ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64
гр. Перник , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500730 по описа за 2020 година
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Глава двадесет и първа „ОБЖАЛВАНЕ
НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА“ от ГПК
Образувано по подадена частна жалба от
1. С. И. Д. – Л. от ***, ЕГН **********;
2. М. И. П. от ***, ЕГН **********;
3. Т. И. Д. – К. от ***, ЕГН **********;
4. Л. И. Д. от ***, ЕГН **********
ЧРЕЗ адвокат - пълномощника им К. Б. от АК -гр.П.
СРЕЩУ: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 143 от 25.08.2020г. постановено по гр.дело № 358/2019
г. по описа на РС Брезник, с което е прекратено производството по делото, поради
процесуална недопустимост на предявените искове.
Жалбоподателите, считат обжалваното определение за неправилно и
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения
на материалния закон и молят вместо него да бъде постановено ново определение, с което да
бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Брезнишкия районен съд, като
бъдат присъдени и направените разноски пред настоящата инстанция.
Извода на съда, че ищците нямат правен интерес от предявените от тях главни и
евентуални искове, бил изяло неоснователен и постановен в разрез с представените писмени
доказателства и изложени твърдения в исковата молба.
1
Твърдят, че в качеството си на съсобственици по наследство, земеделска реституция
и делба - извършена с влязло в сила решение, на земеделските имоти, описани в исковата
молба, за тях бил налице правен интерес от предявяването на установителен иск за
собственост и постановяване на решение, с което да се приемело за установено спрямо
ответниците, че са собственици на повече от половината идеални части от имотите паднали
се в техен дял при делбата и че арендния договор сключен между Р. С. К. и А. М. Б., не бил
породил правно действие по отношение на тях и не ги обвързвал по никакъв начин, в което
се състояло и искането им по предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. С
оглед на извършеното прехвърляне на част от имотите им по време на висящо делбено
производство, след вписването на исковата молба за делба и извършването на делбата,
имали правен интерес да установят правата си на собственост по отношение на ответниците
за да се установи, че ищците, които не били съгласни със сключения аренден договор,
притежават повече от половината идеални части от имотите паднали се в техен дял при
делбата. Р. С. К. бил вписан, като съсобственик на имотите-предмет на настоящия иск с
идеална част- 1/56 идеална част от същите, съгласно нотариален акт № *** том * дв.вх.рег.
№ *** г. на Служба по вписванията гр.Б.,както и е вписан договор за аренда с А. М. Б. №
*** т.2 дв.вх. рег.№ *** г.Това е видно от уведомление № *** г. на СГКК- гр.П.. С оглед на
това не били правилни изводите на съда относно липсата на правен интерес от
предявяването на главния иск, тъй като с цитирания нотариален акт и вписването в
кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, ответника Р. К. С. оспорва правото на
собственост на ищците върху 1/56 идеална част от имотите, които са тяхна собственост.
Неправилно съдът приел, че липсва оспорване на правото на собственост предмет на иска
от ответника Р. К. като записването в КККР не създавало права. Направеното записване на
1/56 идеална част от имотите в КККР на *** създава привидност по отношение на всички,
че тези имоти са съсобствени с ответника Р. С. К., което не отговаря на действителното
фактическо и правно положение на тези имоти.
Ищците не били уведомени по никакъв начин за сключения договор за аренда за
имотите- тяхна собственост, нито са били съгласни със сключването на такъв договор, нито
са получавали арендни вноски за имотите си от сключването на договора на *** г. до
настоящия момент. Нито Р. С. К., нито арендаторката А. М. Б. се били свързвали с ищците
по какъвто и да било повод до настоящия момент. За прехвърлянето на собствеността и
сключването на арендния договор същите били узнали при вписване на решението за делба
в Служба по вписванията при БРС.
С оглед на изложеното по-горе за ищците бил налице правен интерес от
предявяването на установителен иск за собственост, с което следвало да се приеме по
отношение на ответника с влязло в сила решение, че същите са изключителни собственици
на имотите паднали се в техен дял при делбата и че арендния договор сключен между Р. С.
