Решение по дело №1002/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.118 от КСО и е образувано по повод подадена жалба от „Юникарго транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.  , ул. „ “ № , ет., офис  и с ЕИК , против решение № 2153-03-60/10.04.2023г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено разпореждане № 5104-03-36/27.02.2023г. на длъжностно лице по чл. 60 , ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна.

Според подателя на жалбата адм. орган е допуснал съществени процесуални нарушения , неизследвайки всички факти относно настъпилата злополука и едностранно е тълкувал събраните данни по случая . Разпореждането е било издадено след изтичане на законоустановения срок. Не е било съобразено, че в представените болнични листове злополуката е вписана като нетрудова. Няма изследване за умишлено увреждане на здравето от пострадалия, въпреки че вертикалната греда на товарния автомобил, паднала върху крака на М. , е била изкъртена т.е. била са нужни „ целенасочени усилия в тази насока“ Твърди се умишлена увреда на здравето, тъй като след инцидента е било установено , че „не е водена пътната книжка на товарния автомобил“. Пострадалият И.М. към момента на настъпване на злополуката е бил без работно облекло , в това число и обувки с бомбе, „при положение , че товарният автомобил е бил оборудван с очила, каски, жилетка и обувки“. Установените материални щети по товарния автомобил според оспорващия са аргумент за умишлено увреждане на здравето от работника. Твърди се неспазване целта на закона поради отсъствие на предпоставките по чл. 55 от КСО . Отправеното към съда искане е за отмяна на атакуваното решение на административния орган с присъждане на съдебно -деловодни разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Претендират се съдебно-деловодни разноски. Депозирани са писмени бележки, в които се обосновава правната теза на оспорващото дружество в подадена жалба до съда.

Ответната страна по жалбата- директорът на ТП на НОИ-Варна , чрез процесуалния представител , изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалвания административен акт, която се аргументира и в депозирани писмени бележки. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Заинтересованото лице И.Д.М. чрез проц. представител изразява становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

Няма спор между страните, че И.Д.М. към 22.08.2022г. е работил по трудов договор № 14/11.08.2021г. към “Юникарго транс“ ЕООД на длъжност "шофьор, товарен автомобил“ , както и че към датата на злополуката той е бил осигурен за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като работещ по трудов договор.

Безспорно е също, че на 22.08.2022 г. М. е бил на работа. Според приложения към преписката пътен лист № 59362 от той е извършил обществен превоз на товари по маршрут Варна – Бургас и обратно / , като е тръгнал в 9.20 ч. и е пристигнал в гр. Бургас в 12.40 ч. / л. 28-29 от преписката/ . Превозът е бил по изпълнение на заявка- договор за автомобилен превоз на дата 22.08.2023г. между „Велара“ ЕООД и жалбоподателя / л. 30/.

Според приобщения към адм. преписка амбулаторен лист , издаден от д-р Д. Б при УМБАЛ Бургас АД от дата 22.08.2022 г. , 16.17 ч. на И.М. е била поставена диагноза „счупване на метатарзална кост“ /л. 17/.На същата дата в 22.50 ч. М. е посетил и спешното отделение на МБАЛ „ ///“, като му била предписана мекокаментозна терапия / л. 16/. М. е бил на лечение в отделение „ Ортопедия и травматология“ към МБАЛ „ Майчин дом- Варна “ЕООД за периода 24- 27.08.2022г. с окончателна диагноза „счупване на палеца на стъпалото , в дясно“ / л. 14-15/. В издадените му болнични листове за възстановяване след болничния му престой като причина за неработоспособността е вписана следната информация „ злополука- нетрудова“ / л. 11-13/.

На 02.12.2022г. И.М. е подал декларация за трудова злополука , посочвайки като място на настъпване на същата гр. Бургас, складовата база на „Керамика“-Бургас , като време на злополуката – 15.45ч. на 22.08.2022 г. , като начин на настъпване – падане върху десния му крак на вертикална подпора на ремаркето при разгъване / л. 53-54/.

В хода на адм. производство са били събрани сведения от Н.С. / спедитор в дружеството-жалбоподател/ , който посочва, че е прибрал пострадалия и камиона от гр. Бургас в деня на злополуката , като М. е отказал да му съобщи как е настъпила същата / л. 38/. Идентична информация е дадена и от управителя на дружеството-работодател/ л. 39/. Сведения по по случая е дал И.С., който непосредствено след падане на гредата е бил отишъл при М. , посочвайки че преди това пострадалия е започнал да подготвя товарния автомобил за товарене към 15.30-16.00 ч. , разоборудвайки ремаркето . Свидетелят е чул шум от падане на желязо, после вик , отишъл е до камиона , видял е М. на земята да се държи за крака и паднала вертикална греда от ремаркето до него . Пострадалият му е казал, че може би си е счупил пръстите /л. 40/.

Според писмените обяснения на пострадалия М. на 22.08.2022 г. към 15.00-15.30 ч. е бил в гр. Бургас, склада на „Керамика-Бургас“. Започнал е да подготвя камиона си за товарене , като целта му е била да свали всички надлъжни дъски на ремаркето , на които са висели колани за укрепване на товара. След като приключил с лявата страна на ремаркето е продължил с дясната . Започнал е с първата вертикална греда , дърпайки я максимално напред, като преди я е откопчал от заключващия механизъм в долната част на ремаркето . Опитал се е да я издърпа , но тя не се е движела по релсата . Понеже е заяждала , се наложило той да приложи „повече усилие“ около половин метър преди края на релсата. Вследствие на това изведнъж гредата е преминала безпрепятствено напред и е излязла от релсата , падайки върху десния му крак . След това е дошъл човек от склада , понеже М. е извикал от болка . По-късно пострадалият се е обадил в офиса на своя работодател , за да съобщи , че не може да върне камиона обратно в гр. Варна заради злополуката / л. 41-43/.

В протокол от разследване на злополуката , станала на 22.08.2022г., е установено нарушение от жалбоподателя по чл. 57, ал.1 от КСО, понеже в 5-дневен срок не е декларирал злополуката пред ТП на НОИ-Варна /л.45-48/.

Има приложена към преписката заповед на управителя на дружеството-жалбоподател от 23.08.2023г. за създадена комисия по разследване злополуката от управителя на дружеството и свид. Н.С. / л. 37/, която комисия още същия ден е приключила своята работа и е съставила протокол с резултат, че злополуката не е трудова , защото като такава е била е вписана в болничния лист на М. и понеже пострадалият , който е ползвал отпуск за временна неработоспособност , „ отказва да даде становище“ /л. 35-36/.

На 27.02-.2023г. длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО е издало разпореждане , с което е приело злополуката от 22.08.2022г- като трудова / л. 9/. Това разпореждане е било обжалвано от работодателя „ Юникарго транс“ ЕООД на 10.03.2023г. и по повод тази жалба ответникът на 10.04.2023г. е издал решение, с което е отхвърлил жалбата , понеже е преценил съществуване на елементите на трудова злополука по чл. 55 от КСО . Изследвал е дали има умишлена увреда на здравето от страна на пострадалия и поради липсата н данни в тази насока е счел неприложимост към казуса на чл.55, ал.3 КСО /л.2-7/.

Според показания на свидетеля И.Д.С., шофьор във фирма „Керамика-Бургас“ АД , към момента на инцидента с М. е близо , пушейки цигара. Чул е звън от падане на метал и после човешки писък . Бил е на петнадесетина метра от мястото на инцидента, до офиса на нашата фирма. След около 5 секунди е бил при пострадалия , който е седял до камиона , а до него дълго желязо . М. се е превивал от болка , бил е пребледнял. Пострадалият му казал, че много го боли крака и сигурно е счупен. Свидетелят наплискал лицето на М. с вода и после го отвел до спешния център на Окръжна болница- Бургас. После е върнал М., като последни яму е казал, че има счупване на двата пръстта на крака.

