3 ЗЗД – при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета.
По делото се установи, че общината е приела без забележки възложената работа по зимното поддържане на пътната настилка на процесния участък, за което съставен протокол, който е подписан от страните по договора, а и процесуалният представител на общината изрично признава факта на приемане на извършената работа. Доколкото приемането на работата е задължение на възложителя - да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен за скрити недостатъци съобразно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, то липсата на такива възражения е въведена от закона оборима презумпция за нейното приемане. Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за него - при липсата на възражения за неточно изпълнение в качествено отношение работата се счита за приета от възложителя и се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неизпълнение. Щом общината намира, че работата е извършена съобразно договора, то не може впоследствие да претендира от изпълнителя обезщетението, което следва да заплати на ищеца по главния иск. Това налага извод за неоснователност на предявения обратен иск и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото общината следва да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото. Същите са в общ размер на 1958,42 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК в полза на третите лица помагачи не следва да се присъждат разноски, които са направени във връзка с главния иск.
По отношение на предявения обратен иск съдът намира, че не следва да присъжда поисканата от “Зауба” АД сума в размер на 2500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като по делото не се представи договор за правна помощ, от който да е видно, че се направени претендираните разноски, каквото изискване се съдържа в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл съдът приема, че не е доказано извършването на разноски по заплащането на адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени от счупване на глезенна става, получено на 23.01.2016 г. при подхлъзване на пешеходна пътека на кръстовището на ул. “****” и надлеза на кооперативния пазар в град П., поради неизпълнение на задължението на Община П. за снегопочистване на уличната мрежа, както и сумата в размер на 911,53 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (направени разноски по проведеното медицинско лечение – закупуване на лекарства, патерици, остеосинтезни средства и заплащане на потребителска такса), претърпени от горепосоченото непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главниците, считано от деня на увреждането – 23.01.2016 г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община П., представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* срещу “Лиел Констракшън” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. «люлин», ул. «722-ра», № 2, ет.2 и “Зауба” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. «Цариградско шоссе» № 48 - 50 обратен иск с правна квалификация чл. 54, вр. чл. 49 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата в размер на 10911,53 лева, представляваща присъденото обезщетение по главните искове, които Община П. е осъдена да заплати на Б.В. ***, представлявана от кмета Вяра Церовска, със седалище и адрес гр. П., пл. “ Св. И. Рилски” № 1а, с Булстат ********* да заплати на Б.В.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 1958,42 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
ВЯЛНО С ОРИГИНАЛА: В.А.