К. и А. М. Б. не е породил правно действие по отношение на ищците и не ги обвързвал по
никакъв начин, в което се състояло и искането по предявеният иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК. С оглед на извършеното прехвърляне на идеална част от имотите по
време на висящо делбено производство, след вписването на исковата молба за делба и
извършването на делбата, ищците имали интерес да установят правата си на собственост по
отношение на ответниците, за да се установи, че ищците, са изключителни собственици на
имотите паднали се в техен дял при делбата.
Тъй като арендния договор бил вписан в служба по вписванията при БРС,
регистриран в ОСЗ-гр.Б. и вписан в КККР на *** в СГКК-гр.П., то ищците били лишени от
едно от основните им права съдържащо се като елемент от правото на собственост, а именно
да вземат решение относно управлението на общата вещ и да получават плодове от нея и да
се разпореждат с нея в свой интерес, поради което за ищците е налице правен интерес от
2
предявяването на иска по чл.124 ал.1 от ГПК.
В условията на евентуалност, ако не бъде уважен главния иск бил предявен иск за
прогласяване на договор за аренда поради липса на предмет, тъй като бил сключен в хода на
делбеното производство във втора фаза на делбата, без тези имоти да са се паднали в дял на
прехвърлителя Г. П. Г. при делбата. С оглед на това същият не е имал право да се
разпорежда с тези имоти, както и да прехвърля същите, до окончателното приключване на
делото за делба с влязло в сила решение. Приобретателят Р. С. К. не бил имал повече права
от прехвърлителя си, тъй като за него било задължително влязлото в сила съдебно решение
по делбеното дело, което имало сила на пресъдено нещо и по отношение на него,
независимо, че същият не е бил конституиран, като страна по делото. С оглед на това Р. С.
К. не бил имал право да сключи договор за аренда на собствените ни имоти, които им били
поставени в дял във втората фаза на делбеното производство. Поради което и договорът за
аренда бил нищожен, поради липсата на предмет, тъй като сключилият го ответник Р. С. К.
не е бил собственик на имотите-предмет на договора за аренда към момента на сключването
му. Бил налице правен интерес, с оглед вписване на съдебно решение и игнориране на
действието на сключения договор за аренда.
В условията на евентуалност, ако не бъде уважен главния иск бил предявен иск по чл.
76 от ЗН за обявяване на относителна недействителност на сделката за замяна на недвижим
имот с движими вещи, сключена с нотариален акт № ** том *** рег.№ *** дело № 308/2016
г. на Нотариус И. М. с район на действие БРС по отношение на имотите възложени в дял на
ищците при делбата, тъй като съделителят - сънаследник Г. П. Г. бил разпоредил с идеални
части от съсобствените наследствени земеделски недвижими имоти, без тези имоти да се
били паднали в изключителен негов дял, при делбата. След влизане в сила на решението за
извършване на делбата договора се валидирал само за имотите възложени в дял на
прехвърлителя Г. П. Г., а същият бил собственик само на 1/28 идеална част от тях. Тъй като
договорът бил сключен преди постановяване на решението по извършване на делбата, то
същият се бил разпоредил с идеални части от сънаследствения съсобствен имот в полза на
трето лице извън кръга на наследниците, без тези имоти да са се паднали в негов дял при
делбата. С оглед недействителността на договора за замяна по отношение на имотите
предмет на делото за делба към момента на извършената замяна - ***г., той не могъл да
породи вещно - прехвърлително действие по отношение на правото на собственост върху
имотите възложени в дял на ищците, в лицето на приобретателя Р. С. К.. След като Р. С. К.
не бил станал собственик на недвижими имоти по силата на сключения договор за замяна,
то същият не бил имал право да сключи договор за аренда за тези имоти, а сключеният
договор не бил породил правно действие по отношение на собствените им имоти. Тъй като
договора за аренда ограничавал правата на ищците на ползване и разпореждане с имотите -
тяхна собственост, то за тях бил налице правен интерес от прогласяване на относителната
недействителност на нотариален акт № ** том *** рег.№ *** дело № 308/2016г. на Нотариус
И. М. с район на действие БРС и липсата на правно действие на договора за аренда по
отношение на имотите тяхна собственост.
Бил налице и правен интерес от предявения евентуален иск, за разваляне на договора
за аренда, ако съдът приемел, че прехвърлителната сделка между Р. С. К. и Г. П. Г. била
действителна и била породила правно действие и че договорът за аренда бил действителен и
породил действие и по отношение на ищците, тъй като ищците не били получавали арендни
плащания по същия до датата на предявяването на иска - 2019 г. въпреки, че договора бил
сключен през ***г. и в този правния интерес от развалянето му бил на основание чл.27 ал.1
т.2 от ЗАЗ във вр. с чл.87 от ЗЗД във вр. с чл.28 ал.1 и 2 от ЗАЗ, тъй като по договора нямало
извършени плащания за повече от три месеца след изтичането на стопанската година, а
неплащането за период от три години да датата на предявяването на иска за договора за
3
аренда сключен за срок повече от десет години, подлежал на разваляне само по съдебен ред.
Изводът, че договора не бил породил правно действие по отношение на ищците бил
преждевременно направен от съда, тъй като производството пред него не се било развило и
не били събирани каквито и да било други доказателства освен представените с исковата
молба.
В срока по чл. 276 от ГПК е депозиран отговор, с който във връзка с дадената
възможност се изразява становище, че подадената жалба макар допустима била недоказана и
неоснователна. Постановеното от съда определение били правилно и законосъобразно,
поради което и се моли да бъде оставено в сила / потвърдено изцяло / и да бъде отхвърлена
подадената частна жалба срещу него. Ответниците не били оспорили правото на
собственост на ищците, поради което за ищците липсвал правен интерес от търсената
защита. Правилно районния съд бил приел, че приобретателя е обвързан от решение за
извършване на делба, независимо дали е встъпил в производството, заместил е
прехвърлителя или е участва в производството, чрез своя процесуален субституент, а
собствеността ще се счита за прекратена на отношение на него, независимо в чий дял се
падне имота, за който била допусната делбата. БРС правилно бил приел липсата на правен
интерес по иска по чл. 76 от ЗН, тъй като производството по делба било приключило, като
по останалите извън делбата имоти не бил предявен нов иск за делба или допустим
собственически иск. Иска за прогласяване нищожността на договора за аренда бил
недопустим, както правилно бил посочил съдът, с оглед правната характеристика на
договора не можел да бъде пре3дмет на самостоятелно установяване. Бил правилен и извода
на БРС, че иска за разваляне на арендния договор би бил допустим защото разполагали с
друг ред за защита Подробно изложените мотиви в подадената жалба не били основания за
отмяна на постановеното от районния съд определение.
Моли да бъде оставена без уважение, подадената частна жалба. Моли за присъждане
на разноските съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК
Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в
законноустановения срок по чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна имаща правен
интерес от обжалване, счита същата за допустима, поради което и след като обсъди
събраните по делото доказателства, прецени и приложимото право, за да се произнесе взе
предвид следното:
Първоинстанционното гр. д. № 358/2018 г. по описа на РС Брезник било образувано
по искова молба подадена от С. И. Д. – Л., М. И. П., Т. И. Д. – К., Л. И. Д., чрез адвокат –
пълномощника им К. Б. от АК – П. срещу Р. С. К., А. М. Б. и Г. П. Г., като
първоинстанционния съд приел че е сезиран с искане:
- да бъде признато за установено със силата на присъдено нещо по отношение на
ответниците, че ищците са изключителни собственици на основание земеделска реституция
и делба на подробно описаните в исковата молба недвижими имоти, предмет на договор за
аренда сключен от първия ответник с втората ответница на ***г.
- и в условията на евентуалност и три иска:
1. в условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявения иск да бъде
постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за аренда
от ***г. вписан в служба по вписванията на БрРС вх. рег. № ***, акт. № ***, том**
дело № 671/2016 сключен от ответниците по делото, тъй като липсвало съгласие за
сключването му от ищците, като собственици на имотите и при сключването му
липсвал предмет на договора.
4
2. в условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявения иск да бъде
постановено решение, с което да бъде прогласена относителната недействителност на
нотариален акт № ** том *** рег.№ *** дело № 308/2016г. на Нотариус И. М. с район
на действие БРС на осн. 76 от ЗН, тъй като собственика сънаследник Г. П. Г. се е
разпоредил с идеална част от имотите предмет на делбата, без да се паднали в негов
дял при окончателното извършване на делбата, както и да бъде признато за установено
спрямо ответниците, че договора за аренда от *** вписан в служба по вписванията на
БРС вх. № ***, акт № ***, том *, дело № 671/2016г., сключен от ответниците не е
породил правно действие по отношение собствените на ищците недвижими имоти
предмет на иска;
3. в условията на евентуалност, ако съдът не уважи предявения иск и първия
евентуален, да бъде постановено решение, с което да бъде развален договора за аренда
от ***г. вписан в служба по вписванията на БРС вх. № ***, акт № ***, том *, дело №
671/2016г., сключен между Р. С. К. и А. М. Б. на осн чл. 87, ал.1 ЗЗД вр. чл.28, ал.2
ЗЗД поради пълно неизпълнение на договора.
За да прекрати производството, районният съд намерил, че искът с правно основание
чл. 124 от ГПК бил недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищците се
легитимирали, като собственици на посочените в исковата молба имоти по силата на
извършена съдебна делба, сключения аренден договор не обвързал ищците, по делото не се
твърди ответницата – арендодател да оспорва правото на собственост на ищците, а
вписването в кадастралния регистър няма правопораждащо действие.
Предявения евентуален иск за прогласяване относителната недействителност на
нотариален акт № ** том *** рег.№ *** дело № 308/2016г. на Нотариус И. М. с район на
действие БРС, с правно основание осн.76 от ЗН бил недопустим, тъй като, разпоредбата
предвиждала заличаване на последиците от недействителността на сделката, с която
съсобственика – сънаследник се е разпоредил преди предявяване на иска за делба на
наследство със съсобствен – сънаследствен имот.
Предвид разрешението дадено в т.1 от ТР №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д. №
1/2004г. ОСГК съдът счел, че предявения евентуален иск за прогласяване нищожността на
договора за аренда от *** вписан в служба по вписванията на БРС вх. № ***, акт № ***, том
*, дело № 671/2016г. сключен между Р. С. К. и А. М. Б. бил лишен от правен интерес, тъй
като делбеното производството относно процесните земеделски земи било приключило.
Исковете за признаване, че арендния договор от ***г. вписан в служба по
вписванията на БРС вх. № ***, акт № ***, том *, дело № 671/2016г., сключен между Р. С. К.
и А. М. Б., нямат вещно правно действие по отношение на правото на ползване и
плододаване върху процесните имоти чрез прогласяване нищожността на договора, както и
разваленото му били процесуално недопустими, тъй като сключения аренден договор им
бил непротивопоставим, а същите разполагали с друг ред на защита с оглед разпоредбата на
чл. 32, ал.2 от ЗС в който смисъл били и Решение № 115/21.11.2017г. на ВКС по гр.д. №
997/2017 и Решение № 12/01.03.2018г. по гр.д. № 125/2017г. на II г.о. на ВКС.
Съгласно правната теория и трайната съдебна практика наличието на правен интерес
е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която
съдът следи служебно, както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до
неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според
твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата
молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са
надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита.
Правният интерес обаче винаги е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от
5
съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора. Съгласно т.1 от ТР №
8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК, въпросът за евентуалното наличие,
респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за
правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията,
като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат, а съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото по
отношение на всеки един ищец и ответник, като, когато констатира, че ищецът няма правен
интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по
основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от
него и отричано от ищеца право.
Преценката доколко такъв интерес е налице и иска може и следва да се разгледа в
отделно производство, зависи от обстоятелствата, на които ищеца основава претенцията си.
С Определение № 432/10.12.2019г. съдът с изрични указания е дал възможност на ищците да
обосноват правния си интерес от предявяването на исковете, но въпреки подробно
изложените с молба вх. № 1158 / 30.07.2020, п.к. 29.07.2020г. обстоятелствени пояснения, от
молбата по никакъв начин не може да се направи извод, че някой по какъвто и да е начин
оспорва правото на собственост на ищците, напротив самите ищците се позовават на влязло
в сила решение за извършване на делба по отношение на процесните имоти. Поради което
правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е стигнал до единствения и логичен
извод за недопустимост на предявената искова претенция за признато за установено със
силата на присъдено нещо по отношение на ответниците, че ищците са изключителни
собственици на основание земеделска реституция и делба на подробно описаните в исковата
молба недвижими имоти, предмет на договор за аренда сключен от първия ответник с
втората ответница на ***г.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск, с правното основание
чл. 76 от ЗН, макар дадената с Определение № 432/10.12.2019г. възможност, в подадената
молба вх. № 1158/30.07.2020, п.к. 29.07.2020г. с оглед дадените подробно пояснения не е
обоснован правния интерес от предявяването му в условията на евентуалност с оглед
правната му характеристика, доколкото същия е допустимо да бъде предявен само в
производство по делба на този имот или в производство по иск за собственост за този имот
съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1 / 2004 на ОСГК на ВКС, в който смисъл са и
изводите на първоинстанционния съд
По отношение исковете за прогласяване нищожността на договора за аренда и
разваляне на договора за аренда въпреки дадената с Определение № 432/10.12.2019г.
възможност, в подадената молба вх. № 1158/30.07.2020, п.к. 29.07.2020г., мака и с дадените
подробно пояснения не е обоснован правния интерес от предявяването му. Съдебната
практика е константна, че при сключен договор за аренда от един съсобственик,
отношенията му с останалите се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС /Решение № 181 от
17.04.2012 г. по гр.д.№ 1315/11 г. на ІV г.о., Решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр.д.№ 3322/15
г. на ІІ г.о./. Цитираната разпоредба урежда хипотезата, при която един или някой от
съсобствениците са сключили договор и са получили плодовете от общата вещ, които се
следват на всички съсобственици. В чл.21 ЗЗД е утвърден по един категоричен и
недвусмислен начин принципът, че договорът поражда действие между страните, които са
го сключили, а спрямо трети лица – само в предвидените от закона случаи. Отдаването под
аренда е действие, което може да бъде извършено самостоятелно и без съгласието на
останалите участници в общността (по арг. от чл. 3, ал. 4 ЗАЗ). В този случай възниква
облигационно правоотношение само между този съсобственик и арендатора, като в защита
на интересите на останалите съсобственици, които не са страни по договора, приложение
намира разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС. Да се прави разширително тълкуване на тази норма,
6
прилагайки по аналогия чл.28 ЗАЗ е недопустимо, т.к. разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ
препраща конкретно към текста на чл.30, ал.3 от ЗС в императивна форма. Което означава,
че е недопустимо в посочения случай да се прилага друга норма извън изрично посочената
разпоредба на чл.30, ал.3 ЗС. В тази връзка арендния, както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд арендния договор не непротивопоставими и ищците разполагат с
друг ред за защита правата си.
Поради съвпадане на мотивите на въззивната инстанция, с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното определение, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на подадената частна
въззивната жалба на осн чл. 278, ал.4 във връз. с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемите Р. С. К.
и А. М. Б. се дължат, направените в хода на настоящото въззивно производство разноски -
заплатено възнаграждения за един адвокат, за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК,
а именно на всеки един от тях сумата от по 100.00 лв., съгласно представените два броя
договори за правна защита и съдействие от ***г.
Водим от изложеното, след съвещание СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадена частна жалба от С. И. Д. – Л. от ***,
ЕГН **********; М. И. П. от ***, ЕГН **********; Т. И. Д. – К. от ***, ЕГН **********; Л.
И. Д. от ***, ЕГН **********, чрез адвокат - пълномощника им К. Б. от АК -гр.П. срещу:
определение № 143 от 25.08.2020г. постановено по гр.дело № 358/2019г. по описа на РС
Брезник, с което е прекратено производството по делото, поради процесуална
недопустимост на предявените искове.
ОСЪЖДА С. И. Д. – Л. от ***, ЕГН **********, М. И. П. от ***, ЕГН **********,
Т. И. Д. – К. от ***, ЕГН ********** Л. И. Д. от ***, ЕГН ********** солидарно ДА
ЗАПЛАТЯТ на Р. С. К. с адрес *** сумата от 100.00 лв. / сто лева /, представляваща
сторени разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждения за един адвокат.
ОСЪЖДА С. И. Д. – Л. от ***, ЕГН **********, М. И. П. от ***, ЕГН **********,
Т. И. Д. – К. от ***, ЕГН ********** Л. И. Д. от ***, ЕГН ********** солидарно ДА
ЗАПЛАТЯТ на А. М. Б. с адрес *** сумата от 100.00 лв. / сто лева /, представляваща
сторени разноски в настоящото производство за заплатено възнаграждения за един адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 274, ал.3, т. 1 от ГПК подлежи на обжалване
с частна жалба, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1 и 3 от ГПК пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от постановеното от съда определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8