О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 23.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
като разгледа докладваното от съдия
Миланези в. ч. гр. д. № 381 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 вр.
с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Р. И.,
против разпореждане № 260069 от 23.09.2020 г. постановено по ч. гр. д. №
984/2020 г. от Севлиевския районен съд, с което се отхвърля частично заявление
на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
длъжника Ш.И.Р.,*** за присъждане на лихви, договорни възнаграждения и такси.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел,
че процесния договор е недействителен, като по него следва да се дължи само
чистата незаплатена главница, отхвърляйки всички останали заявени вземания.
Излага се, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от
производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените в процесуалния
закон от 2019 г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка дали
искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата
на правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката
поради нарушение на закона или на добрите нрави. Излага се становище, че
заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Излагат се
подробни доводи относно действителността на договора и спазването на законовите
разпоредби на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, чл. 12, ал.
1, т. 1- 7 във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК. Подробно се излагат мотиви за
законосъобразност на определеното ГПР, както и възнаградителната лихва. Съдът
може да обяви дадена договорна клауза за недействителна или неравноправна, но
няма правомощие да решава спора по същество, като прогласи даден договор за
недействителен, на основания, за чиято преценка е необходимо исково
производство, равенство между страните, съобразно разпределението на
доказателствената тежест, за установяване и доказване на спорните факти. Съдът
е счел за достатъчно на подобна оценка да се постави не оригиналът на сключения
договор за кредит, а негово копие, без да е ясно дали това копие е в мащаб, в
който е самият договор, нито колко пъти оригиналът на документа е бил сканиран,
принтиран или копиран. С това съдът грубо е нарушил процесуалните правила,
както и принципа, залегнал в чл. 10 от ГПК, съгласно който съдът е длъжен да
съдейства и на двете страни. С това се поставя под съмнение правилността на
изводите на първоинстанционния съд, че процесният договор не отговаря на
условията по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Освен това се твърди, че изискването на чл.
10, ал. 1 от ЗПК противоречи на Директива 2008/48/ЕО, тъй като същата не
съдържа изискване на минимален шрифт на договора за кредит и приложенията към
нея. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с
което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на
жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съдът след като обсъди доводите на
страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено
заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ш.И.Р., за сумата от 450,11
лв. главница по договор за потребителски кредит № 30039264825/11.09.2019г.,
сумата от 71, 72 лв. договорно възнаграждение за периода 01.01.2020 г.- 01.08.2020
г., сумата от 129, 93 лв. възнаграждение за закупена и използвана услуга
„Фаст“, дължимо до 20.01.2020 г., сумата от 349, 08 лв. възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Флекси“, дължимо до 01.08.2020 г., сумата от 30
лв. представляваща незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, начислена на 16.10.2019 г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 21.09.2020 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 60, 27 лева лихва за забава за
периода 02.10.2019 г.- 01.08.2020 г.
Първоинстанционният съд е приел, че
представения договор и общи условия към него са представени в разпечатка на
шрифт по – малък от 12 и много трудно се четат, поради което е приел, че е
налице противоречие на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, поради което
договорът се явява нищожен само на това основание и потребителят дължи само честата стойност на
кредите, но не дължи лихва и другите разходи.
Настоящият състав на съда намира, че
първоинстанционният съд, няма правомощие в заповедното производство да се
произнесе по валидността на договора относно неговата форма, без да даде
възможност на заявителя да вземе становище по този въпрос, като представи
договора по начина, по който е подписан от страните.
Настоящият състав намира, че въпреки изложеното по - горе
и доколкото процесният
договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими
разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва
да се произнесе по същество на направеното искане. В тази връзка съдът намира,
че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“,
кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,
поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни
законови разпоредби. Съгласно чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да
договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но
икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична
услуга, предоставена на потребителя.
Услугата
„Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по искането за
отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е
видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е
предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от
приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това
разглеждане. Не става ясно от приложения договор каква е разликата между
приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на
кредит и иима ли друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора
„приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на пакета с
необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено
налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като
средство за заобикаляне на забрани.
По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че
предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на
длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително
уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на
кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга,
свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Още повече, че размерът на претендираната цена за педоставената „в полза на
кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която
би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. Съгласно чл.
33, ал. 2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При
главница на кредита от 600 лв. таксата „Флекси“ е в размер на 480 лв. Видно е,
че така направената уговорка за заплащане на такса „Флекси“ изцяло попада и в
хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По
същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на над
50 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за
кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и
задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради
неравноправност.
Претендираната със заявлението такса за
извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.
10а, ал. 2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната
забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и
не може да с квалифицира като допълнителна услуга.
Предвид гореизложеното на следва да се издава
заповед за изпълнение на парично заявление по чл. 410 от ГПК на заявителя,
настоящ жалбоподател, „Профи Кредит България“
ЕООД против длъжника Ш.И.Р.,***, поради обстоятелството, че искането в
горепосочените части се основава на неравноправни клаузи и такива противоречащи
на закона.
Поради съвпадане на крайния извод на двете
инстанции, разпореждането на Севлиевския районен съд в частта, в която е
отказано издаването на заповед за изпълнение за възнаграждение за закупени
допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране, следва да бъде потвърдено,
като правилно.
Воден от гореизложенто, Габровският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260069 от 23.09.2020 г. постановено по ч. гр. д. №
984/2020 г. от Севлиевския районен съд, в частта, в която съдът е отхвърлил
частично искането „Профи Кредит България“ ЕООД по предявено заявление по чл.
410 от ГПК против Ш.И.Р., ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: