№ 444
гр. Велико Търново , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
в присъствието на прокурора Светлин Радостинов Радев (РП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110102982 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 3 ЗОДОВ.
Ищцата основава исковата си претенция на твърдения, че срещу нея е водено ДП
№ 190/2019г. по описа на ОДМВР В.Т. за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 НК,
за това, че на 23.08.2019г. пред сектор „ПП” при ОДМВР В.Т. е потвърдила неистина в
писмена декларация, която по силата на закон - ЗДвП се дава пред орган на власт, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно обичайно
местопребиваване в Р България по см. на § 6 т. 46 от ДР на ЗДвП. Ищцата сочи, че с
постановление от 15.05.2020г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство
е прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление. Смята, че горепосоченото
досъдебно производство е образувано и водено срещу нея и че съгласно практиката на
ВКС това представлява обвинение в извършване на престъпление по см. на чл. 2 ал. 1
т. 3 пр. 3 ЗОДОВ. Изтъква, че за воденото срещу нея разследване разбрала от своя
баща, който е разпитан по досъдебното производство като свидетел, както и от
служители на ОДМВР В.Т.. Ищцата посочва, че макар да не е привлечена като
обвиняемо лице е претърпяла неимуществени вреди от незаконното обвинение.
Уточнява, че е изпитала обичайните при този деликт притеснение и страх от
несправедливо наказание, уронване на честта и достойнството й, както и тревоги за
1
състоянието на възрастния си баща. Допълва, че негативно въздействие върху
психиката й оказало бездействието на служителите на КАТ да изпълнят решение на
ВТАдмС и да издадат поисканото от нея СУМПС. Ищцата счита, че за репариране на
търпените от нея неимуществени вреди й се следва обезщетение в размер на 1500 лв.,
поради което моли съда същото да й се присъди. Претендира разноски.
В подадения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Възразява конкретното наказателно производство да е
водено срещу ищцата и тя да е била привлечен като обвиняема по него. Ответникът
възразява срещу претендирания размер на неимуществените вреди, тъй като не
съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и се явява завишен. В тази
връзка изтъква кратката продължителност на разследването, липсата на процесуално
качество на ищцата, както и липсата на взета по отношение на нея мярка за
неотклонение. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
С постановление на прокурор при ВТРП от 14.11.2019г. по реда на чл. 212 ал. 1
НПК е образувано досъдебно производство за това, че на 23.08.2019г. в гр. В.Т. пред
сектор „ПП” при ОДМВР В.Т. е потвърдена неистина в писмена декларация, която по
силата на закон - ЗДвП се дава пред орган на власт, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно че е установено обичайно местопребиваване в Р
България по см. на § 6 т. 46 от ДР на ЗДвП – престъпление по чл. 313 ал. 1 НК. С
постановление на наблюдаващия прокурор от същата дата са дадени указания за
извършването на необходимите процесуално – следствени действия по ДП № *** на
ОДМВР В.Т., включително за приобщаване в оригинал на декларация от 23.08.2019г.
за изследване на авторството й, за събиране на доказателства за обичайното
местопребиваване на ищцата, за разпит на свидетели и др. такива. В хода на
досъдебното производство са разпитани полицейски служители, съседи и роднини на
ищцата, включително нейния баща и е установено след експертно изследване, че
същата е подписала процесната декларация по чл. 151 ал. 5 ЗДвП. Изисквани са
справки, включително от чужбина за установяване на обичайно местопребиваване на
ищцата. Последната не е привличана по досъдебното производство като обвиняемо
лице, не е участвала в него в каквото и да е процесуално качество, включително като
свидетел и не е задържана от полицейските органи във връзка с разследването.
С постановление от 15.05.2020г. наблюдаващият прокурор е прекратил
наказателното производство по ДП № *** на ОДМВР В.Т. водено за престъпление по
чл. 313 ал. 1 НК, поради несъставомерност на деянието от обективна и субективна
страна. По молба на пълномощника на ищцата препис от прокурорския акт му е
2
връчена на 10.08.2020г.
Междувременно ищцата е обжалвала пред Административен съд – В.Т. отказа да
й бъде издадено СУМПС, който е отменен с влязло в сила решение по адм. дело №
576/2019г.
От показанията на свид. М. се установява, че е съсед на ищцата от 20 години и
че е бил разпитван по ДП дали ищцата живее в България и кога се прибира. Когато тя
се върнала в страна й разказал за какво са го викали в полицията, но ищцата вече
знаела. Била притеснена и изнервена, че я викат в полицията за тази случка.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Противно на оспорването на ответната страна предявения иск е процесуално
допустим, тъй като за процесуалната легитимация на ищеца е достатъчно да твърди, че
спрямо него е налице незаконно обвинение, наказателното производство за което е
прекратено, поради липсата на престъпление. Въпрос по съществото на спора е дали
спрямо ищеца е било налице обвинение в извършване на престъпление.
В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност
на държавата за вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето е
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното деяние не е престъпление
или че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване
е погасено по давност или деянието е амнистирано. Във всички тези хипотези елемент
от състава на обективната отговорност на държавата е наличието на обвинение. Както
правилно сочи ищцата константна е практиката на ВКС, че за нуждите на специалния
деликт израза обвинение в извършване на престъпление следва да се тълкува
разширително, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. В тази връзка
обвинение по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ ще е налице не само когато имаме
привличане на обвиняем по предвидения в НПК форма и ред, но и когато досъдебното
производство е образувано с акт на прокурора срещу конкретно лице и в хода му е
извършено действие по разследване срещу него с участието му.