Камионът на пострадалия марка „Волво“ е имал брезентово покривало на ремаркето . Преди инцидента М. е започнал да разпокрива камиона , за да се натовари с тухли. Желязото, което е паднало върху пострадалия , е било странична подпорна греда, която държи горната част на брезента на ремаркето, като има три или четири броя такива железа на камиона от всяка страна . Свидетелят не е правил оглед на камиона, но предполага , че гредата е паднала заради липсата на стопер по релсата, по която се движи .

От разпита на свид. Н.В.С. / ръководител транспорт на „Юникарго транс“ ЕООД / се установява, че познава пострадалия от две години . М. му се е обадил на 22.08.2022г. към края на работния ден , за да организира връщането на товарния камион на М. от гр. Бургас , защото последният не може .Управителят на фирмата е разпоредил свидетелят и още един работник да отпътуват за гр. Бургас . Към 19.30ч.-20ч. те са били в Бургас. Пострадалият е бил до камиона .Свидетелят и М. *** със служебния автомобил. По време на пътуването нито свидетелят е питал М. какво се е случило, нито последният е разказал за инцидента. С. само е разбрал, че М. си е наранил пръстта на крака. Едва в края на пътуването М. се е съгласил да бъде откаран от свидетеля до лечебно заведение . Пристигайки в гр. Варна , са отишли до спешния център на МБАЛ „   “ в града, откъдето М. е излязъл с навит бинт на единия пръст на левия му крак и е накуцвал.

Конфликти с М. по отношение изпълнение на трудовите му задължения свидетелят не е имал. Свидетелят не знае М. да е имал конфликти и с управителя на фирмата. В гр. Бургас М. е бил облечен с къси гащи и къса фланелка. Служебното му облекло и обувките с бомбе стоят в камиона, като М. е длъжен при товарене и разтоварване да ги използва. Процесният камион има три метални греди , които държат товара да не падне от ремаркето, както и странични дъски . Тези греди се движат по улеи с ролков механизъм и се бутат на ръка . Има място, където гредата ляга и се закрепя с метална пластина. Гредата се откопчава , излиза от пластината и след това пак се бута в нея и се закопчава . Така стои неподвижно в точно определен улей. Гредата е дълга не повече от 2.75м. , застопорена е на релсата със стопери. Желязната греда тежи не повече от 15 кг.

Свидетелят има спомен, че е проверявал визуално изправността на процесния товарен автомобил две-три седмици от инцидента.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи :

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата с нарочно определение / л. 10 от делото/. При изследване на нейната основателност беше съобразено , че в жалбата на „Юникарго транс“ ЕООД до Варненския адм. съд изрично е записано, че се оспорва решение № 2153-03-60/10.04.2023г. на директора на ТП на НОИ-Варна и това е предметът на делото , дефиниран в подадената жалба. Този обхват на съдебен контрол за законосъобразност съответства на нормативното предписание на чл. 118 от КСО , който гласи , че на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В случая директорът на ТП на НОИ-Варна е разполагал с материална , териториална компетентности такава по степен . В подкрепа на това съждение е не само цитираната правна регламентация , но също предписанието на чл. 3 във вр. с чл. 6 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/, регламентиращо , че произнасяне за трудов характер на настъпила злополука с работник е въз основа на досието за трудова злополука, което се открива по подадена декларация до териториалното поделение на НОИ по регистрация на осигурителя. Осигурителят в случая е „Юникарго транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Варна . В контекста на изложеното ответникът е разполагал с нужната компетентност по упражняване на публичното право за квалифициране на злополуката като трудова.

Атакуваният адм. акт е обективиран в предписаната от закона писмена форма, като съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическо и правно основание за издаването му, които позволяват не само жалбоподателят да упражни ефективно процесуалното право на защита срещу него, но също така и съдът да осъществи проверка за законосъобразност по всички критерии на чл.146 от АПК.

Лишено от основателност е оплакването на оспорващото дружество за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърди се, че не е спазен 14-дневния за произнасяне след подаване на декларацията за злополуката на 02.12.2022г. , но този срок е приложим само при нетравматично увреждане / арг. чл. 12, ал. 2 от НУРРОТЗ/ , а в случая има травматично увреждане на М. – счупен палец на десния му крак . Освен това съдебната практика приема като инструктивен срокът по издаване на административен акт , което означава че и след неговото изтичане не отпада правомощието на адм. орган да се произнесе при негово валидно сезиране .

Бланкетно и недостоверно е твърдението на работодателя за „едностранчиво тълкуване на всички факти“ поради неизследване умишлено увреждане на здравето от пострадалия. Жалбоподателят е бил уведомен за образуваното адм. производство , удостоверено с положен подпис на негов представител върху протокола от проведеното разследване на злополуката , но той нито в един момент от досъдебната фаза на процеса не е твърдял умишлено увреждане на здравето от М., не е представял доказателства в тази насока, не е поискал от адм. орган да събере такива данни . Излагане на тази теза едва в жалбата до съда обслужва защитна теза на осигурителя , понеже при подобна умишлена увреда от страна на пострадалия няма трудова злополука / чл.55, ал.3 КСО/. Въпреки необяснимата пасивност на дружеството-жалбоподател да заяви още в производството по издаване на обжалвания акт становище за умишлено увреждане на здравето от М., , ответникът е анализирал съществуването и на тази хипотеза видно от страница пета на обжалваното решение № 2153-03-60/10.04.2023г. на ответника.

В писмените си бележки пълномощникът на жалбоподателя твърди, че адм. орган е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е назначил експертиза , която да установи предназначението на вертикалните греди и възможно ли е да се управлява товарния автомобил с липсващи вертикални греди. Това оплакване отново обслужва единствено защитната теза на осигурителя , защото ако той е считал за нужно събиране на сведения по случая чрез този доказателствен способ , не е имало пречки да поиска от адм. орган да назначи експертиза в досъдебна фаза / арг чл. 34, ал.3 АПК/. Освен това от събраните данни по казуса и най-вече събраните писмени сведения става ясно предназначението на тези греди , а дали товарният автомобил може да се управлява без тях е ирелеватно за случая . В обобщение няма допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила .

Според нормативното съдържание на чл. 55, ал.1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

По несъмнен начин от събраните доказателствени източници се установява внезапно настъпило увреждане на здравето на работника И.М. на 22.08.2022г. , а именно счупване на палеца на десния крак . Увреждането е станало, когато пострадалия , който е шофьор на товарен автомобил, е подготвял същия за товарене със строителни материали , а именно е премествал една от страничните вертикални греди на ремаркето към края на същото чрез придвижване по хоризонтална релса , за да може да се натовари ремаркето със строителен материал. Жалбоподателят твърди , че тези действия са извършени по време на почивката според тахографа на товарния автомобил, но с оглед цитираното по-горе легално определение за трудова злополука е налице такава и „при всяка работа , извършена в интерес на предприятието“ . В случая шофьорът на товарния автомобил е отстранил брезентът , с който е било покрито ремаркето и е предприел действия по събиране в краищата му на страничните вертикални греди, които са придържали брезента, за да може по-бързо да се натовари ремаркето и по този начин по-бързо да извърши превоза в полза на жалбоподателя във връзка с издадения пътен лист Това безспорно е дейност в интерес на жалбоподателя- негов работодател.

Настъпилата увреда на здравето на М. е довела до негова временна нетрудоспособност предвид приложените към адм. преписка болнични листове. Противното на становището на дружеството-жалбоподател съдът не счита ,че вписаната информация в бланката на болничните листове, че злополуката от 22.08.2022 г. е „нетрудова“ , доказва неговата теза за умишлено увреждане на здравето. Правилно оспорващото дружество преценява болничният лист като официален свидетелстващ документ, но той има материална доказателствена сила само относно юридическият факт на временна трудоспособност на осигурено лице, който факт е правопораждащ за упражняване субективното право на ползване на отпуска за временна нетрудоспособност / арг. чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза /. Болничният лист не установява дали настъпила злополука е трудова или не . Установяването на трудов характер на злополуката става от органите на НОИ по реда на чл. 55 и сл. от КСО . Законодателно очертаната компетентност на органите на медицинската експертиза е в чл. 13 от НУРРОТЗ . Те установяват само причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособности именно поради тази причина те не са органите, които да провеждат разследване относно злополуката . Подобна процесуална деятелност осъществяват органите на НОИ при спазване на НУРРОТЗ . Реквизитът в бланката на болничен лист „причина за неработоспособността“ в случай на злополука не обвързва ответника или съда. Тя има характера на становище на органи с медицинска компетентност , базирано на собствени констатации и от анамнезата / сведенията на пациента и негови близки / - арг. чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза /. В случая М. не е съобщил на лекаря или на прекия си ръководител- Н.С., подробности относно настъпилата злополука , но това не означава автоматично, че същата не е трудова. Нежеланието на пострадалия да разкаже за инцидента е обяснимо, защото неговият работодател не е бюджетно учреждение , което се издържа с публични средства , а частна фирма , чието съществуване е обусловено от реализирането на печалба от извършвана търговска дейност. М. е съзнавал, че заявявайки трудов характер на злополуката , ще предизвика не само недоволството на своите колеги , които следва да поемат и неговата работа до пълното му възстановяване, но също така и поради недоволството на работодателя, който не само е следвало да променя графика на работа при намален състав на работниците, но също така на основание чл. 200, ал.3 от КТ е бил длъжен да заплати на М. и обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. М. не е дал обяснения по случая именно , за да избегне тези неблагоприятни за себе си последици в предприятието , но не е успял, защото както той, така и жалбоподателят заявиха в хода на съдебното производство ,че през м. ноември 2022 г. той е бил уволнен . Именно за да осуети назованите последици М. не е декларирал злополуката като трудова , докато е работел в предприятието на жалбоподателя , а след това . Противно на становището на жалбоподателя за превратно упражняване на права от пострадалия , подавайки декларация за трудова злополука М. е използвал предоставената му от закона правна възможност / чл. 3, ал.3 от НУРРОТЗ/ , след формално проведеното разследване от страна работодателя на злополуката видно от протокола от 23.08.2022г. / л. 36/ , защото заповедта за разследване е издадена в деня след злополуката и още на същия ден двучленната комисия в състав : управителя на дружеството- жалбоподател и свидетеля Н.С. са приключили разследването , издавайки протокол . В това еднодневно разследване са събрани и анализирани само обясненията и то точно на членовете на комисията по разследването/ управителя и свид. С./, без да е осигурена възможност на пострадали да участва в това разследване, включително да даде обяснения, без да е извършен оглед на камиона , за да се изясни механизма на злополуката и причините за нейното настъпване , без да е събран протокола от последния проведен технически преглед на товарния автомобил.

В жалбата на „Юникарго транс „ ЕООД се твърди умишлено увредено здраве от страна на пострадалия. Съдът даде указание по чл. 171, ал. 5 от АПК на жалбоподателя / л. 10 от делото/ , но процесуалната активност на последния се прояви само в излагане на твърдения, но не и доказателства за умисъл на М. към 22.08.2022г. сам да си причини телесна повреда . Освен това събраните доказателства по делото опровергаха достоверността на това твърдение на осигурителя , защото прекият ръководител на М. , разпитан по делото, изрично заяви ,че пострадалият не е имал кавги , пререкания , скандали със своя работодател. Свидетелят С. , който е имал преки впечатления от работата на М. , не твърди той да е конфликтен , както и да е имал намерение и мотив да си навреди с някаква користна цел. В писмени сведения от управителя на оспорващото дружество също не се посочват данни за намерение М. да увреди своето здраве , за съществуващ конфликт между работодателя и този работник по повод условията на работа или трудовото възнаграждение / л. 39/. Тези писмени сведения по арг. на чл. 171, ал.2 от АПК са годно доказателствено средство в съдебна фаза и същите съдът кредитира предвид тяхната непротиворечивост и кореспонденция със свидетелските показания на прекия ръководител на М..

Поради липса на изрично дефиниране на умишлено увреждане на здравето в КСО, тази празнота в посочения кодекс се преодолява с правоприлагане на регламентацията на НК въз основа на разпоредбата на чл. 46, ал.2 от ЗНА . Според чл.11, ал.2 от НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Нито едно от събраните доказателствени средства не дава информация, че М. на 22.08.2022г. , издърпвайки страничната вертикална греда на ремаркето по релсата , е искал тя да падне и да го удари. Не се събраха никакви доказателства в насока , че осъществявайки превоза на товари до гр. Бургас на 22.08.2022г. М. е имал намерение да се нарани по време на работа и да инсценира трудова злополука. Съвкупният анализ на всички доказателствени източници сочи, че увреждането е резултат на проявена непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК . Новелата на посочената правна норма гласи, че деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

М. е упражнил повече сила , за да придвижи вертикалната греда до единия край на релсата и това е довело до нейното падане . Касае се за липса на нужното внимание и старание , както и пренебрегване на основни правила за безопасност . Настъпилият вредоносен резултат е следствие на груба небрежност на пострадалия работник, несъобразявайки упражнената сила върху гредата с възможността тя да излезе от релсата , по която се движи; несъобразявайки своето местоположение в близост до края на релсата , неотчитайки проявената сила с факта, че гредата се движи по релса , което предполага по-малко усилие за нейното придвижване.

Превенцията на риска от трудова злополука е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но ролята на работодателя е водеща. Същия е длъжен не само да въвежда система от мерки , които да гарантират безопасното полагане на труд от работниците , като провеждане на различни видове инструктаж , осигуряване на лични предпазни средства, но също така и да осигурява ефективен контрол по тяхното спазване. Свид. Н.С., / пряк ръководител на пострадалия работник/ твърди , че М. е имал специални обувки с бомбе , но те са стояли в кабината на камиона, като твърди , че е било задължение на самия работник да ги ползва в работния процес . С. не е изисквал в началото на всеки един курс , както и на 22.08.2023., да се ползват личните предпазните средства. Ръководителят на транспорта в дружеството-жалбоподател , както и самият жалбоподател , са прехвърлили тази отговорност на шофьори , без да се налагат санкции , включително и дисциплинарни , при неспазване на това задължение. .

Законодателят изключва трудов характер на настъпила злополука в случай на умишлено увреждане на здравето от пострадалия, но подобна теза , която е благоприятна за осигурителя подлежи на главно доказване от него , което означава той трябва да се създаде сигурно убеждение в съда за умишлено причинено увреждане от самия М. на 22.08.2022г. Оспорващото дружество не се справи с тази доказателствена задача , поради което подадената жалба от „Юникарго транс“ ЕООД е неоснователна и следва да се остави без уважение .

Предвид този изход на правния спор съдът на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 24 от НЗПП следва да уважи искането на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение от 100 лв., както и искането на заин. лице за присъждане на съдебно -деловодни разноски , включващи платен в брой адв. хонорар от 700 лв. и внесен депозит за разпит на свидетел от 58.87 лв. / арг. чл. 143 , ал.4 АПК/.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172 във вр.с чл. 173 от АПК съдът

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Юникарго транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.  , ул. „ “ № , ет., офис  и с ЕИК   , против решение № 2153-03-60/10.04.2023г. на директора на ТП на НОИ-Варна, с което е потвърдено разпореждане № 5104-03-36/27.02.2023г. на длъжностно лице по чл. 60 , ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна.

ОСЪЖДА „Юникарго транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.  , ул. „ “ № , ет., офис  , ЕИК    да заплати на ТП на НОИ-Варна сумата от 100/сто/ лева , представляваща юриск. възнаграждение.

ОСЪЖДА „Юникарго транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.  , ул. „ “ № , ет., офис  , ЕИК  да заплати на И.Д.М. с ЕГН ********** сумата от 758.87 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски .

Съдебното решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

	Съдия: