№ 16677
гр. София, 01.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110140933 по описа за 2021 година
С определение № 8225/08.11.2021г. съдът е спрял производството по
настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на
производството по преюдициалния спор по гр. д. № 16076/2019г. по описа на СГС.
На 20.05.2022г. от СГС са изпратили заверени преписи на влезлите в сила
съдебни решения, с които е разрешен по окончателен начин спорът по гр. д. №
16076/2019г. по описа на СГС.
С оглед изложеното, процесуалната пречка за развитие на настоящото
производство е отпаднала, поради което същото следва да бъде възобновено на
основание чл. 230 ГПК и да бъдат извършени действията по чл. 140 ГПК предвид
липсата на изявления на страните за доброволно извънсъдебно разрешаване на спора в
предоставения от съда срок.
Настоящото производство е образувано по искова молба на Н. АНГ. АНГ. срещу
“Ю.“ АД.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL41265/29.07.2008г., по силата на който му е отпуснат банков
кредит в размер на 87 000 евро. Поддържа, че въпреки че кредитът бил разрешен и
усвоен в евро, банката го задължила да заплаща месечните анюитетни вноски в друга
валута – швейцарски франкове. Посочва, че вследствие на повишаване курса на
швейцарския франк в периода на действие на договора се стигнало до увеличение на
дължимите месечни вноски, а също така била увеличена многократно и лихвата по
кредита. Поддържа, че платените от него в повече суми в резултат на валутната разлика
са били недължими поради начална липса на основание за плащането, тъй като
клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от
договора, касаещи преизчислението на месечните вноски по курса на швейцарския
франк, са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и затова нищожни, за което
навежда подробни доводи. Сочи, че е в противоречие на закона обвързването на
размера на погасителната вноска с курса на валута, различна от евро, която и е
валутата на усвояване и погасяване на кредита. Според ищеца няма яснота относно
размера на кредита във франкове и в нито един момент не е имал достъп до
блокираната сметка в тази валута. Поддържа, че всичко заплатено над първоначално
определената месечна анюитетна вноска, е недължимо. Счита, че клаузите са нищожни
и на основание чл. 26 ЗЗД, тъй като противоречат на закона, накърняват добрите нрави
и относно тях липсва съгласие и основание. Поддържа, че договорът е сключен без на
1
ищеца да е предоставена относима информация за рисковете от теглене на кредит в
чуждестранна валута, както и че върху него бил прехвърлен валутният риск. Сочи, че
връщането на вноските е следвало да бъде в евро, като са приложими разпоредбите на
чл. 240 ЗЗД, изискващи връщане на стоките в същия вид, количество и качество.
Заявява, че на 24.07.2019г. договорът за кредит бил изцяло предсрочно погасен, като
заплатил сумата от 130 551,71 шв. франка.
На следващо място сочи, че след подписване на процесния договор банката е
променила едностранно месечната вноска, увеличавайки лихвения процент въз основа
на неравноправни клаузи от договора – чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал.
1, поради което считат, че платената по тях разлика вповече в сравнение с договорения
размер на вноските също се явява недължимо платена. Сочи, че клаузите са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10, т. 12 и чл. 146, ал.2 от ЗЗП, доколкото
ответникът може едностранно да променя БЛП, методиката за определяне на
последния е неясна, потребителят няма право да се откаже от договора и клаузите не са
индивидуално уговорени. Изтъква, че тези разпоредби не се дерогират от
регламентираното в чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати следните суми: 1) 1000 евро, представляващи недължимо
платени валутни/курсови разлики за периода 15.04.2018г.-24.07.2019г. на месечните
анюитетни вноски поради разлика в курса на швейцарския франк към еврото, ведно
със законната лихва от 13.07.2021г. до окончателното плащане; 2) 300 евро,
представляващи недължимо платена разлика между платените и реално дължимите
месечни анюитетни вноски при първоначалния лихвен процент за периода
25.04.2018г.-24.07.2019г.., ведно със законната лихва от 13.07.2021г. до окончателното
плащане, а в условията на евентуалност – недължимо платена сума вследствие
неправилно изчислен лихвен процент; 3) 1000 евро, предсталвяващи недължимо
платена остатъчна главница при пълното предсрочното погасяване на кредита на
24.07.2019г.. поради неправилно изчислена лихва, ведно със законната лихва от
13.07.2021г. до окончателното плащане
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. По отношение на първия главен иск поддържа, че кредитът бил
уговорен, усвоен и погасяван в швейцарски франкове, за което ищецът се е съгласил и
клаузите били уговорени индивидуално, като оспорва твърдението, че кредитът бил
отпуснат и усвоен в евро. Сочи, че кредитът е отпуснат във франкове, а сметката във
франкове била блокирана, тъй като кредитът е целеви-за закупуване на недвижим
имот, като по молба на ищеца е бил превалутиран в евро. Подчертава, че кредитът не е
индексиран в чуждестранна валута, а е отпуснат в такава, което в случая е избрано от
ищеца заради по-ниския размер на лихвите и таксите при кредит във франкове. Сочи,
че ищецът може да погасява кредита в избрана от него валута при спазване начините за
превалутиране на внесената сума. Според ответника при промяната в курса на франка
стойността на задължението не се увеличава, защото вземането е уговорено във
франкове и остава същото като стойност. Излага подробни съображения за липса на
неравноправност на клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал.4, чл. 6, ал. 2 и чл.
22, ал. 1 и ал. 2 от договора, както и тяхната нищожност на основание чл. 26 ЗЗД.
Поддържа, че ищецът е бил информиран за съществените условия по договора,
клаузите са на разбираем и ясен език, като оспорва, че валутният риск бил изцяло
прехвърлен върху ищеца. По отношение на втория главен иск, ответникът го оспорва
като неоснователен и излага подробни съображения за липса на неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 ЗЗП, касащи лихвения процент, а именно чл. 3, ал. 1, ал. 3 и ал.
5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1. Изтъква, че не е в противоречие на закона определяне на
2
променлива лихва, както и че липсва задължение за банката да включва методологията
за определяне на БЛП в договора, както и на изчислителна формула и процедура за
тежестта на отделните критерии в нея, позволяващи изчисляване размера на
променливия компонент на лихвата. Изтъква, че са били налице основателни причини
за промяна на лихвения процент и чл. 144, ал.2 и ал. 3 ЗЗП намира приложение.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на
оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни
разпоредби; извършено плащане на исковите суми в полза на ответника на основание
процесните договорни клаузи.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните договорни
клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия кредит във валутата на така
извършеното плащане, които са индивидуално уговорени /т.е. не са били
предварително изготвени от банката или дори да са били, то ищецът е имал
възможност да ги обсъди с ответника и да влияе върху съдържанието им/;
съществуването на уговорено в полза на банката право да изменя едностранно
лихвения процент по процесния договор и надлежното му упражняване, както и
всички обстоятелства, от които произтичат възраженията му.
С оглед становищата на страните, съдът ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО, че между
тях е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL41265/29.07.2008г.; че на 24.07.2019г. кредитът е изцяло предсрочно погасен от
страна на ищеца.
Съдът отделя за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че със съдебни
решения от 09.02.2021г. и 29.07.2021г., постановени по гр. д. № 16076/2019г. на СГС и
в. гр. д № 13831/2021г. на САС между същите страни са прогласени за нищожни
клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 2, изр. 2, чл. 8, ал. 2 , чл. 12, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 и 2 от
процесния договор за кредит, както и че ответникът е осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 6520,37 шв. франка и 19 143,16 шв. франка,
недължимо платени по договора за периода 24.04.2013г.-24.04.2018г. Това решение се
ползва със сила на пресъдено нещо между страните.
Представените от страните писмени доказателства за допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
За изясняване на релевантните за спора обстоятелства, които изискват специални
знания, следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи. Не следва да бъде допускана експертиза по
задачите, поставени в отговора на исковата молба, тъй като същите не се явяват
необходими предвид наличието на горецитираните влезли в сила съдебни решения,
които имат сила на пресъдено нещо в отношенията между страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА на основание чл. 230 ГПК производството по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.09.2022г.
от 15:15ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на задачите, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Люб..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 600лв., вносими от
ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение. Вещото
лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното заседание след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на ССЕ по
поставените в отговора на исковата молба задачи.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца да
се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4