В случая е безспорно, че ищцата не е била привлечена като обвиняемо лице нито
по реда на чл. 219 ал. 1 НПК с постановление на разследващия полицай, нито със
съставянето на протокола от първото действие по разследването срещу нея в
съответствие с чл. 219 ал. 2 НПК. Наказателното производство не е било проведено
под формата на бързо производство, при което ищцата да се счита за обвиняема от
момента на съставянето на акта за първото действие по разследването срещу нея /чл.
3
356 ал. 4 НПК/. Понастоящем наказателното производство е образувано с
постановление на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 212 ал.1 НПК, чието
съдържание отговаря на изискванията на чл. 214 ал. 1 НПК. Посочени са законния
повод и данните въз основа на които се образува ДП, без да се сочи конкретно, че
същото е образувано срещу ищцата, което е в съответствие с разпореденото с чл. 214
ал. 3 НПК. От събраните по делото доказателства се установява още, че спрямо нея не
са извършвани каквито и да е действия по разследването, в които тя да е участвала.
Ищцата не е разпитвана като обвиняем или свидетел, не й е събран сравнителен
материал за експертното изследване и изобщо не е участвала в каквито и да е
следствени действия срещу нея като претърсване и изземване, следствен експеримент и
т.н. Същата не е задържана по реда на МВР във връзка с воденото разследване за
престъпление по чл. 313 ал. 1 НК, за да се счита, че е уличена в извършването му.
При това положение, след като досъдебното производство не е образувано
срещу ищцата и тя не е участвала в наказателния процес чрез извършени спрямо нея
процесуално – следствени действия, не сме изправени пред случай на обвинение в
извършване на престъпление по смисъла на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ. Макар и да е
допустимо този израз да се тълкува разширително за нуждите на специалния деликт,
това тълкуване не следва да излиза извън рамките на особения закон и неговата уредба.
Не може да се приеме, че образуването на досъдебно производство за извършване на
разследване дали дадено поведение е престъпно, всякога сочи на обвинение в
извършване на престъпление. Подобно тълкуване влиза в противоречие с
конституционно правомощие на Прокуратурата на Р България /чл. 127 т. 1 КРБ/ да
ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане,
както и със законовото задължение на всеки прокурор да отпочне наказателно
производство при наличието на законен повод и достатъчно данни по смисъла на чл.
207 и чл. 211 НПК. Когато в рамките на едно законосъобразно проведено досъдебно
производство се установи, че инкриминираното поведение не представлява
престъпление, без конкретно лице да е посочено като негов извършител при
образуването му и без спрямо него да са извършени следствени действия с участието
му, липсва незаконно обвинение по смисъла на специалния деликт, което да породи
отговорността на държавата за причинените на ищеца вреди. Липсата на подобни
действия от ответната страна спрямо ищцата сочи, че срещу нея не е проведено
наказателно преследване по конкретното досъдебно производство. В тази ситуация
правния извод на прокурора, че липсва престъпление съставлява позитивен резултат за
лицето, което евентуално може да е автор на инкриминираното поведение, и не води до
накърняване на неговите законни права и интереси.
Сам по себе си факта на узнаването, че се провежда подобно разследване и че в
субективните представи на ищцата то е насочено срещу нея не сочи, че е налице
4
обвинение в извършване на престъпление. В тази насока посочения от нея съдебен акт
на ВКС не съставлява задължителна съдебна практика и касае случай различен от
процесния, тъй като в този казус е било образувано бързо производство, което
съгласно горепосоченото всякога е насочено срещу конкретно лице и то фактически се
счита за обвиняемо с първото действие на разследването срещу него /арг. чл. 356 ал. 4
НПК/.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че поради липсата на
обвинение в извършване на престъпление спрямо ищцата, същата не е
материалноправно легитимирана по см. на чл. 2 ал. 1 т. 3 пред. 3 ЗОДОВ да иска
обезщетение от твърдяното незаконно обвинение по ДП № *** на ОДМВР В.Т..
Липсата на този елемент от фактическия състав на специалния деликт по ЗОДОВ
прави безпредметно изследването на останалите юридически факти от него – вреда,
причинна връзка между вредата и противоправното поведение и т.н.
Само за пълнота следва да се отбележи, че притесненията на ищцата за участието
на баща й като свидетел по досъдебното производство и негативните изживявания, че
органите на КАТ не изпълняват влязъл в сила съдебен акт са вреди от неимуществен
характер, които не са в причинна връзка с воденото разследване и са ирелевантни за
отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ. Дори да са търпени такива вреди,
тяхното репариране следва да се извърши по общия ред срещу органа предприел
незаконосъобразно поведение.
Мотивиран от горното съдът намира, че искът за присъждане на неимуществени
вреди чл. 2 ал. 1 т. 3 пред. 3 ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли изцяло. При този изхода на делото претенцията на ищеца за разноски се явява
неоснователна, а ответната страна не е поискала такива, поради което съдът не дължи
нарочно произнасяне по този въпрос.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. П., ЕГН: ********** с настоящ адрес гр. В.Т.,
***, ап. 5 против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София, бул.
„Витоша” № 2 иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 3 ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени
от незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл. 313 ал. 1 НК
по ДП № *** на ОДМВР В.Т., прекратено с постановление за прекратяване на
наказателно производство от 15.05.2020г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 26.08.2020г. до окончателното й изплащане.
5
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6